Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2009 19:28 - Емигрантката Болка (2)
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 3435 Коментари: 14 Гласове:
1

Последна промяна: 14.06.2010 21:16


       
        image

Болка Балканска беше вече година в емигрантския лагер, но нищо не се променяше в еднообразния й живот. Това чакане и тази неизвестност най-много й тежаха. От доброто хранене започна да укрепва и да расте. Наляха се гърдите й, закръгли ханша, а устните й сочни и пълнички само да ги изпиваш и да се омайваш. Един от пазачите на входа започна да я заглежда и да се облизва и на сухо да преглъща. Не е тя вече малка и неопитна, започна да ги разбира тия погледи. Вече го беше правила със Страха. Да се не надяваш как Гневът си точеше зъбите и се палеше всеки път като я срещнеше, но бързо сам се изтощаваше в нетърпението си, а Страхът уж го беше страх и се отдръпваше от всеки допир с нея (боляло го било), пък точно той се престраши и й предложи леглото си една нощ, когато беше много самотна и нещастна и плачеше неутешимо. Той каза, че заедно ще са по-силни и всяко добро Намерение могат да обезсилят и даже и най-силната Вяра могат да победят и да я изместят от водаческото й място. И така стана. Страх и Болка!!! Като се съвъкупляваха и преплитаха, страхотна неустоима сила добиха и хората отстъпваха и се предаваха. Каква страст, какъв огън ги обхвана, взаимно се възбуждаха още повече. Вярата, Надеждата, даже Любовта затрепераха от страст и похот ли, от ужас и отчаяние ли и тя не разбра, но когато се разделиха на сутринта със Страха всичко утихна и като че ли постепенно се забрави за случилото се. Но тя разбра каква неподозирана сила и влияние има Секса в живота на хората. Те са му станали роби, а той е истинския им господар. Започна да обмисля разни варианти как да използа господаря Секс без дори той да се усети. Него не го беше особено страх от нея, както другите. Болката в някои случаи даже като че ли го стимулираше и увеличаваше насладата му. Абе хора всякакви и болни и откачени какво да ги мисли. Тя искаше свободата си, за да продължи търсенията си, нали затова тръгна по света. Търсеше да разбере какво нещо е това Живота и кой е Директора на Живота. Помисли първо дали да не стане проститутка. Нямаше никой да я преследва тук, честно щеше да си изкарва прехраната, а и щеше да бъде по-близо до самия Живот, та вероятността да го почувства и разбере щеше да е много по-голяма, пък и с директора му можеше случайно да се срещне или да поразпита за него. Като знаеш какво търсиш, може и да го намериш, но ако не знаеш – едва ли. Още същата вечер си полегна с пазача. Той по този начин се яви в ролята на първия й клиент и за награда нямаше нужда да й плаща в евро, а просто трябваше да я пусне по живо и по здраво където й видят очите. За това нямаше да го съдят, пък и кой можеше да докаже, че той е замесен в нейното изчезване. Най-вероятно щяха набързо да я хванат и върнат и той щеше пак да си я чука, когато му е кеф. Изглежда й харесва на малката. Верно, че коляното още повече го болеше след това, но насладата си струваше болката в коляното и даже в кръста след това. Май годинките му натежават.

Болката бързаше по пътя в нощта, когато една лека кола я застигна и спря. Притесни се дали не са преследвачи от лагера..., а може и някой добър човек да е, който й предлага автостоп. Е, не бяха преследвачи, но и човека не беше от най-добрите, които беше срещала. Накара я да му прави свирка, мръсника, но нали трябваше да овладява занаята, съгласи се. Пък и всяко нещо в Живота си има цена, нали така излизаше.

Болката по-късно лежеше в леглото с един странен клиент, дето никога не си плащаше и все в тефтера му пишеха дълговете под името Обединението. Тя обичаше да споделя с него, защото само той търпеливо я слушаше и казваше само, че са нужни жертви, ама какви тя така и не разбра. Значи Живота не е много чист и честен, правеше тя заключенията си, докато Обединението я слушаше и я търпеше като вид жертва. Колкото и възвишени цели да имаше някой, първо трябва здраво да се труди, да премине през разни изпитания и трудности, а после я камилата, я камиларчето. И какво толкова са се хванали хората за това Щастие? Защо всички искат да са щастливи? И уж едно и също нещо искат, пък различни неща търсят: едни се стремят към власт, други към слава, трети към богатство, четвърти към красота и популярност, пети треперят и плачат само за здравето си, отказали се от всичко друго. Някои пък хептен башкъ, вътрешен мир и хармония казват, че търсят, ама да ги попиташ какво е сигурно и те не могат да ти кажат. Уж значи мъдрост, ама не съвсем, уж любов, ама нещо повече било, уж истина, но такава значи в тишина (не онази дето я крещят по площадите), уж свобода, ама не само на тялото, но главно на духа ... абе, бабини деветини и капризи. Намерили ядене, пиене, покрив над главата си, ама – не! Не им стигало, все повече искали и да творят било важно. Живота без творчество бил значи само едно животинско съществуване. Не знам! Превземките им нямат край. Но за Секса вече знам. Той им разкатава майката на всичките високи идеали. Те затова се захваща тя за тази професия. Няма начин да не го разбере и разнищи тоя Живот, или той нея.

 

Вече година посрещаше и изпращаше клиентите си по десетина пъти на денонощие Болка Балканска и беше посъбрала доста парици. Натрупа и тъй наречения горчив опит. Какво ли не й мина през главата и през леглото. Лежеше една сутрин будна след трудната нощ и никак, ама никак не се чувстваше добре. Едно съмнение се беше загнездило в нея и глождеше съзнанието й. Реши да го сподели с Обединението. Тва Живота наистина не беше нещо лесно за разбиране, ама защо? Защото има много лица. Сега вече беше сигурна. Ами така де. Ако беше решила да си остане в родната страна, кой знае какъв друг Живот щеше да има. А ако беше успяла да емигрира в Москва? А ако имаше повече пари да плати ретурче билет до Лондон? Не искаше и да мисли за пропуснатите възможности. А тук, ако беше решила да учи право както й предлагаха, защото имаше най-високия коефициент за интелигентност от всички в лагера? Даже и стипендия й предлагаха. Но тя искаше сега веднага да се реализира, да намери отговорите на въпросите, които я интересуваха. Нямаше търпение да учи 4-5 години, а и много трудно й се видя. Не е за всеки учението. То не само обща интелигентност... главно труд и упоритост се иска, а тя не беше от най-търпеливите. Особено откакто порастна и стана една голяма Болка, другите също ставаха нетърпеливи към нея и все я пришпорваха да бърза, да върши работата и да си отива. Бяха готови да й платят колкото иска, само по-бързо да си отива. Разбра тя бързо тяхната слабост и сега са й в ръчичките. Всеки си има слабо място. Отдавна го беше разбрала и затова нарочно като  напипаше на някой болното място и го натискаше докато се предаде. Най-обичаше да ги гледа арогантните и високомерните как й лягат в краката и се молят. Но от едно време забеляза, че един дебелак й подлива вода. Абе един такъв никакъв: бавен, даже флегматичен; отпуснат, шъ речеш мускули няма; блед и безизразен... няма да го видиш ни да се смее, ни да плаче; и по цял ден седи на стола и нищо не прави; поне да се излегне, да си направи удобно и да му е кеф да си почива – не! Седи и зяпа в празното. Шъ речеш: „Идйот е!” Не бе! Не е! Много даже си е с всичкия си. Винаги успява. Тихо, да не мъ чуят. Шъ ти кажа какво. Само на тебе, щото си ми много симпатичен. Разбрала съм го, защото непрекъснато ми стои пред очите, а аз нали изучавам Живота. Еми, житейската ми мечта е да го разбера, мамка му и Живот. Значи аз вече разбрах, че всички търсят Щастие в Живота, но тоя мръсник, това мекотело дето ми стои непрекъснато пред очите, Безразличието де, то винаги успява да убие нечие Щастие и почерня живота на човека. Тези хора се отчайват и Живота им става еднакъв безсмислен и го напускат накрая. Значи това Безразличие, този плондер държи всичко в ръцете си. Как го прави не знам. Представяш ли си и Любовта се мъчи, ама той като дойде и край и на Любов и на Щастие. Е, как точно върши пъкленото си убийство още не съм го разбрала.... все пак и аз работя, нали, но че е той вече съм сигурна. Кроя сега план да напускам. Ще направя кардинална промяна в Живота си. Може  да успея да спася поне моя Живот, щото квото вече сигурно, ама съвсем сигурно знам е, че всеки сам си прави Живота. Ей го на, тука го срещнах този сериен убиец, а като променя мястото, може нещата да се променят. А в друга държава май трябва да  емигрирам. Абе не че промяната тук не мога да я направя, но тук щом Безразличието успява да върши пъклената си работа безнаказано, значи Директора на Живота не е наблизо, а аз него искам да срещна. Фикс идея ми стана. Шъ го хвана, шъ го стисна за дебелия врат (е, те всички директори имат дебели вратове) и шъ го запитам:”Ти, бе, скъпи, какви ги къканижеш, че не си вършиш работата? Какво си оставил разни престъпници да си развяват байраците, а обикновените хорица да се свиват от страх? Защо си дал разрешение за войни, грабежи, насилия, измами, а болестите и природните бедствия докога ще лансираш все едно неоходимо зло и естествен подбор били. Ти луд ли си бе? Или искаш хората да подлудиш... Къде ти е отговорността към Живота, който управляваш? Може ли да си директор, ако не проявяваш грижата на добър стопанин? Кого ще обвиниш сега за провала си? Щото те хората само това са научили от тебе: все другите им виновни, обстоятелствата им виновни, Живота бил несправедлив...а те самите? Нееее, те нямат вина! Съдбата им е това. Кармата им е такава. Нали разбираш колко лошо, разлагащо влияние оказваш върху човечеството, върху съдбата на самата Земя и да не говорим, че ти управляваш Живота въобще във Вселената....Значи отговорността ти е още по-голяма, излиза извън рамките на човечеството и Земята ... Аз не случайно се родих тук. Един белобрад старец ми каза още когато се родих, че съм много важна и че хората благодарение на мен виждат красотата на Живота. Каза ми още: „Голямото изкуство на живота е усещането, да чувстваш, че живееш даже в болка.” Още го помна, защото си е верно.  Разбираш ли колко съм важна? И Любовта не може да живее без мен понякога...даже си е признавала не един път, че аз съм я спасявала от жива смърт. Но сега като пораснах всички ме избягват и казват, че съм до тук. Не съм била божествено присъща. Без мен искат да градят Живот на Радост и Щастие в някаква единна душа както па-рано, много преди да се родя аз. Че имало ли е нещо преди да се родя аз? Нищо не се ражда без мен. Аз им нося Живота на ръцете си докато са на Земята, а сега изведнъж вече не им трябвам. Ама признават, че само чрез мен са достигнали до Мъдростта, нали?. Ние със Страданието получаваме най-големите Проклятия, но всъщност именно ние заслужаваме най-голямата Благодарност. Нали така стигат до Баланса и Хармонията, чрез Състрадание...

Болката не можеше да каже нищо повече; изтощила се до безкрайност, тя отпусна ръце и глава. Всички я бяха напуснали.

В това време Обединението прегърна щастливата Душа и всички заедно отново засияха както преди в единство.

 

http://www.youtube.com/watch?v=h27EY2uC1bo





Тагове:   болка,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Добро да е утрото ти, Compassion!:)
24.02.2009 06:44
Много ми хареса начина, по който си вплътила човешките чувства в различни житейски ситуации.Така е, Болка е главна героиня на всеки наш спомен, където и да го пращаме в емиграция... Сладък или горчив, и е добре, че сме надарени със способността да я "забравяме", иначе животът ще е непосилен за крехките ни тела и души, но е неделима част от паметта ни, от сиянието на живота тук, от раждането до смъртта!
Поздрави!:)
цитирай
2. compassion - Добър да е денят ти Виши!
24.02.2009 12:37
Аз през ден (в работата си) започвам деня си с чуждата болка (не рядко я чувствам като моя) и без да осъзнавам все за нея мисля и след това. Защо хората не искат (и затова не могат) да поумнеят? Поколение след поколение минаваме през същите страдания, плачем, оплакваме се, обвиняваме другите, искаме те да се променят, да ни разберат, да ни обичат.... а какво правим ние? Да! Добре, че можем да забравяме и най-важното: ДА ПРОЩАВАМЕ. А ако се научим и да благодарим (дори и за болката) и се замислим за уроците....още по-бързо ще порастнем и ще се научим да бъдем щастливи. Да, то се учи.
Поздрав :)
цитирай
3. iliada - compаssion!!!
24.02.2009 13:20
Доста перипетии мина твоята геройня.Интересна е сюжетната линия и от друга страна си раздала роли на човешките чувства и умело си следила развитието на действието!В края слетка края е оптимистичен -така го намирам ,а оптимизма е нещото в което вярвам!
Поздравления!:)
цитирай
4. compassion - Да, оптимизма Илка,
24.02.2009 13:42
това е изворът на щастието на всяка възраст, на всякъде по света. Който вярва в добрия изход, го намира. Това клипче е наивничко и кратко, но като някое детско изречение ни казва много и ни учи да вярваме и да гледаме с чистите очи на дете.
цитирай
5. enjoy6 - :)))))
24.02.2009 20:53
Страхотно! Поздрави и за трите постинга!
Решението е налице, след опрощението, без което е немислим Живота е необходимо да заложим на Агапито и да пренебрегнем Егото, това си е доста трудно за повечето хора, но не е непостижимо нали...
цитирай
6. compassion - Не е непостижимо, мила enjoy6!
24.02.2009 23:27
Знам, че е трудно, но зависи само от нас. Никой друг отвън не може да го направи вместо нас. Може да ни дава съвети, да ни ръководи, контролира, изследва, лекува (с лекарства), но не и да промени мисленето ни. Ние сме господари на Егото си и само ние можем да го озаптим малко да помлъкне с непрекъснатия си монолог, внушавайки ни все нови и повече тревоги.
цитирай
7. enjoy6 - Да така е мила приятелко!
25.02.2009 18:53
Повече от това, което казваш, не бих могла да кажа...
Топла и приятна вечер ти желая!:)
цитирай
8. compassion - Приятна вечер и на теб, enjoy6!
25.02.2009 21:14
При нас не е много весело днес. Само за турския самолет говорят, дето се разби на три парчета малко преди да достигне летището в Амстердам. Голяма трагедия.
цитирай
9. hara73 - e най-сетне намерих време да го прочета ...
26.02.2009 16:39
много поучително и много добре написано , но пак ще трябва да се го препрочитам за да не забравям някои съществени неща . Поздрави от мен и благодаря .
цитирай
10. compassion - Здравей hara73 !
26.02.2009 16:53
Аз умишлено пиша така, че да има някаква поука, но когато човек сам я разбере тя става негова, а когато аз взема да му я обяснявам става като натрапен непоискан съвет и не може да помогне на никого. Ако кажеш на някой да не мисли за котки, например, той точно за тях ще мисли, т.е. мозъкът не търпи забрани и неделикатни внушения от вън. Истинската промяна става само от вътре. Човек сам трябва да го поиска и направи.
Благодаря ти, че дойде и коментира!
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Много обстойно си проследила
06.03.2009 17:14
ролята на болката в живота ни и като си помисля, няма нищо съществено което да съм постигнала, без да съм изпитала някаква болка-физическа или духовна.
Болката ни моделира, защото не сме достигнали тази степен на съвършенство при която да можем без нея. Това, че достигаме понякога хармония с околните, не е още съвършенство, а само пътя към него. Така мисля.
цитирай
12. compassion - Съвършенство е силна дума
06.03.2009 22:19
Човекът не може да бъде съвършен според мен, но хармоничен - да. Аз употребявам тази дума като вид баланс между двете крайности, определяни като добро и зло и достигане на ниво на състрадание и милост към другия, различния и обединяване на всички в едно, каквото някога сме били в хармония и взаимно допълване.
цитирай
13. vselena - Поздравления за разказа, разтърси ме,
13.03.2009 20:54
защото е уж символичен, а всъщност е до болка реален. Весела и усмихната вечер!
цитирай
14. compassion - Добре дошла при мен, vselena!
13.03.2009 22:11
Благодаря за високата оценка!
Така е, понякога символично казваме по-добре някои неща, пък който разбрал, разбрал.
Приятен уикенд!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 568981
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26215
Архив