Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2008 01:15 - Stilteretraite (терапия с тишина) – четвърта част
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 10839 Коментари: 50 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2012 13:55


  image

http://www.youtube.com/watch?v=VflKiZzb4h4&feature=player_embedded

Аня избяга разтреперана от ателието, а Али не беше в състояние да спре опожаряващия го огън и той продължи със затворени очи да изживява за втори път този ден ЕНЕРГИЯТА на сливането си с нея във фантазията си. Искаше му се тя да се остави в ръцете му, да му позволи да я прегръща страстно, да я целува, да се омайва от нейната близост, да я притиска до сърцето си, закопняло за нежност. О, той искаше да потъва в езерата на очите й, да усеща прекрасния аромат на тялото й, да гали косите й...какво ли щеше да е да докосне гърдите й, да заблести голата й белота на нимфа от искрящия му поглед; да го  прегръща с нежните си ръце като крила на ангел и да го изпълни с насладата, която толкова жадува душата му.

О, неее, той искаше много повече. Той я пожела толкова силно и страстно, че в забрава сграбчи главата й и зацелува бързо и страстно с топлите си устни всеки милиметър от лицето й; загоря, запламтя и вече нищо не виждаше; искаше да я стиска в ръцете си и да гледа с наслада как тя изгаря от желание в прегръдките му, да види жадните й устни как го търсят и поглъщат, да зашари с ръце по цялото й тяло и да го възпламени, тя да тръпне в непоносимо очакване на неговата любов; той веднага искаше да я има, да проникне в нея, да я изпълни с възторг, да го приеме тя ... да извика и застене сладостно, да затвори очите си и сляпо да му се отдаде, да се сливат, да се забравят; искаше да почувства жаравата й, да я погълне, да я люби бързо, страстно и да вижда глада на бялата й плът, дълго да целува тръпните й устни, до безкрайност да изсмуква сладостно гърдите й... впиваше се в тялото й все по-силно, по-силно, изгаряше да проникне с неговата мъжка сила дълбоко, най- дълбоко в нея, още, още, още, дааааа,  да избухне урагана на желанието му и да я изпълни цялата, да се отвори вселената за вика на сливането им, и после химни да зазвучат и изпълнят тялото му, да преливат от него в нея и да я осветят отвътре като олтар на неговата любов; тя да се отвори огнена и жадно да погълне всяка капка живот, приела да станат едно, да се вплетат душите им, политнали заедно нагоре и да се реят радостно и да пеят дълго в безкрая, да чезнат от блаженство и да се разтварят една в друга, да запечатат този миг във вечността, да оставят следата на щастието си на небето, да се прегръщат и пеят и да полетят в невероятния танц на звездите, да се омайват от сливането си, да обожествят този миг, пожелали да останат едно в плода на тяхната любов сега, тук и за винаги.

Дълго стоя след това сам в абсолютната тишина на ателието и се вслушваше в ускорения пулс на сърцето си. Ясно осъзна, че за първи път той не видя окървавения труп на Рия. Той се беше отдал изцяло и само на Аня. Той копнееше за Аня...той вече мечтаеше за вечност с нея и беше толкова благодарен, че тя му позволи да я докосне, да я прегръща и да плаче на рамото й. За първи път той изгаряше в ръцете на друга жена. Той вече не се страхуваше, че тя ще го отблъсне, дори, когато тя го направи и избяга. Тялото й усети, че ще бъде обсебено, превзето за винаги в негова власт. И двамата усетиха, че душите им се познаха и се сляха заедно със сливането на сълзите им. Това беше един миг на истина. Сърцето му се сви в болка и сложи скъпата си единствена Рия в най-свидния си кът, а после се отвори широко и зажадняло всмука малката Аня като дете толкова крехка и толкова самотна, че сърцето му отново се сви от болка и я скъта там на топло, да я обича и да я има за винаги.

Ден четвърти

Вечерта той беше й предал плик с писмо чрез „Руум сървиз”, в което я молеше за прошка. Тя му отговори: „Омъжена съм” и нищо друго. Той искаше да й се извини, да я утеши. Беше толкова непосилно да мълчи и да я гледа как страда. Седяха на топлата земя на един хълм и от там пред очите им се разстилаха прекрасните поля на Тоскана, в далечината синееха други хълмове, а покрай пътя се бяха наредили стройно в редици кипариси, пускащи дългите си сенки като за довиждане. Тя гедаше тази красота и се опитваше да не мисли за нищо. Мислите й напук се блъскаха една през друга като че ли надпреварвайки се коя напълно да я завладее. Болката, която вчера в тишината на студиото беше изплувала от детството й заплашваше да не си отиде никога, но една нова нежност се нагнезди в сърцето й и цяла нощ се рееше в съня й, обагряйки спомена за майка й в розово. Аня видя как майка й се натискаше с „колегата” в колата на края на селото, забравила за вричанията си към мургавия си съпруг; усети се плод на греха й и се почувства оше по-самотна и нежелана. Цял живот Аня с русите коси на другия беше ходещо живо доказателство за неверността на майка си, която за това я ненавишдаше; мразеше от сърце и „колегата”, който я заплю и замина. После очите на Али заседнаха в едър план в съня й и я изгаряха и проникваха до дъното на сърцето й, усети как поема болката й, олекваше й от сливането на сълзите им, омаяна политна с него високо, високо, прегръщаше я, целуваше я с плам както никой до сега в живота й; чувстваше се ОБИЧАНА; тя чуваше разтърсваща музика в тишината, която обхващаше цялото й тяло, тласкайки го властно към него в жажда за сливане. Усещаше, че това е много по-силно от нея, издигаше и сливаше душите им в безкрайно щастие.... топлите черни очите на Али я галеха и привличаха. Той имаше прекрасна горда осанка и черните му коси блестяха на слънцето. Какви хубави големи очи имаше той и когато бяха пълни с болка и когато я изгаряха от желание и страст. Чувстваше, че иска да я погълне, да я завладее и тя усети непреодолимо желание да му се отдаде, да изгори в този огън и да я няма повече, да изчезне, да се свърши... веднъж за винаги... да няма болка.

Събуди се с просълзени очи и натежало сърце, обълкана от виденията в съня си. Не можеше да ги изхвърли от главата си цял ден. Бяха закусвали в пълна тишина. Вървяха също мълчаливо. Стояха на хълма без да се поглеждат. И двамата чувстваха силата на привличане и това ги омайваше. Заплашваше да ги помете като прашинки. Тя се опитваше неуспешно да сложи преграда, но очите му продължаваха да се забиват в профила й като светкавици на фотоапарати, за да я овековечат в паметта му.

Вечерта тя отново не слезе за вечеря.

Робърт никога не се интересуваше от нея и не се обаждаше. Винаги тя го търсеше. Звънна и сега ...той не беше в къщи, а мобилния му беше изключен. Знаеше, че той не я обича и предполагаше, че ходи с леки жени, но тя му беше много важна да се представя пред обществото с мила, интелигентна съпруга. Говори с децата. Те са добре, но него не са го чували от няколко дни.

Ден пети

Мълчанието продължи още по-успешно от всякога. Той даже не я поглеждаше. Тя също. Но душите си не можеха да спрат. Те се виеха една в друга и се сливаха, следваха ги мълчаливо по пътеките на Тоскана. Кипарисите също мълчаха. Хълмовете пренасяха мълчанието си с тежест. Пътя влачеше неговото мълчание в жегата от една до друга сянка на дърветата и не се оплакваше. Години така...беше свикнал.

Вечерта огладнели все пак отидоха на вечеря. Сервитьора, забелязал мълчанието се пошегува, че има страхотен десерт за добро настроение. Думите му увиснаха във въздуха и никой не пожела да ги приеме, нито десерта му.

Стана късно, но вечерта беше много топла, едри звезди заблестяха на огромното южно небе. Али я помоли за кратка разходка сред алеите. Искаше да й обясни. Тя не каза нищо, но тръгна с него под звездите. Луната полюбопитства да чуе тайната, почувствала с женското си сърце интуитивно, че става чудо. Нищо не чу. Душите летяха слети безсловесни, докато телата вървяха едно до друго без да се докоснат. Енергията беше толкова силна, че преодоляваше разстоянието, разкъсваше мълчанието с болката на двамата и крещеше в тишината като ранена птица, търсеща утеха. Седнаха на пейка под едно огромно дърво. Листата му тихо шумуляха от вечерния лек ветрец, разнасящ приятна прохлада и като че ли пригласяха на тихия разказ на Али, а после на Аня. Те не плачеха. Сливането стана осезаемо във въздуха. Тихо разбирателство се промъкна и те сговорчиво продължиха да мълчат, намерили подкрепа.

Ден шести       

Вървяха по тесни пътечки нагоре. Изморени от горещината и стръмнината седнаха под стряхата на една изоставена полупорутена къща. Вече не им беше трудно да мълчат. Не изпитваха нужда да говорят с глас... Всичко беше ясно. Колко бяха стояли така не усетиха. Слънцето започна да залязва. Небето се изпълни с розови, оранжеви, сини и тъмновиолетови облаци. Преливаха се, бавно, много бавно един в друг и сияеха в нови оттенъци на огнено червено и жълто. Аня наблюдава цял ден природата с мисълта, че е за последно. Утре си заминаваха. Тя дойде много ентусиазирана да намери истината, а времето така бързо отлетя, че тя нищо не можа да разбере като какво е истината. Вече се съмняваше дали тя изобщо може да бъде намерена. Колкото повече я търсим, толкова по-нещастни ставаме, разбрали собствените си болки и заблуди. Значи в същност ние просто искаме да сме щастливи и истината изобщо не ни интересува.

Али вървеше цял ден с Аня: пред нея, чувствайки, че тя го следва доверчиво без да се съмнява вече накъде я води; след нея, наблюдавайки движението на гъвкавото й тяло и представяйки си, че тя където и да е ще бъде негова любима жена. Али знаеше, че никой не може да го спре да я обича: ще гали нежното й лице, ще целува косите й, очите й, устните й и ще я прегръща през тънката талия, ще я носи на ръце каквато е малка и ще я поставя нежно на леглото си, за да се радва на белотата и чистотата й, за да изгаря само от желание и да я има всяка нощ в съня си; където пътеката беше достатъчно широка ходеха един до друг и тогава без да се погледнат, без да се докоснат и двамата чувстваха, че са едно. Той усещаше силата й и знаеше, че тя от нищо не се страхува. Тя чувстваше безусловното приемане и любовта му и разбираше, че за такъв човек винаги беше мечтала. Яснота и спокойствие приседна между тях. Слънцето все повече накланяше в нажежено оранжевочервено да се скрие зад хълма в далечината. Полето беше пожълтяло от главите на слънчогледите, всички обърнали се очаровани към залязващото слънце; пътя се беше проснал от ляво, изгубвайки се в далечината в редица от кипариси като забодени тъмнозелени свещи. Небето на места в ляво упорито задържаше нежно синьото си, но слънцето, може би защото си отиваше пръскаше в още по-голямо изобилие красотата на огъня си в невероятни розови и лилави облаци, пресичаше небето с дълги линии от пътища в ярко червено  и тъмно сиво като разминаващи се радост и тъга.

Али и Аня седяха един до друг, гледаха тази невероятна красота и им се искаше да извикат: „Колко е красиво! Какъв блясък! Прекрасно е!” но трябваше да мълчат. Те не можеха нищо друго да направят, освен всичко, което виждаха и чувстваха просто да оставят да съществува такова, каквото беше в този момент; без да го описват, допълват, без да го изразяват и да правят проекции от своето мислене. Те оставиха мистерията на това чудо непокътната, дори не помръднаха, за да не нарушат хармонията на това, което е. Те само го съзерцаваха. Това беше момента на истината. Частицата истина: без намеса, оценка, разбиране, дефиниране. Те присъстваха и бяха част от истината, отворени да не спират движението на енергията от природата, протичаща през тях. За миг, в един миг те самите бяха станали истина в тишината.

http://www.youtube.com/watch?v=k7ws-a0lCGc&feature=related

 

Послеслов: След дипломирането си Али се пресели със сина си Рамон в Аруба. Той се върна у дома си. Там живота беше по-близо до природата, до неговата истина, която заедно с Аня беше открил в Тоскана. Великият Дух му даваше тишината и покоя, от които имаше нужда, когато двете жени в сърцето му заплачеха: Рия – първата жена, която позна, майката на децата му, ангелът на сърцето му все още се страхуваше за него и изтръпваше всеки път, когато той се качеше в колата си. И Аня – детето, което искаше да закриля и обича; жената, която никога не е била реално в леглото му, но като магнит го привличаше дори от хиляди километри; душата, която не познаваше страха, с коята слети бродеха по хълмовете на Тоскана и с която единствено преживяха мигът на истината.

Аня един ден си взе куфара и напусна съпруга си. Не можеше да носи повече нелюбовта му. Пресели се в едно село близо до Ютрехт. Отвори своя практика като психотерапевт и заживя скромно и тихо. Искаше само да помага на другите, ако може, защото познаваше болката. Нейните богати клиентки от Амстердам като чуха за развода останаха с отворени уста. Не можеха да асимилират как е възможно Аня да напусне този лукс...Е, и да кръшка, все пак мъжът й беше милионер!!! Какво повече иска?

http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html  




Гласувай:
0
0



1. iliada1 - compаssion!!!
09.12.2008 08:28
Чудесно пишеш!Не крия силно ме развълнува !
Поздравления!:)
цитирай
2. ninaantonova - Божествената енергия на любовта е у всеки от нас!
09.12.2008 08:48
Всеки е единствен и неповторим във Вселената. Прекрасно си описала усещането от сливането на две души. Това е енергията на любовта. В такъв момент Времето не съществува, както и всичко останало около теб. Единството от сливането е само същественото, изпълнено със светлина, толина, желание и всецяло отдаване.
Бог е сътворил човека влагайки в него точно тази любов, дарил го е със светлина, и изваял с огромна доброта.
Само човек който е изживял това сливане, може да го пресъздаде, а ти си го направила много точно.
Усещането за лекота, за фееричност, за свобода на душата, която реейки се в пространството е, енергията на любовта.
Усещането съм го изживявала и е невероятно и съм искала отново и отново да го изживея. Както казва моя внук: Бабо и пак, и пак и пак...
Много ти благодаря, невероятен разказ. Бих била щастлива, ако много хора са изпитали това усещане, защото енергията на любовта е у всеки от нас. Топли прегръдки от мен. :))))))
цитирай
3. glarus - O compassion
09.12.2008 09:50
Какво да ти кажа - освен че си удпяла да предадеш един миг на истината във най- всшата и форма. Възхитена съм от описанието на любовта , която между нас човеците е и плод на греха.Как хубаво си го казала , не ти не си го казала, ти си я успяла така, както си я предала.
написала си го със сърцето си този разказ и думата Благодаря е слаба за да изразя докрай възхищението си от това, което прочетох.
Не мога да ти предам колко си индивидуална и чувствителна с думи, които често не стигат.
Благодаря за тоя подарък, отдавна не съм засичала нещо тук толкова истинско.
След теб едва ли ще посегна на друго в монитора.
Прекрасен ден!
цитирай
4. compassion - Мила iliada1
09.12.2008 09:57
Радвам се, че моето писание ти е харесало. Бях го написала по-подробен този разказ, но като видях колко дълъг стана, помислих, че е нечовешко да измъчвам хората с такива дълги досади и го съкратих на бърза ръка.
Поздрав, Руми!
цитирай
5. compassion - Нинче, помниш ли, първия ми постинг
09.12.2008 10:08
беше за любовта и там я определях като енергия и се получи общо взето доста сухарски, теоретичен постинг и там обещах, че по-късно ще отдам значимото на любовта в романтичното й проявление. Опитах... казваш успяла съм. Благодаря ти! Ти много дабре усещаш душевните ми преживявания и винаги коментарите ти са точно в центъра на идеята. Радвам, се, че сподели. Коментарите са ориентири за автора.
цитирай
6. compassion - Е, glarus,
09.12.2008 10:22
Всички сме чувствителни към комплиментите, но повечето хора нормално ги приемат и се радват. Аз, като по рождение неприета, имам този недостатък, че комплиментите ми изглеждат незаслужени и в коментарите на предходния на този постинг victoriavselena много ми се разсърди за това. Аз ти благодаря за мнението и ако наистина харесваш темата за любовта можеш да прочетеш другите ми два постинга с такова заглавие. Аз лично най-високо ги ценя, защото там съм изразила моето верую; използвала съм и някои чужди мнения, за да ги оборвам и прокарам основната си идея, в която вярвам.
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Много вълнуващ разказ
09.12.2008 11:19
Ти трябва да си изживяла всичко това за да го напишеш толкова красиво, но определено имаш талант, при теб емоция и мисли са едно цяло, нещо много рядко срещано, да ти се чуди човек от коя галактика си дошла. Забелязах нещо, за което до сега не се бях замислила, че любовта ни отваря очите за красивото във възможно най-голяма степен. Тази красива природа, която така добре си описала може да се почувства толкова силно само когато любовта е в нас и само тогава можем да се слеем с нея. Спомням си веднъж, когато бях много влюбена вървях в една красива гора над Старозагорските минерални бани. Беше толкова красиво, че извъднъж ми се прииска да се слея със природата, да бъда част от нея. Съблякох се гола и легнах в тревата, не исках нищо да ми пречи в досега със земята, усещането бе неуписуемо, добре че никой не ме намери, далечен звън от конска каруца ме върна към
реалността, но се чувствах толкова обновена и пречистена. Благодаря ти, че те има.
цитирай
8. compassion - Е, Невенче, сродна си ми и това е!
09.12.2008 12:27
И Нина и ти от самото начало ми давате по-добре да се разбера. Благодаря ви специално за съпреживяването! Красотата на природата всички и винаги я виждаме, но когато сме влюбени сме като наркомани и виждаме всичко в неговия "съвършен" блясък. А за случката в гората ти се радвам...аз ги не мога тези работи на обществено място ... свенлива съм, но знам за какво говориш ... когато живеех в оня лукс имахме прекрасна градина с чудни изолирани от чуждо око местенца, където съм се излагала каквато съм, доверявайки се на слънцето, усещайки мириса на тревата и ласката на вятъра....мммммм, ставаш част от тревата; Земята отнема болката ти; щастие в тишина; мир в душата ти; миг съзерцание на истината; полет на душата, отворена за любовта.
С това чудо се обяснява еволюцията само за 7дена в Аня, която от дискриминиране на тъмнокожия Али (само заради цвета на кожата му!!!) стига до сливането на душите им в миговете сред природата на съпреживяване на истината. Заради такива моменти си струва години живот в страдание, ако това е необходимата цена(?!)....
цитирай
9. ninaantonova - Когато сме истински влюбени,
09.12.2008 13:10
сме в Божественото, в светлината, в пълна хармония с Природата, Космоса и Вселената.
Тогава ние излъчваме, за две влюбени души в този момент има само: "светът е за двама". Когато две души се обичат и излъчват, те греят усмихвайки се, и това им състояние се предава и на околните. На хората им става добре, неосъзнавайки от къде и защо, случват им се добри неща, променят се дори и съдби.
Нека бъдем повече влюбени!
Поздрав от слънчев и зимен Шумен :)
цитирай
10. анонимен - Тази съпричастност към съдбите на нашите
09.12.2008 13:17
мълчаливи герои някак си естествено ме оставя и мен без думи...Страхотно е , чувството да се слееш на такова ниво с природа и дух!Истината ражда една висша справедливост между болката и радостта , в които човек намира мир и смисъл за съществуването си.Както и цел за продължаването му.А последният линк казва всичко, което ни е нужно , дай Боже всекиму да намери себе си. На майка Тереза са думите : единствената реалност - любовта! Малцина обаче превръщат това в своя съдба...Благодаря ти за мъдростта , която ни подари с този разказ !
Поздрави :)
цитирай
11. net - Тук съм пестелива на думи. Отново- ...
09.12.2008 13:39
Тук съм пестелива на думи. Отново- край-без край, за да мислиш и сам си отговаряш на въпросите. И знаеш ли започнах "мълчаливата терапия"-тя май е най успешна, когато се оставиш да "летят мислите ти с облаците"
Усмихнати дни и празници, изпълнени с вълшебство!
Бъди обичана от всички, които пожелаеш!!!
цитирай
12. iliada1 - compаssion!!!
10.12.2008 00:32
И защо така с бърза ръка,чак съжелявам ,че не съм чела първоначалната версия!:((
Хубаво пишеш -вече ти го казвах мисля!
Прегрътки!
цитирай
13. tini4 - Благодаря, Руми! Не ми се искаше да свърши...
10.12.2008 00:49
... и реално разказа няма край. Както ми каза веднъж - живота продължава!
Любовта е силата, спасението и смисъла... Може би единственият начин да намериш себе си, ако си загубил почвата под краката си. И това, което ми допада особено е съпричастноста, осмислянето и споделеното.
Не плътското желание, а копнежа... Не собствената болка, а потребността да се заличи друга нечия болка... И резултатът от терапията - решителността да се преодолее това, което пречи да се доближим до щастието... И силата да бъдем себе си!

Знаеш ли, изчела съм почти целият ти блог - като терапия. И ми е потребност да си тук с мъдрите мисли, написани така леко, ненатрапливо и с обич... :)
Поздрави и пак - благодаря!
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Искам само да поясня
10.12.2008 10:09
Там в гората беше много диво и глухо, далеч от хора и суета, не може да се каже че бе обществено място.
Там намерих една малка полянка и без да знам, дори и не бях чувала за медитация всъщност направих точно това. По онова време нямаше такава литература, бях студентка в 3 курс. Мисля си също, че красотата на природата много силно провокира зараждането на силни чувства в нас, особено когато сме в близост до някоя сродна душа.На един преход в Рила, сред дивната красота на нейните езера и гори се влюбих в едно момче от групата, любовта беше споделена и много красива.Та мисълта ми е, че красотата на природата може да бъде и катализатор на процеса на отварянето ни към любовта, както това се вижда и в твоя разказ.
цитирай
15. tomich - Е този път ме остави без думи, compassion!!
10.12.2008 12:47
Искам да ти кажа само, че за първи път срещам в тукашните блогове толкова дълбоко психологичен и мъдър разказ-повест за най-съкровените човешки желания и лични преживявания. Без да те лаская тази повест на мен ми звучи като Ода на Любовта, няма значение че не е поезия или музика ! Умееш да проникваш в душите на хората,compassion! Така реалистично и вълнуващо си описала еволюцията на любовните страсти...Личи си, че си голям психолог! ..Възхищавам ти се на волята - качество без което човек трудно би постигнал успехи в личен план, да не говорим пък за оцеляване...
Това е.
Присъединявам се към мненията изказани преди мен. В тях е казано всичко друго.
Да знаеш, че споделям почти напълно твоето светоусещане. Много интересно и приятно ми е да чета твойте постинги - намирам в тях неизвестни за мен неща и много истини...Благодаря ти от сърце!
Весели празници!
цитирай
16. compassion - 9. ninaantonova - Не винаги
10.12.2008 14:36
Добре го казваш за споделената любов, Нинче.
Но колко пъти трепетното ни очакване не е оправдано и любовта остава сама с болката си. Знаеш ли, от изследвания с прецизна апаратура е установено, че цветята реагират на чувствата на хората в тяхна близост. Ако интензивно страдащ от несподлена любов непрекънато се намира в същото помещение, цветята във ваза умират за два дена, а тези в саксия се разболяват и умират за седмица-две (най-често откриват някакви микроскопични гъбички или сорт въшки по тях). Най-издръжливи били тези с дебели стебла - сорт дървета. Те поглъщат тази негативна енергия и даже успокояват човека; също червеното мушкато. Е, отглеждайте си цветя мили приятели, не ги убивайте със сълзите си и за всеки случай купете си червено мушкато. Човек никога не знае, кога любовта ще го посети...и не дай Боже той/тя нехае.
цитирай
17. compassion - vishnichka, и аз така го чувствам...
10.12.2008 14:57
като че ли истината възстановява справедливостта във вселената. Всичко фалшиво отпада, всякакви роли минават на заден план и ти не си вече нито дете, нито жена, нито майка, съпруга, преподавател или студент, холандка или българка и т.н. ... ти преставаш да се усещаш в тялото си на човек, а ставаш безтегловен; лекота, мека светлина, мека тишина (не абсолютна и плашеща)... всичко става омекотено, няма болка, няма нищо възбуждащо, дразнещо, вълнуващо ... ти не съдиш, не се страхуваш, не мислиш за вчера или утре... просто съзерцаваш каквото е и то те приема като свое ... ставате едно и блажен мир обхваща като че ли цялата вселена... ти се рееш радостно и свободно.
цитирай
18. compassion - Мила net, така е! Всеки сам намира своята истина.
10.12.2008 15:05
чети, слушай какво казват мъдреците и учителите, но следвай вътрешния си глас и вярвай на сърцето си.
За мълчаливата терапия казват няма дори нужда да си в специална среда. Където и да се намираш можеш да си представяш течаща река, която отнася мислите ти...да, може и облаци...важното е да не се вкопчваш в мисълта и да я ръзнищваш ... остави я да си замине както е дошла, без да съдиш, оценяваш и т.н. Успех!
цитирай
19. compassion - Благодаря, Илиада!
10.12.2008 15:11
Аз все се страхувам да не досаждам на хората и да не ги безпокоя, пък от друга страна се чувствам почти длъжна да им кажа какво знам, за да ги улесня в тяхното търсене.... та тъй балансирам между тези две крайности и току се роди някой постинг тук или другаде... Дъщеря ми е убедена, че трябва да излезе книга.... Ще видим. Там няма да спестя подробностите от разсъжденията си.
цитирай
20. compassion - И аз ти благодаря за хубавите думи, tini4!
10.12.2008 15:25
Много добре си усетила, че споделеното беше спойката, когато двамата седяха в лунната нощ пъд голямото дърво и тихо, отчаяно разкриваха сърцата си.... потребността да заличиш друга нечия болка...да помогнеш, даже, когато собственото ти сърце едва влачи тежестта си...ти знаеш нарича се емпатия... или го имаш или не...то не се учи. Но така намираш сили да продължиш и нов смисъл да живееш. Така добиваш вяра в себе си и воля за действие... за живот
цитирай
21. compassion - Така е kasnaprolet9999.
10.12.2008 19:21
Красотата на природата провокира зараждането на силни чувства в нас, но аз мисля, че всяка красота може да направи това: Красотата на човека, на душата му, на постъпките му, красотата на изкуството във всичките му форми с думи, музика, цвят и форма, красотата на взаимоотношенията - разбиране, помощ, саможертва, прошка, красотата на чувствата - силната любов поражда любов, благодарността и състраданието също пораждат любов... И ако говорим за любовта не само за интимната...да повторим думите на Майка Тереза, както и Вишито го припомни: "Единствената реалност – любовта".
цитирай
22. compassion - Мили tomich, аз отдавна усетих това...
10.12.2008 20:49
виждах в твоите думи, че ние имаме еднакво светоусещене и затова ти писах , че ми се иска заедно сговорчиво да си помълчим. Невероятно усещане е: другите викат, ръкомахат, убеждават се, спорят, търсят аргументи, а ние само си мълчим, допрели рамене и си знаем всичко-душите ни тихо си говорят без думи. Изпитал ли си го с някого, винаги ще копнееш отново да го изживееш...може и с животно понякога да се изживее хармония...наистина...и сред природата с Бог - това е несравнимо с нищо друго (някои хора непременно имат нужда да са в църквата, за да го постигнат).
Ти си разбрал целта на разказите: да се внуши красотата и болката от човешката любов в различни те й форми (към майката, към детето, към съпруга/та, към любимия/мата, към учението/работата, към родината, към природата, към Бог и да се подскаже, че човек е красив не с външността си, че човек може сам да предизвика със страховете си съдбата си, че може да взема решения, но трява да носи отговорност за това, че може да помага, дори и когато сам се "дави" (това не всеки го може, но не е невъзможно), че материалните богатства не те правят щастлив, че не можеш да изискваш или купиш любов. Т.е. всичко се въртеше около темата за любовта и даже ти я нарече "Ода на любовта". Но това ли беше всичко? Втората и не по-малко важна цел беше да се покаже, че Любовта може да бъде и ХАРМОНИЯ БЕЗ БОЛКА. Това е върховния момент на сливане с вечността: не е невъзможно да се преживее миг на ИСТИНА, да се освободиш от всички условности на Земния живот, от затвора на Времето и Пространството и да се слееш с Вселената в мир и тишина, свободно и радостно като едно с всичко друго, което е. Ти не се сравняваш, не завиждаш, не желаеш да притежаваш никой и нищо, не съдиш и не заклеймяваш (например: България - само за българите) и т.н. Ако успееш поне веднъж, поне за част от мига да изпиташ това сливане, да погледнеш толкова от високо....как мислиш ще ти изглеждат боричканията, ежбите, алчността, глупостта, политикантстването...България, Европа, че и света....Ще разбереш, че това е СУЕТА,... ВРЕМЕННА СПИРКА ... И други цивилизации са загивали, и други апокалипсиси са известни... всичко се движи и се изменя...не можеш да спреш живота в неговата непрекъсната трансформация, защото той се подчинява единствено на закона на любовта (онази безусловната, без болка и страдание).
цитирай
23. iliada - compаssion!!!
10.12.2008 21:27
Пишеш прекрасно- просто вслушай се в съвета на дъщеря си- няма да сбъркаш!
Поздрав и за двете Ви от България и от мен!:)
цитирай
24. hera - compаssion
10.12.2008 22:05
Искам да ти напиша само две думи: благодаря ти!
...останалото ще "кажа" с мълчание......
цитирай
25. ninaantonova - compаssion, когато има истинска любов,
10.12.2008 22:31
и хармония между двама влюбени, то всичко "цъфти" около тях, хората се радват, благодарение на тяхното излъчване, цветята ухаят още по-силно, благодарение на тяхната нежност, всеотдайност и преданост.
Нека оставим изследванията за учените, те не са за подценяване, но да мислим за влюбените, за Любовта, за истинската Любов, за хармонията, красотата и нежността.
Лека испокойна нощ.
цитирай
26. compassion - Така е hera! Понякога мълчанието казва повече.
10.12.2008 22:48
Благодаря ти за посещението! Спирам да чуя какво точно крещи мълчанието. А може би любовни думи шепти...
цитирай
27. compassion - Нинче, голяма сладурана си!
10.12.2008 22:55
Аз въртя, суча, все за несподелената любов намеквам, но ти не се предаваш и оптимистично поддържаш идеята за хармонията между двама влюбени. Голяма щастливка си да познаваш само тази любов. Обичам слънчеви хора като теб! И, да, цветята сигурно се пръскат покрай теб да цъфтят....
Поздрав, миличка
цитирай
28. анонимен - Хе, хе
11.12.2008 02:39
Хе, хе
О, дюла, ама каква дюла самоо - сочна, топи се в устата като захарен памук, ейй.
Мандаринките, черешките, боровинките и сливките - на опашката (ако не презреят докато им дойде редът. ама я дошъл, я -не) хахаха
Ти се радвай, че отключих вътрешният ти порив на това, което си искала винаги да правиш, а то е писането на "еротическо стихотворение"
Аз достигам неговото признание (на моят приятел, де - всяка вечер пишейки с нокти по гърба му и по разни други места с устни ), ама това е една мноого дълга друга тема.
Усъфършейнствъй сА, къзъм и пак пробвай, мило, белким ти излезе късмета

*(гатанка поръсена със лепкав сок и попътен вятър )
цитирай
29. compassion - Анонимна 28, аз не трия ничий коментар.
11.12.2008 13:01
Внесе реалистичност в блога ми. Нека се види, че и такива писателки има „всяка вечер пишейки с нокти по гърба му и по разни други места с устни”... и казваш достигаш неговото признание (на твоя приятел, де). Ами както е тръгнало може и световна признателност да получиш щом непрекъснато се упражняваш. Ама тази нощ си будувала и в 02:39 при мен си писала. Внимавай, конкуренцията е голяма. В Холандия тези като тебе са там при „червените фенери”, но в България са навсякъде както виждам (даже и в блога).
цитирай
30. inamay - ... .
11.12.2008 13:55
"...двамата усетиха, че душите им се познаха."

Познаха се и всеки взе от другия онази половинка, дето липсваше, и я приложи в празното от нея място... Така душата стана цяла от единия и цялата на другия от тази... Когато тъй намериш търсеното, разбираш вече, че не можеш да изпиташ болка от раздяла, че можеш никога да не познаеш същото при среща с друг, но няма да ти липсва, защото сте си цялото, където и да сте, наситени от истината за „какво е обич”...

"Седнаха на пейка под едно огромно дърво."

Нощта напредваше със скоростта на вятъра, а той отнасяше на всеки мислите, като ги срещаше там, горе, в клоните на шепнещата тишина бреза, разпуснала коси над тях. Луната знаеше кое е нейна истина... вървеше си по своя път, дори, когато никой я не виждаше. Допрени рамене спокойно се прощаваха, а пръстите благодаряха на случайността, която им показа, че за всяка истина необходимото е да присъстваш в нея с душа...

Благодаря ти, мила compassion!
цитирай
31. compassion - И аз ти благодаря, inamay!
11.12.2008 14:18
"наситени от истината за „какво е обич”..." - точно!!!
Реалния физически секс приземява човека и го държи в биологичната му рамка, а любовта между позналите се сродни души показва, че "за всяка истина необходимото е да присъстваш в нея с душа..." Благодаря ти за разбирането!
Калина, тези, дето пишат с нокти никога в този си живот няма да познаят щастието, за което говорим... но живота продължава и във вечността някога и те ще прогледнат... въпрос на етап на развитие.
цитирай
32. inamay - ... ..
12.12.2008 00:42
Завърших своето усещане за другия с терапията тишина... Оставах дни, вървях до него, той до мен и всеки в своя път... Разглеждах утрини (през другото си време нямах време да усещам, не бяхме заедно, а всеки се заемаше със своята си работа...)... навярно ще ги споделя след времето на вътрешното осъзнаване за правилната употреба на терапията... Благодаря ти, мила! Не мислех, че е възможно някой да опише моето усещане за истина... С най-искрената моя обич, Калина.
И лека нощ, ако си будна! :)
цитирай
33. compassion - Мила Калинке, благодаря ти
12.12.2008 12:05
не мога да ти се нарадвам. Разбираме се без много думи, защото усещането ни е еднакво. Мисля, че всички познали болката могат да гледат със сърцата си и да усещат чуждата болка. Затова казвам, че трябва да сме благодарни за всичко, и за страданието. Така помъдряваме. Така ставаме силни и намираме истинското щастие, помагайки на другите. Сърцето ми пее. Получавам цветя. Върховно е усещането, когато някой те прегърне със сълзи на благодарност. Не познавам по-голямо щастие от предизвикването на сълзи на радост и облекчение.
цитирай
34. anlov - Едно цвете и от мен
12.12.2008 15:49
за прелестта от картини и усещания.
цитирай
35. compassion - Цветята много ме трогват
12.12.2008 20:06
Благодаря anlov!
Много мило.
цитирай
36. anlov - Заслужаваш
12.12.2008 22:16
цяла градина да бъде събрана във вазите ти - плюс всички горски полянки наоколо, но само толкова са ми възможностите:)))

А мисля, че и всяка друга жена ги заслужава.
цитирай
37. compassion - Ааааааа, жена ти видя коментара сигурно
12.12.2008 22:31
и ти накрая добави тази мисличка за всяка друга жена, дето заслужавала, нали?
Ангелче, ангелче, кога ще научиш, че всяка жена иска да е единствена?
Айде, този път прощавам, но не оставяй милата си съпруга да страда...върви да й дадеш цветята на нея. Аз вече имам пълни вази (без майтап) още от рожденния ми ден и тези от днес.... ЩАСТЛИВА СЪМ само от мисълта, че искаш да ми дадеш цветя.
цитирай
38. anlov - Как от Холандия виждаш какво става в спалнята ми?:)))
12.12.2008 22:59
Дааааааааааааааааа, всяка жена иска да е единствена, но понякога имам чувството, че моята го иска най-много. Малко ме изревнува от теб, макар че и слепецът ще види как си хортуваме като братче и сестриче:)))
Все пак - за да не я наранявам, ако се наложи, може и да огранича посещенията си; ти ще я разбереш, не се и съмнявам.
цитирай
39. compassion - Виждам в сърцата Ангеле
12.12.2008 23:28
Всичко разбирам и не се засягам. Тя не е единствената, дето ревнува от мен. Жените усещат силата ми и затова се страхуват. Но повярвай ми, за никого не съм реална заплаха. Живея много скромно.
Умея да обичам от разстояние и без да се натрапвам. Както обичам мама.
цитирай
40. anlov - Да, такава си.
12.12.2008 23:40
Хубаво е, че има такива хора... все-още.
цитирай
41. troha - Мило момиче, ако говорим за литература,
13.12.2008 00:41
творбата ти е силно въздействаща и с изобилието от лирични отстъпления - много романтична. На места припламва изгаряща еротика. Психологическият анализ на ситуацията е перфектен. Езикът е прецизно използван и е на високо качествено равнище. Посланието е първоразрядно! Ако ми позволиш една препоръка: може допълнително да посъкратиш обясненията, защото имаш ключови фрази, които биха изпъкнали още повече със смисловата си сила. Творбата ти е лирикофилософска, затова й е нужен абсолютен баланс. Но толкова, колкото си успяла, е наистина за поздравления!!! Блогът ти ме изпълва със задоволство, че има какво да прочета и да науча! И защото вече минавам в социалната сфера, искам да ти кажа, че чрез твоите очи и ум успявам да употребя и част от себе си. Психологията ми допада, макар да не съм я изучавала.Затова ти се радвам и благодаря на случая, който ни срещна. Прости ми за препоръката, но не бих била толкова искрена, ако не вярвам, че си извисен и търсещ човек, за когото творчеството не е албумно занимание. Мисля, че осъзнаваш мащаба на собствената си мисия и ме разбираш прекрасно. Пожелавам ти много успехи! Обичам смелите хора, а ти ми изглеждаш смела, решителна, целенасочена и знаеща цената си жена. Прегръщам те!
цитирай
42. compassion - Мила troha, с това име много подвеждаш...
13.12.2008 01:17
Но всъщност всички гениални хора са били скромни, така, че няма грешка.... Бъди си!
Благодаря ти, че направи този анализ. Аз толкова бях увлечена от емоциите си, че изобщо не ми беше до какъвто и да е анализ. Но в интерес на истината доста съкратих тази четвърта част (разговора вечерта под дървото изтрих съвсем, за да се схване идеята за взаимата подкрепа без ненужни детайли от самия разговор). Тези разкази са в този си вид на български публикувани само тук.
Да, права си, усещам се много силна и не се страхувам да кажа какво мисля. Но знам, че много хора разчитат на мен и затова трябва да съм отговорна за думите и делата си. Ще се радвам, ако мога да помагам на другите, макар и отдалече.
Благодаря ти много за милите думи!
(ако имаш желание, можеш в лични да конкретизираш препоръката си. Благодаря!)
Поздрав, Руми
цитирай
43. troha - Мила Руми, способна си да разбираш от раз.
13.12.2008 20:51
Затова мисля, че съм ти казала достатъчно.Времето е пред нас и ни чака още планина от творчески задачи...Аз не съм силна колкото теб, но твоето свръхчувство за отговорност - какво да кажеш и как да постъпиш - ми е страшно познато.В тази посока познавам терзанията на духа и те чувствам близка. Между другото, творбата ти носи биографичен елемент, да?
цитирай
44. compassion - Напомни ми един мой колега професор
13.12.2008 22:48
преди години като се обсъждаше дисертацията ми в катедрата, той след колегите, които имаха съвсем конкретни забележки каза, че не вижда червената нишка в работата ми. Всички млъкнаха, но не в недоумение, защото всички знаеха вече за неговите мотиви за критика. Аз се изчервих от възмущение, но оставих репликата му без отговор. От тогава мина време. Научих, че мотивите са по-важни от съдържанието на критиката. Затова я делят на унищожителна и съзидателна. Затова понякога трябва да се защитиш, а друг път е по-добре да оставиш истината да те защити.
Ти искаше да ме критикуваш... аз приемам всичко с благодарност. Затова от критиката съм научила повече, отколкото от хвалбите. Но нищо конкретно, както и професора не казваш. Сега не се възмущавам, защото допускам, че мотивацията ти е както сама намекваш "свръхчувство за отговорност". Благодаря ти за деликатността! Освен това, в случая не става дума за научен труд, а за спонтанен изказ на емоции и идеи (никого и с нищо не задължаващ). Да, има биографични елементи...
цитирай
45. troha - Руми, Руми... Исках само силно да те прегърна!
14.12.2008 22:31
Не исках да те критикувам. Но съм една професионално изкривена Дева, която прегръща понякога доста непохватно. С целия си коментар исках да ти кажа колко много ми харесва творбата ти! Аз не мога да пиша проза и се възхищавам на тези, които могат. А ти можеш - живо, увлекателно, близко до сърцето. Това е. Колкото до мотивацията, моята е творческа и познавателна.Където нещо може да се усъвършенства, тръгвам да си блъскам главата...Повярвай ми - наистина ти се радвам!!
цитирай
46. compassion - Ти непохватна??? Не мисля...
14.12.2008 22:46
Виртуалното е "виновно". Оставя ни да разчитаме само на писаното слово, лишени от всичките си сетива, а комуникацията между хората е в реалния живот базирана само 25% на думите и 75% на езика на тялото и обмяната на енергии (интуиция), т.е. без да осъзнаваме ние се чувстваме и затова разбираме другия по-добре. Това явно е цената, която плащаме за невероятната бързина на контакта през хиляди километри чрез нета.
Радвам се, че се обади.
Прегръщам те и аз.
цитирай
47. viki11 - ОХ, колко коментари! ПОРЕДНОТО ...
20.12.2008 16:39
ОХ, колко коментари!
ПОРЕДНОТО СЛИВАНЕ НА ДУШИТЕ?

иНТЕРЕснО

сливайте се, чеда мои, сливайте се
цитирай
48. compassion - Значи не си го изпитала viki11...
20.12.2008 22:31
иначе нямаше да пишеш така....
Да си жива и здрава! Никога не е късно.
Написах този поздрав специално за теб:

I wish you an eternity of divine love!
I wish you to never stop to grow!
All is in the seed of your great soul.
I wish you laughter and happy thoughts!
All your wishes to come true by
practicing the daily gratitude and joy!
Be happy with a silent mind and pure heart!
С най-добри чувства, Руми
http://www.youtube.com/watch?v=pLxuT3ofg40
цитирай
49. watchtowerman - Има една българска книга
07.01.2009 10:46
и преди време тя беше филмирана - "Бариерата". Докато четях в мен изплуваха спомени от него. Филмът завършваше с една песен без думи - много удачно послание, че душите общуват без думи, когато са взаимни. Поздравявам те с тази песен за съдържателния пост.

http://www.youtube.com/watch?v=PV3ieZtjACk
цитирай
50. compassion - Много мило, watchtowerman.
07.01.2009 14:22
Не съм чела тази книга, нито филма съм гледала. Отдавна съм излязла от България, но нещата за които става дума тук са общочовешки, затова докосват повечето хора, а тези които не-то е защото четат думите само, разбрали ги като клишета и не се оставят на чувството да ги понесе и да усетят атмосферата и да разберат посланието.
Ти намери точните думи за идеята ми. Благодаря ти! Поздравявам те с нещо любимо.
http://www.youtube.com/watch?v=e7oxSpUJP8w&feature=related
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 605029
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26223
Архив