Прочетен: 17562 Коментари: 64 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2010 20:55
Медитация в абсолютна тишина беше предвидено за третия ден.
Предложиха им малко помещение, специално звукоизолирано за правене на висококачествени записи на музика. Взеха по една възглавница и заеха места около три метра един от друг. Аня затвори очи, но нещо я смущаваше. Такава абсолютна тишина не беше „чувала” никога. Отвори ги след десетина минути и видя Али вперил огромните си блестящи очи в нея. В тази поза изглеждаше като някой шаман и на нея й се стори, че даже вижда аурата му в цветовете на дъгата. Позата му излъчваше върховно достойнство и благородство, но мъката в очите му странно контрастираше и така я порази, че тя само дето не извика. Той безгласно се завъртя на 180° и остана да седи с гръб към нея. Тя направи същото и реши, че неправилно е изтълкувала погледа му. Отново притвори очи и извика образа на Иисус, който бяха видели в облаците. Никога в живота си не бе виждала такова ясно видение от облаци. Започна да търси от детството, но отново същата разяждаща болка припари в подребрието както всеки друг път, когато се връщаше далече в спомените си. Тя не беше желана, не беше добре дошла в живота на майка си, която я изхвърли колкото се може по-далече от себе си...далече в едно подпланинско село при баба й. Там една първескиня я съжали и я кърмеше заедно с нейното момченце. Като поотрасна тичаше из полята и горите като диво и си играеше с полските цветя и с агънцата (нямаше много деца в тази малка махала – само две момчета, които я обявиха за враг номер едно и най- много като я видеха, дръпваха плитките й и избягваха след това). Нетърпеливо броеше дните и когато идваше събота, баба й вечерта я изкъпваше, вчесваше лъскавата и руса косица в две здрави плитки и я целуваше за лека нощ, но съня трудно идваше. Гледаше снимката на майка си докато имаше достатъчно светлина. Сърцето й лудо биеше в очакване на утре, когато майка й трябваше да дойде с автобуса от града да я види. Тя всеки път стоеше на спирката с другите хора, гледаше пътниците, слизащи един по един, но нейната майка все я нямаше. Хората наоколо се смееха и прегръщаха, поемаха торби и чанти и си заминаваха по махалите , а тя оставаше сама да гледа след автобуса, продължаващ по пътя към следващото село, вдигайки кълба прах след себе си. Няколко пъти беше преминавала майка й от тук с една кола (с неин колега казваше), но баба й много се сърдеше и й се караше в другата стая. Сигурно затова тя не идваше... Но един ден чудото, което толкова чакаше се случи. Видя майка си още когато тя се изправи в автобуса. Започна да подскача нетърпеливо на място, чакайки майка й да слезе от автобуса. Хвалеше се на старицата до нея:
__Виж бабо Тонке, моята майка идва да ме види... за мен е дошла__бабата знаеше (в това малко селце всички знаеха всичко) и погали детето по главицата:
__За тебе, баби, за тебе. Те майките си обичат рожбите, чунким....__В този момент майка й усмихната красавица с гарваново черна коса и прекрасни зелени очи, с лице по-чисто и бяло от мляко, тънка в кръста и щедро надарена с заоблености където трябваше кръшно се изви и стъпи на земята. Изглеждаше като богиня, слязла на земята точно в това малко селце, за да я направи щастлива. Всички да видят каква прекрасна майка има тя с рокля на вълшебница – коприна в нежно розово (пепел от рози със малки лилави звездички)...никога нямаше да забрави тази рокля...НИКОГА!!! Диво се втурна да я прегърне и си представяше как майка й ще я вдигне на ръце и всички ще видят колко я обича, но успя да прегърне само краката й и долната част на роклята се плъзна гладко по ръцете й, честно казано не съвсем чисти след играта в пръстта по време на дългото чакане. Майка й инстинктивно се дръпна назад и с две ръце я отблъсна от себе си:
__Внимавай, ще изцапаш новата ми рокля! Виж колко си мръсна! Не те ли къпят тук поне веднъж седмично?!
http://www.youtube.com/watch?v=MNRPU5C6VQw&feature=related
Али след като се обърна с гръб към Аня, притвори очи. Искаше да прокуди болката и съсредоточи мислите си в своето детство. Често си спомняше приказките на майка си, че мъртвите се прераждат в животни, птици...а за баща му винаги казваше, че се е превърнал в плиска на ручея, защото, когато сядаше на камък до големия ручей зад тяхната колиба, малки пръски винаги я мокреха и галеха, целуваха лицето й, косите й, даже краката й...тя им позволяваше, защото знаеше, че това е нейния любим съпруг. Много приказки му разказваше тя като беше малък и сестра му също все му повтаряше индианските предания. Беше ги научил наизуст много преди да се научи да чете:
Земята е нашата майка – грижи се за нея!
Почитай всички свои взаимоотношения, но отвори сърцето и душа си за Великия Дух!
Живота е свят! Уважавай го във всичките му форми!
Работи заедно с другите в полза на човечеството!
Дай помощ и милост, където се нуждаят!
Направи, каквото трябва да бъде направено за доброто на всички!
Грижи се за добруването на тялото и духа си!
Винаги служи на по-голямото добро!
Следвай ритмите на природата!
Наслаждавай се на житейското пътуване, но поеми пълна отговорност за действията си!
http://www.youtube.com/watch?v=n1EXSrAzaTA&feature=related
Великия Дух за него е това, което Рия наричаше Бог и когато решиха да се оженят, тя постави условие церемонията да стане в църквата. Той трябваше да приеме Иисус Христос като свой спасител. Али толкова обичаше бъдещата си съпруга, че беше готов да приеме всичко, което тя поиска. Когато прочете Библията разбра, че тя не противоречи на десетте индиански предания и със сърцето си прие новата вяра. Рия беше религиозна и неговата реакция беше за нея знак за истинска любов. Последваха най-щастливите години в живота и на двамата. Роди се синът им Рамон, а две години по-късно и дъщеря им Мили. Али работеше много, за да осигури всичко необходимо за семейството си. Рия го подкрепяше във всичко, което той предприемаше. Такава идилия, че тя чак започна да се плаши, че толкова хубаво не е хубаво и че вероятно нещо лошо ще им се случи. Дяволът ще ги изкуши. Започна да се тревожи от всяко негово закъснение, от всяко одраскване на Рамон или кихане на Мили. Като си лягаха вечер все го караше да й обещае, че ще се моли докато шофира, защото по пътищата е много опасно. И така...докато ТО наистина се случи. Отиваха за Коледа при родителите й в Zeist. Беше навалял сняг предната нощ и имаше поледици. Той караше изключително внимателно, знаейки че тя се страхува. Беше седнала отзад с малката Мили (вече две годишна), а Рамон като „голям” искаше да седне до баща си отпред, но не му беше разрешено и остана зад него. Али пусна радиото да чуе прогнозата за времето, когато един ТИР занесе и с цялата си огромна тежест се блъсна в тяхната кола отзад от дясно. Али изгуби контрола върху колата и тя се блъсна в предната кола, избивайки в лявото платно и тя в предната кола (верижна реакция) ... три полицейски коли, няколко коли бърза помощ, два въртолета и две пожарни коли дойдоха на местопроизшествието с невероятна бързина и се заеха да въвеждат ред в създалата се суматоха...първо хората...да спасяват, хората, но за Рия и Мили вече беше твърде късно. Али и Рамон се отърваха само с шок и одрасквания ... невероятно при тази сила на удара. Бяха поканени на специална терапия, продължила 6 месеца. Рамон пак тичаше с децата да играе футбол, а Али продължи да работи, но на петдневна работна седмица, за да има повече време за сина си. Бяха останали сами и не искаха да се разделят, въпреки настояванията на родителите на Рия да помогнат. Те бяха твърде далече и освен това бяха болнави (майка й чакаше на диализа за донор на бъбрек, а баща й имаше сърдечна недостатъчност). През деня Али имаше много работа, но нощем не намираше покой... искаше да заспи, но при всеки порив на здравото му младо тяло за интимност, той си представяше прекрасната си млада жена, копнееше да я има, но случилото се на автострадата се връщаше отново и отново и той виждаше окървавените трупове на Рия и малката Мили и се чувстваше убиец, непрекъснато звучаха в ушите му молбите й да кара внимателно и проклинаше момента, когато включваше радиото...точно в тази секунда чу трясъка...Като светкавици проблясваха в мозъка му картини от този ден и го преследваха всяка нощ. Никой психолог не можа да му помогне. Не искаше да пие хапчета, за да заспива, искаше да разбере, да се освободи, да си прости...така реши да учи психология дистанционно, продължавайки да работи и да се грижи за сина си. Той винаги говореше много и се смееше, даже подпяваше някое парче и се правеше, че танцува...не искаше синът му да тъгува, нито пък някой от университета да узнае за случилото се. Като че ли искаше да излъже болката, че вече я няма, подтискаше я, искаше да я погребе. Прилагаше си всички научени терапии за освобождаване от натрапчиви идеи. Мислеше, че вече е разбрал, че си е простил, че е готов да помага на другите като психолог, докато тази нощ отново болката го връхлетя с цялата си непоносимост и той не можа да направи нищо, за да я спре. Този път премазан беше той, премазан от ТИР-а на неговото чувство за вина. Той си беше забранил всякакъв секс и се бичуваше за всяко спонтанно желание. Аня събуди едно забравено чувство на нежност и страст, което беше споделял само с неговата прекрасна Рия – ангелът на живота му, единствената му любов на земята, майката на децата му...Рия – неговото ВСИЧКО... жената, която му се беше доверила, а той я предаде, той я уби. По лицето му се стичаха сълзи и той не можеше да ги спре. Опита да не се съсредоточава на конкретни мисли, да ги прогонва, но колкото се опитваше, те толкова повече се връщаха и като че ли с по-голяма сила го завладяваха. Не можеше повече...Сълзите го задавиха и той разтърси рамене от ридания. Тогава чу, че и тя плачеше...тя наистина плачеше тихо, горчиво и безпомощно. Той се обърна, стана и с два скока преодоля трите метра между тях. Свлече се до нея и притисна главата й до гърдите си. Сълзите й огромни и тежки бързо се ронеха и напояваха синньото деколте на роклята й, а сега и неговата риза. Хлипаше неудържимо и се остави да я прегръща като дете, търсещо подкрепа. Той също плачеше и сълзите им се смесваха, когато те допряха лицата си. Тя през ридания простена:
__Тя не ме прие, никога не ме прие__ той нищо не чуваше, само се тресеше в ридания и с треперещ глас изстена, гледайки я право в очите с ужас:
__Аз ги убих, убих ги__ близостта й така го обезсили, че той захлупи глава в скута й. Тя замръзна за миг осъзнала какво каза той. Али убиец? Не повярва на ушите си. Повдигна раменете му и хвана лицето му с двете си длани, гледайки го настойчиво:
__Как така си ги убил? Кого си убил?__Али нямаше сили да говори, не можеше да погледне този ангел в очите отново и да каже, че е виновен за смъртта на жена си и дъщеря си... Мъка, срам, гняв, жажда едновременно го обхванаха и замъглиха съзнанието му; всичко се въртеше пред очите му и огън изгаряше тялото му; тя беше на милиметри от него. Усещаше дъха й, видя гърдите й през деколтето и не можеше повече да се владее: грабна главата й с две ръце и неистово започна да я целува бързо, парещо където свари: по косата, по челото, по носа, по бузите, по очите...Аня се отдръпна и силно го отблъсна с две ръце. Скочи разтреперана и изхвърча като куршум от студиото.
http://www.youtube.com/watch?v=K4TKIaBoDkI&feature=related
(следва продължение)
Готова мярка, по която да наложат моята рецепта за лечение... е те такова чудо няма... И все пак, винаги ме предупреждават, че избързвам, изказвам свое мнение, преди да е завършило
представянето... Може би там ще е разковничето?!...
Макар и да ми става болно, хубаво е твоето изписано, compassion, особено, когато тишината ме прегръща... Ще си лягаме... с едно очакване...
Благодаря! Спокойно е, когато имаш план! Възможно е да го започнеш даже утре...
Лека нощ, compassion!
Понякога не преценяваме нещата правилно, не се вслушваме в мъдрите съвети на близките си, или сме заслепени от Любов толкова много, и забравяме, че хармонията е не само в мига който изживяваме, а тя е във Времето, Пространството и Вселената. Нарушавайки тази хармония, ние се отклоняваме от пътя по който вървим.
Много ми хареса разказа ти, драматичен и изпълнен с много и различни чувства.
Поздрави и топъл зимен ден. :)
04.12.2008 10:21
Все пак , да не избързвам с края , очаквам го ...
Благодаря ти !
И аз не знам, Нинче!
За себе си чувствам, че аз държа юздите на мислите си-диви коне, които трябва да озаптявам от време на време и да ги насочвам в избрания от мен път.
Тук имат една поговорка, която преведено гласи: "Ти не можеш да промениш посоката на вятъра, но можеш да насочиш в правилната посока платната на лодката си." За съжаление, много хора обичат да се оправдават с посоката на вятъра... и казват: "Бог така пожела..." Ако винаги, когато ни е страх или не искаме да се потрудим, обвиняваме господ за неуспеха си, няма чудно, че все по-често неуспеха и нещастието ни съпътстват.
Нинче, много хубаво обобщаваш, че "...хармонията е не само в мига който изживяваме, а тя е във Времето, Пространството и Вселената." Ние хората живеем наистина в затвора на Времето и Пространството и това е обективно определено на Земята, но във Вселената тридименциалното не е правилото, а изключението.
Благодаря ти за хубавия коментар! Да, в хармонията е отговора! Няма нищо вечно, освен самия Живот във всичките му форми, започвайки и "завършвайки" с БОГ (наричаме го още светлина, тишина, дух ...... много имена на единствения, който Е!!!
Нещастие - тази дума има различни измерения, но сякаш в нещастието и на двамата има "Самота" самота в детството
Леле и психар се извъдих- не се сърдиш на думата, нали:)))
Много бързо и приятно се чете, макар, че настръхвам от болката и на двамата.
Лошото е, че и ние така се връщаме в своите спомени, тези които се мъчим да забравим. Всъщност не е толкова лошо, ами по-точно е болезнено, но сигурно ще ни е от полза, защото е
вид терапия. Моето детство също е било доста самотно. Помня всички крсиви рокли на мама, с които идваше да ме взима от седмичния детски дом
на ул.Мизия-София, той още съществува. Тя беше красива и ме обичаше много, но бяхме сами и трябваше да работи за двама за да се издържаме.
Наскоро прочетох едно старо, адресирано до нея писмо от баща ми, който й пишеше, че съм красиво ангелче, което той й е подарил и тя трябва да му е много благодарна за това и единствено просто трябва само да се грижи за мен, а не да му досажда с разни писма, в които му описва апокалипсистични картини от житието ни.
Да, отдавна съм му простила, но не мога да го забравя, каквато и терапия да ми прилагаш.
Когато завърших висшето си образование на пук на всички трудности и му доказахме с мама, че можем и сами да се справим, той самодоволно ми каза, че ми е дал най-важното-интелекта, един вид наследен от неговия хиперинтелект. Посещавам го един-два пъти годишно, все пак ми е баща, но винаги си имам едно наум и не го допускам много близо до себе си.
Бог да я прости, мойта любима баба почина, когато тъкмо бях навършила 10 години. Тогава искат ме, не искат ме, моите родители ме прибраха в Плевен при тях за 8 години. На 18 като навърших пълнолетие ги напуснах.
04.12.2008 16:56
Честит рожден ден , дошла си с кръста си , желая ти да го носиш с чест и милост!!!
За друго май нямам думи ...
Досещах се интуитивно, че това дете си ти, че това е твоят живот, така добре си го описала.Страданието е път към усъвършенстване или оскотяване, зависи от човека. При теб се е получил по-добрия вариант и въпреки болката си имаш сили да помагаш на другите със съветите си, което е чудесно. Бъди светлина в тунела, наречен живот. Ти си като Баба Илиица, която загърбила своята мъка помага на ранения бунтовник.Там в моя постинг, посветен на нея никой не ми е отговорил, дали познава такъв човек
в реалния живот и вече си мислех, че няма такъв прототип, но се оказа, че това не е така.
Не бъди тъжна тази вечер. Ето нещо за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=fDQnkYwfNfk HOME by Michael Buble
В моя живот приятелите са ми дали много повече емоционална подкрепа, отколкото собствените ми родители, така че не го преживявай толкова силно.
Целувам те много.
Да, Али е израстнал без баща (в периода на средното детство и пубертета, когато едно момче най-много има нужда от мъжка фигура за подражание и баща за подкрепа в женската компания на майка си и сестра си. Затова той е станал по-емоционален и е развил интуиция по подобие на женската психика. Но в индианската култура смъртта не е прието да се счита за край на живота и хората вярват, че душата на умрелия се преражда в нещо друго в природата около тях, за да ги закриля, така че чувството за загуба не се поражда така болезнено, както у хората в нашата култура.
Благодаря ти за милия коментар! Напълно си те представих как отиваш " на гости", за да не се сбогуваш...детски хитрини на подсъзнанието.... детенце, детенце..., прегръщам те силно.
Благодаря ти, че усети и реагира!
04.12.2008 18:37
http://vishna3.hit.bg/hb-rose.gif
Честито !
Е , нека усмивката е от мен :)
Хубаво е, че си простила на баща си, Невенче. Само заради себе си дори е по-здравословно да живеем свободни от обидата, ако можем. Надявам се сега да нямаш проблеми с мъжката половина на човечеството и можеш да им се доверяваш... понякога наистина го заслужават...ха-ха-ха ... Мъже, но разбират точно като хора (майтап, бе мъже)...ха-ха-ха...какво да правим...не можем без тях... понякога.
Благодаря ти за поздрава (жалко, че не ми се отвори клипа, но важен е жеста).
Съжалявам, не съм прочела точно този твой постинг, но нямам много време и не чета всичко, а на посоки каквото се случи в момент да е постнато.
Вярвам, че няма случайност. А да ме сравняваш с баба Илийца може би имаш право поне в едно отношение: не се жаля, ако помагам.
Отивам да подреждам, че децата трябва да седнат на празнична маса.
Поздрав, Руми
Поздрав, Руми
Да беше тук, щеше да си оближеш пръстите....не че съм толкова добра готвачка, а защото е българско в Холандия.
чао, чао....
http://www.youtube.com/watch?v=S0WXs3OZKsc
и весело изкарване :)))
Почти не ми остана време да погледна в твоя блог... но може би и онзи страх, за който все говорим... нали се престраших да пиша коментар, че се оказа даже първия при теб... а после някак не вървеше четенето в твоя блог, та направо си избягах... търсейки вината в себе си, разбира се... Е, все пак с напредък съм... влязох пак... Те това се казва изненада! Всички твои приятели са били вече тук... а аз... аз израждам зайци... Това си беше самата истина... Но пък в този случай се казва честито и наздраве! Ето ме - още една приятелка, която ти желае да си здрава! Ти другото сама постигаш! Надявам се, че не си получавала такова пожелание за рождения си ден... В противен случай ще умра от яд! Майтап!!! Искам да ти кажа и още нещо... да знаеш, че много те обичам!
Бог да те благослови и пази, както и твоите деца, и близки обичани от теб хора. Топли прегръдки мила приятелко. Весело посрещане на празника и Наздраве! :))))))))))))))
Благодаря! Благодаря ти за всичко - за красотата, за емоциите, за помощта, за разбирането и топлотата!!!
Бъди здрава и щастлива! Ти и хората, значими за теб! Пожелавам ти спокойствие, сигурност и любов - това излъчваш ти и посланията ти и затова бъди все такава... Много радостни да са дните пред теб!
С обич, Тина
Значи, казваш зайчета се появиха на този свят с твоя помощ точно на "моя" ден...да ги грижаш "моите зайчета", inamay...
Благодаря ти за поздрава, Ина!
Искам да й вярвам!
Все едно аз съм ги писала. Да ти се връща доброто, дето ми го пожела! До скоро!
Изпращам ти своята безкрайна любов и светлина. Прегръщам те нежно и ми се иска да помълчим. Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти за коментара изпълнен с толкова силни думи! Да, някои хора също са ми казвали подобни думи, но аз ги приемах за преувеличени и така до преди две години, когато малката ми дъщеря ми изпрати един линк и каза, че като си попълниш рожденната дата ще видиш какъв знак си според велитите Маи. Оказа се, че съм Yellow Spectral Sun. Тя каза, че точно ми пасва всичко написано, пък и аз така го усещам. От тогава правя това за познати и съм изумена как наитина съвпада. Всички са възхитени. Пробвай и ти.
This is the site where you can Calculate everyone:
http://www.astrodreamadvisor.com/free_mayan_readings.html#
And this is the site with the basic info:
http://www.astrodreamadvisor.com
Трудно се чете, но си струва.
поздрав, Руми
Затова милостта на Небето към такива като нас е безкрайна.
И че теб те има и момичетата тук по-горе...такива същества духовни...радвам ви се и вярвам, че България е богата, щом такива хора има там и нещата ще се променят (не от самосебе си, а с действията и усилията на духовните). Понякога си мисля, ще е добре ли да се върна, ще мога ли с нещо да помогна или само ще погубя и последната си надежда.
какво е това:
"но на два пъти ти обърнах внимание на егоистичните нотки и ти почти не ме разбра, но сега, макар и доста да преувеличаваш и да сипваш свръхдоза ентусиазъм, предполагам, че ме разбра най-после какво имам предвид. Давай каквото можеш, прави винаги най-доброто, на което си способна, пък каквото е рекъл Господ".
Как да ти дава каквото мога когато ти не приемаш. Аз ти пиша каквота чувствам и както го чувствам, а ти ме критикуваш и редактираш???????
"доста да преувеличаваш и да сипваш свръхдоза ентусиазъм" и ако това е стилът ми??????????
Аз наистина не те разбирам. Има нещо в мен, което те дразни и дори когато ти честитя рождения ти ден с най-добри пожелания си длъжна да ме убодеш с тази дума "Егосистка"???????
Аз избирам да не се засягам и обиждам, но ми е интересно какво задействам в теб, та се чувстваш длъжна да ме убодеш???
Защо си мислиш, че ти можеш и знаеш как правилно се дава и получава? А може би приема?
Настина съм пълна с въпроси и не искам да ги крия за себе си. Но не мога и да допусна, накой да бъде "неучтив с мен" и аз да го приема и да замълча.
Другия избор е изобщо да не коментирам написаното от теб?
Ние заслужаваме да даваме и получаваме безусловна любов още от момента на раждането си. Честит рожден ден. От днес вече си готова и да получиш и да приемеш, а това е най-големият ти подарък за теб.
А г-н Не ми е удобно? Ти сама реши какво да правиш с него.
възстановяване на хармонията
сигурно нямаше да се получи...
Радвам се да общувам с
интелигентен човек.
До скоро.
БЪДИ ВСЕ ТАКА ДОБРА,
УМНА И СЪРЦАТА
ДАВАЙ ТВОЙТА ТОПЛИНА
И ГРЕЙ КАТО ЗОРНИЦА СВЯТА!
БЪДИ ЩАСТЛИВА,
БЪДИ ЗДРАВА,
БЪДИ НЕЖНОСТ И КРАСОТА
ТИ СИ ЧУДЕСНА ,
И ЗА МЕН БЛИЗКА ДУША!
РАДВАМ СЕ ,ЧЕ ТЕ ОТКРИХ!
Но някой тук в блога беше казал, че честитките със закъснение удължават празника :)
Аз искам да ти пожелая здраве, на теб и на хората които обичаш!
Прегръщам те! :)))
Прегръщам те!
От цялата си душа ти пожелавам здраве, много любов и светлина! За мен ти си един изключителен човек и въпреки разстоянието, което ни дели, те чувствам много близка!
Изпращам ти обич и топлина!:)
Приятен уикенд, мила hera!
Тъжна история си избрала за този ден...
Пожелай си това, което искаш. Пожелай си ДОСТАТЪЧНО!!!
А Канада е най-социалистическата страна в Северна Америка :))))))
Поздрави, хубава събота и неделя :)
Ik wens je ook een fine weekend.
Искам да съм с всички Вас ,но не мога да разпределя правилно времето си.
Съжелявам!
Знаеш ли, аз си залепих фото тапет със заснежени планини от Швейцария (досущ като българските са ми) и лягам и ставам с планините, а някога и ги сънувам... липсва ми красотата на планините ... обичам снега...бяло, чисто да ми е и небето да е синьо. Аз лягам. Лека нощ! Спирай, айде и утре е ден, Илка...и за работа, и за почивка.
Знаеш ли ,няма да се оплаквам-просто се опитвам да ти покажа времето с което разполагам ,за да усетиш желанието да контактувам в Нета и възможносттите ми.
Та ще пътувам пак до онази позната гара от картината!
Като ми пишеш за фото тапета се сещам да ти изпратя малко уморени усмивки и отивам да си проверя работата от вчера-моя тапет.
Е ,не е красив като твоя ,но си е нов!:)
Дали пък няма да се разочаровам от новото продължение на разказа? Всичко е възможно. Непредвидимият неочакван край прави всеки хубав разказ още по-хубав!
Весела вечер на теб и твоето семейство!
Сега сядам да пиша продължението на разказа с подробности. Сигурно всеки може да види себе си в мислите на героите...те са общочовешки.
Благодаря ти, че изказа мислите си така мило....ти си чувствителна душа и да знаеш, че чета коментарите ти в постинга за водата и изцяло се съгласявам с твоята позиция. Хайде да си помълчим заедно и да чуем хармонията. Какво прекрасно усещане за споделеност и приемане...
Благодаря ти! Така го искам точно това.... Ти ме разбираш...Когато казвам, че те обичам теб или на някой друг казвам същото, имам предвид ... прекрасното усещане за ангелско присъствие и отваряне на вселената за обич, принадлежност и хармония сред различните форми на живот. Това усещане се появява само при контакти с някои хора. Не с всеки.
V toq jivot raznolik nevidimito koeto jivee u vseki e nai cenno.....
Razvulnuva me i se zamislih.
Budi jiva i zdrava!
До скоро!
Навярно съм вече зависима !Опитвам се да се контролирам!Забелязвам ,че се лишавам вече периодично от сън за да рисувам - нещо което ме разтоварва!
Тук намерих толкова интересни и интелигентни ,чувствителни хора и се радвам да общувам с тях,но наистина се замислих над думите ти!
Благодаря ти !
Радвам се , за най - истинското докосване, което споделяш тук.
Хубаво да ти е отвътре - желая!
http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html
То има общо с много неща и го използвам често. Но една от причините за пристрастяванията са липсите....нещо ни липсва и ние компенсираме с...нещото, от което ставаме зависими, защото то ни дава чувството, че получаваме това, което ни липсва.
Честит рожден ден, Руми!
Не зная какво да ти пожелая. Защото общо-взето на жената, мъжа и детето пожелава се едно и също... Ми Добро утро...;) И те прегръщам!
Понеже първият съпруг и баща на децата ми почина, когато малката беше на 9 месеца бебе се наложи да бъда и мъж и жена в семейството и майка и баща за децата цял живот. Винаги съм носила нараненото дете в себе си и сега от твоя поздрав за първи път осъзнах, че аз искам не искам много интензивно изпълнявах и трите роли едновременно. Всъщност ние всички сме в трите роли, с даване на приоритет от време на време на едната или другата, само че не всички го знаят и твърде на сериозна се вземат само в една от ролите.