Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2009 22:18 - Емигрантката Болка
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 4302 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 14.06.2010 21:14


                                image

Този постинг е продължение на постинга 
„Кой е директора на живота?”

 

http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=228920

 

...оглеждайки се наоколо вече знаеше, че няма да допусне да заприлича на всички тези стари болки, разядени от собствените си черни мисли...за нищо вече не стават, но продължават да въртят старите си плочи и не искат да си отидат. А хората ги търпят, свикнали вече с тяхното присъствие... иначе трябва да се променят, а това ги плаши повече. ”Не, това не е за мен. Искам да видя широкия свят. Трябва първо да разбера какво е това нещо наречено ЖИВОТ. Кой е директора на живота?” помисли си тя. Новородената болка се обърна и тихо си отиде, както беше дошла. „Радостта е най-подходящия грим за болката” реши тя и в главата й трайно се настани идеята да емигрира от този стар свят на страх и толкова много болка. Тя вече знаеше колко е различна и важна и искаше да намери Своето Място в Живота.

Като събираше багажа си мислеше, че все пак е решила да емигрира за винаги, та трябва да вземе всичко, което й е необходимо в новия свят. Но като се огледа нищо не намери, което наистина си струваше да сложи в куфара си. Тези парцаливи дрехи? За какво са и, там ще си купи нови и хубави. Не можеш да промениш съдбата си, характера си, дори мислите си, ако продължаваш да се обгръщаш от същите стари одежди, предразсъдъци, суеверия, заблуди и илюзии. А и вече беше разбрала, че по дрехите те посрещат и ..... изпращат. Сега кой ти има време и желание да те преценява, че по ума да те изпраща. Козметика? О, да! Все пак важно е как изглеждаш; както се чувстваш, това и излъчваш и другите това и приемат. А очите най-те издават. Ако гледа нагло и е без грим веднага ще я познаят, че е болка, но ако е с грим (поиздокарала се е)може и за радост да я вземат или даже за самата любов. Гримът е особено важен сред хората. Всеки се прави на някакъв, обикновено на такъв, какъвто не е. Някои толкова се увличат, че лицата им стават маски и никой не им вярва, но Болката знае как да се покаже уж истинска, пък по-далече от истината от когато и да е било. Тайната е в съчетанието на грим (докарване), излъчване и думи. Важното е не да повтаряш разни клишета, а да се правиш, че не се вземаш на сериозно... даже да се шегуваш със самия себе си. Много добре се приема от публиката ... особено от онази най-широката публика. Те не обичат да си много умен и да се открояваш с мъдрост или с красота, или с вкус ... абе с каквото и да е. За да те приемат и да те харесват хем трябва да си като тях, хем трябва да си различен, ама така, малко, за да си им интересен, не очевадно. Иначе никога няма да ти простят, че си толкова добър и на някои даже основната цел може да им стане да те очернят или даже да те смажат. Но ако отгоре на всичко си и самата болка (както в случая тя е), о, тогава пази се. Някои са толкова неиздържливи и глезени, че са готови да се тровят непрекъснато  с разни хапчета само и само да те изгонят, да те смажат, да те убият. Така, че само като самозащита тя понякога стига до крайни мерки. Леко отстъпва сега, за да се върне по-късно с много по-голям удар. Ама така де, това човекът е много глупаво същество. Не се замисля от малката болка, да я приеме и да се заслуша и замисли какво го предупреждава тя. Дошла е като приятел, да му помогне. Но не, той веднага иска да я изгони, преувеличава, очерня я, че и опитва да я убие, а после след време като се върне тя с цяла батарея болки, той вика, че като гръм от ясно небе бил нападнат. Глупак си е това човека и нетърпелив е. Вместо отдавна доказаните рецепти на търпеливо използване на билки, гимнастики и здравословен начин на живот, той предпочита бързото действие на химикалите (лекарства) с много странични ефекти. И за душевните си болки и терзания взима хапчета, и при безсъние, и при импотентност, и при стрес, и при страх, и за запомняне, и за забравяне, и за увеличаване на издръжливостта, и за постигане на по-големи спортни резултати... абе за какво ли не. В това време, хапче да си ... каквото и да е ... все ще си на почит. А изобщо не се замислят, че не си истински, а някаква синтетика, но БОЛКА ако си, дори съвсем истинска и неподправена ... ооооо, в дън земи се крий. Никой те не иска. Даже забеляза, че ако угодничи, лъже и маже и се представя за някой друг, по-я приемат. Побъркани хора. Защо предпочитат лицемерието пред истината? А как сами си се лъжат и заблуждават?...

Тръгна тя с куфара направо на летището (слава богу, тая лудост с тичането по посолства за визи остана в миналото). Гледа я една красавица от гишето и пита:

__Вие за къде ще желаете да пътувате, госпожице?__ и я заоглежда отгоре до долу подозрително, въпреки, че добре се беше гримирала и поиздокарала нашата болка. Нещо остро в погледа като че ли я издаваше и момичето смръщи вежди, като че ли вече досещайки се как точно стоят нещата.

__За Москва__изсили се Болката. Като ще е, да е. Иска да иде в най-големия град на стария свят да го види преди да замине в други континенти, земи и вселени.

__Паспорта, ако обичате__служебно кратко добави момичето и като го отвори и видя името й го върна категорично и отсече:

__Не! Не може! Москва отдавна е наложила забрана за достъп на българската болка. Имат резерви още от миналото и трудно се отървават от тях дори и с изключителните мерки, които взимат напоследък.__каза тя на един дъх и вече гледаше един сладур, който чакаше след нея. Позна го веднага. Ентусиазъмът просто не можеш с никой друг да го сбъркаш даже и с грим да е, а този и грим нямаше. Усмивката направо не слизаше от устата му. О, да, усмивката, излъчването ... беше забравила в бързането. Болката се беше изкривила на две като всяка остра болка, но решена да замине, бързо се стегна, изпъчи се, даже направи опит да се усмихне, но момичето зад гишето вече не й обръщаше внимание, сладко смеейки се с ентусиазма. Болката усети как нещо я сряза под лъжичката, но не се отказа. Огледа се и видя на едно от гишетата един симпатичен млад човек и се отправи натам. Друго си е, мъжете са по-внимателни с жените, особено ако са млади. Отдалече нагласи походката, излъчването, с най-милата усмивка, на  която беше способна нашата малка болка и приближи младежа:

__Еднопосочен билет за Лондон, моля!__ изчурулика почти весело болката, въпреки, че това състояние й беше абсолютно непознато, но тя вече умееше добре да имитира почти всички емоции. Така е, с тренировки и добро желание всеки може да надмине и самия себе си.

__Съжалявам госпожице Болка Балканска, но Лондон ще ви приеме само с двупосочен билет. Искат да са сигурни, че ще се върнете. От Балканите добре дошли са само много високо образованите и квалифицирани кадри.__и младият мъж й върна паспорта любезно и със съчувствие. Усетила последното, Болката веднага използва моментната му слабост и попита:

__А може ли тогава еднопосочен за Амстердам?__защо да плаща двупосочен за Лондон и то само за определено време, ако може да се приземи в Амстердам, а от там целия свят ще й е в краката. С удоволствие ще й продадат билет за където си поиска, помисли си Болката и още по-съблазнително се усмихна на момчето зад гишето.

__Амстердам приема само емигранти, чийто живот е заплашен в родните им страни, госпожице. Знаете, те защитават човешките права на всеки, но сега може би временно са наложили този протекционизъм. Разбирате, в това кризисно време, всеки предприема специални мерки за защита на местната икономика.

__Разбирам, как да не разбирам! А ако на някой живота е застрашен в тази страна, това е точно моя. Знаете ли колко хора тук ежедневно ме проклинат, гонят, преследват и колко пъти са се опитвали да му убият дори без да се страхуват, че ще бъдат разкрити и заловени. Няма закон в тази държава! Всеки си прави каквото си иска и няма ред и справедливост. Убийствата вече не правят впечатление, а аз съм най-преследвана и заплашена, така че именно аз веднага трябва да емигрирам, ако искам да оцелея. Тук само разни стари познати болки ползват привилегии (комунистически отрепки и техните издънки), предрешават се, но са си все същите стари, безсилни, дето нищо не могат да направят, но не отстъпват на талантливите и младите. Аз най-добре ги знам, но дори и да се обадя кой ме слуша, а? Най-малката бурмичка в обществото съм била и всеки иска да ме задуши.__тя като че ли нямаше намерение никога да спре да се оплаква. Зад нея вече се оформи опашка от чакащи хора и тогава момчето, за да се отърве от нея й даде билет за Амстердам и си помисли: „Да върви там като мисли, че ще й е лесно да се самодоказва.” Защо той да се притеснява за нея...Всеки да се оправя сам. Така е на запад. Там са индивидуалисти и капиталисти. Като е решила да си чупи главата, да заминава. А те може и на митницата още да я спрат. Абе какво да я мисли. Болката не заслужава съжаление. Голяма или малка, все тая. Не се търпи. Да се маха от неговата глава, пък да върви където й видят очите.

След два-три часа полет Болка Балканска вече стоеше насред огромното летище на Амстердам и се чудеше как да премине паспортния контрол. Те и багажа проверяваха на „подозрителните”. Видя, че някои ги отведоха полицаите нанякъде и вече не се върнаха. Бре, здраво пипат. Да каже, че транзитно пътува, няма да я пуснат да излезе от летището, да каже, че е заплашвана и живота й на косъм виси, щеше да е вярно, но няма документи, за да го докаже. Ей такива абсурди най-ги мрази. Като нещо е вярно не ти вярват и искат да го доказваш, а ако някой те очерни и наклевети, веднага му вярват и не искат от него доказателства. Ама и опашката се топеше пред нея като снежен човек на слънце. Трябваше нещо веднага да измисли. Тя имаше особено остър ум и каквато беше млада и разкрасена, направи супер усилие да изглежда нежна и беззащитна и се притисна до възрастния холандец, с когото през цялото време на пътуването си говореха. Той беше грозоват и слабоват, но тя се реши да го помоли да каже на гишето за паспортен контрол, че тя му е годеница, че ще отседне на неговия адрес и скоро ще се женят като оформят необходимите документи (много се чакаше за тия бюрократични процедури). Само това искаше от него и като преминат контрола, той вече няма да има задължения към нея. Но оня като се запъна и вика, че не може така да заблуждава властите, а и антихуманно било да я оставя сама насред улицата без помощ. Че то й кучетата тук ги прибират в специален приют за бездомни кучета, а клошарите не са никакви клошари. Получават си храна и легло и специални субсидии, но това тяхното просячество си е въпрос на личен избор. Искат да са свободни и никой не може да им забрани.

Нямаше време. Опашката съвсем се скъси и тя вече виждаше очите на полицая зад компютъра. А дали пък в компютъра не е внесена информация за нейната личност? Навсякъде гонена, никъде не приета. Какво по-голямо доказателство трябва да прилага? В днешно време цялата информация си беше в компютъра. И права беше. Никакви документи не й искаха сега веднага. Казаха, че ще я настанят в специален лагер за емигранти, където щеше да чака. По служебен ред те щяха да издирят необходимите им данни и с решение на кралицата нейното право за оставане щеше да бъде признато или не. По-нататък следват интеграционни процедури, изучаване на езика и настаняване на работа в зависимост от квалификацията й.

                                                           (следва)

image

http://www.youtube.com/watch?v=vvmuHPmE8Bk&feature=related






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - compаssion!!!
22.02.2009 22:25
Трудно се чете!Болка Балканска си е почти позната,но смятам ,че тове четиво ще бъде доста любопитно за някой кандидат емигранти!
Тъжно е !
Но ти бъди весела тази вечер , и посрещни седмицата с усмивка!Илиана
цитирай
2. compassion - Е, трудно е да се разбере
22.02.2009 22:57
без предисторията от предния постинг и без следващия, където е развръзката.
Но всичко заедно ми се стори прекалено дълго, затова го разделих. Уж за по-лесно четене, пък то май обратния ефект е постигнат. Случва се. Продължението идва утре. Вече е написано.
Аааа, не е за емигранти четивото. За всички е.
Приятна вечер и на теб Илка!
цитирай
3. bovari - Без претенции, че съм лит.критик:)
22.02.2009 23:20
За мен емигрантът не е човекът, който бяга от лиши условия на живот и търси по-добри такива, той по-скоро е човекът, който не е успял да се промени, нагоди, към тях, към средата, която го заобикаля, в които живее...И затова не са виновни законите, които се правят да служат на мнозинството(!); "виновна" е неговата чувствителност, природата му, неподвластна на сливане. В този случай емиграционните власти е нужно да правят тест не толкова за професионални умения(те се придобиват по- бързо), а тестове за личностни характеристики.( може би е в сферата на далечното бъдеще:) Понякога, разбира се, емиграцията е избор продиктуван от желание за материален просперитет(каква дума само!:))))
Хубаво е, че в близкото бъдеще(има няма 100-на 200 години (лични прогнози:))) младите( да се надяваме и не-толкова млади хора:) ще могат НАИСТИНА да пътуват много, аз да намерят своя град, своята среда, своя ЖИВОТ! Като се замисли човек, едва от 100-тина години се отдава възможност на повече хора да пропътуват големи разстояния.

Благодаря, compassion!
цитирай
4. iliada - compаssion!!!
23.02.2009 08:31
В очакване съм ,но извини ме но не ми е симпатична тази дума емиграция и може би заради това!:)Тя бе причина никога да не видя и опозная дядо ми!:(
Хубав ден!:)
цитирай
5. compassion - И на мен не ми е симпатична думата, Илка
23.02.2009 08:48
но явлението е още по-несимпатично. Никой не бяга от добро.
цитирай
6. compassion - Благодаря bovari !
23.02.2009 08:59
Много интересен коментар. Аз и друг път съм го казвала: Не можеш да избягаш от себе си. Където и да отидеш, носиш себе си.
Емиграцията е естествен процес на движение на неспокойния дух. Дори, когато информацията не е била общодостъпна и трудно и бавно човек се е придвижвал е имало, а и в бъдеще ще има емиграция и имиграция (в една и съща страна едновременно) и по цял свят. Лошото е, ако хората не усещат нуждата да променят нещо в себе си и променят само външните фактори. От там идва и разочарованието.
цитирай
7. enjoy6 - Привет от Болка Българска!
24.02.2009 20:32
Наистина трудно се живее тук и няма, ама няма никакви изгледи нещо да се оправи, така, че мисля си Болката Емигрантска е направила най-добрия си избор!
Поздрави!
Отивам да чета развръзката много ми интересно, току виж съм взела някое съдбоносно решение и аз...
цитирай
8. compassion - Привет enjoy6!
24.02.2009 23:23
Когато непрекъснато си повтаряме колко „Наистина трудно се живее тук и няма, ама няма никакви изгледи нещо да се оправи”, нашият мозък запаметява това и го превръща в енграма (патрон за действие), който след това прилага при нови обстоятелства. Т.е. ние сами създаваме тревогите си и негативния начин на мислене сега, а също и предпоставките за бъдещи такива. И мозъка ни ще продължава да твори негативизъм, където и да отидем. По-полезно е вместо да емигрираме да се опитаме да го спрем (мозъка)да ни депресира. Как? Като сме с будно съзнание и веднага като усетим негативна мисъл да ни спохожда, веднага решително да я разпръснем. И така непрекъснато, докато тези негативни схеми и патрони изчезнат завинаги и менталната ни нагласа се промени в позитивна. Тогава вече няма да има значение къде живеем като имаме мир в душата си.
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Ето това е много вярно за доста хора
06.03.2009 14:16
"Глупак си е това човека и нетърпелив е. Вместо отдавна доказаните рецепти на търпеливо използване на билки, гимнастики и здравословен начин на живот, той предпочита бързото действие на химикалите (лекарства) с много странични ефекти. И за душевните си болки и терзания взима хапчета, и при безсъние, и при импотентност, и при стрес, и при страх, и за запомняне, и за забравяне, и за увеличаване на издръжливостта, и за постигане на по-големи спортни резултати... абе за какво ли не." Болката е един много добър коректив за нашия начин на живот, но никой не я обича, защото причинява дискомфорт. Първичния човек търси начин да се справи с нея, а не с проблема си-физически или духовен. Колко жалко, нали? Хубаво е че си написала този постинг, но прави ги по-къси за да ги четат повече хора, нищо че ще е накъсан, все нещо ще им влезе в главите. Виж моите постинги на здравни теми в няколко части. Прави ли ти впечатление, че те са с различен брой посещения, някои четат началото и нямат търпението да стигнат края, но винаги последната част е с най-много посещения, защото много хора четат и книгите отзад напред.
цитирай
10. compassion - Страхотна си!
06.03.2009 15:52
Какви наблюдения имаш.... Сигурно си права. Аз не се вживявам толкова кой ме чете. Уверена съм, че посланието ми ще стигне до този, който е готов за него. Щом няма търпение да го дочете, значи не го интересува, а щом не го интересува, значи няма да има и сили да му въздейства и да му помогне да се промени. Мотивацията за промяната ВИНАГИ е вътрешна. Никой не може насила да ти внуши идеите си. Приемам съвсем спокойно, че все още много хора се интересуват от развлекателната страна на нета. Затова имам и такива постинги...не за да ги забавлявам наистина, а за да им дам почти същото послание по забавен начин. Играейки децата учат най-добре (а и не само децата) По-добре е един път да покажеш, отколкото два пъти да кажеш.....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 756209
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26232
Архив