Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2008 23:49 - Stilteretraite (терапия с тишина) – трета част
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 17463 Коментари: 64 Гласове:
1

Последна промяна: 14.06.2010 20:55


                                 image
    
Медитация в абсолютна тишина беше предвидено за третия ден.

Предложиха им малко помещение, специално звукоизолирано за правене на висококачествени записи на музика. Взеха по една възглавница и заеха места около три метра един от друг. Аня затвори очи, но нещо я смущаваше. Такава абсолютна тишина не беше „чувала” никога. Отвори ги след десетина минути и видя Али вперил огромните си блестящи очи в нея. В тази поза изглеждаше като някой шаман и на нея й се стори, че даже вижда аурата му в цветовете на дъгата. Позата му излъчваше върховно достойнство и благородство, но мъката в очите му странно контрастираше и така я порази, че тя само дето не извика. Той безгласно се завъртя на 180° и остана да седи с гръб към нея. Тя направи същото и реши, че неправилно е изтълкувала погледа му. Отново притвори очи и извика образа на Иисус, който бяха видели в облаците. Никога в живота си не бе виждала такова ясно видение от облаци. Започна да търси от детството, но  отново същата разяждаща болка припари в подребрието както всеки друг път, когато се връщаше далече в спомените си. Тя не беше желана, не беше добре дошла в живота на майка си, която я изхвърли колкото се може по-далече от себе си...далече в едно подпланинско село при баба й. Там една първескиня я съжали и я кърмеше заедно с нейното момченце. Като поотрасна тичаше из полята и горите като диво и си играеше с полските цветя  и с агънцата (нямаше много деца в тази малка махала – само две момчета, които я обявиха за враг номер едно и най- много като я видеха, дръпваха плитките й  и избягваха след това). Нетърпеливо броеше дните и когато идваше събота, баба й вечерта я изкъпваше, вчесваше лъскавата и руса косица в две здрави плитки и я целуваше за лека нощ, но съня трудно идваше. Гледаше снимката на майка си докато имаше достатъчно светлина. Сърцето й лудо биеше в очакване на утре, когато майка й трябваше да дойде с автобуса от града да я види. Тя всеки път стоеше на спирката с другите хора, гледаше пътниците, слизащи един по един, но нейната майка все я нямаше. Хората наоколо се смееха и прегръщаха, поемаха торби и чанти и си заминаваха по махалите , а тя оставаше сама да гледа след автобуса, продължаващ по пътя към следващото село, вдигайки кълба прах след себе си. Няколко пъти беше преминавала майка й от тук с една кола (с неин колега казваше), но баба й много се сърдеше и й се караше в другата стая. Сигурно затова тя не идваше... Но един ден чудото, което толкова чакаше се случи. Видя майка си още когато тя се изправи в автобуса. Започна да подскача нетърпеливо на място, чакайки майка й да слезе от автобуса. Хвалеше се на старицата до нея:

__Виж бабо Тонке, моята майка идва да ме види... за мен е дошла__бабата знаеше (в това малко селце всички знаеха всичко) и погали детето по главицата:

__За тебе, баби, за тебе. Те майките си обичат рожбите, чунким....__В този момент майка й усмихната красавица с гарваново черна коса и прекрасни зелени очи, с лице по-чисто и бяло от мляко, тънка в кръста и щедро надарена с заоблености където трябваше кръшно се изви и стъпи на земята. Изглеждаше като богиня, слязла на земята точно в това малко селце, за да я направи щастлива. Всички да видят каква прекрасна майка има тя с рокля на вълшебница – коприна в нежно розово (пепел от рози със малки лилави звездички)...никога нямаше да забрави тази рокля...НИКОГА!!! Диво се втурна да я прегърне и си представяше как майка й ще я вдигне на ръце и всички ще видят колко я обича, но успя да прегърне само краката й и долната част на роклята се плъзна гладко по ръцете й, честно казано не съвсем чисти след играта в пръстта по време на дългото чакане. Майка й инстинктивно се дръпна назад и с две ръце я отблъсна от себе си:

__Внимавай, ще изцапаш новата ми рокля! Виж колко си мръсна! Не те ли къпят тук поне веднъж седмично?!  

http://www.youtube.com/watch?v=MNRPU5C6VQw&feature=related  

Али след като се обърна с гръб към Аня, притвори очи. Искаше да прокуди болката и съсредоточи мислите си в своето детство. Често си спомняше приказките на майка си, че мъртвите се прераждат в животни, птици...а за баща му винаги казваше, че се е превърнал в плиска на ручея, защото, когато сядаше на камък до големия ручей зад тяхната колиба, малки пръски винаги я мокреха и галеха, целуваха лицето й, косите й, даже краката й...тя им позволяваше, защото знаеше, че това е нейния любим съпруг. Много приказки му разказваше тя като беше малък и сестра му също все му повтаряше индианските предания. Беше ги научил наизуст много преди да се научи да чете:

Земята е нашата майка – грижи се за нея!

Почитай всички свои взаимоотношения, но отвори сърцето и душа си за Великия Дух!

Живота е свят! Уважавай го във всичките му форми!

Работи заедно с другите в полза на човечеството!

Дай помощ и милост, където се нуждаят!

Направи, каквото трябва да бъде направено за доброто на всички!

Грижи се за добруването на тялото и духа си!

Винаги служи на по-голямото добро!

Следвай ритмите на природата!

Наслаждавай се на житейското пътуване, но поеми пълна отговорност за действията си!

http://www.youtube.com/watch?v=n1EXSrAzaTA&feature=related

Великия Дух за него е това, което Рия наричаше Бог и когато решиха да се оженят, тя постави условие церемонията да стане в църквата. Той трябваше да приеме Иисус Христос като свой спасител. Али толкова обичаше бъдещата си съпруга, че беше готов да приеме всичко, което тя поиска. Когато прочете Библията разбра, че тя не противоречи на десетте индиански предания и със сърцето си прие новата вяра. Рия беше религиозна и неговата реакция беше за нея знак за истинска любов. Последваха най-щастливите години в живота и на двамата. Роди се синът им Рамон, а две години по-късно и дъщеря им Мили. Али работеше много, за да осигури всичко необходимо за семейството си. Рия го подкрепяше във всичко, което той предприемаше. Такава идилия, че тя чак започна да се плаши, че толкова хубаво не е хубаво и че вероятно нещо лошо ще им се случи. Дяволът ще ги изкуши. Започна да се тревожи от всяко негово закъснение, от всяко одраскване на Рамон или кихане на Мили. Като си лягаха вечер все го караше да й обещае, че ще се моли докато шофира, защото по пътищата е много опасно. И така...докато ТО наистина се случи. Отиваха за Коледа при родителите й в Zeist. Беше навалял сняг предната нощ и имаше поледици. Той караше изключително внимателно, знаейки че тя се страхува. Беше седнала отзад с малката Мили (вече две годишна), а Рамон като „голям” искаше да седне до баща си отпред, но не му беше разрешено и остана зад него. Али пусна радиото да чуе прогнозата за времето, когато един ТИР занесе и с цялата си огромна тежест се блъсна в тяхната кола отзад от дясно. Али изгуби контрола върху колата и тя се блъсна в предната кола, избивайки в лявото платно и тя в предната кола (верижна реакция) ... три полицейски коли, няколко коли бърза помощ, два въртолета и две пожарни коли дойдоха на местопроизшествието с невероятна бързина и се заеха да въвеждат ред в създалата се суматоха...първо хората...да спасяват, хората, но за Рия и Мили вече беше твърде късно. Али и Рамон се отърваха само с шок и одрасквания ... невероятно при тази сила на удара. Бяха поканени на специална терапия, продължила 6 месеца. Рамон пак тичаше с децата да играе футбол, а Али продължи да работи, но на петдневна работна седмица, за да има повече време за сина си. Бяха останали сами и не искаха да се разделят, въпреки настояванията на родителите на Рия да помогнат. Те бяха твърде далече и освен това бяха болнави (майка й чакаше на диализа за донор на бъбрек, а баща й имаше сърдечна недостатъчност). През деня Али имаше много работа, но нощем не намираше покой... искаше да заспи, но при всеки порив на здравото му младо тяло за интимност, той си представяше прекрасната си млада жена, копнееше да я има, но случилото се на автострадата се връщаше отново и отново и той виждаше окървавените трупове на Рия и малката Мили и се чувстваше убиец, непрекъснато звучаха в ушите му молбите й да кара внимателно и проклинаше момента, когато включваше радиото...точно в тази секунда чу трясъка...Като светкавици проблясваха в мозъка му картини от този ден и го преследваха всяка нощ. Никой психолог не можа да му помогне. Не искаше да пие хапчета, за да заспива, искаше да разбере, да се освободи, да си прости...така реши да учи психология дистанционно, продължавайки да работи и да се грижи за сина си. Той винаги говореше много и се смееше, даже подпяваше някое парче и се правеше, че танцува...не искаше синът му да тъгува, нито пък някой от университета да узнае за случилото се. Като че ли искаше да излъже болката, че вече я няма, подтискаше я, искаше да я погребе. Прилагаше си всички научени терапии за освобождаване от натрапчиви идеи. Мислеше, че вече е разбрал, че си е простил, че е готов да помага на другите като психолог, докато тази нощ отново болката го връхлетя с цялата си непоносимост  и той не можа да направи нищо, за да я спре. Този път премазан беше той, премазан от ТИР-а на неговото чувство за вина. Той си беше забранил всякакъв секс и се бичуваше за всяко спонтанно желание. Аня събуди едно забравено чувство на нежност и страст, което беше споделял само с неговата прекрасна Рия – ангелът на живота му, единствената му любов на земята, майката на децата му...Рия – неговото ВСИЧКО... жената, която му се беше доверила, а той я предаде, той я уби. По лицето му се стичаха сълзи и той не можеше да ги спре. Опита да не се съсредоточава на конкретни мисли, да ги прогонва, но колкото се опитваше, те толкова повече се връщаха и като че ли с по-голяма сила го завладяваха. Не можеше повече...Сълзите го задавиха и той разтърси рамене от ридания. Тогава чу, че и тя плачеше...тя наистина плачеше тихо, горчиво и безпомощно. Той се обърна, стана и с два скока преодоля трите метра между тях. Свлече се до нея и притисна главата й до гърдите си. Сълзите й огромни и тежки бързо се ронеха и напояваха синньото деколте на роклята й, а сега и неговата риза. Хлипаше неудържимо и се остави да я прегръща като дете, търсещо подкрепа. Той също плачеше и сълзите им се смесваха, когато те допряха лицата си. Тя през ридания простена:

__Тя не ме прие, никога не ме прие__ той нищо не чуваше, само се тресеше в ридания и с треперещ глас изстена, гледайки я право в очите с ужас:

__Аз ги убих, убих ги__ близостта й така го обезсили, че той захлупи глава в скута й. Тя замръзна за миг осъзнала какво каза той. Али убиец? Не повярва на ушите си. Повдигна раменете му и хвана лицето му с двете си длани, гледайки го настойчиво:

__Как така си ги убил? Кого си убил?__Али нямаше сили да говори, не можеше да погледне този ангел в очите отново и да каже, че е виновен за смъртта на жена си и дъщеря си... Мъка, срам, гняв, жажда едновременно го обхванаха и замъглиха съзнанието му; всичко се въртеше пред очите му и огън изгаряше тялото му; тя беше на милиметри от него. Усещаше дъха й, видя гърдите й през деколтето и не можеше повече да се владее: грабна главата й с две ръце и неистово започна да я целува бързо, парещо където свари: по косата, по челото, по носа, по бузите, по очите...Аня се отдръпна и силно го отблъсна с две ръце. Скочи разтреперана и изхвърча като куршум от студиото.  

http://www.youtube.com/watch?v=K4TKIaBoDkI&feature=related 

                                                                                                             
                                                  (следва продължение)





Тагове:   медитация,


Гласувай:
1



1. inamay - ...
04.12.2008 00:31
Не знам колко повече е мястото между редовете, което аз не виждам... Изчетох всичко... исках свободата си от болката, а непрекъснато се връщам в своята... такава все, от нежеланост...
Готова мярка, по която да наложат моята рецепта за лечение... е те такова чудо няма... И все пак, винаги ме предупреждават, че избързвам, изказвам свое мнение, преди да е завършило
представянето... Може би там ще е разковничето?!...
Макар и да ми става болно, хубаво е твоето изписано, compassion, особено, когато тишината ме прегръща... Ще си лягаме... с едно очакване...
Благодаря! Спокойно е, когато имаш план! Възможно е да го започнеш даже утре...
Лека нощ, compassion!

цитирай
2. ninaantonova - Много силно, невероятно хубаво.
04.12.2008 06:12
Понякога съм си задавала въпроса: Защо Бог взема живота на един от от двамата в семейство което е било щастливо? Или променя така съдбата им, че всичко отива на провал. Може би не е Той, а сме ние самите?, Много въпроси могат да се зададат, но си остава един единствен: Защо? Защо на мен, с какво предизвиках съдбата?
Понякога не преценяваме нещата правилно, не се вслушваме в мъдрите съвети на близките си, или сме заслепени от Любов толкова много, и забравяме, че хармонията е не само в мига който изживяваме, а тя е във Времето, Пространството и Вселената. Нарушавайки тази хармония, ние се отклоняваме от пътя по който вървим.
Много ми хареса разказа ти, драматичен и изпълнен с много и различни чувства.
Поздрави и топъл зимен ден. :)
цитирай
3. анонимен - Здравей , много тъжно и истинско !
04.12.2008 10:21
Различна болка , еднакви страдания , преливащи съзнания...Красиво си го написала , реално и все събития, които могат да се случат на всеки.Но дали са поправими раните в душата на едно отхвърлено дете ?Това ме грабва в тази част на разказа. Жестоко , абсолютно жестоко е отношението на такава майка , не мога да повярвам , че можеш да загърбиш детето , на което си дал живот!Не е лекомислие , а висш егоизъм ,който никога няма да разбера .Така и е написано , споменът за роклята ще е вечно жив , мъката от майчиното безразличие не ще отмине , като че ли НИКОГА!!!
Все пак , да не избързвам с края , очаквам го ...
Благодаря ти !
цитирай
4. compassion - Разбирам, inamay
04.12.2008 12:45
Едно друго същество неактивно в коментари ми писа в лични, че е загубило вярата си, но не знае кое е по-лошото: да загубиш вярата в себе си или вярата в другите. Да загубиш вярата в себе си е най-лошото! Тогава оставяш вратата широко отворена за страха и той се настанява в душата ти завинаги и ти загубваш не само вярата си, загубваш себе си. Страхът става твоя същност и управлява всяка твоя мисъл и действие и расте, расте...измества надеждата, измества даже любовта и колкото и да се луташ, да я търсиш, да плачеш, да я викаш, да страдаш и тъгуваш, тя не идва и ти си казваш нежелана, неприета съм, ничия съм. Да! Ничия си, защото самата ти си се загубила. Ако искаш любов, обичай се! Ако искаш приемане, приеми се! Ако искаш одобрение, одобри се! Разбираш ли къде е проблема ни? Ние сме скътали болката в сърцата си като най-свидна рожба и непрекъснато си я гушкаме и топлим да живее и расте, да ни изпълва...да болииии. Свикнали сме с нея, как ще я изхвърлим? Ами каква дупка ще зейне на нейно място...Какво ще ни остане? За какво ще се самосъжаляваме, ще страдаме тогава...Ще трябва да се вземем в ръце и да направим нещо, да се борим, да спечелим любовта на хората.... а така е уютно тихо, пасивно, незадължаващо, неотговорно, не е неизвестно, страшно, а познато ...същото болно...нямаме сили....даже си го обичаме...та това сме ние... ние сме станали самата болка. Въпроса се измества и става: Искаме ли да се променим? Защото ако не искаме, няма да успеем. Отвън никой не може да ни помогне. Промяната винаги започва отвътре!!!
цитирай
5. compassion - И аз мислех същото ninaantonova...Защо? И Кой?
04.12.2008 13:19
Защо и кой отнема любовта и щастието ни? Господ ли ни разделя или ние самите си викаме бедата?
И аз не знам, Нинче!
За себе си чувствам, че аз държа юздите на мислите си-диви коне, които трябва да озаптявам от време на време и да ги насочвам в избрания от мен път.
Тук имат една поговорка, която преведено гласи: "Ти не можеш да промениш посоката на вятъра, но можеш да насочиш в правилната посока платната на лодката си." За съжаление, много хора обичат да се оправдават с посоката на вятъра... и казват: "Бог така пожела..." Ако винаги, когато ни е страх или не искаме да се потрудим, обвиняваме господ за неуспеха си, няма чудно, че все по-често неуспеха и нещастието ни съпътстват.
Нинче, много хубаво обобщаваш, че "...хармонията е не само в мига който изживяваме, а тя е във Времето, Пространството и Вселената." Ние хората живеем наистина в затвора на Времето и Пространството и това е обективно определено на Земята, но във Вселената тридименциалното не е правилото, а изключението.
Благодаря ти за хубавия коментар! Да, в хармонията е отговора! Няма нищо вечно, освен самия Живот във всичките му форми, започвайки и "завършвайки" с БОГ (наричаме го още светлина, тишина, дух ...... много имена на единствения, който Е!!!
цитирай
6. net - :)) :(
04.12.2008 14:55
Усещам болката на малката Аня. Моята майка учеше и аз знаех кога се връща и чаках, чаках, и сега осъзнавам, когато ме е търсела, за да ми каже довиждане- аз отивах "на гости"-Очаквала съм, че няма да си тръгне, без да ми каже и така, няма да тръгне въобще. Макар, че тук няма място за сравнение- аз съм била обичана и все още чувствам обичта на майка ми и подкрепата и.
Нещастие - тази дума има различни измерения, но сякаш в нещастието и на двамата има "Самота" самота в детството
Леле и психар се извъдих- не се сърдиш на думата, нали:)))
Много бързо и приятно се чете, макар, че настръхвам от болката и на двамата.
цитирай
7. eien - Уффффф, тъжно ...
04.12.2008 15:10
Боли...
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Ех ти, направо ме разплака,
04.12.2008 15:47
толкова добре си го написала. Усетиш ли чуждата болка като своя значи всичко в теб е наред.
Лошото е, че и ние така се връщаме в своите спомени, тези които се мъчим да забравим. Всъщност не е толкова лошо, ами по-точно е болезнено, но сигурно ще ни е от полза, защото е
вид терапия. Моето детство също е било доста самотно. Помня всички крсиви рокли на мама, с които идваше да ме взима от седмичния детски дом
на ул.Мизия-София, той още съществува. Тя беше красива и ме обичаше много, но бяхме сами и трябваше да работи за двама за да се издържаме.
Наскоро прочетох едно старо, адресирано до нея писмо от баща ми, който й пишеше, че съм красиво ангелче, което той й е подарил и тя трябва да му е много благодарна за това и единствено просто трябва само да се грижи за мен, а не да му досажда с разни писма, в които му описва апокалипсистични картини от житието ни.
Да, отдавна съм му простила, но не мога да го забравя, каквато и терапия да ми прилагаш.
Когато завърших висшето си образование на пук на всички трудности и му доказахме с мама, че можем и сами да се справим, той самодоволно ми каза, че ми е дал най-важното-интелекта, един вид наследен от неговия хиперинтелект. Посещавам го един-два пъти годишно, все пак ми е баща, но винаги си имам едно наум и не го допускам много близо до себе си.
цитирай
9. compassion - Днес е рожденният ми ден, vishnichka.
04.12.2008 16:48
Мама ме е родила на четвърти декември, но никога не си спомни тази дата (Господ ми е свидетел!), за да празнува рожденния ми ден. Баба събираше децата от всички махали (не бяха много), за да ме зарадва и редовно й изяждахме новата туршия от круши, дюли, доматчета, чушки, курнишончета, малки динчета и зеле. Още не бяха съвсем кисели и малко сладнееха. Тя си знаеше, че така ще стане и си правеше специално малко чебренце избрана туршия за рожденния ми ден.... мило...
Бог да я прости, мойта любима баба почина, когато тъкмо бях навършила 10 години. Тогава искат ме, не искат ме, моите родители ме прибраха в Плевен при тях за 8 години. На 18 като навърших пълнолетие ги напуснах.
цитирай
10. анонимен - Ех, просълзи ме !
04.12.2008 16:56
Бъди жива и здрава !!!
Честит рожден ден , дошла си с кръста си , желая ти да го носиш с чест и милост!!!
За друго май нямам думи ...
цитирай
11. compassion - Благодаря ти, миличко!
04.12.2008 17:10
На мен винаги ми е тъжно на този ден (особено вечер). Като бях малка до последния момент се надявах, че майка ще дойде и вечерта като ме слагаше в леглото баба се опитваше да ме успокои докато горчиво плачех, че най-вероятно мама е имала някаква неотложна работа..... и така тя винаги имаше неотложна работа на четвърти декември и до ден днешен.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Честит рожден ден Руми!
04.12.2008 17:49
Желая ти все така да бъдеш чувствителна и духовно извисена, да бъдеш щастлива, така както ти го разбираш!
Досещах се интуитивно, че това дете си ти, че това е твоят живот, така добре си го описала.Страданието е път към усъвършенстване или оскотяване, зависи от човека. При теб се е получил по-добрия вариант и въпреки болката си имаш сили да помагаш на другите със съветите си, което е чудесно. Бъди светлина в тунела, наречен живот. Ти си като Баба Илиица, която загърбила своята мъка помага на ранения бунтовник.Там в моя постинг, посветен на нея никой не ми е отговорил, дали познава такъв човек
в реалния живот и вече си мислех, че няма такъв прототип, но се оказа, че това не е така.
Не бъди тъжна тази вечер. Ето нещо за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=fDQnkYwfNfk HOME by Michael Buble
В моя живот приятелите са ми дали много повече емоционална подкрепа, отколкото собствените ми родители, така че не го преживявай толкова силно.
Целувам те много.
цитирай
13. compassion - Ако си изпитал дори наполовина тази болка, разбираш
04.12.2008 18:04
И без да си "психар" мила net, знаеш, че детската психика е неукрепнала и затова децата са толкова лесно раними и "раните" остават за цял живот, ако не се лекуват навреме.
Да, Али е израстнал без баща (в периода на средното детство и пубертета, когато едно момче най-много има нужда от мъжка фигура за подражание и баща за подкрепа в женската компания на майка си и сестра си. Затова той е станал по-емоционален и е развил интуиция по подобие на женската психика. Но в индианската култура смъртта не е прието да се счита за край на живота и хората вярват, че душата на умрелия се преражда в нещо друго в природата около тях, за да ги закриля, така че чувството за загуба не се поражда така болезнено, както у хората в нашата култура.
Благодаря ти за милия коментар! Напълно си те представих как отиваш " на гости", за да не се сбогуваш...детски хитрини на подсъзнанието.... детенце, детенце..., прегръщам те силно.
цитирай
14. compassion - Извинявай, eien!
04.12.2008 18:16
живия живот понякога е по-тъжен и от най-тъжната история и болката не е само докато четем написаната история, а докато трае цялата история на живота ни.
Благодаря ти, че усети и реагира!
цитирай
15. vmir - Честит Рожден Ден, Сompassion!
04.12.2008 18:29
Желая ти много Здраве, Любов и Късмет!
цитирай
16. анонимен - Заповядай :
04.12.2008 18:37

http://vishna3.hit.bg/hb-rose.gif

Честито !

Е , нека усмивката е от мен :)

цитирай
17. compassion - Мило другарче си ми, kasnaprolet9999
04.12.2008 19:04
Ние с теб почти нямаме различие в мненията си до сега.
Хубаво е, че си простила на баща си, Невенче. Само заради себе си дори е по-здравословно да живеем свободни от обидата, ако можем. Надявам се сега да нямаш проблеми с мъжката половина на човечеството и можеш да им се доверяваш... понякога наистина го заслужават...ха-ха-ха ... Мъже, но разбират точно като хора (майтап, бе мъже)...ха-ха-ха...какво да правим...не можем без тях... понякога.
Благодаря ти за поздрава (жалко, че не ми се отвори клипа, но важен е жеста).
Съжалявам, не съм прочела точно този твой постинг, но нямам много време и не чета всичко, а на посоки каквото се случи в момент да е постнато.
Вярвам, че няма случайност. А да ме сравняваш с баба Илийца може би имаш право поне в едно отношение: не се жаля, ако помагам.
Отивам да подреждам, че децата трябва да седнат на празнична маса.
Поздрав, Руми
цитирай
18. compassion - Благодаря, vmir!
04.12.2008 19:08
Здраве, Любов и Късмет....добре го казваш.... имам ги...дано по-дълго да останат!
Поздрав, Руми
цитирай
19. compassion - много мило, vishnichka.
04.12.2008 19:15
Благодаря ти и за усмивката! А сега наистина бягам в кухнята... да почерпя като рожденничка.... неееее, холандски блюдкавини, не! Чисто българско меню.
Да беше тук, щеше да си оближеш пръстите....не че съм толкова добра готвачка, а защото е българско в Холандия.
чао, чао....
цитирай
20. vmir - Дано да ги имаш винаги, Руми!!!
04.12.2008 19:36
Поздрав,

http://www.youtube.com/watch?v=S0WXs3OZKsc

и весело изкарване :)))
цитирай
21. inamay - Честит рожден ден, мила Руми!
04.12.2008 20:56
Днес се усмихвам... имам все чудати поводи!
Почти не ми остана време да погледна в твоя блог... но може би и онзи страх, за който все говорим... нали се престраших да пиша коментар, че се оказа даже първия при теб... а после някак не вървеше четенето в твоя блог, та направо си избягах... търсейки вината в себе си, разбира се... Е, все пак с напредък съм... влязох пак... Те това се казва изненада! Всички твои приятели са били вече тук... а аз... аз израждам зайци... Това си беше самата истина... Но пък в този случай се казва честито и наздраве! Ето ме - още една приятелка, която ти желае да си здрава! Ти другото сама постигаш! Надявам се, че не си получавала такова пожелание за рождения си ден... В противен случай ще умра от яд! Майтап!!! Искам да ти кажа и още нещо... да знаеш, че много те обичам!
цитирай
22. ninaantonova - Честит Рожден ден!
04.12.2008 22:41
Ах, ти мило момиче! Зашо не знам, че днес ти имаш ден Рожден, за да ти изпратя всичката любов на България, да ти пожелая от здраве да не се отървеш, от много хубави моменти някои от които да споделяш с нас. Да ти пожелая много късмет, радост, и сбъдване на съкровените ти мечти.
Бог да те благослови и пази, както и твоите деца, и близки обичани от теб хора. Топли прегръдки мила приятелко. Весело посрещане на празника и Наздраве! :))))))))))))))
цитирай
23. tomich - Честит Рожден Ден, compassion!
04.12.2008 23:29
От сърце ти желая здраве и щастлив живот в семейството ти ! Нека в него да изпитваш и намираш винаги радост и опора!
цитирай
24. tini4 - Скъпа, Руми... прости за закъснението! :)
05.12.2008 02:42
Честит Рожден Ден!
Благодаря! Благодаря ти за всичко - за красотата, за емоциите, за помощта, за разбирането и топлотата!!!
Бъди здрава и щастлива! Ти и хората, значими за теб! Пожелавам ти спокойствие, сигурност и любов - това излъчваш ти и посланията ти и затова бъди все такава... Много радостни да са дните пред теб!
С обич, Тина
цитирай
25. compassion - Благодаря ти, vmir за хубавото клипче!
05.12.2008 09:42
Гледахме го всички заедно и се смяхме и така вечерта продължи много весело. И за пръв път вечерта на моя рожден ден не плаках, защото мама пак не се обади. Най-после разбрах. Тя има други приоритети. Нищо лично.
цитирай
26. compassion - Много мило, inamay пак да ме посетиш
05.12.2008 09:54
За една вечер два пъти...Не се притеснявай, аз на никого не исках да казвам, че имам рожден ден, но Вишито ме трогна. Пък и този постинг бързах да напиша за този ден всъщност.
Значи, казваш зайчета се появиха на този свят с твоя помощ точно на "моя" ден...да ги грижаш "моите зайчета", inamay...
Благодаря ти за поздрава, Ина!
цитирай
27. compassion - Благодаря ти за пожеланията, Нинче!
05.12.2008 10:03
И цяла България дето искаш да включиш...голямо сърце имаш! Аз точно от родната България исках....чувствам се дърво без корени...където и да отида...явно Земята временно ме изтърпява...не ми е мястото тук... това от мама научих, а Вселената ми казва, че е огромна и има много място за всички и не съм сама...ние всички души сме едно.
Искам да й вярвам!
цитирай
28. compassion - Благодаря и на тебе мили tomich!
05.12.2008 10:13
Много си ми мил и те чувствам единомишленик, съдейки по коментарите ти и постинга ти за водата.
Все едно аз съм ги писала. Да ти се връща доброто, дето ми го пожела! До скоро!
цитирай
29. compassion - Не си закъсняла мила Тина.
05.12.2008 10:19
Да направим добро и да кажем добра дума никога не е късно. Пожеланията ти са приети с голяма благодарност. Чувствам някаква топлина и преданост в твоите коментари (особено с hera) и съм обнадеждена, че жаждата за приятелство и любов често наистина ги поражда. В продължението на този постинг ще става дума тъкмо за това. Бъди щастлива, мила!
цитирай
30. victoriavselena - трудно е човек са ме накара
05.12.2008 15:25
да замълча, но ти успя. Доста време мълчах, докато се върна тук, да си поема въздух и да мога да ти пиша. Как мило моличе, кат оси получило толкова малко любов в детството си, си успяло да се научиш така да даваш - пълни шепи и без сметка, до край. Толкова е мощна енергията ти, че чак ме разклати на стола ми. Прекрасна си. Дано го знаеш. Пожелавам ти да се видиш в собствените си очи така, както изглеждаш в моите. Гледам те с такова възхищение, с което отдавна съм забравила, че съществува в мен.
Изпращам ти своята безкрайна любов и светлина. Прегръщам те нежно и ми се иска да помълчим. Благодаря ти, че те има.
цитирай
31. compassion - Мила victoriavselena, ти си от просветените
05.12.2008 17:46
Не само защото си учила, но и защото чувстваш човешката душа. От твоите постинги много пъти съм се възхищавала и съм ти писала в коментарите това, но на два пъти ти обърнах внимание на егоистичните нотки и ти почти не ме разбра, но сега, макар и доста да преувеличаваш и да сипваш свръхдоза ентусиазъм, предполагам, че ме разбра най-после какво имам предвид. Давай каквото можеш, прави винаги най-доброто, на което си способна, пък каквото е рекъл Господ, както казваше баба. Тя имаше широко сърце и беше много трудолюбива и чистница, но не можа да замести нуждата ми от мама (нали знаеш механизма как работи: то се превръща в обсесия. Колкото по-малко получаваш, толкова повече го искаш и нищо друго няма значение, т.е. не приемаш заместител)
Благодаря ти за коментара изпълнен с толкова силни думи! Да, някои хора също са ми казвали подобни думи, но аз ги приемах за преувеличени и така до преди две години, когато малката ми дъщеря ми изпрати един линк и каза, че като си попълниш рожденната дата ще видиш какъв знак си според велитите Маи. Оказа се, че съм Yellow Spectral Sun. Тя каза, че точно ми пасва всичко написано, пък и аз така го усещам. От тогава правя това за познати и съм изумена как наитина съвпада. Всички са възхитени. Пробвай и ти.
This is the site where you can Calculate everyone:

http://www.astrodreamadvisor.com/free_mayan_readings.html#

And this is the site with the basic info:

http://www.astrodreamadvisor.com

Трудно се чете, но си струва.
поздрав, Руми
цитирай
32. anlov - Разтърси ме с тоя разказ, Руми!
05.12.2008 18:27
Бездната, която е отворила в теб онази розова коприна на малки звездички, не може да се изпълни с друго, освен с Божествена любов.
Затова милостта на Небето към такива като нас е безкрайна.
цитирай
33. compassion - Знаеш ли, anlov, че си прав?
05.12.2008 18:52
Божествена любов и милост на Небето трябва да е.... иначе аз не заслужавам толкова благодат. Много съм плакала и много съм се трудила, споделяла съм всичко, което имам ... това е. Нищо кой знае какво. Но се чувствам изпълнена с любов и милост. Благодарна съм...всеки ден благодаря.
И че теб те има и момичетата тук по-горе...такива същества духовни...радвам ви се и вярвам, че България е богата, щом такива хора има там и нещата ще се променят (не от самосебе си, а с действията и усилията на духовните). Понякога си мисля, ще е добре ли да се върна, ще мога ли с нещо да помогна или само ще погубя и последната си надежда.
цитирай
34. victoriavselena - дори и когато някой ти каже
05.12.2008 19:27
нещо хубаво ти го критикуваш
какво е това:
"но на два пъти ти обърнах внимание на егоистичните нотки и ти почти не ме разбра, но сега, макар и доста да преувеличаваш и да сипваш свръхдоза ентусиазъм, предполагам, че ме разбра най-после какво имам предвид. Давай каквото можеш, прави винаги най-доброто, на което си способна, пък каквото е рекъл Господ".
Как да ти дава каквото мога когато ти не приемаш. Аз ти пиша каквота чувствам и както го чувствам, а ти ме критикуваш и редактираш???????
"доста да преувеличаваш и да сипваш свръхдоза ентусиазъм" и ако това е стилът ми??????????
Аз наистина не те разбирам. Има нещо в мен, което те дразни и дори когато ти честитя рождения ти ден с най-добри пожелания си длъжна да ме убодеш с тази дума "Егосистка"???????
Аз избирам да не се засягам и обиждам, но ми е интересно какво задействам в теб, та се чувстваш длъжна да ме убодеш???
Защо си мислиш, че ти можеш и знаеш как правилно се дава и получава? А може би приема?
Настина съм пълна с въпроси и не искам да ги крия за себе си. Но не мога и да допусна, накой да бъде "неучтив с мен" и аз да го приема и да замълча.
Другия избор е изобщо да не коментирам написаното от теб?
цитирай
35. anlov - Не зная, мила Руми.
05.12.2008 19:37
Но ти ще разбереш, щом толкова го искаш.
цитирай
36. compassion - Спри мило момиче, спри victoriavselena
05.12.2008 20:47
Не ме ли позна? Аз не съм се научила да получавам любов. Аз мисля дълбоко в себе си, че не я заслужавам...и от там нищо много ценно (като твоите похвали, например) не ми изглежда да е като за мене... Не ме дразниш ти. Всъщност не става дума за тебе. Ти си изключително мила и изсипа върху ми цялата красота, с която искаше да ме дариш, но аз не можах да я взема като заслужена, за кой ли път се усъмних....дори се засрамих от мисълта, че другите ще прочетат коментара ти и ще си кажат, че аз не го заслужавам и побързах сама да го кажа преди тях.... Глупаво....а толкова ти се зарадвах, че дойде да прочетеш и да коментираш. Ти си ми особено ценна. Не си отивай! Виж колко си искрена! Как естествено и спонтанно реагира. Обичам те за това. Не ме дразниш. Радвам се, че не ме ласкаеш, а се сърдиш и се защитаваш, почувствала се обидена (това последното е проекция). Хайде, прости ми, дете.....ако те виждах, никога нямаше да стане това недоразумение (много добре чета очите на хората). Благодаря ти за реакцията!
цитирай
37. victoriavselena - точно вчера тренирах
05.12.2008 22:38
една жена, на която господин "Не ми е удобно" управлява живота й и това й пречи да бъде искрена с хората, да проявява чувствата си, да казва какво иска, как го иска, кога го иска. Показах й как се чувства човек от другата страна- Взехме пример с храната. Ако аз я поканя на гости и цял ден се подготвям, готвя вкусноти за да я поглезя, а тя дойде заедно с г-н Не ми е удобно и ми каже, че не е гладна и откаже да яде (и на всичкото отгоре това не е вярно и тя умира от глад), колок ще ме засегне и обиди. Тя ми каза "Знаеш ли ако дойде у дома и ми кажеш че си гладна, ще бъда много щастлива да те нахраня." Ако това, че даваш те прави щастлива, тогава дай и на другите възможност да ти дадат и да бъдат щастливи. Хората обичат да дават, но някой трябва да бъде и от другата страна - да приема. Аз се тренирах 2 години да приема и това, че ме наричаш егоистка е комплимент за мен. Това значи, че съм напреднала. Благодаря ти, че си тук и разбра толкова бързо това, което исках да ти предам.И го прие.
Ние заслужаваме да даваме и получаваме безусловна любов още от момента на раждането си. Честит рожден ден. От днес вече си готова и да получиш и да приемеш, а това е най-големият ти подарък за теб.
А г-н Не ми е удобно? Ти сама реши какво да правиш с него.
цитирай
38. compassion - да бяхме искали
05.12.2008 23:11
нарочно да демонстрираме
възстановяване на хармонията
сигурно нямаше да се получи...
Радвам се да общувам с
интелигентен човек.
До скоро.
цитирай
39. iliada - Ссъпо приятелче ,не го правя нарочно!
06.12.2008 01:07
Пак закъснях за празника ,но дано ме извиниш! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ПАТЕРИЦА!
БЪДИ ВСЕ ТАКА ДОБРА,
УМНА И СЪРЦАТА
ДАВАЙ ТВОЙТА ТОПЛИНА
И ГРЕЙ КАТО ЗОРНИЦА СВЯТА!
БЪДИ ЩАСТЛИВА,
БЪДИ ЗДРАВА,
БЪДИ НЕЖНОСТ И КРАСОТА
ТИ СИ ЧУДЕСНА ,
И ЗА МЕН БЛИЗКА ДУША!

РАДВАМ СЕ ,ЧЕ ТЕ ОТКРИХ!
цитирай
40. hera - Hartelijk gefeliciteerd, compassion!
06.12.2008 08:13
Аз съм също от закъснелите....., съжалявам :(

Но някой тук в блога беше казал, че честитките със закъснение удължават празника :)

Аз искам да ти пожелая здраве, на теб и на хората които обичаш!

Прегръщам те! :)))
цитирай
41. compassion - И през ум не ми е минало, iliada
06.12.2008 10:54
Забелязала съм, че имаш много широки контакти и е естествено времето да не ти стига за всички. Важното е не всеки ден да общуваме, но когато общуваме да е истински и искрено. Благодаря ти за поздрава! Успешно стихоплетстваш и много мило.
Прегръщам те!
цитирай
42. helios - Скъпа, Руми!
06.12.2008 11:05
Честит рожден ден! Прости ми за закъснението, напоследък нямам време за блога.
От цялата си душа ти пожелавам здраве, много любов и светлина! За мен ти си един изключителен човек и въпреки разстоянието, което ни дели, те чувствам много близка!
Изпращам ти обич и топлина!:)
цитирай
43. compassion - een hartelijke groet uit een zonnigе hart, hera!
06.12.2008 11:15
Благодаря ти за поздрава! Да, моя празник ще се удължи още повече. Реших да не засенчвам празника на Сента Клаус и за утре съм поканила гости. Тук луднаха да пазарят и направиха рекорда от както се правят проучвания. Явно подсъзнателно хората имат нужда от празник, да отпуснат душите си (по новините само за финансовата криза се говори, която щяла може би да дойде, затова взимат предпазни мерки). Знаеш, Холандия е най-социалистическата страна в Европа.
Приятен уикенд, мила hera!
цитирай
44. compassion - Всеки дава каквото има, helios
06.12.2008 11:24
ти нали си слънчице, светлина и топлина ми пращаш. Как се радвам, че се отби. Ти си изключително фин човек, когото много ценя. Не съм забравила, ще ти пиша ... Благодаря ти, че се отби! Знам, че си заета с далеч по-важни неща... не се притеснявай. Чао!
цитирай
45. feq - Честит Рожден Ден, Руми! Макар със закъснение...
06.12.2008 13:47
Ако не бях се зачела в коментарите нямаше и да разбера за него.
Тъжна история си избрала за този ден...
Пожелай си това, което искаш. Пожелай си ДОСТАТЪЧНО!!!
цитирай
46. compassion - Мила Феичке, благодаря ти!
06.12.2008 19:51
Ще си пожелая едно вълшебно ДОСТАТЪЧНО, а то е такова едно променливо, тъй че вски път да ми е достатъчно, не само сега. Някои хора колкото повече имат толкова повече искат, а пък аз като имам едно, все друго мисля, че ми е притрябвало и мечтая и работя в тази насока и накрая го постигам. Като вече го имам, пак започвам да мечтая за нещо друго. Дъщеря ми се смее: " Мамо, недей си го пожелава, защото ще го получиш. Теб Господ те обича." Горкото, мисли, че е достатъчно да го поискаш и сам Господ ти го дава....
цитирай
47. hera - compassion :)
06.12.2008 20:52
И тук вече доста започна да се говори за криза, въпреки че канадската сустема е доста стабилна. По телевизията дори започнаха да ни учат как да пестим, да не харчим.....пълен противорез с рекламите, кредитите, моргич и авто фирмите :)))) Иначе съм за отпускането на душата ;), ама с мярка все пак :)
А Канада е най-социалистическата страна в Северна Америка :))))))
Поздрави, хубава събота и неделя :)
цитирай
48. compassion - Да, тук е същата история.
06.12.2008 21:27
Цените на бензина и газта доста намаляха (в Холандия бяха доста високи) и на новите коли - също, а втора употреба колите направо вървят на безценица. Очаква се рецесията да продължи 2-3 години и искат да затягаме коланите, защото в САЩ икономиката стагнира, а износа на Холандия е 60% за Америка. Аз лично винаги съм била ориентирана към скромно потребление и спестяване (за децата) - типично български манталитет в това отношение. Така ,че няма нужда нищо да променям, но дали ще има какво да спестявам се съмнявам.....Здраве да е...за ядене ще имаме достатъчно...тук никой не умира от глад. Не вярвам и, че в България, ако някой работи и разходва разумно, ще умре от глад.
Ik wens je ook een fine weekend.
цитирай
49. iliada - Рум!!!
06.12.2008 22:00
Усещам дистанция и това ме натъжава!:(Нямам много време това е истина .Нямам и почивен ден-днес лепя тапети и правя ремонт!:(
Искам да съм с всички Вас ,но не мога да разпределя правилно времето си.
Съжелявам!
цитирай
50. compassion - И ти ли, Илиада?
06.12.2008 22:28
И аз забелязах, че monna не идва вече при мен и ти рядко коментираш тук и си викам: "Значи на художествения фронт нещо не ме долюбват." Е, аз опитах... в постинга за Егото..., но сигурно нещо друго....е, не знам. Не обичам задкулисни работи затова избягвам личните коментари. Ти си мила с мен и рисуваш хубаво...това ми стига. От време на време идвам и изглеждвам всииичко при теб и ми харесва и за някои изумителни твои творби коментирам, когато имам време. Това е. Нищо лично. Като човек те опознавам постепенно от коментарите ти в други постинги и си мисля, че непременно искам да се запозная с теб като/когато дойда в Плевен. Не обичам лигави и пресилени обяснения и ако не чувствам нищо, не казвам нищо. Елементарна система съм...няма игрички.
цитирай
51. iliada - Радвам се ,че ме разбра!
06.12.2008 23:20
И аз не обичам игрички- ще те чакам ,когато и да е това!:)Продължавам с тапетите.............:))
цитирай
52. compassion - Браво, Илиада!
07.12.2008 00:07
Много си трудолюбива...не е ли време за почивка, или си обсесивна като мен да свършиш работата, пък ако ще 2 часа през нощта да е....
Знаеш ли, аз си залепих фото тапет със заснежени планини от Швейцария (досущ като българските са ми) и лягам и ставам с планините, а някога и ги сънувам... липсва ми красотата на планините ... обичам снега...бяло, чисто да ми е и небето да е синьо. Аз лягам. Лека нощ! Спирай, айде и утре е ден, Илка...и за работа, и за почивка.
цитирай
53. iliada - Добро утро Рум!:)
07.12.2008 05:10
Който спал спал ,аз вчера каквото правих правих -днес ще пътувам ,че трябва и на други да помагам,а как ще стане като сърцето ми спи не знам!
Знаеш ли ,няма да се оплаквам-просто се опитвам да ти покажа времето с което разполагам ,за да усетиш желанието да контактувам в Нета и възможносттите ми.
Та ще пътувам пак до онази позната гара от картината!
Като ми пишеш за фото тапета се сещам да ти изпратя малко уморени усмивки и отивам да си проверя работата от вчера-моя тапет.
Е ,не е красив като твоя ,но си е нов!:)
цитирай
54. tomich - Добър вечер, compassion!
07.12.2008 20:01
Да ти кажа честно, стана ми малко неудобно след като ти се "самоосвети" и разбрах, че разказваш една покъртителна история за себе си. Дори си казах, абе кой дявол ме накара да пиша коментари на подобни истории! Ама като си помислих после, че този необикновен, но истински разказ всъщносто е разказ за вездесъщата човешка болка в душите и сърцата на много хора по света, че това е чудесно писание и за обич и любов между люде изпитващи съмнения, чувство за вина и страдания в душите си, че точно това ги сближава?....
Дали пък няма да се разочаровам от новото продължение на разказа? Всичко е възможно. Непредвидимият неочакван край прави всеки хубав разказ още по-хубав!

Весела вечер на теб и твоето семейство!
цитирай
55. compassion - Добър вечер, tomich!
07.12.2008 20:49
Да тази история от моето детство е 100% такава, както е описана и даже не е разкрасена. Роклята на мама наистина беше с малки лилави звездички...колко пъти съм ги виждала и на яве и в съня си... но това е минало. Знам, че трябва да го оставя там, а не да го събуждам и преживявам отново и отново. Защото боли точно толкова, колкото тогава. Странно, казват времето лекува.... Мисля, че всичко е в главите ни. Ние определяме как да се чувстваме; дали да сме щастливи, че това е вече минало и сега сме възрастни хора, а не зависими деца или да сме нещастни, че това някога ни се е случило. Е, и какво? Можем ли да го променим? НЕ!!! Следователно чист мазохизъм е да го извикваме отново на живот. Аз разбрах проблема на майка си и й простих за всичко от миналото и за нейното бъдещо отхвърляне също не й се сърдя. Тя по този начин сама се предпазва....така ли? А защо тогава аз не избера също да се предпазя? Решено. Избирам да се предпазвам от бъдещите й шамари. Отивам си завинаги и повече няма да се връщам. Избирам да обичам и пазя детето в себе си. Лесно се казва. Да видим на практика дали ще успея.
Сега сядам да пиша продължението на разказа с подробности. Сигурно всеки може да види себе си в мислите на героите...те са общочовешки.
Благодаря ти, че изказа мислите си така мило....ти си чувствителна душа и да знаеш, че чета коментарите ти в постинга за водата и изцяло се съгласявам с твоята позиция. Хайде да си помълчим заедно и да чуем хармонията. Какво прекрасно усещане за споделеност и приемане...
Благодаря ти! Така го искам точно това.... Ти ме разбираш...Когато казвам, че те обичам теб или на някой друг казвам същото, имам предвид ... прекрасното усещане за ангелско присъствие и отваряне на вселената за обич, принадлежност и хармония сред различните форми на живот. Това усещане се появява само при контакти с някои хора. Не с всеки.
цитирай
56. glarus - Popadnah na
07.12.2008 20:58
ne6to izklu4itelno. ^te ti otdelqm pove4e vreme.
V toq jivot raznolik nevidimito koeto jivee u vseki e nai cenno.....
Razvulnuva me i se zamislih.
Budi jiva i zdrava!
цитирай
57. compassion - iliada, голяма издържливост имаш,
07.12.2008 21:07
но може би трябва да се замислиш (както и аз и някои други съблогари) дали не сме пристрастени към компютъра, към блога, към приятелите там, към възможността да общуваме, да се изявяваме, да ни коментират (разбирай похвалват, разбират, приемат)... Какво ни липсва в реалния живот? Всичко това? Много е.... Жалко... Дали да не опитаме същото това време, усилия и внимание и любов да насочим към реални обстоятелства и хора... Ние сме станали зависими от Интернет. Факт. Лошо ли е, добро ли е ....не съдя. Знам , че всяка зависимост е сорт болестно състояние, защото ограничава човешкото спонтанно и разнообразно изявяване в различни форми и обстоятелства и се търси заместване на истинските ценности с нещото, към което сме пристрастени (алкохол, наркотици, цигари, ядене, гладуване, хазартни игри, секс, интернет, работа, мързел, телевизия, книги, музика и т.н.) Човек може да се пристрасти почти към всичко...също към любими хора и животни... Накратко, за хармоничното развитие на личността, всяко пристрастяване е нездравословно. Хайде да си лягаме по-рано и да оставим електронните съобщения за утрето... здравето да си пазим, докато го имаме, а после и да съжаляваме ще е безсмислено...късно.
цитирай
58. compassion - Благодаря ти, glarus!
07.12.2008 21:26
Приятно ми е, че намираш нещо изключително при мен. То май ние всички сме изключителни. И си права като казваш, че невидимото в човека е в същност най-важното...колко сме старомодни... Сега всички са луди по външното и се подлагат на какви ли не мъчения само и само да се сдобият с желаната външност. Може би човечеството трябва да стигне до тази крайност, до този абсурд, за да осъзнае какво лудост е и колко е безсмислено. Това е преходното, което така или иначе дори и след 10-тата пластична операция пак ще остарее и ще умре, а безценното ще продължи да живее и колко жалко ще е, ако не сме му обърнали необходимото внимание, за да го направим още по-красиво, както евентуално сме се грижили за външната си красота.
До скоро!
цитирай
59. iliada1 - compаssion!!!
07.12.2008 22:02
Много си права приятелко!В къщи вече ми поднасят за Интернет общуването ,а напоследък и ми се сърдят!Издебвам/е точната дума/ ,да няма свидетели и заставам пред компютъра!
Навярно съм вече зависима !Опитвам се да се контролирам!Забелязвам ,че се лишавам вече периодично от сън за да рисувам - нещо което ме разтоварва!
Тук намерих толкова интересни и интелигентни ,чувствителни хора и се радвам да общувам с тях,но наистина се замислих над думите ти!
Благодаря ти !
цитирай
60. glarus - compassion
08.12.2008 10:03
Честно да ти кажа, за мен това е същността на живота, бих казала на живия живот на земята. Мъките радостта и страданията, които сещаме с невидимите си сетива остават завинаги в нас. видимото е само временно и времето го похабява, то се затрива и постоянно губи формите и образа си. Онова, дълбокот, което едвам се забелязва у човека е невидимата часица, която ни прави хора.
Радвам се , за най - истинското докосване, което споделяш тук.
Хубаво да ти е отвътре - желая!
цитирай
61. compassion - Нещо за тебе в аванс, Илиада.
08.12.2008 23:34
Ще направя постинга заключение на този и там ще сложа това. Може и да си го виждала вече.
http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html
То има общо с много неща и го използвам често. Но една от причините за пристрастяванията са липсите....нещо ни липсва и ние компенсираме с...нещото, от което ставаме зависими, защото то ни дава чувството, че получаваме това, което ни липсва.
цитирай
62. compassion - Благодаря ти, glarus!
08.12.2008 23:42
Аз мисля, че да ни е хубаво отвътре, както ти се изразяваш, означава да имаме мир в душата си; тишина още я наричам. Аз съм постигнала това и в повечето от времето съм в мир със себе си. Понякога се случва заради други хора да страдам, но и за това благодаря. И аз ти пожелавам същото!!!
цитирай
63. henzelski - За честитки
09.12.2008 05:49
и съболезнования "късно" няма...;) / Ако усмивката ми е неуместна, тя само наполовина ще дойде такава. /
Честит рожден ден, Руми!
Не зная какво да ти пожелая. Защото общо-взето на жената, мъжа и детето пожелава се едно и също... Ми Добро утро...;) И те прегръщам!
цитирай
64. compassion - Добре дошъл henzelski !
09.12.2008 09:49
Добро утро да е!
Понеже първият съпруг и баща на децата ми почина, когато малката беше на 9 месеца бебе се наложи да бъда и мъж и жена в семейството и майка и баща за децата цял живот. Винаги съм носила нараненото дете в себе си и сега от твоя поздрав за първи път осъзнах, че аз искам не искам много интензивно изпълнявах и трите роли едновременно. Всъщност ние всички сме в трите роли, с даване на приоритет от време на време на едната или другата, само че не всички го знаят и твърде на сериозна се вземат само в една от ролите.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 756173
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26232
Архив