Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2008 02:12 - Задължително четиво за всички блогари или огледалото, от което всички се нуждаем
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 11252 Коментари: 48 Гласове:
5

Последна промяна: 26.12.2013 11:26


 image

                    
Какво ни мотивира в нашите мисли, чувства и действия? Знаем ли как да разпознаваме вътрешния си глас от гласа на Егото?

Критериите за разпознаване на гласа на Егото бихме могли да дефинираме от различни гледни точки:

- дали искаме с това, което казваме или правим да изтъкнем и наложим себе си като последна инстанция на истината; (Егото се бори със зъби и нокти да докаже, че е право);

- дали амбицията ни, когато надвишава възможностите ни, ни тласка към специални методи (Егото вижда само целта и методите не са важни);

- дали непременно трябва да бъдем центъра на вниманието и/или да получаваме похвали от другите, иначе сме дълбоко нещастни (Егото търси да блести);

- дали сме в състояние да се смеем на себе си или чувството ни за хумор стига само до засмиването на някой анекдот (Егото се взима винаги много на сериозно и познава сарказма, но не и финния хумор);

- дали новите идеи и предизвикателствата ни стимулират за творчество (Егото обича да се перчи с открития и постижения, но извън правилата и законите на материализма е напълно безсилно да намери пътя към себе си и затова се държи здраво вкопчено в тях и не познава сободата на духа);

- дали критиката може да бъде градивна (за Егото – никога; критиката е, за да критикуваме другите);

- дали негативното мислене непрекъснато твори проблеми (Егото има нужда да дъвче и преживя проблеми, за да чувства, че живее);

- дали неуспехът, падането и загубата са смъртоносно опасни и винаги хитро се избягват, ако е възможно (загубата на успеха за Егото е загуба на самоличността, затова то непрекъснато го търси);

- дали болката и страха винаги довеждат до страх от смъртта (за Егото - да, защото то не е вечно. Егото се ражда и умира с физическото тяло);

- дали някое ключово събитие в детството слага отпечатъка си върху целия ни живот (за Егото - да, защото Егото е влюбено в уникалното си страдание, за да не вижда чуждото);

- дали миналото или бъдещето са оръжията и аргументите, за да се постави настоящето на колене (Егото залинява в настоящето, защото не може да се захранва от спомените на миналото и/или да се опива от очакванията на бъдещето);

- дали можем да преодолеем психическото състояние на страх (независимо от какво). (Егото постоянно се възприема като изложено на заплаха, идващо от желанието му за контрол, затова непрекъснато изпраща сигнали към тялото за опасност, че нещо може да се случи и така поддържа напрежение и тревога);

- дали можем да постигнем тишина и вътрешен мир (Егото непрекъснато бръщолеви разни егоистични "истини" и създава стрес);

- дали търсим радост и щастие вън от нас, вместо вътре в себе си (Егото винаги търси света, защото единствената му радост е ръкопляскането на публиката, а щастието се увеличава пропорционално на материалните придобивки);

- дали можем да простим на себе си и на другите (Егото ше донесе вода от 10 извора, за да докаже на другите колко са виновни,  но не може да им даде и капка на прошка. А най-трудно му е да прости на вътрешната ни същност. Цял живот може да носи болката във нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар);

- дали можем да слушаме със сърцето си (Егото знае само непрекъснато да говори и да преговаря заядливо. То не може да слуша нито с ушите си, нито със сърцето си, а дори и когато се опитва да слуша, то не чува, затова състраданието му е непознато);

-дали можем да изграждаме хармонични връзки с другите (Егото гради преди всичко стени, ръководено от страха, за да се предпазва; не поема често риск, защото не обича да носи отговорност. Подозрително и недоверчиво е. Една връзка за него е хармонична, когато му носи изгода и/или го ласкае);

- дали можем да взимаме съзнателни решения или напълно се отъждествяваме с ума си (Егото мисли, чувства и действа напълно според шаблоните на ума и научените в миналото модели, стремейки се само към натрупването на повече знания, за да прави нови модели, нужни му в борбата за оцеляване, без да постига необходимия баланс на ума със съответното израстване на съзнанието);

- дали красотата и съвършенството са водачите ни (Егото има само един водач: егоизма (от него произхожда тази дума) и признава красотата само ако тя му позволява да се кичи с нея. Съвършенството напълно се отрича като достижимо, защото в своя свят егото познава само субективното несъвършенство);

- дали конкретните форми, цели и резултати или свободата и мирът определят нашето себеусещане (Егото има нужда от статус, богатство и слава, а не от свобода и мир; затова светът на конкретното материалистично е водещо по отношение на абстрактното идеалистично);

- дали обичаме природата (в най-широкия смисъл на думата) и дали се чувстваме неделима част от нея (Егото е АЗът, който обича преди всичко себе си и се мисли за короната на творението; даже не помисля, че може да е част от нещо, т.е. нещо малко в голямото);

- дали съзнанието ни по природа божествено е в състояние да се самоосъзнае (Егото иска да се усъвършенства, за да се гордее, но не е в състояние да се надскочи);

- дали истината може да бъде намерена (Егото познава само своята субективна, конкретна истина, защото страхувайки се инстинктивно от Бога го отрича);

- дали любовта може да влезе в живота ни и да вземе кормилото му (Егото непрекъснато жадува за любов и иска да я притежава, да я използва, да я манипулира поне, за да не си отиде тя, защото Егото усеща непрекъснато някаква непълнота или вътрешна празнота и чувства, че само любовта може да я запълни, но да й даде свобода, т.е. да остави кормилото на живота си в ръцете й не е по силите му. Всъщност Егото не знае, че не може да има истинска любов, защото то иска само да господства, да командва и да получава);  

- дали сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите (за Егото такова „нещо” не съществува, защото то се възприема само възможно във физическото тяла като форма и каквато и да е трансформация за него е свръх глупост; духовното трябва да има материалистично обяснение, иначе се обявява за несъществуващо);

- дали можем да рискуваме най-ценното, което имаме на тази Земя (живота си), за да дадем живот или да спасим живота на друг човек. Тук един блестящ пример е величието на жената, съзнателно избрала да стане майка дори, ако това заплашва нейния собствен живот. (Егото няма нищо друго, освен Земния си живот, затова никога и не помисля за отдаването му като възможна опция).  

- дали сърцата ни могат да пеят; дали душите ни жадуват за полет; дали духът ни сънува сливане с първоизточника; дали всички сме едно в БОГ... (Егото не разбра за какво говоря)....   

 

/въпросът за критериите остава открит...могат да се направят много допълнения от блогарите, дошли тук да споделят мненията си, да помогнат на другите, да „излеят” душите си, да намерят социални контакти с другите или да намерят себе си, да се забавляват, да се популяризират и утвърдят, или защото им се пише, или защото са любопитни, или обичат да четат, или...те си знаят защо..., но аз мисля, че те имат какво да кажат и това е, което ги обединява тук/

http://www.youtube.com/watch?v=YcgNJ7cgDVs&feature=related





Тагове:   огледалото,   ЧЕТИВО,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. compassion - Човешката истина е винаги субективна
25.09.2008 12:07
Да, много съществена добавка: Ние сме тук в сайта (конкретно), тук на Земята (по-широко погледнато), за да се подкрепяме, обогатяваме и да израстваме. Затова казвам „Ние всички сме едно в Бог”. Колко си щастлива, че една жена е била нелюбезна с теб...научила си урок....ами ако бяха повече? Колко помъдряла щеше да си, влачейки тонове болка в сърцето си. Изкуството да се живее е да умееш всеки ден да умираш и когато дойде твоята смърт, да се преродиш. Което ще рече: всеки ден остави скръбта, болките и обидите да умрат в своето раждане, не им давай енергия за живот с мислите си...не ги носи в спомените си....нека си отидат от теб, а ти светлина от безкрая минаваш само от тук, продължавайки пътя назад към началото...стресна ли се? „Назад?” Не е ли „напред”? Живота е вечен... като колело е...
Ти пишеш: "Memento mori"!
В превод могат да се дадат различни интерпретации:
Не забравяй, че си смъртен...т.е. ти си тук в човешка форма;
Помни, че ще умреш... т.е. няма вечно да си на Земята в тази форма;
Спомни си, че ще трябва да умреш... т.е. неизбежна е трансформацията; от теб зависи как;
Помни своята смърт... т.е. ти вече си „умирал” и знаеш, че няма „край”, няма от какво да се страхуваш.
Сложих точка, но точка във Вселената няма...всичко се променя, ние също...колко е хубаво...рисувай светлина...
Красота в бяло, синьо...черно, който има сърце, ще я открие във всичко...
http://www.youtube.com/watch?v=oxcq2m0XwJ8&feature=related
цитирай
2. tomich - Права сте!
26.09.2008 15:36
Животът е вечен, но вечна е и смъртта! Но на мен ми се струва, че егото е заложено генетично от живота във всеки от нас и то изчезва заедно с неговия край...
цитирай
3. compassion - Да и да
26.09.2008 18:59
Да, смъртта също може да се приеме за вечна от гледна точка на процеса на раждането: всичко, което се ражда - умира и от гледна точка на конкретната форма, която като умре е мъртва вечно в тази форма.
Да, съгласна съм с теб, че егото е заложено генетично в тялото както и итстинктите, за да оцелее, за да продължи живота. Необходимо е значи...В невероятното разнообразие и изобилие в природата нищо не е случайно съществуващо или излишно, нали?
цитирай
4. tomich - Разбира се,
26.09.2008 19:24
нищо не съществува случайно в природата, имам предвид и хомо сапиенс. Съгласен съм.
Поздравления за поста!
цитирай
5. kleopatrasv - Поздравления за невероятните размисли !
27.09.2008 16:36
Човешката истина е идентична сама по себе си и за другите.Всеки я разбира по различен начин и за различно време я постига и открива .Това зависи от неговото познание , интелект и най - вече желание !Но истината е само една , но се вижда различно от различните хора !
цитирай
6. compassion - Да, така е!
27.09.2008 22:01
Радвам се, когато виждам все повече хора, търсещи истината... как я виждат, те си знаят, но търсят, нали, а не вървят като слепци из живота и не го проспиват... да се родиш човек на Земята...какъв шанс... щом търсиш, ще намериш, човече...
цитирай
7. iliada - compdssion!!!
29.09.2008 21:21
Много мъдрост има в този постинг!Много мъдрост и добронамереност!Очарована съм от коментарите ти след това !Чувства се твоята душевна сила и уравновесеност ,чувства се твоя мироглед и любов към хората .Такава любов ни трябва защото много от нас са слаби ,егоистични и надменни ,безпардонни и некоректни!
Тази любов ще помогне на всеки от нас да осъзнаем собственото си АЗ и да не се надценяваме излишно ,нито да си придаваме важност по- голяма от тази която заслужаваме.Критичност ни липсва и мярка!Твоя постинг ме възхити ,но в него ще влязат и хора които след като го прочетат ще го тълкуват както дявола с евангелието и все пак от някъде трябва да се започне.Невероятен е примера за урока - всеки получава своя урок и понякога той боли ,но пък затова по- дълго се помни!
Много такива постинги трябва да се направят , много пъти да се срещаме млади и стари с тези великолепни мисли за да стигнат до съзнанието ни което е затлачено с какво ли не от много години!
Много такива постинги ще трябват и на сега родилите се и на подрастващите - ние сме длъжни да се развиваве и да търсим съвършенство обичайки другия ,а не само себе си ,каквато мисъл например се внушаваше преди дестина години с книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ИГОИСТ " .Тези които на тинейжърска възраст прочетоха тази нашумяла тогава книга се оформиха като големи егоисти -познавам такива хора .
Да бъдеш скромен ,коректен и добър е доста трудна задача.Някой въоще не се и замислят над нея,защото з а да си роб на егото си е най- добре.По -изгодно е!
Вярвам ,че този постинг ще накара много хора да се замислят , ако обичат да го правят и ще преоценят действията си.
Колкото до иснитана и лъжата от опит знам ,че най- голямата лъжа е полуистината!А истината винаги е една от която и страна да се погледне - зависи обаче кой как я гледа !
Благодаря ти още веднъж - тук се чувствах уютно!
цитирай
8. compassion - Благодаря ти, Илиада!
29.09.2008 22:42
Такъв хубав коментар си написала....съдържателен, а не просто хвалебствен.... и подробен - не претупваш...и отговорен - с мисъл за поколенията.
Благодаря ти за хубавите думи! Аз избягвам да се самоохарактеризирвам, защото знам, че характеристиките ограничават, поставят в рамки, а човекът е многоспектрална "светлина"...и аз, и ти, и другите. Ние всички сме едно! Нека не търсим какво ни дели, а броим благословиите си... Ще се радвам, ако хората прочели постинга поне за кратко се замислят, вглеждайки се в себе си. Това винаги помага. Пък ако не - значи още не им е дошло времето....някои хора учат лесно и бързо, други имат нужда от шамари, че първо да се събудят.
Илиада, много ми хареса твоя опит (най-голямата лъжа е полуистината). Искам да я заема и в замяна ще споделя моя опит (най-опасното знание е полузнанието).
цитирай
9. iliada - Невероятна си !
30.09.2008 07:15
Благодаря ти и твоята сентенция е напълно права!
цитирай
10. compassion - Плевен
30.09.2008 14:38
Кой е казал пръв някоя сентенция има статистически значение от гледна точка на авторското право, но морално по-голямо значение има кой носи тази сентенция в ума и сърцето си, за да сверява като с часовник времето на своите мисли, чувства и действие и да става все повече себе си, т.е. истински, а не фалшив и показен.
Разгледах всичките ти картини в блога и не можах да реша коя най-много ми харесва; всяка си има своето настроение и послание и аз многоликата във всяка се загубих и намерих. Плевенските мотиви са ми толкова родни, а импресиите са ми толкова близки...Благодаря ти за красотата! Изумих се като забелязах след това, че рисуването за теб е хоби и по професия си юрист. Възхищавам ти се! Почувствах те още по-близка като разбрах, че си от Плевен - и аз съм живяла там от 10 до 18 годишна възраст и сега като се връщам в България отсядам там.
цитирай
11. анонимен - от Невена
01.10.2008 12:15
Отдавна не съм те посещавала и виждам,че съм пропуснала друга интересна тема. Трудно би се добавило тук нещо в този дълъг списък, доста обстойно си обрисувала егото. Други въпроси си задавам, явно егото го има във всеки от нас, но коя е тази сила, която му дава поле за изява и която може да го принизи и да не му дава зелена улица. Защо едни хора - егоцентричните нарциси му се поддават, а други дават живота си за общото благо и изгарят като факли за да реализират големите си мечти. Мисля си, че тази сила е нашата духовност, тя някаква даденост ли е, или ние я развиваме с времето, преживяно в различните наши животи.От какво зависи нейното развитие и защо едни хора са добри, а други много лоши, или просто сиви.Тук идва мястото на болката, за която си говорехме по-рано, тя ли е тази, която ни моделира, а може би не само тя, има и нещо друго, може би различния начин на възприемане на света. И тук идва мястото на разума, който също е различен при отделните индивиди. Да, много въпроси и много предположения, никога не съм сигурна че знам отговора на всичко това и понякога съм много объркана, когато се сблъскам в реалния живот с нарцисите. Понякога им завижждам за това, че могат да се обичат толкова много, а аз някак не мога, пък и не виждам голям смисъл в това.Струва ми се, че те живеят по-спокойно, но изглежда че това е само на повърхността. Техният живот е буря в чаша вода. Е, незнам дали помогнах за нещо по тази тема, или отворих нови такива?
цитирай
12. compassion - NAMASTE
01.10.2008 14:16
Покланям се пред божественото в теб (NAMASTE)! Ние сме едно!!!
Това е краткия отговор на всички въпроси (не само твоите).
Сигурно от толкова повтаряне има опасност да се превърне в клише, но си струва повтарянето, ако поне на подсъзнателно ниво се достигне до всеки и материалистичния дуализъм, с който ни закърмиха се трансформира във вселенското единство, което практикува NAMASTE: признаване и респект към духовното начало, заложено във всеки, там където има мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство (приемане на другите, а не търсене на разликите). Абсолютно всеки го има заложено!!! От какво зависи дали ще се развие? Прекрасен въпрос, защото отговорът също е заложен в него. Зависи от него самото. Когато то (заложеното духовно единство) се отвори и изяви, т.е. практикуваме NAMASTE, ние откриваме в другите същото (мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство), които усещаме в себе си и така приемаме другия като сродна душа и когато опитаме и успеем да приложим NAMASTE към всички души, ние ще сме вече в единството, в светлина и щастие. Не ти се вярва, защото виждаш нарцисите като различни....не са...само фокуса им на внимание е изместен временно само към себе си (разбирай Егото, което те мислят, че са). Въпрос на „време” е да чуят вътрешния си глас и да осъзнаят божествения си произход. Това тяхно „време” може да е в друго измерение и не на Земята...всяка душа следва своя път към началото, от където някога е тръгнала, за да се слее обогатена в едно с другите, с които всъщност винаги е била едно... Добре, ако ви е трудно да се откъснете от дуалистичните си представи, ще дам един пример от движението на материята: то е подобно кръговрата на водата на Земята – капките се връщат в океана.
Нинче, оранжево слънчице, нали ти бях казала да си сложиш „огледалото на вратата”, т.е., ти си толкова прекрасна – виж се сама и като го излъчваш и другите ще го видят, ще те разпознаят и приемат, а и ти ще видиш другите в светлина и ще ги приемеш. Ще усетим, че сме сродни, че сме едно! Нещо повече, ние сме едно с природата и с цялата вселена. Виж какво имам за теб и за всички, които търсят:
http://www.youtube.com/watch?v=WR7yzPLXNAM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=5Dde5b_q2Hk&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=gSX444hQ5Vo&feature=related

Дори зверовете разпознават духовното, когато без страх се отворим...Те не виждат вече апетитното парче месо обвито в страх, а духа в природата .... Универсални божествени закони, за които вече писах. Аз не съм по-добра или по-умна, нищо по- ....освободила съм се от властта на силното си Его и просто съм отворена и не ме е страх.... а това го може ВСЕКИ...само трябва да го поиска...и тогава ще сме многократно по-щастливи, обогатили се взаимно в единство.
Обичам ви, затова дойдох тук...да сме заедно...щастливи! А на онези с големите Его-та им прощавам с любов. Говоря, но те дали искат да ме слушат, дали могат да ме чуят през дебелите им стени... чакам ги с отворени обятия, когато намерят пътя...да дойдат при нас.
цитирай
13. анонимен - от Невена
01.10.2008 15:52
Благодаря за отговора, много ме впечатлиха клиповете, мисля си обаче че животните са много по-добри от хората, по-близки са до духовното, не им пречат някои напластявания в душите, които се предизвикват от голямото его-наше или на някой друг човек. Мислиш ли, че някои добри същества могат да повлияят на такива с голямо его, поне малко да се подобрят. Никога не съм се отказвала да експериментирам на тази тема, но вече се чувствам така уморена и обезверена от последния си случай, че ми идва да се скрия дълбоко в земята като в песента на Бед Мидлър-"Розата" и да разцъфна отново когато настъпи наистина века на любовта. Когато бях малка ученичка, бях много кротка и при мен слагаха на чина най-лошите момчета за да се поправят. В резултат редовно кутиите ми с моливи хвърчаха през прозореца, но поне не бях бита, нещо ги спираше и в крайна сметка успеха им се подобряваше. Аз не бях много щастлива от това съжителство, но сега като си помисля имало е взаимна полза. Аз малко се поизнервих и когато поотраснах редовно потупвах момчетата от класа, даже записах и джудо, но го правех само при самоотбрана.Моето его ми подсказваше, че когато с добро не става, трябва да се прилагат и други практики, по-близки до ума на агресорите.Човек обичайки другите не трябва да забравя и себе си и не трябва да се превръща в тяхна жертва. Аз така мисля, дано не ти се сторя първична, но едвам съм жива от един нарцис.
цитирай
14. compassion - Ти си прекрасна!
01.10.2008 17:37
Няма какво да се поправяш или нагаждаш. Трябва само да се отвориш и да не се страхуваш. Когато се страхуваш, дивите животни те разкъсват и те ползват като храна, неразбрали какво се крие дълбоко в душата ти...подобно на тях "дивите" хора те тъпчат и те подминават, защото ако ти се подценяваш все едно открито признаваш, че си празна и те не си правят труда да търсят в теб каквото и да е. Ще кажеш, не се подценявам, боря се, даже джудо ... дааааааа ... самоотбрана....други практики ... да не забравяме себе си... да, права си...абсолютно и през ум не ми минава, че си първична... това просто са инстинкти и от тях по-естествено нещо няма. Това е гласът на Егото, което също затова е вложено в нас, но то е за разлика от инстинктите на нивото на разума. Благодарение на тях оцелява и продължава живота, т.е. те са необходими. Важното е да не ги оставяме напълно да ни завладеят и да станат наши господари. Сега стигнахме до сърцевината на проблема на много хора: да се чувстват жертви. Всеки получава удари, спъва се, пада (символично казано), но не всеки се изживява като жертва. При една и съща ситуация отслабналия духом казва: "Едва съм жива...", а силния казва: "Победих!!!" Какво прави силния силен? Липсата....(???)...липсата на страх! Какво ни прави отслабнали? Многото...(???)...многото власт на Егото над нас...и вътрешния ни глас съвсем се е загубил, станал е толкова плах, че не само зверове и хора, но и самите ние не го чуваме вече и се обезверяваме и не само се чувстваме, но наистина ставаме жертви на "дивите" (имам предвид хора високообразовани или не, неосъзнали божествения си произход и затова им е трудно да респектират и божественото в другите). Може би трябва да благодариш, че този нарцис не е влязъл и останал в живота ти и не си окончателно загубила себе си, а даже си отворила очите си за духовното и си порасла такава хубава. Дай на всички да го видят, радвай се, бъди щастлива и не един нарцис...всички цветя ще те обикнат (погрешно е да търсим любовта само в мъжа/жената...тя е навсякъде и във всичко и може да ни направи не по-малко щастливи).
цитирай
15. анонимен - от Невена
01.10.2008 21:31
Мисля, че не си ме разбрала съвсем. Добре, ще се опитам да задам по-ясно въпроса си. Ти какво правиш, когато разбереш, че си срещнала нарцис? Той не може да види твоята божествена същност, ти отваряш ли му се, оставяш ли се да бъдеш наранена, или използваш някакви техники при тези случаи. Не мога да сравнявам хората със животните, те не направиха нищо лошо на Снежанка от приказката, но нейната егоцентрична мащеха се опита да го направи, нали? Мога да ти дам и примери от реалния живот, даже в този блог. Днес прочетох, как едно момиче, сподели в своя пост, че е изнасилено за да предпази и други от това, отвори се за всички, но голяма част от аудиторията не му повярва и изсипа помия върху него.Как мислиш, че се чувства то сега? Прочети -не на насилието-в тя и той.
цитирай
16. compassion - Хм
01.10.2008 23:53
Загубих доста време да чета неща, които никога не чета. Направих го заради теб. Мислех, че ще ми стане ясно, но честно казано сега ми е още по-неясно. Никога не се замесвам с клюки. Занимавам се с наука и ако имам още време, предпочитам света на музиката и духовното. Затова няма да взема отношение по темата на "онова момиче".
По-честно ще е да отговоря от лично име. Питаш какво правя, когато срещна нарцис. Същото, каквото правя винаги; не деля хората на категории, а просто ги обичам за това, което са: с божествен произход; прекланям се пред божественото в тях (в мислите си) и им дарявам усмивка и те ми отвръщат с усмивка (в повечето случаи). Когато усетя негативизъм и неприемане си взимам усмивката и си тръгвам без огорчение, обвинение, разочарование. Може даже да се извиня за безпокойствието....зависи каква е ситуацията. Да! Аз винаги съм отворена и се оставям да бъда наранена, ако трябва...от уроците си не можеш да избягаш колкото и да се предпазваш. И аз съм изпадала в беда и съм си близала раните...знам колко боли...даже исках да умра тогава... Спасението е в прошката. само когато простиш вече не те боли. Специални техники? Може да се каже, че е специална техника: аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то), защото не вярвам в добро и зло, печалба и загуба; не знаеш какво печелиш, когато губиш; това, което днес мислиш за добро, утре може да се окаже, че не е било за добро и обратно...всичките интерпретации са в главите ни и ние сами създаваме своето щастие или нещастие...въпрос на избор в какво искаш да вярваш...
цитирай
17. анонимен - от Невена
02.10.2008 10:05
Съжалявам, че ти загубих времето с "онова момиче", аз също чена редко такива неща, вчера беше случайно попадение. Интересувам се от проблемите на младите хора, защото и аз имам тинейджър в къщи.
Твоят отговор много ми харесва, всъщност и аз съм много отворена и постъпвам като теб. "Снежанка и седемте джуджета " беше любимата ми приказка и подсъзнателно винаги съм се стремяла да бъда като нея. Когато бях на 7 г. се преместихме с мама в нова къща и там на всички казах, че името ми е Снежанка.
И до днес всички ми казват така. Много хора ме обичат и в къщи и там където работя, бивши съученици, колеги и познати много ми се радват, когато ме срещнат. В момента съм обаче малко разколебана в тази отвореност към света, защото ближа поредната си рана и въпреки че съм простила все още много ме боли.Бях си поставила задача да променя един нарцис, но не се получи и съм много разочарована, най-вече от себе си, че не можах да се справя с това. Този нарцис си заслужаваше усилията, защото в същността си е много добър, интелигентен и трудолюбив. Надявам се поне малко да съм му помогнала да се обърне към света, а не да се фокусира само върху себе си и своето благополучие.
цитирай
18. compassion - Е, пак стигнахме до любовта...
02.10.2008 11:56
Ние продължаваме да носим невинното дете и объркания тийнейджър в себе си цял живот, нали? И това всъщност е най-хубавото в избора да си човек. Цветето колкото и да е красиво цъфти и прецъфтява, губи красотата си, а човек, колкото повече помъдрява, толкова по-хубав става. Обичам "зрели" хора независимо от възрастта им. И когато дръзват да покажат детската си страна най-ги уважавам. Сила трябва, за да си слаб...И ти сега, Снежанке, излизаш от приказката, разбрала, че не можеш да промениш лесно даже себе си, камо ли другите. Промяната в другия може само да бъде събудена, т.е. той да разбере, че има нужда от промяна, но тежката работа си е негова. Той трябва да поиска; промяната винаги идва отвътре. Трансформацията може да се осъществи в две души, когато се слеят в любов. Това е чудото .... колко стихове са изписани за това ... чудо, защото само става, без наша помощ, без усилие... и носи толкова болка (ако е борба на Егото в копнеж и страдание) и носи свобода и радост, когато сме себе си.
цитирай
19. анонимен - от Невена
02.10.2008 13:23
Не позна, няма да излезна от приказката, тя е моят живот, само малко ще поспя като Снежанка и дано като се събудя имам още сили да бъда "бяла, нежна и добра".Сигурно си права, че промяната трябва да бъде събудена, времето ще покаже дали съм успяла поне в това при виртуалните ми опити с въпросния нарцис. Колкото до трансформацията, до която може да доведе любовта, сигурно е вярно, но на това не мога да разчитам в случая, защото се убедих, че нарциса може да обича само себе си.Благодаря ти за времето, което ми отдели, имах голяма нужда да проверя, дали се движа в правилна посока, беше ми много полезна твоята подкрепа.
цитирай
20. compassion - жалко, че не ми даваш адрес
02.10.2008 14:47
можех в лични съобщения да ти кажа мнението си без да намесваме други хора... и да разбереш защо избираш да бъдеш Снежанка, а не самата себе си. Не се шегувам и не намеквам за раздвояване на личността....ние всички имаме нужда от мечти, от "приказки", но в твоята приказка ти си жертвата. Не те съветвам да станеш мащехата или джудже....просто казвам, че да се мечтае е окриляващо, но да се живее в приказка е нездравословно.
цитирай
21. monna - Усмихнат ден!!!!!!!!!
03.10.2008 15:00
Големи тиради са изписали някои блогъри, но са само думи, за съжаление...!
Няма нужда от лозунги, а от човешко топло отношение, от една дума, но истинска и сърдечна.
Светло да ти е на душата, ефирно и чисто!
цитирай
22. анонимен - от Невена
03.10.2008 15:05
Не се притеснявай повече за мен, аз съм наясно защо съм искала навремето да бъда Снежанка. Бях кръстена на моя баба, която имах причини да не обичам и не харесвах името си.За това се прекръстих на любимата си героиня. Още тогава възприех, че хората трябва да бъдат красиви не само външно, но и вътрешно, да бъдат обичащи, приветливи, трудолюбиви. Не виждам как като следвам такова поведение мога да стана жертва, е може да се случи, но то ще е временно състояние
от което съм сигурна че излезна, ние скорпионите можем да възкръстнем и от пепелта.
Още веднъж ти благодаря, а за останалата аудитория не се притеснявай, мисля че нашата дискусия може да бъде от полза за всички.
Благодаря ти още веднъж за всичко.
цитирай
23. compassion - Благодаря ви!
03.10.2008 15:44
Когато проявяваме човешко топло отношение не винаги откликват със същото, но и това е нормално...ние сме на различен стадий на развитие, но сме тръгнали едни повече лъкатушейки, други по-малко, но всички натам - към нашия първоизточник. Оставам непоправим оптимист...ха-ха-ха и да, леко ми става на душата, ефирно и чисто. Пожелавам ви същото!
цитирай
24. iliada - Благодаря ти за топлите думи!
04.10.2008 00:03
Радвам се ,че открих още една плевенчанка !Ще се радвам винаги когато си в Плевен да се обадиш!
Толкова сърдечно,топло отношение демонстрираш
с коментара си , така ме топлят думите ти ,че ми се прерисува в тоз час!УСМИВКА ЗА ДЕНЯ НА УСМИВКАТА пък и за после!
Усмивки и в съня!С приятелски поздрав ! Илиана
цитирай
25. monna - Ха-хаха!
04.10.2008 13:02
И на мен ми стана по-леко, защото сме на една вълна
- ефирна, нежна, чиста....!
цитирай
26. platttonnn - Вашето
04.10.2008 17:24
знание не ви позволява да знаете,че не знаете.Егото-аза ни прави личности,без него сме маса,племе и т.н.Съзнанието е съзнаване,няма самоосъзнаване а себепознание.Когато азът се идентифицира с нещо възниква проблем,ако е с персоната или със субективният фактор,това е инфлация! Ако се идентифицира с инстинктите,това е егоизъм. Страх,болка,срам са полезни за адаптацията ни,ако са прекомерни трябва да търсим причината за дискомфорта,който пораждат.Ителектуалното разбиране няма нищо общо с преживяването. Ако го проумеете няма да дълбаете в безмисленото-от там се върщам.Щастието е да уважаваш и обичаш себе си и околните,безкористно.Неразумно е да желаеш да контролираш външният свят,а да не владееш себе си.
цитирай
27. compassion - Отговарям на всичките ви изречения
05.10.2008 05:18
Отговорям на коментара ви в хронологичен ред на повдигнатите въпроси:
1. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието. Егото (АЗ-ът) използва главно ума и затова може само да се самопознава.
2. Съзнанието използва целия духовен капацитет на индивида, затова съзнава и може да се самоосъзнае.
3. Инфлацията е икономическо понятие, изразяващо постоянен спад в покупателната способност на парите като резултат от увеличаване на количеството им в обръщение. (има дискусия по въпроса, но не е мястото тук да се обсъжда тя). Може да се използва символично като понятие за обезценени стойности, но в случая вие го използвахте неправомерно.
4. Когато АЗ-ът се идентифицира със себе си това не е инфлация, а егоцентризъм-болестно състояние на Егото.
5. Когато АЗ-ът се идентифицира с инстинктите, той снижава човека до нивото на животно, ръководено от страха, глада и нагона. Това не е егоизъм, а борба за оцеляване.
6. Страх, болка, срам (неясно по какъв критерий събрани заедно точно трите) не са „полезни за адаптацията ни”, а са неизбежно съпътстващи („полезни” или не) процеса на съзряване на тялото, разума и съзнанието на чавека („прекомерни” или не). Кой определя кое е полезно и кое е прекомерно? Относителни, субективни понятия...значи не могат да бъдат аргументи при спор, освен ако не са дефинирани от някоя частна наука за частните й нужди, но никога абсолютно.
7. „Страх,болка,срам са полезни за адаптацията ни,ако са прекомерни трябва да търсим причината за дискомфорта,който пораждат.” Пишете вие и това е едно противоречиво съждение: ако страх, болка, срам предизвикват дискомфорт, както в началото на изречението си казвате, значи те са причината за него; защо ще търсим други причини? Задачата на психолога е да разкрие подсъзнателните процеси, лежащи в основата на страха, болката, срама или други негативни усещания, пораждащи дискомфорт.
8. Интелектуалното разбиране е резултат от мисленето, т.е. функция на ума.
Преживяването е участие на тялото, разума и съзнанието на човека в определена ситуация, т.е. функция на цялата личност.
Следователно интелектуалното разбиране е част от преживяването, т.е. съотнасят се
едно към друго така както частта към цялото и да се твърди, че нямат нищо общо е
меко казано – недоглеждане.
9. Вие твърдите, че сте се занимавали с „дълбаене в безмисленото” и от там се връщате. Моите съболезнования за изгубеното ценно време! Благодаря ви, че искате да ми спестите и на мен една такава загуба! Аз съм по-скромна и не определям кое е смислено и кое е безсмислено в чуждия живот. Всеки има своите уроци и своя път на тази земя.
10. Всеки има свои ценностна система и приоритети в живота си, затова щастието за всеки е уникално. Общото в понятието за щастие може да се дефинира абстрактно: като състояние на духа, позволяващо във всеки момент да живеем с любов, състрадание и благодарност, независимо от конкретните обстоятелства, т.е. това е въпрос на решение, на избор.
11. „Неразумно е да желаеш да контролираш външният свят,а да не владееш себе си.” пишете в последното си изречение вие. Отново същата грешка да се използват конкретносубективни понятия за оценка на обективната действителност. И защо мислите, че аз искам да контролирам нещо конкретно и даже целия свят? Абсолютно изсмукано от пръстите, безпочвено и затова стигащо до абсурд твърдение. Посочете поне един единствен аргумент. Аз правя постинг със заглавие: „Абсолютно задължително четиво.....” с иронична закачка към всички блогари (включително и себе си, говорейки от 1л.мн.ч.), но от това не произтича желание за контрол, а желание за дискусия (така и завършвам изложението си "/въпросът за критериите остава открит...могат да се направят много допълнения от блогарите...те имат какво да кажат и това е, което ги обединява тук/). Аз не се изживявам като всезнаеща (никой не е) и не контролирам нищо и никой. Даже в един от отговорите на коментарите казвам: „аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то)...”, т.е. аз не само не контролирам, но дори не критикувам и не отхвърлям, а приемам, приемам с благодарност, което не значи, че като овца продължавам да паса, а означава, че осмислям горчивите поуки от грешките си и не се възгордявам, а ставам по-състрадателна, сама разбрала какво е болка, усещам чуждата болка и затова искам винаги да помагам на изпадналите в затруднение.
„...не владееш себе си” (?) Това като последен акорд на вашия коментар, особено ако се комбинира с началния акорд:”Вашето знание не ви позволява да знаете,че не знаете.” (?) и в средата: „Ако го проумеете...” (?) придава на коментара ви агресивнообвинителен характер и аз като дете се почувствах длъжна да обясня (не да се защитя) на големия чичко, че аз съм целяла не да го засегна в неговата ученост, а да го накарам да погледне отстрани (първо) на себе си като в огледало и ако всички го бяхме направили....леле какъв смях щеше да падне... Май много на сериозно се вземаме... Затова следващият ми постинг ще бъде от серията „забавление” и чрез хумора ще се опитам да достигна хората, които чрез сериозни аргументи не можах да достигна (защото използвам понятия като Бог и духовно, които са придобили конкретноисторически смисъл, свързан с библията и църквата, а аз имам предвид нещо друго и за да не измислям нови думи, рискувах и както очаквах, спечелих си етикетите и отхвърлянето от страна на материалистите, върли противници на Бога). Аз със сигурност нищо и никого не контролирам, но ако някой се чувства засегнат приемам жалвания и оплаквания на евентуални пострадали, подложени на жесток контрол и целия „външен свят”, за който вие говорите също може да се възползва от възможността да ми потърси сметка.....сега му се е паднало...ха-ха-ха). Поздрав, platttonnn (това от Платон със заекване ли идва?) Дано да станете на една вълна с останалите тук - ефирна, нежна, чиста....! Благодаря, Монна за доброто дефиниране!
цитирай
28. compassion - Какво невероятно дете си Монна...
05.10.2008 14:15
Като че ли ме каниш...ела, виж ме, същата ... друга... Да, ти си толкова многолика като творец...вероятно и като човек си богата... радвам се, че някой ти е казал по-хубави думи от моите (възможно ли е???? ха-ха-ха) нищо чудно...рисуваш спонтанно и искрено, а това винаги е вълнуващо...
Аз имам много ангажименти и не успявам веднага да видя твоите творби, но когато дойда ги изглеждвам наведнъж, нагълтвам се с красота и ми става както ти казваш ефирно, нежно и чисто. Бъди все така щастлива, мила! Радвам ти се....
цитирай
29. compassion - Невероятно бързо учиш
05.10.2008 18:50
или по-вероятно си си го носила винаги в себе си. Още повече се радвам за теб!
цитирай
30. iliada - Няма по невероятен постинг!
07.10.2008 12:13
Темата е избрана прицизно , а кометарите прекрасно онагледяват проблема!
Ето/ да се надяваме и като финал на деспута/ една мисъл на Тургенев за егото:
"Има три вида егоисти :егоисти ,които сами живеят ,но оставят другите да живеят;егоисти които сами живеят , но не оставят другите да живеят ; и егоисти ,които сами не живеят ,но и на другите не дават да живеят."

Приятен ден скъпа соmpassion!
цитирай
31. compassion - Хареса ми! Да, Тургенев е велик познавач на душите,
07.10.2008 15:29
но аз нали се вглеждам в индивида, а не в групите, мисля, че има повече от 6 билиона Егота на Земята. И всички ние в различни ситуации ту сме от първата, ту от втората, ту се присъединяваме към третата група от формулираните оригинално от Тургенев групи (всяко обобщение е велико с откритието си, но е бременно с грешка - дойде ми на ум сега).
цитирай
32. iliada1 - :))))))))
07.10.2008 17:27
С неудоволствие ,откривам ,че не е сложена точка и понеже съм от цитиращите ползвайки всепризнати афоризми на велики умове ,/за да не сбъркам някъде ,защото под секрет не съм много умна -ще цитирам още нещо. Дано хване ред ............../,защото Тургенев не се справи -
"СЪРЦЕТО НА ЕГОИСТА СЕ НАМИРА В ГЛАВАТА МУ " Бауст /и с допълнение на фразата от мен -там са и мислите му ,та каквито са му мислите такова е и сърцето му и затова не рискувам да имам свои мисли-може да се получат доста добри!:)))))))))))))))))))))))))))))))))
В този ред на мисли продължавам с цитатите-
" Личният егоизъм - ето родния баща на подлостта" Горки
" Себелюбието е затвор за духа,който лишава от щастие така сигурно ,както затворът лишава от физическа свобода" Малори
" Във всичко което го заобикаля ,егоистът вижда само рамка на своя портрет" Пти -Сан
"Егоизмът не е да живееш както искаш , а да караш другите да живеят както искаш "
О. Уалд
С извинения към автора на постинга , който така уважавам от цялата си грешна душа!Не съм фен на безмислени войни ,но ми е хвърлена ръкавица за което сам сигнализирана от няколко приятели на които безкрайно благодаря! Със случайното ми влизане в този постиг САМА го установих .По тази причина не ползвам ЛС защо съм уверена ,че няма да бъда изтрита , както се е случвало в постингите на автора на коментар № 35 и по този начин хората са дезоорентирани умишлено!
Мисля ,че и няма повече какво да кажа по въпроса- подготвила съм и тежка артилерия в случай на нужда ,но се надявам да проява благоразумие и да не Ви тровя повече с миязмите
на една недостойна битка!
Каква по- голяма демонстрация на его от това !
Бъдете живи и здрави всички вие които ме четете в момента и ти МОНА и дано разума е по- силен от страстите !

С поздрав Илиада
цитирай
33. compassion - Вижте какво намерих в блога на Томич, цитиращ news.bg:
07.10.2008 22:46
Британски евангелисти създадоха кодекс на поведение за блогърите, по образец на 10-те божи заповеди на Мойсей.

Списъкът с правилата бе представен в Лондон на конференция на Евангелисткия алианс - организация, основана през 1846, която обединява много общонационални конфесии и представлява повече от един милион вярващи във Великобритания, съобщава The Daily Telegraph.

"Интернет е само последната стъпка в еволюцията на човешката комуникация и както всяка друга нова медия тя ни представя огромни възможности,но и предизвикателства", е водещата идея на създателите.

10-те блогърски заповеди:

1. Не поставяй блога над себе си;

2. Не превръщай блога в кумир;

3. Не злоупотребявай със своя ник, използвайки анонимността за съблазни;

4. Помни съботния ден, един ден от седмицата живей без блога;

5. Почитай другите блогъри повече от себе си и не придавай голямо значение на грешките им;

6. Не убивай чуждата чест, репутация и чувства;

7. Не прелюбодействай в интернет;

8. Не кради чуждо съдържание;

9. Не произнасяй лъжливи свидетелства по адрес на друг блогър;

10. Не пожелавай рейтинга на друг блогър. Бъди доволен от твоя собствен.
цитирай
34. iliada1 - :)
07.10.2008 23:04
Чудесно ,че слагаш точка -та нали ТИ започна!/справка даже коментар №1 в настоящия постинг/ !
ОБЕЩАВАШ СЕ ДА СЕ СПРЕШ ВЕЧЕ ! ДАНО ,АМА НАДАЛИ - както е от онзи виц И ВСЕ ПАК ПОХВАЛНО !Аз пък ще повторя- /справка №8/ ,че най-голямата лъжа е половинчатата истина !Имах впред вид твоята истина !Няма как да докажа ,че изтри отговорите МИ на всички твои предизвикателства в твоя блог и представи нещата така невинно както и тук!Забелязвам ,че ти вярват някой хора ! Разбирам се опитваш да манипулираш четящите , но определено отстрани се вижда най-добре и маниера на действие ,и тона !
Аз никой не манипулирам ,не моля за съдействие , не ровя по другите страници в блога за да намеря мръсна следа , не коментирам твои изказвания и твои фалове , а такива вярвай ми има.За правописните грешки-правя ги поради малкото време с което разполагам ,естеството на моята работа -писане и четене цял ден и голямата кореспонденция която поддържам -не мога да бъда прицизна винаги и се извинявам на всички потърпевши, и най-вече на ТЕБ,тъй като ти много страда от този ми дефект! .
Другото го оставям без коментар-който може не да го тълкува ,а твоето тълкувание не ме устройва ! Пак ти повтарям най-приятелски -отстрани по-добре се вижда!Ама защо ти го припомням- та ти заявяваш ,че ти е късно да се поправяш , а и нямаш такова намерение !
МИ ТОГАВА БЪДИ ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА !:)



цитирай
35. compassion - Точно така!
07.10.2008 23:40
Нека оставим миналото на себе си...там, където му е мястото. Аз съм от един месец тук и не познавам никого, но дори и да не беше така, пак щях да кажа същото. Да си простим грешките (никой не е перфектен). Ще е добре, ако се стремим към усъвършенстване, т.е. промяна, но това става винаги отвътре, а не наложено от вън...така, че пожелавам на всички блогари да се вгледаме в себе си по-добре, отколкото да търсим кусурите на другите....огледалото за което споменавам в заглавието на този постинг, огледалото е от което всички се нуждаем. Бъдете здрави!
цитирай
36. iliada1 - Съвършенно си права соmpassion!
08.10.2008 07:10
Да се учим от грешките е основата на всяко усъвършенстване!Трябва да имаме този стремеж и се развиваме към добро ,но наистина трябва да го пожелаем истински,а за да го пожелаем трябва да се познаваме добре и затова ни е нужно огледало!
Аз отивам да потърся моето!
Простила съм и на Мона !На мен не мога да простя! Моля те и теб за прошка!
С приятелски поздрав ! Илиада
-
цитирай
37. compassion - Да простим на себе си е най-трудно
08.10.2008 11:02
Цитат от постинга:
"- дали можем да простим на себе си и на другите (Егото ше донесе вода от 10 извора, за да докаже на другите колко са виновни, но не може да им даде и капка на прошка. А най-трудно му е да прости на вътрешната ни същност. Цял живот може да носи болката във нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар); "
Ти си интелигентен човек, Илиада. Възхищавам се на твоята чувствителност и усет (вижда се от картините ти). Намери сили да си простиш...
Илиада и Мона, отърсете се от бремето на дребните ежби и дишайте свободно...ведро да стане на душите ви...рисувайте и творете нова красота...щастливи сте, че го можете! Обичаме ви!
цитирай
38. compassion - Защото ви обичам!
14.10.2008 12:45
http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

най-хубавия отговор, който може да се даде.
цитирай
39. iliada - compassion!!
16.10.2008 18:36
Както винаги добронамерена ,изпълнена с любов правиш всичко наистина да се чувстваме специални!Да се чувстваме ценени !Да се чувстваме обичани!
Имаш голямо и добро сърце и това си личи не само от това ,че в постинга си сложила тази волно летяща птица символ на връзката между земята и небето ,но и от думите и действията ти.
Благодаря ти ,че ти си всичко това което виждам!
цитирай
40. compassion - Илиада, ласкаеш ме...човек съм аз
16.10.2008 19:59
не много стар, но много страдал. Ти виждаш добро, защото имаш добри очи, а недобронамереният и под вола теле търси.
Знам, че обичаш мъдрите мисли и затова ще завърша с мисли на майка Тереза:
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Бъди щастлива!
цитирай
41. iliada - compаssion!!!
19.10.2008 19:41
Не ме познаваш ,но аз говоря това което мисля и
впечатлението което остави във мен е споделеното!
Чета мъдрите мисли които си ми написала и
напълно се съгласявам с теб!Действително всичко това е така-просто трябва време за да се изпита и
отчете!
Прегръщам те !Илиада
цитирай
42. compassion - Мнооого добре го каза, Илиада...
21.10.2008 01:42
време, за да се изпита - повечето хора само опитват...
Да се отчете - повечето хора дори не забелязват...

цитирай
43. basta - :))))))))))))))))))))))))))
20.11.2008 19:10
дали сърцата ни могат да пеят; дали душите ни жадуват за полет; дали духът ни сънува сливане с първоизточника; дали всички сме едно в БОГ... (Егото не разбра за какво говоря)....

поздравявам те!
а като стана въпрос за полет, понеже това ужасно ме вълнува, та се изкушавам да те попитам, как мога да си "открадна" този летящ орел, дето си качила? ако ми кажеш как, непременно ще си го взема и в моя блог...
по принцип рядко влизам в чужди блогове, но когато се престраша да вляза, обикновено си заслужава :)
сърдечни поздрави.
P:S: а, май успях с орела-просто трябвало да се копира. така че си го "откраднах"-без разрешение :))))))))))))))))))
и ти изпращам един поздрав в моя блог-последният ми постинг. казва се Безусловната Любов :)
цитирай
44. compassion - Благодаря, мила!
20.11.2008 23:29
Радвам се, че си взела вече орела. Можеш да вземеш всяка картинка, която ти харесва. И аз съм ги намерила някъде в интернет.
Поздрав, Руми
цитирай
45. анонимен - Какво се случва с коментарите?!
09.03.2009 14:09
С какво закъснение се появяват коментарите, след като бъдат направени?
Съвсем съм нова на това поприще. Не ми е ясно.
Преди достатъчно време написах коментари затози текст /поздравления!!!/ и за "Един усмихнат мъж".
Венелина от Добрич - свободен "зелен" човек
цитирай
46. compassion - Мила Венелина,
09.03.2009 15:25
Коментарите могат веднага да се появят след като натиснеш бутончето "Изпрати", както е в моя блог, но някои хора в блога предпочитат да контролират предварително коментарите и затова в техните блогове коментарите се появяват, когато те ги одобрят. Аз не го правя. Не знам каква е ролята на координаторите и не знам защо им е нужно да изтриват или не допускат нечии коментари. Нищо не разбирам и аз от техните действия. Но със сигурност аз никога не изтривам никого. Някои хора по-късно сами сиизтриват коментарите, какъвто е случая с Монна тук в този постинг. Имах две три неприятни за преглъщане забележки в някои постинги, но обясних какво съм имала предвид и мисля, че се разбархме с другата страна. Стават недоразумения във виртуалното понякога.
Добре си дошла при мен и можеш да питаш и пишеш каквото мислиш. Ще ми е приятно да ти помогна, ако мога и ще съм ти благодарна, ако искаш да ми помогнеш с твоите идеи. Щастието е в споделянето.
цитирай
47. diamantsredstaklata - compassion
14.01.2010 14:33
Въпросът за Егото ме вълнува от няколко години. Установих, че когато е по-голямо, то носи много неприятности.
Ще си копна постинга ти, защото не във всички ситуации следим колко ни е голямо Егото.
Чела съм, че борбата с Егото е неравностойна, защото то е изключително хитро и приема много благовиден вид. Сложна тема. Колкото са по-големи възможностите на човек, толкова е по-голяма гордостта, по-голямо е и Егото.
Не мога да кажа, че съм спечелила битката с Егото. Бих казала, че още не съм я започнала. Но наблюдението, е най-добрия лечител. Трябва повече да се наблюдавам...Така съм решила отдавна.Но е трудно, признавам. Безпристрастно и с любов.
С две думи, смятам, че понякога се справям добре с Егото и го следя, а понякога е прекалено високо и това ми носи неприятности.
Важно е преди да направим нещо да се запитаме за истинските си мотиви, защо го правим? Защо се чувстваме така или иначе?
Има какво да се научи от теб!
Поздрави!
цитирай
48. compassion - Не искам да те отчайвам, мила
14.01.2010 16:05
Но Егото не можеш да го победиш окончателно. Само светците са на това ниво. Но можеш да му отнемеш ръководните функции. Ти си господарят но своя живот и ти решаваш! Е, от време на време ще ти е трудно, но затова пък след това ще изпиташ по-силно заслужената радост от победата.
Успех!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 605038
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26223
Архив