Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:41 - ГОЛЯМАТА НАГРАДА
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 4126 Коментари: 14 Гласове:
3

Последна промяна: 14.06.2010 21:13


                              image

Ханс беше около 40 годишен, неженен, без деца, висок, слаб, рус, със сини очи и имаше малка фирма за ремонт и поддръжка като дърводелец с трима работници. Накратко, Ханс беше един средностатистически холандец със средностатистически интелектуални, финансови и сексуални възможности. До тук добре, но той имаше над средното ниво на холандските мечти за забогатяване и не само играеше на лото всеки месец, като другите, но се интересуваше и от евентуално други възможности за набъбване на банковата му сметка. Като гледаше по телевизията разните предавания и как някакво никакво и никакви си получаваха просто и лесно милиони еурочета, още повече нарастваше желанието му за сдобиване с голямо количество от споменатите притежания. В казиното само успя за час да загуби няколко стотачки и мерака му да повтори опита твърдо се закова на нула. Като всички купуват, купи и той акции, даже и от държавните облигации си купи, но с тази криза направо всичко се топи пред очите му и сърцето му не издържа да гледа  и слуша новините от борсата. Продаде всичко на безценица и пак седна да мисли. Най-лесно беше да се ожени за някоя богата баба, но при досегашните му опити (най-вече като ходеше по домовете за ремонт) претърпя пълно и непоносимо фиаско. Че той е мъж, как да му стане от такава развалина. Втория път щото бабата беше екстра богата, екстра се понапъна да си представя Катя Сшхююрман (холандската красавица), но как бе брате, тая бабетина да е Катя, еми не стана. Тааа-кааа! Барабанеше той с пръсти по масата и потропваше нервно с крак една вечер, обмисляйки следващия ход, когато започна да отваря пощата и що да види: писмо от „Тайм” Каквоооо? Не може да бъде! С треперещи ръце направо скъса плика, нямаше търпение да го отваря със специалния нож. Айде бе, вярно било...глей ти...ама как така точно пък него са избрали? Спомни си преди няколко дена както си проверяваше електронната поща и един мейл от „Тайм” се мъдри ярко с големи букви и приложение сред познатите му други мейли най-вече служебни. Никога не беше и чувал за такава фирма и даже първо си помисли да не го отваря този мейл, а направо да го изхвърли, че най-вероятно има вирус, щом така са го издокарали с големи букви и разни червени удивителни. Да, но любопитството му надделя и реши да отвори съобщението, но не и приложението. Те вирусите са в приложенията, знае той. Отваря го, а там с още по-големи букви на баш средата неговото име. Изумен чете:

Ханс ван дер Вил, вие печелите голямата награда!!!

image

Боже господи, не разбира още какво, но той Ханс ван дер Вил печели, печели, печели голямата награда. Чете пак, и пак печели. Още няколко пъти го прочете този мейл и все излиза, че печели голямата награда. Ами сега? Да отвори ли приложението? Шъ го отвори. Колкото и дъ е, все пак си е най-голямата награда. Ей, ами ако е мильон, или два, или три, а може и 7 мильона да е, както миналата седмица се случи в лотото на оня малоумник от Вейнендаал. Ааааа, ама този „Тайм” не го познава. Това не ти е като по телевизията, всичко законно, сигурно, че и без данък. Навъдили са се разни мошеници от Източна Европа, мафиоти, идват тук да си правят далаверите и после се избиват помежду си за плячката, а кой става жертва на мръсните им игрички? Обикновенния човечец, дето с труд си изкарва прехраната. Аааа, ама трябва да ги спрат тия алчни набези. Хвана го страх. Ами те освен че може да са му заложили вирус, но може и някоя програмка да му лепнат и да му разкодират банковата сметка и да го оберат до шушка. Нали данъчната си декларация попълва в този компютър. Страшно са изобретателни. Е, вчера чу за една история в Заандам. Отдалече с някаква специална камерка следели хората докато си теглили парите от банкоматите, засичали кода и после нападали въпросния човек, открадвали му картата и веднага от следващия банкомат изтегляли тлъста сума и от следващия още един път и дим да ги няма, хвърляли картата, щото ограбения нещастник, разбира се прави незабавно оплакване в полицията и всички банки за секунда само се уведомяват, така че на място ще ги хванат, когато използват пак същата карта. Сериозно се притесни...има какво да губи, но в същото време мисълта за милионите не му даде мира и накрая се престраши и отвори приложението, а там нищо особено и никакъв вирус. Наслагали разни картинки, като че ли рая са снимали и ти обещават да получиш всичко това. Тъй амче как...ще получи, грънци ще получи. Кой ли им вярва на глупостите? Ханс с един клик им унищожи съобщението с се сичките им картинки и обещания и продължи да отваря другите съобщения. Реши, че тва са мошеници и почти ги беше забравил, до тази вечер. Е, тва писмо черно на бяло изгаряше ръцето му. Прочете го няколко пъти и накрая се хвана. Ами то е така, една лъжа като я повториш няколко пъти и тя става истина, помисли си той. Цяла нощ не можа да заспи. Не е лесно да захвърлиш всичко, да се вдигнеш и да заминеш. Тва пишеха в писмото. И къде? Не е ясно. От картинките му прилича на Тайланд, Хаити или нещо друго такова екзотично. 

image

                    image

image

             image

Винаги му се е искало да живее някъде, където има повече топло слънчице и от ония красавици на картинките, дето и тях му обещават да има и пари и голям и прекрасен дом с всички екстри и какви ли не развлечения и ще работи каквото и когато иска, а не като под команда всяка сутрин да се стряска от будилника и да скача, да не би да закъснее, че момчетата го чакат. Какъв пример ще им дава като шеф, пък и клиентите са си клиенти; те винаги имат право. Ако искат рано, значи трябва да става рано. Е, ама омръзнали са му до гуша с претенциите си. Що да не опита? Казват, трябва да им остави тук всичко, което има и да замине там, където му осигуряват всичко, от което се нуждае. Правят значи договор за месец. Ако не му хареса (представи си), може да се върне и не взима нищо от там, а тук си получава обратно каквото е имал. Че какво губи? Нищо! Даже печели. Че кой ти дава такъв шанс? То си е все едно един вид безплатна ваканция. Цял месец! Е, да не е луд да се откаже.... Мисли, мисли и реши да сподели с едно от момчетата, дето работеше за него. Младо момче, трудолюбиво, свястно и главното, сече му пипето. Извика го настрани и му показа писмото и снимките. Момчето ги разгледа, прочете писмото и се усмихна.

__Не знам__вика.__ Имам си приятелка и искам да се оженим, да си имаме деца и да си построим къща. Друго не искам. Затова сега работим здраво да спечелим пари за къщата, че и тя е бедна като мене. А ти като искаш опитай. Аз не отивам, виж казват, че нищо не можеш да земеш от там. Пък и те мене не канят.__ Засмя се той насреща му хлапашки.__ Ти си късметлията дето печели голямата награда, не аз.__върна му писмото и си продължи работата.

Бре, да му се не види. Няма покой вече. А и не може дълго да отлага. Приложен е и билет за самолет. Утре в 10 часа излита. Здраво пипат. Няма тън мън...билета е в ръцете му...сериозна работа. Няма нужда да прави нищо друго. Само да подпише договора до 17:30 тази вечер. И адреса на офиса дали. Абе, шъ иде да ги види какви са. Разпореди се кой какво да прави и остави момчетата сами да си довършат работата. Сериозни момчета са, вярваше им. Отива на адреса Ханс и от вън гледа просто врата и номер. Влиза и по един коридор стига до съвременен офис както сега е модерно със стъклени не много високи стени, така, че всички се виждат кой какво прави. И компютри, много компютри. Една сладурана го посреща с усмивка до ушите, като че ли е любимия й вуйчо и до преди малко са си пили заедно кафето.

__Много се радвам, че дойдохте господин Ван дер Вил!__вика малката__Заповядайте, седнете. Какво ще обичате за пиене? Чай, кафе, натурален.....

__Кафе, моля__набързо отговори той. Не му беше сега до лигавщини. Ама тя как го позна? Не си спомняше някога да я е срещал някъде, нито пък кракът му е стъпвал в този офис. Даже в тази част на града никога не е идвал.  Взе да се изпотява като видя на една ниска масичка същите картинки както в писмото. И договора с неговото име (с големи букви) също. Готов! Само да го подпише. Пристига тя с кафето и пак се хили. Радвала се, че той е щастливеца, спечелил голямата награда. Компютъра избирал съвсем безпристрастно всяка година един, само един чавек. Како щастие е за него да бъде тазгодишния избранник. И тя му подава договора за подпис. Ханс с разтреперани ръце го поема и не вярващ още на очите си все пак го отваря да види дали няма добавени някъде някакви от онези опасни малки буквички, дето ти разтакават майката, ако не си им обърнал внимание навреме. Беше сигурен, че ще намери такива, но не. Нямаше нищо добавено. Договора си беше същия като изпратеното копие в писмото  и без никакви малки буквички. Вика да си помисли, а момичето няма нищо против. Вика:

 __Но разбира се. Има още половин час. Но след определения час вече предложението губи силата си и компютъра ще избере друг човек.__нежно се усмихва и си сяда зад компютъра да си върши работата, а Ханс продължи да се поти, да пуфка и да пъшка. Все пак има какво да губи. Ами ако са мошеници? Ама и това време сега като се разбърза. Полудя тоя часовник ти казвам и стрелките му едни такива големи и като тиктака, тиктака, чак сърцето да ти скъса. Гледа Ханс договора, гледа часовника, гледа пак договора и не издържа. Като стана 17:28 скочи и вика:

__Подписвам. Ето__ с треперещи ръце написа името си, драсна подписа и датата отдолу и го подаде на момичето точно преди часовниковата стрелка да покаже 17:30.

__Благодаря ви, господин Ван дер Вил! Сега вие сте официално нашият победител в играта за щастие тази година. Поздравявам ви!__ В този момент една друга красавица изскочи от някъде и му даде огромен букет с хризантеми, а останалите служители като под команда станаха и заръкопляскаха усмихнати. Глей ти, истина ще да е. Като по телевизията: с букети и ръкопляскане. Жалко, че не се поиздокара, но и камери никъде не видя, нито светкавици от фотокамери. Ааа, ама той и без това не обича да се снима. Бързо да си ходи в къщи, помисли, че багажа трябва да стяга. Утре ще лети. Тва рече и мацката. Стиска му ръка, пожелава му приятно пътуване. 

                           image

На другия ден с куфар в ръка върви Ханс забързан и търси монитора на летището с разписанието. А, видя на кое гише трябва да си остави багажа, но му направи впечатление, че на другите полети освен номера на полета имаше и името на назначението, за къде е полета, а в неговия билет, както и на монитора имаше само номер без име. Като остави куфара попита за това, а момичето каза, че не знае. Това бил много специален частен полет и една стюардеса лично ще го придружи. Не чака дълго. Една дългокрака красавица в червена униформа се представи като негов личен водач и помоли той да я последва. От къде ги земат тия дългокраките? Гледа я как си върти леко дупето, радва й се, но по едно време се усъмни. Бе кво става? Имаше чувството, че вървяха цяла вечност. Возиха се на онези самодвижести се пътеки и слизаха и завиваха и пак се возиха. Еле, накрая стигнаха до една странична линия, където нямаше вече други завои и разклонения. Значи на края на летището са стигнали. Не знаеше, че е толкова голямо. Но се поуспокои като видя, че тя го остави в една чакалня, където имаше още десетина души. Каза, че от тук ще ги вземат за влизане в самолета, пожела му приятно пътуване и си замина. Другите седяха на разстояние един от друг и мълчаха. Седна и той и също замълча. Не му беше до приказки сега. Още не можеше да се успокои от вълнението, свързано с голямото решение снощи и съмнението,че може би е направил голяма грешка. Отново мислеше и премисляше дали постъпи добре, дали всичко е законно, дали наистина ще получи всичко от което се нуждае и пари колкото си поиска. Не му се вярваше някак. Пък и тези другите хора тук какви са? Нали само един човек избират годишно. Те също ли са получили голяма награда или те имат по-малки някакви си наградици, а неговата е най-голямата награда. Погледна часовника си. Вече час стояха тук и мълчаха. Докога ще чакат? Обикновено като пътува друг път чака около 15-20 минути в тази чакалня и ги отвеждат в самолета, а сега това на какво прилича. Уж в 10 часа трябваше да излетят, а дори и час по-късно нищо не се случва, нито някой идва, нито се съобщава за закъснение. Нещо не му харесва тази работа. Ханс пак започна да се изпотява. Съмнението му нарастна в страх. Обхвана го ужас и страх, че се е оказал най-големия глупак на света. Да си даде парите, фирмата и къщата на някаква си неизвестна „Тайм”, дето никога не е и чувал за нея. „Тайм”.... „Тайм”.... „Тайм”??? Това не е ли от английски „Време”. Какво? Той значи глупака му с глупак е дал всичко, което има на времето? На времето? Все едно на вятъра...върви, че го гони. Знаеше си, че на него такива хубави работи не могат да му се случат. Той избрания? Бабини девитини. Точно пък той да е избрания....че и най-голямата, ама НАЙ-ГОЛЯМАТА награда на него да се падне. Че кой е той, че на него да се падне? Ах какви мошеници, лъжци, измамници, престъпници, обирджии ... не им вярва разбира се. Само глупак може да повярва на такива съчинения за някакво си щастие да получиш каквото искаш, ама точно каквото искаш....то така само в приказките става, но не и в реалния живот. Не! Не им вярва! Ханс не издържа и скочи. Блъсна вратата на чакалнята и излезе навън. Целият зачервен, разтреперан, побеснял от яд, невярващ на никого и на нищо вече, той закрачи с широки крачки към самодвижещата се лента на пътеката, когато зад него се чу гръм. Обърна се смаян и видя някаква светлина като че ли от светкавица. Чакалнята заедно с хората в нея изчезна пред очите му в нищото със светлината все едно никога не са били там. 
   image
http://www.youtube.com/watch?v=e2Ma4BvMUwU&feature=PlayList&p=AF407C876FA205A3&index=0&playnext=1

http://www.youtube.com/watch?v=1hh-EgTOxZM

 





Тагове:   награда,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - compаssion!!!
21.02.2009 09:56
Четох разказа и се забавлявах!СКоро ми се наложи да усетя терзанията на мои близки по повод някаква награда обещана им ит фирма ,която нама да спомена тук!
Много вярно си предала емоциите които вълнуват в такъв момент късметлията!
Поздравления!:)
цитирай
2. tini4 - Прекрасен разказ, Руми!
21.02.2009 10:16
Много хубаво е написан! Възхищавам ти се, как успяваш да събереш толкова актуални за ежедневието ни проблеми в един разказ. Обичам да се замислям след постингите ти...
Много често срещам един тип хора - страхуват се от промяна, макар и по всичко да личи, че най - вероятно е за добро! Еднообразието и сивотата на ежедневието им ги е направила мнителни, консервативни и предпазливи... А не, че не искат да им се случват хубави неща или нямат потребност да изпитат приятни емоции! Хванати в капана на монотонността и минали разочарования, трудно правят крачка към непозната емоция. И да предвкусват нещо хубаво, предпочитат да се въздържът, дори да побягнат от него. Макар да са стигнали до някъде, се отказват! Тъжно...
Наистина ли пропускаме толкова много шансове, затворени в черупките на страха? Ах, иска ми се героят ти... да се върне отново! Да се престраши и да прекрачи отвъд мнимата сигурност в която се е спотаил. Тогава би имал възможност да промени живота си, или да се разочарова - да! Но поне би опитал! Как да разбере, ако не го направи?
Поздравявам те! :)
цитирай
3. compassion - Мила Илиада,
21.02.2009 10:38
Имам чувство, че група хора с определени интереси си приличат. Да, хората, изправени пред еднакви проблеми за разрешаване също изпитват подобни терзания. Но хубавото е, че всеки по свой начин накрая реагира и така определя нататък съдбата си. Ето в предходния разказ и Аня и Вивиан имаха еднакво нараняване на пренебрегната жена, но реагираха по съвсем различен начин. Тук също, от десетината души всеки е имал може би някакви съмнения, но само един се поддава на страха и се обезверява. Затова губи шанса. Предпазливостта е едно, а страхът е друго.
цитирай
4. compassion - Какъв коментар, tini4!!!
21.02.2009 10:45
Специалист си явно в анализа на човешките действия. Понякога се заблуждаваме като мислим, че някой се е ръководил от здрав разум, действайки така или иначе. Страхът, липсата на вяра, подозрителността и чувството за малоценност често използват маската на здравия разум и ни заблуждават първо при опредеяне на целите ни и след това при избора на пътя и начина на действие. Благодаря ти за прекрасния коментар! ДА! За читатели като теб написах този разказ, дето умеят да мислят и разбират. Това беше наистина едното от многото послания. :)))
цитирай
5. tomich - Чудесен и много поучителен разказ!
21.02.2009 15:40
Прочетох го с голям интерес, защото рисува една интригуваща картина на тъмната страна на съвременния уж цивилизован живот - интернет измамите, един от хитрите начини за осъществяването им - псхологическото въздействие върху доверчивия и наивен "средно статистически" човек. Много точно си описала неговите колебания и душевни "терзания", когато взима съдбовни рещения. Става дума за РИСК.
Хората оценяват интуитивно риска или по-точно ползата от риска. Едни от тях имат предпазливо отношение, други имат смело тношение към риска. То се определя според мен от характера на човека. В този смисъл психологическият портрет на Ханс е противоречив и сложен. Той е не толкова страхлив, колкото предпазлив и мнителен човек, което, мисля си, че е полезно при сегашните жестоки и непредвидими условия на живота. Видяхме как проиграва огромна сума пари в казиното, обсебен от желанието да увеличи банковата си сметка, но си взема поука и търси нови начини, въпреки неуспехите си. Не съм съгласен, че той изпускал шансовете си от страх и предпазливост, нали се престрашава, но това му коства живота...
Струва ми се compassion, че печелившата стратегия за Ханс беше очертана просто и ясно от здравия разум на момчето, работещо при него. За съжаление, той реши "да опита", въпреки че имаше представа за риска. Но...хората са различни... На това залагат и мафиотските структури.
Но все пак е прекрасно, че мечтите и щастието не е възможно да бъдат погребани с реквием, нали Руми?...
цитирай
6. enjoy6 - Поздрави и от мен
21.02.2009 19:28
за отново интересното четиво!
Много ми е чудно, как един здравомислещ и материалистично програмиран човек като героя ти поема риск да реализира, не толкова желанието си за бърза печалба, отколкото мечтата си за пътешествие и свързаните с него положителни емоции и промяна на живота си!
Може би всеки един от нас има нужда от един такъв себеопознавателен туризъм но с хепи енд естествено:)
цитирай
7. compassion - Добре дошъл мили tomich!
22.02.2009 11:30
Да! Право в целта улучваш. Темата за риска е голяма. Някои хора даже възприемат самия живот като риск, като хазартна игра, изходът от която зависи от раздадените карти, но и от взетите решения, от умението да пресметнеш риска. Прав си, че човек трябва да има достатъчно здрав разум и да бъде предпазлив, но да бъде мнителен е повече от вредно според мен. Така всъщност се затваряме за новите възможности. А да оставяме старите разочарования да ни лишат от вярата ни е най-лошото, което може да ни се случи, докато още сме живи, защото така всъщност вече ставаме живи мъртъвци. Не предприемаме вече нищо от страх да не се провалим, да не загубим. Без вяра всяко действие в живота ни ще остава само проба-грешка и никога няма да завърши с успех, защото се отказваме някъде по пътя при първата трудност или съмнение.
Да, прав си за момчето. Нарочно го избрах за негов съветник. Той е по-млад, но има обикновени човешки стремежи за любов и щастие. С тях той е по-богат от всеки милионер, треперещ за паричките си, защото е достигнал онзи вътрешен мир и хармония, които не са подложени на инфлация. С този герой наблягам първо на погрешната цел на Ханс. Ние избераме своя път...
Ех, мечтите и щастието, за съжаление също могат да бъдат погребани и някои хора така се предават, че стигат до оня ръб между живота и смъртта, където нищо друго вече няма освен една жалка малка надежда. Когато и последните сили я напуснат тя издъхва и те с нея. Това дето се говори за здравия дух в здравото тяло май е много вярно.
цитирай
8. compassion - Привет enjoy6!
22.02.2009 12:04
Ханс преследва парите, а топлото слънчице и красивите жени са само бонус отгоре. Първоначално той иска САМО пари. После Ханс всъщност се опитва да вземе решение за кардиналната промяна, която някои хора също пробват да направят в живота си, но при първия неуспех или нарастване на съмненията и появата на страха, изгубват вярата си и се провалят. Това беше компютърна игра на щастието. Голямата промяна в живота изисква и голяма вяра. Щастието дори и ей така да "падне от небето", бързо си отива от страхливците и от тези, които се съмняват в него. Всъщност щастието е в главите ни. Ние сме щастливи и с много малко, ако мислим, че сме щастливи, т.е. то зависи не от това какво сме получили, а от нашата интерпретация на събитията и фактите.
цитирай
9. bovari - Наистина мисля, че може, и трябва да се възпитава.
23.02.2009 00:03
Обществото ни е лицемерно. От една страна казва"Всяка болка и страдание ни прави по-силни", "Всичко, което не ни убива ни прави по-силни" и т.н и пр. , но казва също "Неуспехът е за неудачниците".
В нашата действителност е така, за другите сигурно е различно.
Харесвам американците за това, че от малки приучват децата си да избират, всеки избор, дори най-малкият те прави да се чувстваш важен и значим. Когато от малък се научиш, че си важен и трябва да направиш избор, че изборът винаги е личен, тогава и отговорността става част от избора и не ти тежи!
Важно е също така да си научен, че провалът в едни междуличностни отношения например не е личен неуспех/провал/ , а е по-скоро поделен, между две личности(най-малко:) неуспех. Последното изречение няма връзка с текста, но пък за мен има. Нали четенето е това, което превръща един текст в изкуство:)

Благодаря,compassion!


цитирай
10. compassion - Съгласна съм, bovari с интересните ти мисли.
23.02.2009 09:14
Човек се учи от книгите, от хората, от собствените си грешки, но важното е да не спира, да не се затваря, поради разочарованията. След "голям удар" от направения "лош избор" ние обвиняваме най-вече другите за неуспеха си, но най-често причината е в нашата непоследователност, в липсата на упоритост при преследване на една цел, липсата на вяра в собствените сили. Затова е добре да се замислим предварително за мотивацията си. Защо искаме нещо? Ако сме убедени, че точо това е което искаме и това е начина за постигането му, решението ще дойде естествено и няма да има нужда някой да ни убеждава или подтиква. Ние сами ще намерим и необходимите сили в себе си и нужните хора, които да ни помогнат, ако трябва.
цитирай
11. tomich - Става интересно!
23.02.2009 20:15
Прекрасно би било, ако това което казваш за щастието, беше вярно. Уви, реалността е съвсем различна, compassion, от нашите идеални представи за щастие, от събитията, които планираме и очакваме с надежда да се сбъднат. Права си, ние сами, и така трябва, избираме своя път, но за съжаление колкото и да вярваме, колкото и упорито да преследваме начертаната цел, в живота често търпим крах... не защото не сме избрали правилния път или не вярваме в собствените си сили (не отричам, има и такива случаи), а защото живеем в общество, в което личното его и лицемерието са мотото на обществото, защото в него е невъзможно да оцелееш, ако не си мнителен и предпазлив. Някъде бях чел, че японците са точно такива - предпазливи (и мнителни) при всяка сделка, при всяка неизбежна промяна. Японският бизнесмен, никога няма да сключи какъвто и да е търговски договор, ако в него изникне и най-малкото съмнение. Просто той е длъжен да се съмнява, да оглежда, проблемите дори и от невероятните им страни...
Всичко останало е от областта на мечтите, т.е. извън жестоката действителност. С вяра или без вяра, искаме или не искаме, всяко наше сегашно или бъдещо действие си е "проба-грешка" и е свързано с риск, т.е. с определена вероятност да се случи. Затова и хората стават предпазливи, а предпазливостта неизбежно поражда мнителност. Проблемът е да не допуснем мнителността да стане болезнена, което вече зависи от характера и волята на отделната личност...А страхът..., че кой не се страхува? Няма безстрашни, нестрахуващи се хора. Тях ги има само в детските приказки. И не обикновения човешки страх е причина да се заблудим при избиране на целите, а "смелото", бих казал хазартно отношение към риска несъответстващо на ползата от него. И затова ми се струва, че трябва да възпитаваме и приучаваме децата не само към самостоятелен избор, но и към правилна оценка на избора, на неговите положителни и отрицателни страни.
А мечтите и щастието не могат да бъдат погребани, защото те не са материални. Проблемът е как да ги опазим преди да ни погребат...те са ни нужни тука, на земята...Не е ли така, приятелко?
цитирай
12. compassion - Живота е едно чудо, tomich
23.02.2009 23:19
колкото и да планираме и да предвиждаме, опитвайки се да сведем риска до нула(или до някакъв минимум), никога няма да успеем, т.е. винаги ще има някой който ще печели и някой, който ще изгуби (неочаквано).
В този момент съжалявам, че не сме в някое кафене в България да обменим мненията си в една приятна приятелска атмосфера без недоразумения. Дори си нямаш представа колко много имам да ти кажа, а и ти сигурно. Преподавах години финасов мениджмънт в университета и в т.ч. риск мениджмънт. Освен това имам опит като психотерапевт (темата за щастието е много често обсъждана). Но тук в блога съм дошла да пробвам други творчески възможности за изява и за обмяна на мисли на родния ми език. Понеже съм свикнала на задълбочени анализи, забелязвам, че коментарите ми стават прекалено "тежки" за тукашните повърхностни и леки форми на общуване. Хората искат да се забавляват и моите коментари изглеждат като нравоучение, което ме смущава. Затова съм взела решение да се въздържам занапред.
Сега, с теб нямаме съществено различие в мненията, само слагаме различни ударения. Смелите хора също се страхуват, но те не оставят страхът да ги парализира и да саботира техните действия.
Има хора, които не само погребват мечтите и щастието си, но и себе си, като се самоубиват. Срещам достатъчно депресирани хора и такива, сломени от несполуките си в живота, така че пак ще повторя: ВСИЧКИ имаме проблеми и разочарования и неуспехи понякога в живота си (не е възможно винаги да печелим), но при едни и същи несполуки един човек се мобилизира и се бори и продължава да живее достойно дори и с болка, а други се поддават на изкушения и използват нечестни начини за забогатяване, докато трети така се обезверяват и отпускат, че или лягат на нечии ръце да ги носят и влачат или пропадат на дъното на човешкото съществуване. Много различни са пътищата, които сами си избираме, независимо къде и при какви обстоятелства сме родени и живеем. Ролята на обществото е определяща, но решаващо в крайна сметка си остава умението ни да бъдем щастливи. Това може да се усвои като метод, като начин на мислене. Много книжки се публикуваха напоследък по тези теми, но ние ги четем и разбираме, но не ги прилагаме в живота си, защото не вярваме достатъчно, защото не сме мотивирани достатъчно или защото сме мързеливи и ни липсва упоритост.....или...или...винаги някой друг е виновен, но не ние.
цитирай
13. cefulesteven - Днес се въртя около същите теми. Без ...
29.07.2009 18:08
Днес се въртя около същите теми. Без да съм чел разказа ти, написах един друг, различен, но в който отново има чакалня и мечти. Изглежда много сме тези които се чувстваме в тази чакалня или забелязваме хора около нас, които живеят в нея. Животът е пътуване, ала колко е очакването, преди истинското, това което осмисля индивидуално всекиго. Не може без търпението, не може и без нетърпеливостта.

Нет ми прати по някое време линка, едва сега намерих време да го прочета. И не съжалявам.
цитирай
14. compassion - Добре, че е била милата Нет
10.04.2010 00:29
че сам сигурно нямаше да решиш да дойдеш тук.
Спомняш ли си, когато за пръв път дойдох в блог.бг и ти коментирах и ти ме нарече трол и каза, че не ми вярваш. Много стрес предизвика тогава в душицата ми.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 589224
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26220
Архив