Прочетен: 17758 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2010 21:33
Част втора: Орална стратегия
Заученото поведение-маска при тази стратегия може да се сравни с това на един лакомник. Той иска от всичко и по много: пари, храна, топлина, любов, внимание, признание, популярност... и т.н. Да има как цялата земя да погълне и всичко да е само за него. Алчността не е характеристика, която той сам ще признае. Не, той (подсъзнателно) иска без мярка, а и ако може гратис, още по-добре.
Всъщност, в сравнение с първата (шизоидната стратегия), където ударението пада върху приемането, тук Егото замаскирва нуждата от признание и себеуважение. То непрекъснато мисли, мисли, мисли, говори, говори, говори, изявява се, защото иска внимание, иска да впечатли другите и да спечели тяхното признание. Този човек трябва да се научи по-малко да зависи от оценката и възхищението на другите, да осъзнае, че има собствена стойност и сам да се уважава. А щом е достоен човек, значи може да получи по достойнство от другите и няма нужда да граби и да ламти непрекъснато да получава. Дори във физическия смисъл на думата: този човек има неутолима нужда от храна и пари и т.н. Дори даването при него е ориентирано към получаване (ще ти дам нещо, само ако и ти ми дадеш и то повече).
Всичко е започнало в най-ранното детство, когато детето се е появило в семейството, където е прието с радост, но освен приемане, малкото човече има и други базисни нужди: физически (храна), ментални (внимание) и емоционални (емоционална топлина), т.е. да бъде нахранено, прегръщано и да откликват на плача му (единствения начин за общуване на бебето в началото на живота си). Но родителите са също хора с потребности и често не са в състояние да са „на линия” 24 часа в денонощието за малкото същество. В някои случаи родителите направо изоставят децата си за известно време под предлог, че те самите имат трудности. Или в случаите, когато нямат достатъчно храна за бебето, то не е в състояние да асимилира причините, но емоционално развива убеждението(най-често невярно), че не е достатъчно оценявано от родителите си. Егото веднага идва на помощ, предлагайки сурогат нуждата от признание и възхищение. Всеки път, когато детето (около две годишно вече) не получи (важни за него) разни неща, то остава с впечатлението, че в света има недостиг и развива убеждението, че трябва да взима повече, за да не остане незадоволено. Колкото и да има, то винаги ще живее с мисълта, че няма достатъчно и ще иска още и всъщност никога няма да се почувства задоволено. Като възрастен индивид, то пораства с този фундаментален страх от недостига и има склонността непрекъснато да се сравнява с другите. Много рано хората с орална стратегия на Егото заучават, че техните желания няма да се изпълнят и затова не ги казват директно. Със сигурност няма да запитат, когато има вероятност да чуят „НЕ!” Във взаимоотношенията си с другите не са открити, а си премълчават, имат много тайни и опитват разни други хитри начини, както в детството си са се научили. Те живеят с усещането за празнота и се опитват сами да го запълнят с вещи. Те често са завистливи и са недоволни, ако забележат или предположат, че другия има нещо повече. Хитро ще се опитат да променят ситуацията в своя полза, ако е възможно.
Такива хора живеят с мисълта, че са бедни и се оплакват, мислят, че никога няма да имат достатъчно и затова почти във всяко отношение са незадоволени. Точно затова, да спазват мярка в потреблението за тях е невъзможна задача (ядене, пиене, пушене, наслада от всякакво естество, внимание и похвали от страна на другите ... няма значение какво ... тези хора искат и взимат от всичко до прекаляване). Отношението им към парите също показва техния страх, че нямат достатъчно. Те или харчат прекалено неразумно (в опит да задоволят неограничените си желания) или спестяват почти всичко, което печелят от страх, че за утре няма да имат. Алчността си (по отношение на всичко), често те прикриват с поведението на небрежния наблюдател. Сами могат да се нарекат например, глупави или необразовани (даже неинтелигентни), за да чуят от другите похвали колко умни, образовани и интелигентни са или демонстративно си отиват и показват, че нямат нужда от другите, но това е маскирано поведение, изразяващо всъщност неутолимата им нужда от другите, без чието одобрение не могат да живеят. Най-жалкото е, че тези хора наистина вярват, че сами не могат да се справят. Много се страхуват от самотата и от загубата. Те не могат да си вземат довиждане лесно (често остават последни при едно гостуване или парти). На енергийно ниво, те направо изсмукват енергията на другите (несъзнателно) и така за известно време се чувстват добре, оставяйки другите безсилни и апатични. Но това не трае дълго, защото те сами не могат да се заредят и често се чувстват уморени. Така те се превръщат в енергийни вампири и стават за околните много изтощаващи. По поведение те приличат на многознайковци и често четат проповеди на другите или разказват преувеличени разкази, за да спечелят интереса на другите. Но самите те нямат никаква дисциплина. Каквото трябва да се направи, те го отлагат до последния възможен момент (защото имат малко енергия). Често не си спазват обещанията и измислят разни оправдания. Ако започнат някакъв курс (образование), обикновено не го завършват, оправдавайки се с обстоятелствата. След време започват нещо друго, но (обикновено) и него не завършват. Всъщност, тези хора са направо мързеливи. Те носят маска през цялото време, казвайки, например: „Аз не мога, направи го ти, че можеш”. Винаги използват другите да работят за тях, а те само „дърпат конците”. Така на практика създават проблеми. Те обикновено или са много слаби (когато страхът им от бедност е толкова голям, че „стомахът им се е свил”) или са много пълни (когато ниското си самочувствие компенсират с прекалено ядене).
Тази стратегия, колкото и да се е срасла с индивида, не е неговата истинска същност (както и всяка друга стратегия на Егото) и ако човек иска да се освободи от властта на Егото си, може да работи сам или с помощта на психолог за осъзнаване във всеки момент на собствените си нужди и желания и да се научи сам да ги задоволява. Тук важен момент е удовлетворението, т.е. да не завижда и да не гледа в жуждата паница, а да се чувства удовлетворен от това, което сам е направил или има. Как да го постигне? Като не се сравнява! Иначе, ако човек тръгне да се сравнява винаги ще намери някой по-млад, по-красив, по-богат, по умен и т.н. от него. Ако успее, такъв човек да се вгледа в собствената си душа и да се самоопознае, да развие едно дълбоко вкоренено удовлетворение от собствените си добри дела, той ще открие в себе си сили и огромен източник на енергия за удовлетворяване на собствените нужди. Той вече няма да има нужда да черпи от енергията на другите, ще се научи да се доверява на себе си, да стои на собствените си крака и няма да има нужда да се оповава на другите. Той става активен и започва да твори вместо да впримчва непрекъснато другите в работа за него. Така той започва сам да се уважава и цени и не само от време на време заради конкретно някакво постижение, а като дълбоко убеждение и увереност в собствените сили. Хитринките, които по-рано използваше, за да печели вниманието и въодушевлението на другите, сега вече не са му нужни, но може да ги трансформира в способност да разпознава и види богатството във всеки човек дори и в най-малкото и да го уважава. Може да развие един бърз и някак мъдър хумор, който се проявява с мярка и в пропорции със сериозното отношение, което точно е нужно за добрата комуникация (вместо четенето на проповеди както по-рано). Такъв човек, преодолял оралната стратегия на своето Его, намира добрата точна дума в точния момент за другия, защото той най-добре знае колко вредно е прекаляването и алчността. Най-голямото му постижение ще бъде, ако съумее да развие и благодарност... благодарност към всички и всичко, към съществуванието, към самия живот.
Протокол за оценка на характеристики на ...
Протокол за оценка на характеристики за ...
Обичам и благодаря на хората от блог.бг, че го показвам на децата ми!!!
08.01.2010 22:59
свободно стреляйте по този дивеч:)))
аз започвам - думмммммммммммммм
Да, целта ми е да помогна хората да се отърсят от Егото си и да започнат един щастлив живот, диктуван не от неговите стратегии, а от вътрешния си глас... да бъдат себе си без страх.
Благодаря, Руми!
тяхната енергия. Три години работих с нея в една стая, ама оцелях :))) Независимо от това, тя имаше и добри черти, аз си я обичах и се грижех за нея, до колкото ми бе възможно, тя нямаше ни мъж, ни дете, ни жив родител, съвсем сама в този мъжки свят.
Виж, не твърдя, че се обичам или мразя. За мен човек е завършен, когато се научи да "хваща" мярата! Да съумее да балансира страстите си и да контролира желанията си. При това, ДЕБЕЛО подчертавам - не става въпрос да спъва мечтите си! По скоро - да определи приоритетите.
Да прецениш - кое от всичко, което ти се иска, ще удовлетвори усещането, че живееш пълноценно е занаятът на живота. Да направиш всичко, за което усещаш, че имаш сили и фантазия - е вече искуство!:))
Но това се отдава на малцина...
Постинга ти е страхотен!
Ти си така страстно отдадена на идеята, че ако хората се справят със собствените си демони, света ще бъде едно добро място за живеене!
Аз съм песимист, но - умерен!:)))
Пък нищо не пречи и да пробваш. Важното е да твориш и да се чувстваш полезна.
Всички ние, вървейки по пътя си изживяваме своите моменти на колебание по-често или по-рядко. Любовта е тази, която ни помага да продължаваме напред по-сигурни и по-уверени, че сме направили верния избор, защото цялото космическо простронство е заредено с нея.
Благодаря ти и за този постинг, мила!
Много нежност за теб!:)
Много си ми мила Инел, прегръщам те топло.
За съжаление Руми, такива хора според мен е малко вероятно да осъзнаят и променят своят начин на живот, поне аз не съм наблюдавал подобни метаморфози. Не знам доколко е права теорията, но си мисля, или така ми се струва от множество наблюдения които съм правил в живота си, че веднъж човек попаднал в "блаженните" обятия на консуматорското его, почти е невъзможно до се откъсне от него. Не защото не иска, а просто защото не е в състояние да осъзнае неговото пагубно действие най-напред върху околната човешка среда и после върху самия него. И причината за това е не как е ОТГЛЕЖДАНО новороденото "бейби", а какво ВЪЗПИТАНИЕ(родителско преди всичко) е получило вече самосъзнаващото се дете след две-тригодишна възраст в конкретната социална система и как е протекъл по-нататъшния му живот. Не напразно се казва, че първите 7 години са решаващи за възпитанието на малките деца. Неустоимото желание да се живее не по спартански, а "по царски" е логичен рзултат от това възпитание.
Страшна е неизбежната трагедия за такива хора...
Да, този който е сърбал мамината сладка бобена чорбица няма как да не поглежда скришом и мечтателно към блюдата с мръвки...В това се крие силата на изкусителното орално его. За да го отхвърли или преодолее човек трябва да е ненормален мъдрец отшелник, живеещ в планините, или някакъв "раджа-йога"...
Струва ми се обаче, че дори да е почти невъзможно човек да отхвърли оралната стратегия, нейното обяснение и разяснението на пагубните й последици в този чудесен постинг биха имали положително значение точно и най вече за тези, чието задължение е да възпитават.
Един извънземе ще знае, че страната, неогрявана от звездата е тъмна и за да я види на дневна светлина, трябва да изчака планетата да направи полуоборот!:))
Т.е. - всяко нещо си има своето време и място, както казва Мечо Пух!:)
10.01.2010 12:19
Мисля, че пълненето на хладилници и фризери не е привилегия единствено на оралната стратегия на егото. Инстинктивната стратегия на оцеляването тука също играе не малка роля, още повече, че има взаимно преплитане на елементи от двете стратегии. От друга страна външната информация и безкритичното възприемане на нейната достоверност наистина може понякога също да препълни хладилниците и фризерите, ха ха!
Да, Томич, инстинка за самосъхранение е силен, но той действа само при нужда (минимално потребление, за да се поддържа живота) и не е непрекъснато стимулиращ и подхранващ лакомията и алчността, стремяща се към неограничено потребление.
Съгласна съм за хладилниците и фризерите, че в съвременния живот ги използваме прекалено много... хм... като че ли живеем, за да потребяваме, а в същото време от другата страна на Земята има хора , дето умират от глад.
:) Разбира се - няма да ги трия, години наред съм ги споделял само на живо, а сега дойде време и за блог.бг :) А именно комуникацията и обмяната на информация е гарант за развитието ни. Йешуа(Исус) бе много прав, когато каза да не се трупат богатства , що молецът изяжда и ръждата разяжда ;) Защо ли сега са забравили повечето за това ? Поздрави
Благодаря ти за твоя поглед!
Не знам дали ще ме разбереш, Руми, но струва ми се, че съвременния човешки интелект просто се е срастнал с двата вида потребности. Това, че някои хора са обладани от Изкусителното его, а други могат да живеят щастливо единствено в своя Духовен свят, според мен е не е естественото състояние на човешкия интелект. По скоро то е резултат на нарушеното равновесие между материалния и духовния свят. Не си ли забелязала, че стратегията на "консуматорското" Его е сравнително широко разпространена в страни с нисък стандарт на живота, а хармонични личности с нормално, "доброкачествено" човешко его относително рядко се срещат там. Така си разсъждавам, може да не съм прав. Нали истината се открива в спор и в дискусии...
А сега ти пожелавам приятна вечер и лека нощ!
орална стратегия: Базисна потребност от (СЕБЕ)УВАЖЕНИЕ. Понеже не получава от околните достатъчно подкрепа (храна, емоционална топлина и внимание), детето се чувства неоценено и изоставено в свят на недостиг. Егото идва на помощ със сурогат потребността от ПРИЗНАНИЕ и ВЪЗХИЩЕНИЕ от страна на другите и така такъв човек става напълно зависим от оценката на другите и от потреблението, мислейки си, че колкото повече другите му се възхищават, колкото повече притежава и ползва, толкова по-ценен става.
мазохистична стратегия: Базисна потребност от (СЕБЕ)ИЗЯВА. Но когато родителите прекалено се грижат и отнемат инициаитивата и свободата на детето, то не е в състояние да развие тази базисна нужда и тогава Егото идва на помощ със сурогат потребността от УТВЪРЖДАВАНЕ. Този човек започва да играе ролята на жертва, напълно загубил свободата си и озовал се в зависимост от майка си, учители, шефове и т.н., на които непрекъснато угажда с надеждата за възнаграждение и утвърждаване, без да може да каже "НЕ!", а в същото време отвътре "ври и кипи" от негодувание.
Подробно ще я разгледам в следващия постинг.
Има още стриктна (твърда) стратегия и психопатична стратегия. Тях ще опиша след това.
Разбира се, че има комбинация от мои идеи и изследвания на други хора. В крайна сметка както съм подчертавал никой няма монопол върху познанието, а като добавим за момента масово забравената истина, че ние сме едни други - за какво говорим :) И при мен интуицията на Висшия Аз ми дава насока относно истинността на определени твърдения, дори може да се каже, че без това не тръгвам на път :) Питаш откъде знам за Земята и човечеството във Вселенските им взаимоотношения ? Нали знаеш за Акашовите записи ? Там има ценна информация и при възможност я ползвам - както личните записи, така и галактическите, вселенските . Писах една статия за това, макар че все още повечето хора едва ли ще я приемат сериозно. С един приятел дадохме следните сравнения на ареалите на съзнание - нисш Аз : хардуер ; Висш Аз : софтуер ; ареал на малките юзъри ; Върховен Юзър ; администратор - еволюционният процес ;)......
Защо оспорвам догмите ? Ще дам пример с двете "науки", с които имах допир - икономика и право. Ако погледнем трезво, от позицията на софтуера, няма как да не отчетем, че техния свят е скучен, сив и елементарен. Нищо не се предлага освен да се дъвче един и същи материал. Студентите се превръщат в папагали, повтарящи чутото в залите. Но пък така е и по-лесно - освобождава от трудността да се мисли. Трябва само да се прилагат заучените неща и няма да имаш проблем в Системата. А ако се случи да попаднеш на опонент, който да не може да бъде оборен, просто се позоваваш на някой "авторитет" в съответната област - специалистите по демагогия ....
В статиите тук разглеждам и многобройните конфликти. Всички конфликти, които съм разгледал, както и хилядите, които не съм са имали пагубни последици върху енергийното поле на Земята, което трябва да абсорбира негативната енергия, генерирана от човечеството. Размерът на тези последици ме порази по време на един излет до Черепишкия манастир през 2003 г. Това бе прекрасно място, но още със слизането ми от влака долових в атмосферата нещо неприятно. Понеже вече бях напреднал с активирането на чакрите си, успях да фиксирам тъмен облак от енергия, обхващащ околността. Чак след като повървях , стигнах до място, където личеше надпис , според който в местността Рашов дол е имало сражение между Ботеви четници и турски войски. Време е за сериозно замисляне !
Поздравления!:)
Няма проблем и тук да ти опиша . Най-напред знаеш, че за да си в състояние за такива неща, трябва да си активирал(а) чакрите на астралното ниво посредством захранването им с Кундалини. Конкретно за Акашовите записи отговаря чакрата пето око , чиито елемент е разум, а жлезата , с която е свързана в тялото е хипофизата. При условие, че изпаднеш в дълбоко медитативно състояние и си задал съответната цел, твоето съзнание на софтуерните нива се свързва с други същности, които са във връзка със съответния ареал на търсене. Това свързване бих го оприличил на сфера, която получава информация чрез картина от тези записи ( поне при мене е така ) . Важно е да се каже, че това получаване не е произволно, а селективно. Така че имаш право, че човек с нормалното съзнание за отделна личност няма как да има достъп до акашовите записи. Трябва да си елиминирал усета за нисшия Аз, който пречи на свързването с тези същества. Корективът ми за достоверност на полученото пък е сърдечната чакра ;) Дано съм бил максимално подробен
Искрено ти желая ако можеш да достигнеш и ти нивото за акашовите записи, все пак нали и това е смисъл на еволюцията
11.01.2010 23:15
Що се отнася до някои от коментарите след това, искам да ти предложа да прочетеш "This present darkness" от Frank Peretti.
Книгата не съм я чела и ще я потърся. Сигурно е интересна щом ми я препоръчваш.
Поздрав, Руми