Прочетен: 15548 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:26
Какво ни мотивира в нашите мисли, чувства и действия? Знаем ли как да разпознаваме вътрешния си глас от гласа на Егото?
Критериите за разпознаване на гласа на Егото бихме могли да дефинираме от различни гледни точки:
- дали искаме с това, което казваме или правим да изтъкнем и наложим себе си като последна инстанция на истината; (Егото се бори със зъби и нокти да докаже, че е право);
- дали амбицията ни, когато надвишава възможностите ни, ни тласка към специални методи (Егото вижда само целта и методите не са важни);
- дали непременно трябва да бъдем центъра на вниманието и/или да получаваме похвали от другите, иначе сме дълбоко нещастни (Егото търси да блести);
- дали сме в състояние да се смеем на себе си или чувството ни за хумор стига само до засмиването на някой анекдот (Егото се взима винаги много на сериозно и познава сарказма, но не и финния хумор);
- дали новите идеи и предизвикателствата ни стимулират за творчество (Егото обича да се перчи с открития и постижения, но извън правилата и законите на материализма е напълно безсилно да намери пътя към себе си и затова се държи здраво вкопчено в тях и не познава сободата на духа);
- дали критиката може да бъде градивна (за Егото – никога; критиката е, за да критикуваме другите);
- дали негативното мислене непрекъснато твори проблеми (Егото има нужда да дъвче и преживя проблеми, за да чувства, че живее);
- дали неуспехът, падането и загубата са смъртоносно опасни и винаги хитро се избягват, ако е възможно (загубата на успеха за Егото е загуба на самоличността, затова то непрекъснато го търси);
- дали болката и страха винаги довеждат до страх от смъртта (за Егото - да, защото то не е вечно. Егото се ражда и умира с физическото тяло);
- дали някое ключово събитие в детството слага отпечатъка си върху целия ни живот (за Егото - да, защото Егото е влюбено в уникалното си страдание, за да не вижда чуждото);
- дали миналото или бъдещето са оръжията и аргументите, за да се постави настоящето на колене (Егото залинява в настоящето, защото не може да се захранва от спомените на миналото и/или да се опива от очакванията на бъдещето);
- дали можем да преодолеем психическото състояние на страх (независимо от какво). (Егото постоянно се възприема като изложено на заплаха, идващо от желанието му за контрол, затова непрекъснато изпраща сигнали към тялото за опасност, че нещо може да се случи и така поддържа напрежение и тревога);
- дали можем да постигнем тишина и вътрешен мир (Егото непрекъснато бръщолеви разни егоистични "истини" и създава стрес);
- дали търсим радост и щастие вън от нас, вместо вътре в себе си (Егото винаги търси света, защото единствената му радост е ръкопляскането на публиката, а щастието се увеличава пропорционално на материалните придобивки);
- дали можем да простим на себе си и на другите (Егото ше донесе вода от 10 извора, за да докаже на другите колко са виновни, но не може да им даде и капка на прошка. А най-трудно му е да прости на вътрешната ни същност. Цял живот може да носи болката във нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар);
- дали можем да слушаме със сърцето си (Егото знае само непрекъснато да говори и да преговаря заядливо. То не може да слуша нито с ушите си, нито със сърцето си, а дори и когато се опитва да слуша, то не чува, затова състраданието му е непознато);
-дали можем да изграждаме хармонични връзки с другите (Егото гради преди всичко стени, ръководено от страха, за да се предпазва; не поема често риск, защото не обича да носи отговорност. Подозрително и недоверчиво е. Една връзка за него е хармонична, когато му носи изгода и/или го ласкае);
- дали можем да взимаме съзнателни решения или напълно се отъждествяваме с ума си (Егото мисли, чувства и действа напълно според шаблоните на ума и научените в миналото модели, стремейки се само към натрупването на повече знания, за да прави нови модели, нужни му в борбата за оцеляване, без да постига необходимия баланс на ума със съответното израстване на съзнанието);
- дали красотата и съвършенството са водачите ни (Егото има само един водач: егоизма (от него произхожда тази дума) и признава красотата само ако тя му позволява да се кичи с нея. Съвършенството напълно се отрича като достижимо, защото в своя свят егото познава само субективното несъвършенство);
- дали конкретните форми, цели и резултати или свободата и мирът определят нашето себеусещане (Егото има нужда от статус, богатство и слава, а не от свобода и мир; затова светът на конкретното материалистично е водещо по отношение на абстрактното идеалистично);
- дали обичаме природата (в най-широкия смисъл на думата) и дали се чувстваме неделима част от нея (Егото е АЗът, който обича преди всичко себе си и се мисли за короната на творението; даже не помисля, че може да е част от нещо, т.е. нещо малко в голямото);
- дали съзнанието ни по природа божествено е в състояние да се самоосъзнае (Егото иска да се усъвършенства, за да се гордее, но не е в състояние да се надскочи);
- дали истината може да бъде намерена (Егото познава само своята субективна, конкретна истина, защото страхувайки се инстинктивно от Бога го отрича);
- дали любовта може да влезе в живота ни и да вземе кормилото му (Егото непрекъснато жадува за любов и иска да я притежава, да я използва, да я манипулира поне, за да не си отиде тя, защото Егото усеща непрекъснато някаква непълнота или вътрешна празнота и чувства, че само любовта може да я запълни, но да й даде свобода, т.е. да остави кормилото на живота си в ръцете й не е по силите му. Всъщност Егото не знае, че не може да има истинска любов, защото то иска само да господства, да командва и да получава);
- дали сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите (за Егото такова „нещо” не съществува, защото то се възприема само възможно във физическото тяла като форма и каквато и да е трансформация за него е свръх глупост; духовното трябва да има материалистично обяснение, иначе се обявява за несъществуващо);
- дали можем да рискуваме най-ценното, което имаме на тази Земя (живота си), за да дадем живот или да спасим живота на друг човек. Тук един блестящ пример е величието на жената, съзнателно избрала да стане майка дори, ако това заплашва нейния собствен живот. (Егото няма нищо друго, освен Земния си живот, затова никога и не помисля за отдаването му като възможна опция).
- дали сърцата ни могат да пеят; дали душите ни жадуват за полет; дали духът ни сънува сливане с първоизточника; дали всички сме едно в БОГ... (Егото не разбра за какво говоря)....
/въпросът за критериите остава открит...могат да се направят много допълнения от блогарите, дошли тук да споделят мненията си, да помогнат на другите, да „излеят” душите си, да намерят социални контакти с другите или да намерят себе си, да се забавляват, да се популяризират и утвърдят, или защото им се пише, или защото са любопитни, или обичат да четат, или...те си знаят защо..., но аз мисля, че те имат какво да кажат и това е, което ги обединява тук/
http://www.youtube.com/watch?v=YcgNJ7cgDVs&feature=related
Ти пишеш: "Memento mori"!
В превод могат да се дадат различни интерпретации:
Не забравяй, че си смъртен...т.е. ти си тук в човешка форма;
Помни, че ще умреш... т.е. няма вечно да си на Земята в тази форма;
Спомни си, че ще трябва да умреш... т.е. неизбежна е трансформацията; от теб зависи как;
Помни своята смърт... т.е. ти вече си „умирал” и знаеш, че няма „край”, няма от какво да се страхуваш.
Сложих точка, но точка във Вселената няма...всичко се променя, ние също...колко е хубаво...рисувай светлина...
Красота в бяло, синьо...черно, който има сърце, ще я открие във всичко...
http://www.youtube.com/watch?v=oxcq2m0XwJ8&feature=related
Да, съгласна съм с теб, че егото е заложено генетично в тялото както и итстинктите, за да оцелее, за да продължи живота. Необходимо е значи...В невероятното разнообразие и изобилие в природата нищо не е случайно съществуващо или излишно, нали?
Поздравления за поста!
Тази любов ще помогне на всеки от нас да осъзнаем собственото си АЗ и да не се надценяваме излишно ,нито да си придаваме важност по- голяма от тази която заслужаваме.Критичност ни липсва и мярка!Твоя постинг ме възхити ,но в него ще влязат и хора които след като го прочетат ще го тълкуват както дявола с евангелието и все пак от някъде трябва да се започне.Невероятен е примера за урока - всеки получава своя урок и понякога той боли ,но пък затова по- дълго се помни!
Много такива постинги трябва да се направят , много пъти да се срещаме млади и стари с тези великолепни мисли за да стигнат до съзнанието ни което е затлачено с какво ли не от много години!
Много такива постинги ще трябват и на сега родилите се и на подрастващите - ние сме длъжни да се развиваве и да търсим съвършенство обичайки другия ,а не само себе си ,каквато мисъл например се внушаваше преди дестина години с книгата "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ИГОИСТ " .Тези които на тинейжърска възраст прочетоха тази нашумяла тогава книга се оформиха като големи егоисти -познавам такива хора .
Да бъдеш скромен ,коректен и добър е доста трудна задача.Някой въоще не се и замислят над нея,защото з а да си роб на егото си е най- добре.По -изгодно е!
Вярвам ,че този постинг ще накара много хора да се замислят , ако обичат да го правят и ще преоценят действията си.
Колкото до иснитана и лъжата от опит знам ,че най- голямата лъжа е полуистината!А истината винаги е една от която и страна да се погледне - зависи обаче кой как я гледа !
Благодаря ти още веднъж - тук се чувствах уютно!
Благодаря ти за хубавите думи! Аз избягвам да се самоохарактеризирвам, защото знам, че характеристиките ограничават, поставят в рамки, а човекът е многоспектрална "светлина"...и аз, и ти, и другите. Ние всички сме едно! Нека не търсим какво ни дели, а броим благословиите си... Ще се радвам, ако хората прочели постинга поне за кратко се замислят, вглеждайки се в себе си. Това винаги помага. Пък ако не - значи още не им е дошло времето....някои хора учат лесно и бързо, други имат нужда от шамари, че първо да се събудят.
Илиада, много ми хареса твоя опит (най-голямата лъжа е полуистината). Искам да я заема и в замяна ще споделя моя опит (най-опасното знание е полузнанието).
Разгледах всичките ти картини в блога и не можах да реша коя най-много ми харесва; всяка си има своето настроение и послание и аз многоликата във всяка се загубих и намерих. Плевенските мотиви са ми толкова родни, а импресиите са ми толкова близки...Благодаря ти за красотата! Изумих се като забелязах след това, че рисуването за теб е хоби и по професия си юрист. Възхищавам ти се! Почувствах те още по-близка като разбрах, че си от Плевен - и аз съм живяла там от 10 до 18 годишна възраст и сега като се връщам в България отсядам там.
01.10.2008 12:15
Това е краткия отговор на всички въпроси (не само твоите).
Сигурно от толкова повтаряне има опасност да се превърне в клише, но си струва повтарянето, ако поне на подсъзнателно ниво се достигне до всеки и материалистичния дуализъм, с който ни закърмиха се трансформира във вселенското единство, което практикува NAMASTE: признаване и респект към духовното начало, заложено във всеки, там където има мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство (приемане на другите, а не търсене на разликите). Абсолютно всеки го има заложено!!! От какво зависи дали ще се развие? Прекрасен въпрос, защото отговорът също е заложен в него. Зависи от него самото. Когато то (заложеното духовно единство) се отвори и изяви, т.е. практикуваме NAMASTE, ние откриваме в другите същото (мир, любов, истина, светлина, състрадание, единство), които усещаме в себе си и така приемаме другия като сродна душа и когато опитаме и успеем да приложим NAMASTE към всички души, ние ще сме вече в единството, в светлина и щастие. Не ти се вярва, защото виждаш нарцисите като различни....не са...само фокуса им на внимание е изместен временно само към себе си (разбирай Егото, което те мислят, че са). Въпрос на „време” е да чуят вътрешния си глас и да осъзнаят божествения си произход. Това тяхно „време” може да е в друго измерение и не на Земята...всяка душа следва своя път към началото, от където някога е тръгнала, за да се слее обогатена в едно с другите, с които всъщност винаги е била едно... Добре, ако ви е трудно да се откъснете от дуалистичните си представи, ще дам един пример от движението на материята: то е подобно кръговрата на водата на Земята – капките се връщат в океана.
Нинче, оранжево слънчице, нали ти бях казала да си сложиш „огледалото на вратата”, т.е., ти си толкова прекрасна – виж се сама и като го излъчваш и другите ще го видят, ще те разпознаят и приемат, а и ти ще видиш другите в светлина и ще ги приемеш. Ще усетим, че сме сродни, че сме едно! Нещо повече, ние сме едно с природата и с цялата вселена. Виж какво имам за теб и за всички, които търсят:
http://www.youtube.com/watch?v=WR7yzPLXNAM&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=5Dde5b_q2Hk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=gSX444hQ5Vo&feature=related
Дори зверовете разпознават духовното, когато без страх се отворим...Те не виждат вече апетитното парче месо обвито в страх, а духа в природата .... Универсални божествени закони, за които вече писах. Аз не съм по-добра или по-умна, нищо по- ....освободила съм се от властта на силното си Его и просто съм отворена и не ме е страх.... а това го може ВСЕКИ...само трябва да го поиска...и тогава ще сме многократно по-щастливи, обогатили се взаимно в единство.
Обичам ви, затова дойдох тук...да сме заедно...щастливи! А на онези с големите Его-та им прощавам с любов. Говоря, но те дали искат да ме слушат, дали могат да ме чуят през дебелите им стени... чакам ги с отворени обятия, когато намерят пътя...да дойдат при нас.
01.10.2008 15:52
01.10.2008 21:31
По-честно ще е да отговоря от лично име. Питаш какво правя, когато срещна нарцис. Същото, каквото правя винаги; не деля хората на категории, а просто ги обичам за това, което са: с божествен произход; прекланям се пред божественото в тях (в мислите си) и им дарявам усмивка и те ми отвръщат с усмивка (в повечето случаи). Когато усетя негативизъм и неприемане си взимам усмивката и си тръгвам без огорчение, обвинение, разочарование. Може даже да се извиня за безпокойствието....зависи каква е ситуацията. Да! Аз винаги съм отворена и се оставям да бъда наранена, ако трябва...от уроците си не можеш да избягаш колкото и да се предпазваш. И аз съм изпадала в беда и съм си близала раните...знам колко боли...даже исках да умра тогава... Спасението е в прошката. само когато простиш вече не те боли. Специални техники? Може да се каже, че е специална техника: аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то), защото не вярвам в добро и зло, печалба и загуба; не знаеш какво печелиш, когато губиш; това, което днес мислиш за добро, утре може да се окаже, че не е било за добро и обратно...всичките интерпретации са в главите ни и ние сами създаваме своето щастие или нещастие...въпрос на избор в какво искаш да вярваш...
02.10.2008 10:05
Твоят отговор много ми харесва, всъщност и аз съм много отворена и постъпвам като теб. "Снежанка и седемте джуджета " беше любимата ми приказка и подсъзнателно винаги съм се стремяла да бъда като нея. Когато бях на 7 г. се преместихме с мама в нова къща и там на всички казах, че името ми е Снежанка.
И до днес всички ми казват така. Много хора ме обичат и в къщи и там където работя, бивши съученици, колеги и познати много ми се радват, когато ме срещнат. В момента съм обаче малко разколебана в тази отвореност към света, защото ближа поредната си рана и въпреки че съм простила все още много ме боли.Бях си поставила задача да променя един нарцис, но не се получи и съм много разочарована, най-вече от себе си, че не можах да се справя с това. Този нарцис си заслужаваше усилията, защото в същността си е много добър, интелигентен и трудолюбив. Надявам се поне малко да съм му помогнала да се обърне към света, а не да се фокусира само върху себе си и своето благополучие.
02.10.2008 13:23
Няма нужда от лозунги, а от човешко топло отношение, от една дума, но истинска и сърдечна.
Светло да ти е на душата, ефирно и чисто!
03.10.2008 15:05
от което съм сигурна че излезна, ние скорпионите можем да възкръстнем и от пепелта.
Още веднъж ти благодаря, а за останалата аудитория не се притеснявай, мисля че нашата дискусия може да бъде от полза за всички.
Благодаря ти още веднъж за всичко.
Толкова сърдечно,топло отношение демонстрираш
с коментара си , така ме топлят думите ти ,че ми се прерисува в тоз час!УСМИВКА ЗА ДЕНЯ НА УСМИВКАТА пък и за после!
Усмивки и в съня!С приятелски поздрав ! Илиана
- ефирна, нежна, чиста....!
1. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието. Егото (АЗ-ът) използва главно ума и затова може само да се самопознава.
2. Съзнанието използва целия духовен капацитет на индивида, затова съзнава и може да се самоосъзнае.
3. Инфлацията е икономическо понятие, изразяващо постоянен спад в покупателната способност на парите като резултат от увеличаване на количеството им в обръщение. (има дискусия по въпроса, но не е мястото тук да се обсъжда тя). Може да се използва символично като понятие за обезценени стойности, но в случая вие го използвахте неправомерно.
4. Когато АЗ-ът се идентифицира със себе си това не е инфлация, а егоцентризъм-болестно състояние на Егото.
5. Когато АЗ-ът се идентифицира с инстинктите, той снижава човека до нивото на животно, ръководено от страха, глада и нагона. Това не е егоизъм, а борба за оцеляване.
6. Страх, болка, срам (неясно по какъв критерий събрани заедно точно трите) не са „полезни за адаптацията ни”, а са неизбежно съпътстващи („полезни” или не) процеса на съзряване на тялото, разума и съзнанието на чавека („прекомерни” или не). Кой определя кое е полезно и кое е прекомерно? Относителни, субективни понятия...значи не могат да бъдат аргументи при спор, освен ако не са дефинирани от някоя частна наука за частните й нужди, но никога абсолютно.
7. „Страх,болка,срам са полезни за адаптацията ни,ако са прекомерни трябва да търсим причината за дискомфорта,който пораждат.” Пишете вие и това е едно противоречиво съждение: ако страх, болка, срам предизвикват дискомфорт, както в началото на изречението си казвате, значи те са причината за него; защо ще търсим други причини? Задачата на психолога е да разкрие подсъзнателните процеси, лежащи в основата на страха, болката, срама или други негативни усещания, пораждащи дискомфорт.
8. Интелектуалното разбиране е резултат от мисленето, т.е. функция на ума.
Преживяването е участие на тялото, разума и съзнанието на човека в определена ситуация, т.е. функция на цялата личност.
Следователно интелектуалното разбиране е част от преживяването, т.е. съотнасят се
едно към друго така както частта към цялото и да се твърди, че нямат нищо общо е
меко казано – недоглеждане.
9. Вие твърдите, че сте се занимавали с „дълбаене в безмисленото” и от там се връщате. Моите съболезнования за изгубеното ценно време! Благодаря ви, че искате да ми спестите и на мен една такава загуба! Аз съм по-скромна и не определям кое е смислено и кое е безсмислено в чуждия живот. Всеки има своите уроци и своя път на тази земя.
10. Всеки има свои ценностна система и приоритети в живота си, затова щастието за всеки е уникално. Общото в понятието за щастие може да се дефинира абстрактно: като състояние на духа, позволяващо във всеки момент да живеем с любов, състрадание и благодарност, независимо от конкретните обстоятелства, т.е. това е въпрос на решение, на избор.
11. „Неразумно е да желаеш да контролираш външният свят,а да не владееш себе си.” пишете в последното си изречение вие. Отново същата грешка да се използват конкретносубективни понятия за оценка на обективната действителност. И защо мислите, че аз искам да контролирам нещо конкретно и даже целия свят? Абсолютно изсмукано от пръстите, безпочвено и затова стигащо до абсурд твърдение. Посочете поне един единствен аргумент. Аз правя постинг със заглавие: „Абсолютно задължително четиво.....” с иронична закачка към всички блогари (включително и себе си, говорейки от 1л.мн.ч.), но от това не произтича желание за контрол, а желание за дискусия (така и завършвам изложението си "/въпросът за критериите остава открит...могат да се направят много допълнения от блогарите...те имат какво да кажат и това е, което ги обединява тук/). Аз не се изживявам като всезнаеща (никой не е) и не контролирам нищо и никой. Даже в един от отговорите на коментарите казвам: „аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то)...”, т.е. аз не само не контролирам, но дори не критикувам и не отхвърлям, а приемам, приемам с благодарност, което не значи, че като овца продължавам да паса, а означава, че осмислям горчивите поуки от грешките си и не се възгордявам, а ставам по-състрадателна, сама разбрала какво е болка, усещам чуждата болка и затова искам винаги да помагам на изпадналите в затруднение.
„...не владееш себе си” (?) Това като последен акорд на вашия коментар, особено ако се комбинира с началния акорд:”Вашето знание не ви позволява да знаете,че не знаете.” (?) и в средата: „Ако го проумеете...” (?) придава на коментара ви агресивнообвинителен характер и аз като дете се почувствах длъжна да обясня (не да се защитя) на големия чичко, че аз съм целяла не да го засегна в неговата ученост, а да го накарам да погледне отстрани (първо) на себе си като в огледало и ако всички го бяхме направили....леле какъв смях щеше да падне... Май много на сериозно се вземаме... Затова следващият ми постинг ще бъде от серията „забавление” и чрез хумора ще се опитам да достигна хората, които чрез сериозни аргументи не можах да достигна (защото използвам понятия като Бог и духовно, които са придобили конкретноисторически смисъл, свързан с библията и църквата, а аз имам предвид нещо друго и за да не измислям нови думи, рискувах и както очаквах, спечелих си етикетите и отхвърлянето от страна на материалистите, върли противници на Бога). Аз със сигурност нищо и никого не контролирам, но ако някой се чувства засегнат приемам жалвания и оплаквания на евентуални пострадали, подложени на жесток контрол и целия „външен свят”, за който вие говорите също може да се възползва от възможността да ми потърси сметка.....сега му се е паднало...ха-ха-ха). Поздрав, platttonnn (това от Платон със заекване ли идва?) Дано да станете на една вълна с останалите тук - ефирна, нежна, чиста....! Благодаря, Монна за доброто дефиниране!
Аз имам много ангажименти и не успявам веднага да видя твоите творби, но когато дойда ги изглеждвам наведнъж, нагълтвам се с красота и ми става както ти казваш ефирно, нежно и чисто. Бъди все така щастлива, мила! Радвам ти се....
Ето/ да се надяваме и като финал на деспута/ една мисъл на Тургенев за егото:
"Има три вида егоисти :егоисти ,които сами живеят ,но оставят другите да живеят;егоисти които сами живеят , но не оставят другите да живеят ; и егоисти ,които сами не живеят ,но и на другите не дават да живеят."
Приятен ден скъпа соmpassion!
"СЪРЦЕТО НА ЕГОИСТА СЕ НАМИРА В ГЛАВАТА МУ " Бауст /и с допълнение на фразата от мен -там са и мислите му ,та каквито са му мислите такова е и сърцето му и затова не рискувам да имам свои мисли-може да се получат доста добри!:)))))))))))))))))))))))))))))))))
В този ред на мисли продължавам с цитатите-
" Личният егоизъм - ето родния баща на подлостта" Горки
" Себелюбието е затвор за духа,който лишава от щастие така сигурно ,както затворът лишава от физическа свобода" Малори
" Във всичко което го заобикаля ,егоистът вижда само рамка на своя портрет" Пти -Сан
"Егоизмът не е да живееш както искаш , а да караш другите да живеят както искаш "
О. Уалд
С извинения към автора на постинга , който така уважавам от цялата си грешна душа!Не съм фен на безмислени войни ,но ми е хвърлена ръкавица за което сам сигнализирана от няколко приятели на които безкрайно благодаря! Със случайното ми влизане в този постиг САМА го установих .По тази причина не ползвам ЛС защо съм уверена ,че няма да бъда изтрита , както се е случвало в постингите на автора на коментар № 35 и по този начин хората са дезоорентирани умишлено!
Мисля ,че и няма повече какво да кажа по въпроса- подготвила съм и тежка артилерия в случай на нужда ,но се надявам да проява благоразумие и да не Ви тровя повече с миязмите
на една недостойна битка!
Каква по- голяма демонстрация на его от това !
Бъдете живи и здрави всички вие които ме четете в момента и ти МОНА и дано разума е по- силен от страстите !
С поздрав Илиада
Списъкът с правилата бе представен в Лондон на конференция на Евангелисткия алианс - организация, основана през 1846, която обединява много общонационални конфесии и представлява повече от един милион вярващи във Великобритания, съобщава The Daily Telegraph.
"Интернет е само последната стъпка в еволюцията на човешката комуникация и както всяка друга нова медия тя ни представя огромни възможности,но и предизвикателства", е водещата идея на създателите.
10-те блогърски заповеди:
1. Не поставяй блога над себе си;
2. Не превръщай блога в кумир;
3. Не злоупотребявай със своя ник, използвайки анонимността за съблазни;
4. Помни съботния ден, един ден от седмицата живей без блога;
5. Почитай другите блогъри повече от себе си и не придавай голямо значение на грешките им;
6. Не убивай чуждата чест, репутация и чувства;
7. Не прелюбодействай в интернет;
8. Не кради чуждо съдържание;
9. Не произнасяй лъжливи свидетелства по адрес на друг блогър;
10. Не пожелавай рейтинга на друг блогър. Бъди доволен от твоя собствен.
ОБЕЩАВАШ СЕ ДА СЕ СПРЕШ ВЕЧЕ ! ДАНО ,АМА НАДАЛИ - както е от онзи виц И ВСЕ ПАК ПОХВАЛНО !Аз пък ще повторя- /справка №8/ ,че най-голямата лъжа е половинчатата истина !Имах впред вид твоята истина !Няма как да докажа ,че изтри отговорите МИ на всички твои предизвикателства в твоя блог и представи нещата така невинно както и тук!Забелязвам ,че ти вярват някой хора ! Разбирам се опитваш да манипулираш четящите , но определено отстрани се вижда най-добре и маниера на действие ,и тона !
Аз никой не манипулирам ,не моля за съдействие , не ровя по другите страници в блога за да намеря мръсна следа , не коментирам твои изказвания и твои фалове , а такива вярвай ми има.За правописните грешки-правя ги поради малкото време с което разполагам ,естеството на моята работа -писане и четене цял ден и голямата кореспонденция която поддържам -не мога да бъда прицизна винаги и се извинявам на всички потърпевши, и най-вече на ТЕБ,тъй като ти много страда от този ми дефект! .
Другото го оставям без коментар-който може не да го тълкува ,а твоето тълкувание не ме устройва ! Пак ти повтарям най-приятелски -отстрани по-добре се вижда!Ама защо ти го припомням- та ти заявяваш ,че ти е късно да се поправяш , а и нямаш такова намерение !
МИ ТОГАВА БЪДИ ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА !:)
Аз отивам да потърся моето!
Простила съм и на Мона !На мен не мога да простя! Моля те и теб за прошка!
С приятелски поздрав ! Илиада
-
"- дали можем да простим на себе си и на другите (Егото ше донесе вода от 10 извора, за да докаже на другите колко са виновни, но не може да им даде и капка на прошка. А най-трудно му е да прости на вътрешната ни същност. Цял живот може да носи болката във нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар); "
Ти си интелигентен човек, Илиада. Възхищавам се на твоята чувствителност и усет (вижда се от картините ти). Намери сили да си простиш...
Илиада и Мона, отърсете се от бремето на дребните ежби и дишайте свободно...ведро да стане на душите ви...рисувайте и творете нова красота...щастливи сте, че го можете! Обичаме ви!
най-хубавия отговор, който може да се даде.
Имаш голямо и добро сърце и това си личи не само от това ,че в постинга си сложила тази волно летяща птица символ на връзката между земята и небето ,но и от думите и действията ти.
Благодаря ти ,че ти си всичко това което виждам!
Знам, че обичаш мъдрите мисли и затова ще завърша с мисли на майка Тереза:
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Бъди щастлива!
впечатлението което остави във мен е споделеното!
Чета мъдрите мисли които си ми написала и
напълно се съгласявам с теб!Действително всичко това е така-просто трябва време за да се изпита и
отчете!
Прегръщам те !Илиада
Да се отчете - повечето хора дори не забелязват...
поздравявам те!
а като стана въпрос за полет, понеже това ужасно ме вълнува, та се изкушавам да те попитам, как мога да си "открадна" този летящ орел, дето си качила? ако ми кажеш как, непременно ще си го взема и в моя блог...
по принцип рядко влизам в чужди блогове, но когато се престраша да вляза, обикновено си заслужава :)
сърдечни поздрави.
P:S: а, май успях с орела-просто трябвало да се копира. така че си го "откраднах"-без разрешение :))))))))))))))))))
и ти изпращам един поздрав в моя блог-последният ми постинг. казва се Безусловната Любов :)
Поздрав, Руми
09.03.2009 14:09
Съвсем съм нова на това поприще. Не ми е ясно.
Преди достатъчно време написах коментари затози текст /поздравления!!!/ и за "Един усмихнат мъж".
Венелина от Добрич - свободен "зелен" човек
Добре си дошла при мен и можеш да питаш и пишеш каквото мислиш. Ще ми е приятно да ти помогна, ако мога и ще съм ти благодарна, ако искаш да ми помогнеш с твоите идеи. Щастието е в споделянето.
Ще си копна постинга ти, защото не във всички ситуации следим колко ни е голямо Егото.
Чела съм, че борбата с Егото е неравностойна, защото то е изключително хитро и приема много благовиден вид. Сложна тема. Колкото са по-големи възможностите на човек, толкова е по-голяма гордостта, по-голямо е и Егото.
Не мога да кажа, че съм спечелила битката с Егото. Бих казала, че още не съм я започнала. Но наблюдението, е най-добрия лечител. Трябва повече да се наблюдавам...Така съм решила отдавна.Но е трудно, признавам. Безпристрастно и с любов.
С две думи, смятам, че понякога се справям добре с Егото и го следя, а понякога е прекалено високо и това ми носи неприятности.
Важно е преди да направим нещо да се запитаме за истинските си мотиви, защо го правим? Защо се чувстваме така или иначе?
Има какво да се научи от теб!
Поздрави!
Успех!