Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2009 23:59 - От утре започвам нов живот!!!
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 9456 Коментари: 30 Гласове:
1

Последна промяна: 14.06.2010 20:59


                   image

http://www.youtube.com/watch?v=d61Clgwi8d0&feature=related

 

Доктор Аня Рагас-Милева пристегна гладко косата си и влезе в приемната. Там вече я чакаше Тия. Беше жена на около 40, висока с изрусени коси, ограждащи в къдрици загорялото й лице и нежно контрастиращи с наситеното тъмносиньо на очите й. Можеше да се каже, че беше красавица, но имаше нещо много остро и необуздано в нея...нещо не във вида й, но се усещаше в движенията й, в погледа й, в гласа й докато говореше, ръкомахайки. Чувстваше се незаслужено отхвърлена.

Доктор Рагас-Милева спокойно слушаше клиентката си.

Докато говореше в Тия неспокойно припламваха и гаснеха пламъци, забележими не само в очите й. Цялото й същество като че ли пламтеше и въпреки, че беше седнала, пак изглеждаше като че ли тича: леко задъхана и даже започна видимо да се зачервява и леко да се изпотява. Сама се навиваше.  Докато говореше ръкомахаше и движенията й ставаха по мъжки решителни и силни. Аня я наблюдаваше без да каже дума само от време на време записваше нещо в бележника си. Усети надигащата се криза и почти веднага видя Тия да повишава заплашително глас с гняв и решителност:

__„Стиигаа! До-ста-тъч-но! Достатъчно борба, страдание, обвинения, отчаяние...Не искам повече да ме боли, да съм сама, да очаквам и да не получавам любов, щастие и сигурност... Не мога повече така! Не искам!!!”__ Тия беше разтворила широко очите си, разперила ръцете си и налятото й женствено тяло, леко наклонено напред като че ли заплашваше да избухне. Аня знаеше, че някои хора веднага се утешават като разберат, че не са сами в страданието си и като че ли на себе си преднамерено спокойно каза, пренебрегвайки театралната поза на Тия:

 __”Като се оглеждаш ноколо виждаш, че другите също не са особено щастливи...”

Да, Тия не очакваше такава реакция и като залята със студен душ изведнъж охладня и се отпусна назад на фотьойла. Настъпи кратко мълчание. Залязващото слънце кротко хвърляше оранжевите си лъчи по нежните й къдрици, очите й леко посветляха до нежно синьо, укротили бесовете и така тя изглеждаше като някакво объркано елфче. Тя изненадващо бързо успокоена, като че ли на себе си тихо, огорчено добави:

__”Не е честен този живот! Само в приказките има хепи енд и само за някои хора живота е приказка. Защо?”__ с този въпрос отново блеснаха потъмнелите й очи на изоставена жена. Млъкна и се взря очаквателно в очите на своя психолог, като че ли ей сега щеше да научи най-голямата истина във вселената. Аня познаваше това абсолютно доверие на клиентите си и пак усети онова непосилно бреме, което я уморяваше със своята неотложност. Нямаше много време за анализи и заключения като по учебник. Очите питаха и секундите натежаваха в минути:.. 1...2...От нея се очакваше отговор... Виждаше я доверчива, объркана като дете и знаеше, че е много важно какво ще каже сега. Това Тия щеше да запечати в съзнанието си.

__”Ей така да стоиш и да чакаш, надявайки се, че на хоризонта магически ще изгрее твоята щастлива звезда е абсолютно безсмислено. Трябва нещо да направиш...нали говорихме за това миналия път...не аз – ти трябва да го направиш...”__ каза тя и обърна бележника няколко страници назад към бележките си със заглавие „Тия - Криза на 40-те”. Спомняше си напрежението и неприемането във въздуха. Разделиха се с уговорката, че Тия ще се опита да формулира основните си заключения и ще ги обсъдят днес заедно.

__Да! Знам! От мен зависи! От утре започвам нов живот!!! Така ли?”__ на един дъх твърдо каза тя и отново стана остра и непримирима, вперила питащите си очи в нея. Каква невероятна промяна става в настроенията й за секунди...Нестабилна е.  

Аня се усмихна нежно като на непокорно дете и каза бавно, но уверено:

__”Да, така!!! И ти става тихо и спокойно... защото ти приемаш! Я да видя какво?”__ и тя леко се наклони напред и без да бърза внимателно разтвори листа, който Тия й подаде...беше си направила домашното...със ситни букви грижливо бяха подредени 7 пункта в тезисна форма:

„1. Аз не съм перфектна! Никой не е! Не е възможно винаги и всеки да ме обича и да ме одобрява.” __ беше написала тя на първо място.

 __”Да, и това не е нужно, Тия. Ти се обичаш и се приемаш такава каквато си - уникална. Ставаш все по-уверена с всяка малка победа. Да грешим е човешко. Ние учим и се усъвършенстваме всеки ден.”__ Завърши Аня в любимото си 1л.мн.ч. по навик, защото дълбоко беше убедена, че всички сме едно и не трябва да се делим на ...какви ли не...

„2. Нищо не е сигурно! Всеки прави своя избор! Спирам да обвинявам другите хора и обстоятелствата, приемам ги такива каквито са, не ги съдя, а им прощавам...”__ продължи да чете Аня писанията на Тия...

__”Искам да кажа, че разчитам на себе си, нали се подразбира?”__ допълни Тия.

__”Напълно е ясно: ставаш самодостатъчен, самоуверен и спокоен човек. Ти правиш, което е необходимо, най-доброто, което е по силите ти и приемаш с любов, благодарност и милост, всичко, което се случва. Няма правилно и неправилно, добро и зло. Всичко е относително...Настъпва мир в душата ти и ти си щастлива.”__ как хубаво говори, помисли си Тия, затова идваше при нея...как не се беше сетила сама за това и така да го беше написала... Текста продължаваше с точка 3:  

„3. Аз не знам всичко! Но се отварям за новото; разбирам разликата между да знаеш, да искаш, да можеш и да го направиш. Искам да усетя силата и величието на творчеството и участието на дело в изграждането на живот на принципа на честността и интегритета.”__гордееше се с тази формулировка и жадно чакаше одобрение и възхищение, но се изненада да чуе Аня да казва:

__”Не е твоя работа да спасяваш света, нито си в състояние да научиш охлюва да лети. Ти сама избираш пътя си, начина си и товара си. Учиш се и помагаш на другите да разберат, това, което ти вече знаеш. Няма нужда всеки сам отново „да открива колелото.” Цялото човечество вече прави огромни крачки напред в познанието.”__ Първоначално й прозвуча като че ли доста грубо, но й хареса че няма нужда да се тревожи толкова за другите...тя даже подсъзнателно се опитваше да ги контролира и променя...Ама разбира се, че не може да научи охлюва да лети или свинята да пее, например...олекна й някак от това откритие...По-нататък следваше:

4. Аз не мога да контролирам любовта! Хората идват и си отиват от живота ми: не мога да ги управлявам, а само да ги обичам и да им простя.” Аня беше доволна, че Тия го е включила в текста...толкова говориха за това...но дали го е осъзнала наистина... или това си остава за нея само на книга...

__”Научаваш разликата между чувството за вина и чувството за отговорност. Намираш баланса между работата  и семейството. Усещаш кога да кажеш „ДА!” и кога е време за „НЕ!”__ говореше Аня и като че ли да имаше как да й напише рецепта за любов...

__„Да си сам не значи да си самотен! Нали така?”__ горчиво вмъкна Тия, а очите й моментално се напълниха с влага и като я погледна Аня се притесни да не би кризата пак да се повтори и бързо добави като един вид обещание:

__”Когато човек е отворен за света и има кураж да предприеме промяна, любовта по-лесно намира пътя към сърцето му.”__ Да, да ...човек, но не и тя...мислеше Тия, самосъжалявайки се. Най-добре се чувстваше в тази кожа на самосъжалението, усещаше тя, но не го разбираше с разума си... Какво нещо е да ти е хубаво, че ти е мъчно, да се срастваш с болката си. Знаеше вече, че Доктор Аня Рагас-Милева би казала, че трябва да се научим да нe се страхувамe от хубавото, и че грамофонната плоча ни е в главата, а реалността е само иглата. Тия си помисли: „Ама наистина май ни е страх да не би да ни стане хубаво, че после трудно се отвиква. Ми няма да отвикваме, бе.”__ Аня четеше бавно:

__”5. Душата и тялото са едно! Ако иска да е здрав, човек трябва да се грижи за тялото си като му дава балансирана здравословна храна, достатъчно вода и движения.”__ Аня добави: __„Респектирай нуждите на тялото си без да го тровиш и експлоатираш; осигурявай му почивка. Грижи се за мислите и чувствата си като не позволяваш негативизъм (омраза, завист, гняв, желание за отмъщение, страх или гордост) да те завладее. Радвай се, играй и се смей!”__ „Да, бе като децата, че да стана за смях и на кучетата...”__ тихо и иронично добави Тия.__ „Само до игра ми е ... и какво ще получа?”

__ „Но виж, ти сама си го написала много добре”__ Продължи да чете Аня __

„6. Ти получаваш от живота това, което очакваш (мислиш, че заслужаваш). По-голямата част от живота си ти сам пророкуваш и предизвикваш нещата. За да постигнеш успех ти първо трябва да определиш посоката ( да знаеш какво искаш) и с дисциплиниран и постояннен труд да преследваш целта си. Да вярваш в успеха си е наполовина свършена работа.”__ „Много хубаво, че осъзнаваш колко съдбоносна може да бъде вярата, но нали знаеш, Тия, че никой не може да съществува сам, ние сме обвързани в групи, в общество и няма нищо лошо да помолиш за помощ, когато е необходимо. Не се страхувай! Страхът е лош съветник. Всъщност ако има от какво да се страхуваш това е самият страх. Той може да ти попречи, да те разболее, да те убие. Всичко зависи от теб! Нали вече обсъдихме това...”__ Аня хвърли бърз поглед към следващия текст и помоли Тия сама да продължи четенето на собственото си писание. Като слушаше гласа си, щеше още веднъж сама да се убеди в написаното.

__”7. Ти се научаваш да не пилееш живота си. Всеки получава удари в живота и всеки учи уроците си, но слабите се обезкуражават и продължават да живеят със страха от надвисналата зла съдба, пропускайки всички прекрасни възможности да се спасят.”__ Тия спря и вторачи отново очаквателния си поглед в Аня, като ученичка несигурна в дадения отговор. На Аня й дожаля за нея и почувства, че трябва да я окуражи:__ „Точно така! Ти си силна и се бориш да вземеш живота си в свои ръце, разбрала, че никой не те наказва,  и че не трябва да приемаш нещата толкова персонално. Живота си върви, независимо как го интерпретираме.”__ Тия се оживи и гласа й постепенно набираше опасна инерция: __ „Да, аз знам, че негативните чувства трябва да се осъзнаят и трансформират с прошка в позитивни преди да са задушили живота в нас и отровили вселената наоколо ни, но само на теория това звучи добре. Как да му простя като той отрови живота ми заради тази...” __ тя за миг се поколеба и добави__”никаквица? Никога няма да му простя!!! Ни-ко-га!”__ гласа й прозвуча силно и злобно. Доктор Рагас-Милева за миг видя вълка в агнешка кожа и за кой ли път осъзна, че промяната не става за седмица-две и че не е възможна от вън. Човекът сам трябва да измине пътя. Знаеше, че внушението има голяма сила и затова без да обърне никакво внимание на злобното изказване, съзнателно започна да внушава на Тия, че тя сама е стигнала до истината:__”Ти се събуди и осъзна, че ние сме едно! Ти разбра, че в малките неща има голяма радост и оцени това, което имаш и приемаш като нормално, а много други хора на земята само могат да мечтаят за него (чиста вода от крана, храна, дрехи, топъл душ, меко легло, покрив над главата). Продължавай да се усмихваш и да вярваш в доброто, помагай на другите и виж какъв красив човек си и колко си щастлива да си щастлива. Това зависи само от теб. Трябва само да се отвориш за всичките прекрасни неща, които те очакват (ако вярваш в тях) и да обичаш всичко и всички. Не е трудно, защото ние всички сме обградени с любящата защита на вселената и е достатъчно само да се отворим с вяра; ние сме едно като човешка раса на нашата прекрасна земя и нищо не е случайно в микро- и макрокосмоса в и около нас. Навсякъде важи закона на любовта. Защо ти е той, щом не те обича? Само прости, пусни го, усмихни се, благодари за свободата си и бъди милостива. Това проправя пътя на любовта, в която е изцелението и спасението. Опитай от утре! Защо не от днес?”__ беше се навела леко към нея и видя как тежки сълзи се стичаха като порой по бузите на Тия и тя не можеше да каже нито дума. Посегна към подадените й салфетки и издуха носа си...сълзите не спираха и очите й вече бяха зачервени с нагнездило се смирение в тях. Сесията отдавна беше свършила, вечерта беше спряла тъмна в прозорците и само малката лампа зад гърба й дискретно пропускаше светлина, колкото да се виждат като доказателство, че са заедно и са едно... тя не е сама с отчайващата я ревност. Помисли за него като за чужд и далечен. Скоро като че ли претръпна и някакво безчувствено спокойствие започна да я обхваща от главата до върха на палците й. Пийна малко вода и отметна глава назад. Прекрасните й къдрици се метнаха на гърба й като дълги светли змийки, обещаващи да слезат надолу и да си отидат...да си отидат завинаги, отнасящи болката.

http://www.youtube.com/watch?v=vjn4we-6ol4&feature=related

 

image 





Тагове:   психология,


Гласувай:
1
0



1. bizcocho - хм, определено не им завиждам на ...
05.01.2009 00:53
хм,определено не им завиждам на психолозите или по друг начин казано не бих искала да съм на тяхно място.Тя истината е точна и ясна.Безсмислено е да се опитваш да върнеш нещо отишло си,но когато някой е "заседнал" в себе си....когато не може сам да се справи с болката...те подават ръка.Но 24 часа или колкото там е нужно да играя тази роля...не,не е за мен:)))
Статъята е оригинална,но и погледнато от определен ъгъл,а може би и при определено настроение и зловеща.Сякаш някой излиза от себе си.Доста разновидни и интересни мисли може да предизвика.
цитирай
2. compassion - Да беше само подаване на ръка
05.01.2009 01:26
пихолозите щяха да са сорт водни спасители... да, не е за всеки... може буден да лежиш от нечия болка, когато си по рождение психолог, а не само по професия. Статуята се намира в Хага. Имам свои идеи, но предпочитам да чуя вашите... ти казваш, сякаш някой излиза от себе си,.. да,... като при сесия с психолог, за да може да се погледне от страни.
цитирай
3. bizcocho - или просто да смени "кожат...
05.01.2009 01:43
или просто да смени "кожата" си/то май пак като при психолог:)/
Осъмвала съм с чужда болка,но аз и психолог,а и както ти споменаваш "по рождение"...далечно:)Те са търпеливи,а аз...На всеки му се е случвало да изиграе някаква такава дребна роля пред приятел/а/ и точно когато се е очаквало аз да продължа да съчувствам, ми е "писвало" от болката и съм натрисала двойна такава с думите си,та да се чудят от кое повече ги боли.Съзнавам,че това е и малко опасно,но...кат не ми иде друго отвътре,а ми е жал...Поне не са ми се сърдили,че и ме търсят в последствие и е супер да си се "гаргарим" за нещо отминало.
Направи ми впечатление и друго на снимката,за което премълчах,но ще попитам просто от любопитство.Разглеждайки я забелязах,че е мръсно/земята отстрани по пешеходната улица/.Ежедневие или случайност?
цитирай
4. iliada - compdssion!!!
05.01.2009 08:47
Доста интересна тема си повдигнала за разглеждане!Ще се върна пак за да коменттирам!:)
Успешен ден !:)
цитирай
5. troha - Трудна, благородна и благодатна роля -
05.01.2009 10:49
да помогнеш на душата да полети. Да помогнеш на човека да излезе от сковалия го обръч и да направи първата самостоятелна стъпка в живота си - все още бинтован, залитащ от раните си, но преживял бялата смърт на болката... Завиждам ти с добро сърце за тази възможност да помагаш на хората! Колко бих искала да мога това...
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Ти пак си намерила приемлива
05.01.2009 11:57
практическа форма за да ни предадеш своите послания за здравословен душевен конфорт.
Много сполучливо си постигнала това, благодаря ти.
Всичко е много точно и нямам какво повече да добавя, освен че повечето от нещата съм приела като житейска философия и се стремя да ги спазвам за да постигна хармония със себе си и света около мен. Понякога не се получава, облизвам поредните си рани и продължавам напред, но не спирам да се стремя към това.
цитирай
7. compassion - Да, мила bizcocho, знам за какво говориш
05.01.2009 12:29
и аз съм "деликатен" стрелец като теб и току кажа нещо, дето на другите им се струва грубичко, но си права, че често точно това помага (и в разказа съм го демонстрирала). Всички хора имат определени очаквания и затова се лутат в своя си кръг. Когато някой от вън ги изтръгне с "нетактична" забележка от него, те се озовават в непозната територия и започват по-внимателно да се оглеждат и да се разбират (себе си), а и другите.
В Холандия е много чисто по улиците като облизано. В големите градове поради почти непрекъснатия вятър се носят хартийки от кошчетата и се спират по ъглите на улиците, но всяка нощ се мете и мие, така че сутрин пак блести. Сега има нов вид затворени кошчета, на които капака с леко натискане се люлее и отваря и затваря.
цитирай
8. compassion - Благодаря ти, че намина, iliada!
05.01.2009 12:32
Не си длъжна да коментираш, но можеш да помогнеш на някой с мнението си, когато имаш време и желание. Ние не знаем къде и кога понесеното семенце ще намери добра почва и ще даде добър плод...да сеем, пък той живота си знае работата.
цитирай
9. compassion - troha, ти вече го правиш
05.01.2009 12:36
с прекрасните си постинги, ти помагаш на толкова много хора, но те не идват всеки път да ти благодарят, защото понякога самите те дори не осъзнават в момента, че вече си им помогнала. Всеки в живота си изпада в ролята на психолог и всички се учим един от друг.
цитирай
10. viki11 - Като започна от заглавието, нов ...
05.01.2009 12:40
Като започна от заглавието, нов живот се започва от днес и сега. От утре... вече е обречен на неуспех.

Освен това, не само мъжете имат правото да бъдат решителни. Крайно време е да се оставят жените на мира и да не им се изписват мъжки маниери, просто защото не са пикли. Имам предвид следното писание...


движенията й ставаха по мъжки решителни и силни.

Те са просто решителни и силни, защото в БГ жената няма помощта на бащата. Мъжът е... айде да го изключим, по-удачно е.
цитирай
11. compassion - kasnaprolet9999, благодаря ти!
05.01.2009 12:41
"да постигна хармония със себе си и света около мен"
Добре го каза. Това е то! Съвършенство е претенциозна дума в човешкия свят (кой е съвършен), но хармония е много човешка дума и е точно това, от което се нуждаем, за да растем, нали?
Жалко, че много хора искат всичкото, което ще ги убие и не осъзнават, че щастието е в красотата на хармонията.
цитирай
12. viki11 - За смисъла на текста, с някои неща не ...
05.01.2009 12:44
За смисъла на текста, с някои неща не бих се съгласила, например прословутата теза на вярващите, че човек трябва да бъде самодостатъчен. Точно обратното, хората трябва да бъдат общество и да се справят заедно.

А любовта не си отива, тя остава, ако можеш да се грижиш за нея. Ако не можеш, какво друго й остава, освен да си тръгне.
И т.н.
цитирай
13. compassion - Мила viki11, права си, няма нужда от етикети
05.01.2009 12:56
Както знаеш, във всеки от нас живее един мъж, една жена и едно дете (в психологичен план). В различни ситуации ние реагираме повече в една от ролите си, но другите потенциално остават да съществуват. В разказа точно на това наблегнах: на нейната типично женска физическа красота от една страна и на желанието на мъжа в нея да вземе юздите на живота си и да изяви своите претенции, от друга страна, но детето накрая не издържа и се разплаква, разбрало, че не можеш да изискваш любов. Нея или я има или я няма. Ние не можем да направим нищо друго освен да я признаем и да й позволим да влезе в живота ни или не, но тогава тя не изчезва, а само става източник на страдания, поради неразбраната й градивна роля. Никой не идва случайно в живота ни. Той/тя и създалата се ситуация са още един урок, за който сме дошли на Земята. Много често се съпротивляваме на един много важен урок: да се смирим и да приемем това, което не можем да променим (има и такива неща).
цитирай
14. compassion - 12. viki11
05.01.2009 13:15
Всеки има право да си мисли и вижда нещата по свой начин. Когато аз казвам самодостатъчен, имам предвид силен, който посреща несгодите без страх и без паническа нужда от другите, защото има ВЯРА, че БОГ е с него, в него, в другите, навсякъде. От какво да се страхува? А за необходимостта от взаимопомощ изрично пиша в т.6 на разказа, признавайки ролята на обществото. Бог помага чрез други хора, но ти като невярваща в него, повярвай в себе си. Ти имаш сили, дай им да растат, не ги подрязвай и слагай в рамките на разни правила, принципи, суеверия, предразсъдъци, страхове.... Човекът е творец и има неподозирани възможности. Ти си свободолюбива и независима. Много те харесвам заради смелостта ти да се конфронтираш, но мисля, че истината не се нуждае от грубост, за да бъде видяна. Тя лъжата обича да крещи и да се мазни. Виж, аз имам специални отношения с истината... непрекъсато я търся и тя ме води по странните си пътеки без да ми се разкрива напълно, за да поддържа хъса на търсенето...ха-ха-ха.
А за любовта с теб вече си поговорихме. Тя обича доверието, няма ли го вече между двама и любовта трудно диша там, оплетена в лъжи.
цитирай
15. iliada1 - Да приятелче
05.01.2009 22:23
доста може да се мисли по тази тема ,още повече ,че съм си казвала не веднъж от утре започвам нов живот,но само съм си го казвала............
Е ще мина отново...........
цитирай
16. compassion - Точно това имах пред вид iliada1
06.01.2009 00:09
като написах това заглавие. Има лека ирония в него...горчива ирония. Ние всички все се заричаме и все не започваме промяната. Предпочитаме си старото свикнало, както казва Ина.
цитирай
17. troha - Сигурно е така, представям си.
06.01.2009 01:43
Това ме успокоява донякъде. Но не съм ли права, че друго нещо са очите - очи в очи? Тогава отговорността неимоверно расте и си подложен на високоволтово емоционално напрежение. Тогава проверяваш реално колко струва твоята сугестия. Както и да е, завиждам ти и това си е. С добро сърце!...
цитирай
18. compassion - Много високото чувство за отговорност
06.01.2009 11:55
поражда "високоволтово емоционално напрежение" както го каза ти, troha. Хора, които го нямат са по-спокойни и не се тревожат толкова за клиентите си. За тях това е просто начин да си изкарват прехраната. Права си че, когато контакта е очи в очи е много по-заангажиращо, но също е и по-лесно да "уловиш с антенките си" енергийното излъчване на другия и като разчиташ езика на тялото, подсъзнанието още повече блесва на повърхността. Малки жестове, промяната в погледа, гласа, интонацията, позата и формата на тялото, чертите на лицето, дрехите - всичко е източник на информация при живия контакт и опитния човек още в първите 5 минути от срещата получава доста добра представа за духовната нагласа на другия. А да не говорим за рожденните дата и място, за прекараните и сегашни болести и предразположения. Тази информация допълва картината до почти пълна. След това можем да седнем и аз да ти разказвам кой си ти и какво чувстваш, а ти ще плачеш и ще повтаряш: "Така е, така е, а какво да направя?" И като впериш тези питащи очи в мен и аз замръзвам. Не искам да съдя хората. Всеки има причина да е какъвто е. Знаем за ролята на гените и на възпитанието (средата). Огромна тема за дискусия, която никога няма да свърши. Аз съм просто човек и единственото, което искам е да помогна на другите хора по-лесно да разберат себе си и да изберат да са щастливи. Вярвам, че е въпрос на избор независимо какво се случва.
цитирай
19. glarus - Според мен човешкото
06.01.2009 12:15
равновесие би било стабилно, ако човек в себе си не допуска самосъжаление. Това е слабост, и отричане вътрешно отричане от собствената си същност. Единствено тогава би трябвало да потърси помощ и тя ще му бъде полезна, ако повярва в нея.
Човешката любов може да се разлива, да проявява дифузия, а омразата само дълбае надълбоко и прави незаличими понякога рани.. Кога ли хората ще го разберат, по лесно е да се обича , говоря в общ план.
Ако умееш за което се изисква вътрешна сила достойно да губиш, но така, че чак да се възхитиш от преодоляването си можеш много повече да спечелиш.
Човек не обича да го съжаляват в труден момент, а стигне ли до самосъжаление, вече е зле....
И още нещо този, които се опитва да му помогне би имал успех единствено, ако го възхити , а не убеди.
Състоянието на вътрешна хармония
зависи от самия него и малко от съветите на другите... Така мисля аз. Човек трябва да цени и обича себе си преди всички , не егоистично а като
себе си, т. е. да си вярва или по - точно първо да вярва в себе си!
цитирай
20. compassion - Човешкото равновесие не е стабилно
06.01.2009 12:46
То е променлива величина - като стрелка на везни трепти постоянно. Това е толкова по-интензивен процес, колкото по-чувствителен е един човек. "Стабилните" хора играят на стабилни, прикриват се или са с психични отклонения - болни са. Нормалния, психически здрав човек (ако има такъв) е жив (трепти и се променя непрекъснато, но не от едната в другата крайност, а плавно и умерено). Това някои наистина го живеят, а други го играят. Втория тип хора в един хубав ден от живота си или като бомби избухват неиздържали напрежението или им "изгарят бушоните и вече ни приемат, ни предават". Живота не изисква от нас да сме перфектни, а да позволим любовта да влезе в нас и в хармония да съжителстваме с другите хора, с природата на Земята и с енергията в цялата вселена. Няма друга общовалидна рецепта; всеки е индивид с уникални заложби и ситуация, затова трябва да се подхожда конкретно. "Състоянието на вътрешна хармония зависи от самия него и малко от съветите на другите..." Така мисля и аз, мила glarus. Няма по-глухи уши от онези, които не искат да чуят.
цитирай
21. troha - Въпрос на избор..
06.01.2009 20:10
Да. Но като съм направила избора още когато не съм можела да знам смисъла му? Какво правим тогава? На поправителен.А дали ще имам шестица? Пак зависи от избора - този път на този, който ме оценява. И т. н. Аз казвам: станало е това, което не е можело да не стане. Повече се доверявам на съдбата. Правя каквото и колкото мога и се оставям в ръцете на Бог. Той знае по-добре от мен какво ми е нужно, дори когато съм се оплела като пате в кълчища... С това "въпрос на избор" може човек да запецне и да си остане на място поради липса на яснота кое да избере. Защото му е нужен анализ, а добрият анализ става на трезва глава, не във вълната на емоцията. Тук пък идва необходимостта от контрол над емоциите. И ако не си практикувал, пак ще се кълбучнеш във водовъртежа... Накратко:стигат 10-те Божи заповеди. Самото живеене според тях гарантира правенето на по-малко грехове - оттам стават по-малко несъответствията с принципа на Любовта и така постепенно човек се стабилизира. Не е светец, но живеейки праведно, той е в душевен мир и в съгласие със света. Според мен това е достатъчно, ако може да се внуши на всекиго. Само дето егото може да извърти някой номер. И пак т.н.и т.н...Огромна тема за дискусия, както казваш. Според мен, който умее да живее с Любов и в Любов, ще намери сам най-верния път за решаването на който и да е въпрос. Любовта е отговор на всичко! Нали?
цитирай
22. compassion - Абсолютно съм съгласна, troha
06.01.2009 21:59
Любовта е отговор на всичко. Но на практика много хора го казват и признават, но ежедневно правят изборите си не на този принцип, а абсолютно егоистично. Говорейки за избора, имам пред вид и най-малките на пръв поглед незначителни неща, които избираме и след това се оказва, че това е било решаващо. Затова няма големи и малки, важни и неважни неща в нашия живот, защото ние не знаем каква ще бъде ролята им в дългосрочен план.
Тук вярата идва на помощ и внася спокойствие. Щом Господ е с мен, от какво ще се боя....
цитирай
23. bovari - Прочетох по диагонал статията и коментарите......
08.01.2009 13:54
ще се върна отново.....след работа.;)
цитирай
24. compassion - Много се радвам bovari
08.01.2009 14:24
Написах този постинг с дълго обмисляне, защото знам, че някои търсещи натури ще се замислят, други ще го подминат, мислейки го за клише, без дори да се опитат да вникнат. Всеки разбира според възможностите си. Ще се радвам да "чуя" твоето мнение.
цитирай
25. victoriavselena - Има много материал
08.01.2009 14:42
за размисъл. По много неща си приличаме ти като присихолог и аз като треньор на съзнанието. Има неща, които се различават само по терминология, но има и неща, които ни различават като подход към темата. Но има един израз, който най-много "ми извади окото"
"Като се оглеждаш ноколо виждаш, че другите също не са особено щастливи...”
Това ми прозвуча като подтик към отказване от щастието. И какво от това, че има нещастливи хора, значи ли, че и аз не трябва да съм щастива?
Та аз искам моето личон щастие, а не тяхното? Всеки е щастлив по своемо, по различни причини, това коет оме прави мен щастлива, може би за друг е банално ежедневие? Това че аз ще се откажа от търсенето на моето лично щастие, ще направи ли другите по-щастливи? Аз вярвам че има щастие за всички и ние не тряба да се успокояваме с това, че има и по-зле то нас, а да намерим модели на хора, които са по-добре от нас, да се стимулираме от тях, да се вдъхновяваме и да постигнем това което желаем.
тази жена иска да е щастлива и тя е повярвала, че само любовта на един мъж може да я направи такава, но истината е, че ние сами градим щастието си, със собствени ръце и то зависи само от нас. И тогава ще бъдем щастливи безусловно.
И това ни е общото, когато си писала - самодостатъчност. Напълно те подкрепям. Страшно ми хареса това, че се страхуваме да се радваме, че днес ни е хубаво, а утре...
Утре...утре ще ни бъде още по-хубаво. След хубавото идва само още по-хубаво. Трябва само до свикнем с това и да сме готови, отворени да го приемем. С любов. Разписах се, но това е любимата ми тема. Благодаря ти.
цитирай
26. compassion - И на мен ми е една от любимите теми, victoriavselena
08.01.2009 15:24
Затова те чета. Бързам да кажа, че съм абсолютно съгласна с теб. Сега явно трябва да уточня нещо, което мислех, че е ясно. В разказа Аня казва това изречение за нещастието на друтите нарочно, за да изведе клиентката си от състоянието на възбуденост, за да излезе от егоистичното си самосъжаление. Болката на другите те прави състрадателен. Не се отрича правото на щастие, а се утвърждава идеята, че обсесивното й вкопчване в този мъж не е любов, а игра на Егото. Ние страдаме не когато обичаме, а когато искаме да бъдем обичани. Да изискваш любов...какво недоразумение....
цитирай
27. victoriavselena - Първият ми духовен учител
08.01.2009 15:44
преди около десетина години ми каза
"Да обичаш, това значи да приемеш другият такъв какъвто е и да го освободиш". Мина време само докато го разбера, вече доста съм напраднела в безусловно приемане, сега тренирам освобождението. Това е процес. Дълъг, но много освобождаващ и обогатяващ. Ние наричаме в думата любов най-различни неща и си мислим, че имаме в предвид едно и също. Какво е любов е един от първите въпроси, който задавам и отговорите са много различни. А какво е любов според теб?
цитирай
28. compassion - Въпросът, от който всички се интересуваме
08.01.2009 16:33
Съгласна съм с твоята интерпретация. Първият ми постинг тук преди четири месеца беше за това. Доста съм мислила, така че всяка дума е не случайна в този постинг за любовта и последвалия го в част втора: http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=226522
http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=230301
Много искам да знам твоето мнение. Ако се смущаваш, може и в лични съобщения да го споделиш.
цитирай
29. bovari - Как видях статуята
24.01.2009 17:57
Направи ми впечатление, най-напред, необикновения й размер, още повече че е поставена в явно оживена пешеходна зона, а може би именно заради това! Не е лесно да бъде привлечено, и задържано!, вниманието на минувача; не е лесно се извади човек от унеса, в който той е увлечен от дребните, ежедневни, скучни и сиви задължения....)говорим за пешеходци, нали? другите, за които времето е пари те "летят" на четири или две колела;))))
Човек-статуя е този,освободил се от "калъфа", в който е роден! Всеки от нас се е родил в приблизително еднаква на външен вид обвивка, а съдържанието се проявава по-късно и именно то е уникалното подобие на Твореца! Излязъл от него, човекът се чувства по-голям, по-силен, но хилядите "въжета" - зависимости са останали по него, те няма да го освободят, дори по-трудно ще "крачи", защото нито е освободен от миналото(единият му крак е здраво стъпил на него!), нито ще може да премине напред.
Може би грешката е, че е направил крачката назад(така ми изглежда на мен) и то преди да се освободи от зависимостите, които са в него самия........Ако разкъсаме "оковите", преди да излезем от "калъфа", сигурно ще тръгнем с крачка напред, а не назад, и сигурно тогава миналото ни ще остане спомен, който няма да ни пречи. Миналото е част от нас, но доколко е част от настоящето ни, това решаваме ние....или поне така трябва да бъде!;) Тук е мъчнотията, как да направим миналото част от нас, но такава част от нас, която да не ни пречи. ;(
Дори сега ми хрумва, че тези "вериги"(зависимости) не само веднъж се разкъсват, с тях трябва да се борим постоянно, защото днес си зависим от едно, утре от друго.....днес детето е зависимо от майката, утре си зависим от вещите; вдругиден ставаш зависим от чуждото мнение; повдругиден от парите......... ....и не е нужна голяма енергия, за да се освободиш от тях, нужна е по-скоро сетивност и малко ум, за да го осъзнаеш......Най-добрият начин за облагородяване на човека това е изкуството!

Благодаря,compassion!;)
цитирай
30. compassion - Благодаря за коментара, bovari!
25.01.2009 00:52
Да, това е изкуство и предназначението му е да облагородява, инспирира и възпитава усет за красота..... всеки да намира своето виждане.
За съжаление не мога да ти кажа кой е автора. Тази статуя е поставена пред музикалния театър в Хага (в приморския луксозен квартал Scheveningen),т.е., където е денонощно изключително оживено и гостуват световно известни изпълнители от цял свят.
Аз лично виждам показана разликата между формата и съдържанието; показана е свободата на човека, зависеща само от него (свободата не се дава, тя се взема); показана е силата на човека да твори и да се усъвършенства (да расте); показано е движението, възможността на човека да избира своя път, да вярва или не, т.е. да има своя воля, различна от Божията, която го е създала.
Знам ли? Това е хубавото. Всеки да го тълкува както му харесва...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 589224
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26220
Архив