Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 08:30 - Стратегиите на Егото (3)
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 24792 Коментари: 61 Гласове:
24

Последна промяна: 14.06.2010 21:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image  Част трета: Мазохистична стратегия

Заученото поведение-маска при тази стратегия може да се сравни с това на човека- жертва, който пълзейки в пръстта, непрекъснато е зает на всички нива да угажда на по-висшестоящите с надеждата да получи някои трошици. Психологичната основа на това поведение е цяла история. Детето вече е три-четири годишно. Получило е приемане, внимание, храна, всичко от което се е нуждаело, нооооооо... сега настъпва времето на първата чисто човешка стратегия, свързана с индивидуализирането, опознаването на свободата. Става дума за потребността да откриеш своята уникалност като чавек и да посмееш да я изявиш свободно. Детето на тази възраст започва една борба за свобода на първо място от майка си. Даже, ако тя предоставя голяма свобода на детето си, то ще се чувства ограничено от необходимостта да следва някои правила. Ако тази външна борба за свобода не намери изява, тя се превръща във вътрешна борба като истински конфликт между чувството му на зависимост от майката и базисната нужда от свобода. Чувството на зависимост го принуждава да се приспособи към културата, където израства, а базисната нужда от свобода го води до протест срещу нея. Този вътрешен конфликт е непоносим за едно малко дете и то започва вътрешно все повече да се противопоставя на майка си и сблъсквайки се с нейния авторитет, разбира се, то губи. Тогава Егото пристига със своята мазохистична стратегия, разделяйки вътрешната нужда от свобода от външната нужда от подчинение и адаптация. Така всяка от тези две изключителни сили получава своя терен на действие и валидност. Във външния свят детето остава емоционално зависимо от майка си, а в своя вътрешен свят то създава своята ултимна свобода да реагира както си иска на външните ситуации и никой не може да го обвинява. Никой не знае за това, там вътре то остава на сигурно и тайно място. На пръв поглед изглежда, че това е едно добро разрешение на огромния конфликт, но това разделение се оказва източник на всичкото зло. Детето, опитвало се да се наложи над установените норми на поведение скоро разбира, че това му носи само разочарование и болка. Бързо се ориентирва, че е по-добре да реагира приятелски в името на мира и добрите взаимоотношения с майката, от коята е физически и емоционално зависимо. Но започва да кипи отвътре, да бушува и негодува. Истинска свобода няма да получи, затова приема тайната псевдосвобода от Егото. Свободата да може да каже вътрешното „НЕ!” на външните обстоятелства, но за това никой не може да знае, дори и да не подозира. Това е неговата голяма тайна, с времето растяща и превръщаща се в огромно кълбо от негативна енергия, изградена от смущение, объркване, разочарование и отричане на действителността всеки път при сблъсък с външните обстоятелства на ограничаване на свободата му. То преглъща възмущението си и го натрупва и натрупва във вътрешния си свят, където то може да прави най-ужасни неща и да „наказва”, да изживява своята псевдо-свобода да прави каквото си иска. Но детето копнее за любовта на майка си и се стига до там, че то приема и найното неудобрение на детското непослушание и започва да изпитва отвръщение и омраза към собственото си противопоставяне, което всъщност е източника му на онези тайни приятни усещания за псевдо-свобода. Навън такова дете показва да има един приятен и безоблачен живот, но вътрешно го изживява като тежка борба. Докато оралната стратегия се поддържа от усещането за недостиг, то мазохистичната стратегия съществува на базата на това тайно противопоставяне срещу винаги усещаното чувство на лишаване от свобода. Най-големият страх става тогава страхът от получаването на истинска свобода, когато посмееш да сложиш своите граници. Динамиката на тази стратегия е обвързана с противопоставяне на външните авторитети и те губят тяхната сила върху теб, когато приемеш своя авторитет, а това, когато наистина стане, то бележи края на тази стратегия. Значи първо, за да преодолееш страхът от получаването на свободата си, което Егото ти внушава, ти трябва да се научиш самостоятелно да избираш какво искаш да вземеш, кое ти пасва и обратно да върнеш, това, което не ти е присъщо. За малките деца това означава първо да се научат да ядат, това, което самите те предпочитат и само, когато са гладни, а след това да ходят до тоалетната, когато имат нужда. Да играят, когато им се играе и да се спрат, когато на тях вече им е било достатъчно, т.е. да се научат да приемат идеите на другите, когато им харесват и да казват „Не!”, когато не им харесват; да дръзнат да покажат на външния свят както позитивните си страни, така и не много приятните. В този процес на откриването на своите собствени граници, своя вкус и предпочитания, на собствената си идентичност, те се учат да се индивидуализират и отграничат от другите. Така те се учат свободно да изявяват своята същност. Но в обществото малките деца много често са принудени (прекършени) да спазват хиляди условности и т.н. морални норми за приличие, да не говорим за суеверия и обременяващи и ограничаващи свободата традиции. Не случайно тази стратегия е най-често срещаната (или елементи от нея). Егото, подтиснало естествената свободна (себе)изява на личността, предлага сурогатпотребността от утвърждаване чрез другите. Поведението-маска се изразява в угаждане на другите, вървейки дори срещу собствените си желания, от там и името на тази стратегия. (мазохистична). Когато детето е отглеждано при строг режим, то не научава собствените си желания, защото следва правилата на установеуния дневен режим. Но разбира се с това не искам да кажа, че детето трябва да се остави на самотек да прави каквото му скимне. В живота му трябва да има структура и дисциплина, иначе то става несигурно, но ограниченията трябва да позволяват избор. Така детето научава само да определя границите си. Мазохистичната стратегия по правило възниква, когато детето е прекалено ограничавано със забрани, но тя може да се развие и при деца, които израстват в изобилие и всичко за тях е уредено и направено, решено е вместо тях, така че те всъщност за нищо не трябва да полагат усилия и никакви желания не мога да имат (тъй като те предварително вече са изпълнени). Дългоочакваните деца обикновено така стават безхарактерни и неуверени. Като възрастни индивиди, такива хора не смеят да изразят мнението си от страх да не би другите да го намерят за ужасно и след това да не ги харесват вече. Те предлагат времето, знанията, уменията си на другите, жертват се и лесно правят неща, за които съвсем нямат желания. И всичко това в името на мира и добрите взаимоотношения с другите, от страх да не изгубят симпатията и любовта им. Те отиват още по-далече: те пренебрегват напълно собствените си нужди и желания, т.е., те предават самите себе си и собствените си потребности от свобода и себеизява, за да запазят мира и спокойствието около себе си. Ще ги познаете по тяхното изключително приятелско поведение, любезност и отзивчивост. Те са много гостоприемни и не могат нищо да откажат, но вие може да почувствате онова огромно кълбо от негативна енергия като усет, че нещо не е наред. Вътрешно те се възмущават и им кипи, имат неизречен коментар, противопоставяне, несъгласие. Другите дори и понякога да го усещат, много трудно могат да извадят този им негативизъм на бял свят. Това може да се случи само, ако „последната капка прелее” и въздържалите се дълго, ужасно се разгневят по иначе не толкова основателна причина.

В общи лини, тези хора се чувстват жертви (на системата, ако не на нещо друго по-конкретно или някой от живота им). Те обичат да се оплакват и ако ги попитате „Как е?”, ще чуете разни оплаквания за течове, тока, парното, партийните борби, турския език, колко на зле отиват нещата и колко тъжно е всичко това. И те са просто ЖЕРТВА на обстоятелствата. Толкова се трепят, жертват се, изнемогват, но всичко като че ли е против тях (даже времето, снега, калта и там каквото и да е), те нищо не могат да променят, всичко върви към провал, а те искаха само добро да направят. Между другото, те нямат никакво намерение да се отказват от ролята си на жертви, макар че понякога така им се ще. Те не мислят, че имат право да избягат от тази си нагласа и даже се ядосват като видят, че други се измъкват от мизерията си (и отиват в чужбина, например или правят собствен бизнес). Те се настройват зле дори към тези, които им сочат проблема и им показват пътя за промяна. Какво? Те толкова работят и се раздават, заслужават поне малко уважение и признание, а не да бъдат критикувани, обвинявани, порицавани и наставлявани, отнемайки им СВОБОДАТА (която всъщност те не искат). Разбирате ли парадокса на българската нация? Те ограничават собствената си свобода, но искат и другите да са ограничени. Така извикват у другите чувство за вина и ги предизвикват с непрекъснатото си оплакване, насочено навън към другите, вменявайки им някаква отговорност за положението. Разбира се, те не се обръщат директно към Иван, Драган, а обвиняват неперсонално, именно с което включват и теб и ти се усещаш нападнат и притиснат от тежест като че ли от планина от проблеми. Тази негативност е онази същата от голямата тайна на вътрешното противопоставяне, което сега, обаче, е проектирано върху другия, различния. И зад външното „приятелство” и гостоприемност се крият удари под кръста, хитринки и мръсотийки кой кого да излъже и прекара, как анонимно да го очерни или „да го насади на пачи яйца”. Това продължава докато на другия му писне и изрази възмущението си гласно. О, тогава стойте и гледайте каква уста отваря нашата жертва. Сега може вече директно и конкретно да обвинява и „да сипе огън и жупел”, след което настъпва временно облекчаване от освободената негативна енергия.

Хората с мазохистична стратегия на Егото обикновено са с широка усмивка, с набито тяло и леко подут корем, определено клонящи към свръхтегло. Видимата пълнота, обаче, по-често е резултат от сдържаната негативна енергия, отколкото от преяждане. От тях ще чуете: „Ти толкова ядеш, пък си слаба, а аз почти нищо не ям, пък напълнявам.” При успешно освобождаване от силата на мазохистичната стратегия на Егото се забелязва значимо намаляване на теглото на тези индивиди, дори и при запазване на хранителните навици. Такова освобождаване може да стане чрез осъзнаване и утвърждаване, че имаш свобода да бъдеш себе си и да правиш каквото наистина искаш. Това ще предполага също, че ще намериш смелост да се покажеш пред другите такъв какъвто си с всичките си положителни, но и отрицателни страни. Накрая трябва да се научиш да казваш „Не!”, когато не искаш нещо. По този начин границата между вътре и извън теб ще се срути и ти ще се почувстваш освободен. Едно огромно облекчение настъпва, че можеш да си себе си и хората да те харесват такъв. Полезно е от време на време да си правиш самооценка както на вътрешния мир, така и на външните си отношения с другите и да ги свързваш в едно като проява на своята цялостна личност. Може да откриеш напрежение, раздразнение от хора и ситуации, които никога не си искал да изнесеш на светлина и те са растяли в теб в най-черни краски и затова започваш сам да се мразиш, да се чувстваш лош. Добре е  да прегледаш и тефтерчето си с телефони и адреси. Защо не изхвърлиш от там имената на тези, с които всъщност не искаш да поддържаш контакти, но не си смеел досега да кажеш „не”? Ще станеш по-открит и директен и ще ти олекне от всички тези задържани и вече ненужни тайни и от огромната негативна енергия. Тогава ти, изхождайки от спокойната си искрена същност ще си способен на една топла истинска любов, която ти дава сила свободно да избереш да се чувстваш щастлив. Така развиваш способността свободно да избираш и да правиш и другите щастливи. Можеш да им покажеш, че няма нужда да се променят, за да ги обичаш. Ти усвояваш правото си на избор кое да покажеш пред света и кое да запазиш само за себе си. Ти си опознал свободата да избираш и да бъдеш щастлив със своя избор.

Ако вие познавате някой, който има проблеми с мазохистичната стратегия и искате да му помогнете, можете заедно с него да преразгледате съмненията и колебанията му какво хресва и какво иска, да се ориентира сред идеите и да прецени какво е неговото мнение. Такъв човек има навика непрекъснато да се съветва и да пита другите, но вие се постарайте той сам да вземе решението след като е чул мнението ви и наблегнете на отговорността, която след това трябва да носи. Тъй като такъв човек има навика да не казва какво не му харесва и да пази в тайна негативните си мисли, вие непрекъснато го питайте за тези неща, докато всичко излезе наяве. Така той ще усети облекчението от свалянето на всичкия този товар от раменете си и ще ви е благодарен. Сам човек трудно се справя, защото Егото му по най-рафиниран начин го държи здраво в хватката си и не му дарява свободата. Така, че човек разбира логичната страна на стратегията като чете и я прилага за другите, но не и за себе си. Интелектуалните аспекти са приемливи, но не и емоционалните. Той така се е срасъл със своите тайни и с двойствения си вътрешен и външен живот, че ако разруши стената между тях му се струва, че една част от него ще умре. Да! Така е. Ще умре фалшивото му АЗ, наречено Его (или поне една част от него).






Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lagrima - Трудно е да се общува с такива хора. ...
12.01.2010 10:19
Трудно е да се общува с такива хора.Колкото и да искаш да им помогнеш,те не се оставят...,уж искат съвет,а всъшност не им трябва,защото те са тези,които знаят всичко.
Съветите,които даваш ще ми помогнат много,благодаря ти!
цитирай
2. victoriavselena - Покана за обща медитация
12.01.2010 15:01
http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2010/01/12/obshta-meditaciia-za-sigurnost.470886
Прекрасен ден.
цитирай
3. compassion - Надявам се, lagrima
12.01.2010 15:11
да ти е от полза.
Отдавна мислех да напиша тези постинги, но все отлагах, защото знам, че Егото няма да ги приеме с отворени обятия и веднага да хукне да се поправя, а ще се противопостави.
Българи, замислете се! Обяснявам ви психологичната основа, породила проблемите ви. Не ви обвинявам, а искам да ви помогна.
цитирай
4. compassion - Интересно предложение, Виктория
12.01.2010 15:20
отдавна не бях влизала при теб. Заглавията на последните ти постинги ми изглеждат много спритуални. Дано повече хора откликнат.
Желая ти успех!
цитирай
5. tomich - И такава ли стратегия битува?...
12.01.2010 17:10
Провокиран съм да споря кои са причините за оформянето на мазохистичното его.
Така както описа неговата стратегия и историята на появата и развитието й, всеки нормален човек със среден интелект ще си помисли, че е мазохист и че може да се измъкне от неговите лапи, следвайки оптимистичните общи напътствия, които си посочила.
Като четох постинга, изникнаха редица въпроси, на които не намирам отговори : а дали тези видове стратегии не са неизбежна част от психиката на всеки човек, т.е. не са заложени генетично, които при определени обективни (и субективни) условия избиват навън под формата на болестни психически състояния? Дали някой ден инженерната генетика няма да открие и гена на егото в човека. Дори не мога да си представя какви неочаквани последици ще има това откритие...
Казах вече в един от коментарите към ч.2, а и преди съм твърдял, че според мен съществуват само два вида его - доброкачествено (его за оцеляване и самосъхранение) и злокачествено. На какви и колко подвидове може да се раздели последното е чисто теоретична схема. Не виждам практически смисъл от подобна категоризация на злокачественото Его, първо, защото всички негови елементи са злокачествени, и второ, защото би било чудо човек да се отърве от него. Не съм краен песимист, но ми се струва, че това наистина е много трудно, да не кажа невъзможно. В този ред на мисли първо да те попитам, възможно ли е с методите на психологическата наука да се проникне толкова дълбоко в психиката, че да се открие и изследва БЕЗПРИСТРАСТНО и ОБЕКТИВНО същността на много потайното ЕГО? Въпросът донякъде е провокативен, като имам предвид, че самите психолози - теоретици и практици, изследователи, анализатори и други, крият в себе си някакво Его. Нали ще се съгласиш, че човешката душа и конкретно психиката не са подчинени на определени физически, химически че дори и математически закони и теореми, което означава, че субективността в малка или по-голяма доза е неизбежна. И второ, ако имаш някакви статистически данни от научни изследвания за броя на хората, страдащи от подчинението си на своето его, и тенденциите в евентуалната промяна на този брой, ще съм ти много благодарен!
цитирай
6. анонимен - Тези постинги се четат бавно и се осмислят :)
12.01.2010 18:58
Настина този вид стратегия на Егото е причина за много проблеми в битието на нацията, но искам да те попитам ти нарочно ли се дистанцираш - "вие, българите"? Не съм засегната, защото винаги съм била против това да се слагат всички хора под един знаменател, но ми е интересно да науча твоето самоопределение какво е в момента. Поздрави :)
цитирай
7. galatceq - Като цяло съм съгласна с анализа, ...
13.01.2010 20:27
Като цяло съм съгласна с анализа, който си направила, бих допълнила обаче, че голям дял за такива явления има цялата материалистична култура, която не оставя на хората истинско време за семеен живот, а ги принуждава да работят и работят - едни за оцеляване, други - за материални интереси ! При такава насоченост чудно ли е , че има такива типове его ? Едва ли
цитирай
8. compassion - Мили Томич, разбирам Егото ти,
13.01.2010 21:10
но ти не си разбрал като какво е стратегията (която и да е) на Егото изобщо. Явно, не съм го обяснила добре. Накратко, но от самото начало:
Човек се ражда с божествена душа и в такъв смисъл, всички сме еднакви и заедно съставляваме ЕДНО. Ние сме сътворени съвършени, в състояние да оцелеем и да продължаваме живота. Дадена ни е свобода и имаме възможност да се развиваме и усъвършенстваме. Къде е грешката тогава? От къде идват всичките ни беди (като индивиди и като човечество)?
От безобразията на Егото! Разбираш ли? Не от самото му съществуване, а от нашето невежество и безхаберие по отношение на неговите прояви. Все едно, ти като родител да оставиш детето си без прехрана, без грижа и възпитание, напълно на произвола на съдбата. Какво добро очакваш тогава? Егото ти, това си ти! Както детето е част от теб и носи твоята кръв, твоите гени. Егото ни не е нещо външно, чуждо, враждебно, или нещо излишно. То е нашата психическа нагласа и ни предлага стратегиите си като начин за приспособяване към новата среда. Значи ни е жизнено необходимо. В резултат от прилагане на стратегиите му, ние добиваме някакви навици, патрони на мислене и заучено поведение, което НЕ Е БОЛЕСТ, а е една ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ, на базата на която МОЖЕ да се развие някакво заболяване евентуално, но в повечето случай, това не става. Така, че ВСИЧКО, което описах до сега е НОРМАЛНО. Не става дума за клинична психопатология, а за прояви на Егото, чиито психологични основи трябва да се познават, за да се направят УСПЕШНИ опити за премахването на тези прояви след време, когато индивидът вече не е безпомощно малко дете и може сам да се справи с проблема си, без да ползва патериците на сурогат потребностите, които предлага Егото.
Както вече казах, ако човек остави Егото си да вилнее, то ще натвори супер-проблеми и ние ще ставаме все по-зависими от емоционалната си НАГЛАСА, станала НАВИК, от там - ХАРАКТЕР и накрая - СЪДБА. В такъв смисъл, ние държим съдбата си в собствените си ръце. Ако се опитаме да овладеем Его поривите си, да изместим заученото поведение-маска с ново, по-ефективно и отговорно, съзнателно поведение, ние ще сме победители във вечната борба и ще сме в състояние да опознаем истинската си вътрешна същност, онази божествена безусловна любов, от чиято светлина сме произлезли някога. Преминавайки през много форми, енергията сега е избрала човешката форма и в този избор е и целия смисъл на човешкия живот - да се стигне до просветление и прозрение на ИСТИНАТА. Това не означава да убием Егото си, но да го накараме да млъква от време на време, ние да го насочваме, а не то нас. Ако оставим Егото да ни тласка от един към друг проблем (болести, войни, агресия от всякакъв сорт), ние никога няма да достигнем до смисъла. Затова ви обяснявам всичко това. Не за да ви обиждам или поучавам, а за да ви помогна. Аз самата, въпреки, че интелектуално напълно разбирам проблема си, от време на време отново падам в клопките на Егото си и страдам. Но му се вижда вече края.... едва крета... ха-ха-ха....
Статистика нямам, Томич. В никой учебник по психология няма да намериш за стратегиите на Егото. В научните си изследвания някои автори правят анализ на човешките характери, обясняват феномена персоналност и от там извеждат някои емоционални зависимости, които аз наричам стратегии на Егото. Тези автори, които съм чела по въпроса са: A. Maslow, W. Glaudemans, R. Snel, T. Kahler, H. Capers, W. Reich и A. Lowen (на английски или недерландски). Не ми е известно дали някой от тях е преведен на български.
цитирай
9. анонимен - Много ми хареса тази последователност:
13.01.2010 21:36
НАГЛАСА-НАВИК-ХАРАКТЕР-СЪДБА! С това е казано всичко!
цитирай
10. compassion - Здравей, Ева!
13.01.2010 21:50
harvi написа:
Настина този вид стратегия на Егото е причина за много проблеми в битието на нацията, но искам да те попитам ти нарочно ли се дистанцираш - "вие, българите"? Не съм засегната, защото винаги съм била против това да се слагат всички хора под един знаменател, но ми е интересно да науча твоето самоопределение какво е в момента. Поздрави :)

Родена съм като българка. От 10 години имам паспорт на Кралство Недерландия, но по убеждения съм космополит. Не принадлежа на никоя националност или територия. Дори на Земята не стъпвам често. Витая си из пространствата и само там ми е наистина "у дома". Уча се да се усетя дете на майката Земя и много ми е болезнено, защото като си дойда в България се чувствам чужда и нежелана, а като се прибера в Холандия се чувствам дискриминирана и неприета. Като че ли нарочно съм избрала съдбата на емигрант, за да поддържам тази болка: "I am not welcome!" Трудно ли е да се разбере защо отричам националната принадлежност и предпочитам да говоря за всички като за ЕДНО. Само там в единство съм била щастлива, а след като се родих тук се усещам само нежелана, отблъсната. Имам и от българската подозрителност и мнителност все още, и от желанието да се утвърдя и да постигна нещо значимо (разбирай, за да ме обичат) и т.н. много са треските за дялане.
Еве, не пожелавай никога чуждия проблем (защото ти се струва по-малък). Всеки изживява своята болка по своему. Описаните стратегии не съществуват в идеален вид, а обикновено на практика има смесеци от тях и така се добива уникалното лице на всеки. Като казах, че мазохистичната стратегия е типична за българите, имах предвид, че "байганьовщината" си има психологична основа и ако не се признае и разбере, никога няма да се премахне. Българите ще продължават да се въртят в същия омагьосан кръг не 20 години, а още три пъти по 20 години сигурно, защото са инати и не се подлагат на превъзпитание, а се оставят старите възпитателни методи и наслагваните негативни убеждения да ги управляват. А толкова искам България да се споменава с добри примери.... Все пак в сърцето си съм за България.
цитирай
11. анонимен - Руми, аз съм съгласна, че тук всеки обича да се
13.01.2010 21:56
изживява като жертва. Тази пасивност, инертност и липса на визия са спрели развитието на нацията за дълъг период от време. Все още питаме "дали ще ни раздават въженцата или сами да си ги купим"... Лесно се отхвърля някой, който е успял да уреди живота си - от злоба, завист и самосъжаление. Манталитет се променя бавно, но е нужно Прометеевско дело!
цитирай
12. compassion - Добре дошла galatceq!
13.01.2010 22:01
Да, с духовните ценности може да се занимава този, който е задоволил базисните си материални потребности поне на минимално ниво или този, който не им отдава никакво значение, т.е. важни са приоритетите. Българите все се оплакват, че са бедни, но като ги погледнеш отблизо забелязваш че, повечето имат собствено жилище, обзаведено модерно с всичко необходимо, похапват си здраво (54% от българското население е с изразено напълняване, а 11% от тях са със значително свръхтегло, т.е. вече говорим за затлъстяване.), а по улиците, магазините и заведенията в градовете не можеш да се разминеш от народ. За каква бедност става дума тук? Духовна! Затова обичам да идвам тук в блога, защото покрай явните простотии се срещат и невероятно интелигентни постинги на истински духовни личности. В тях ми е надеждата, мислейки за България.
цитирай
13. compassion - Да, harvi!
13.01.2010 22:33
Сигурно, защото аз много съм пътувала и съм живяла в различни страни за по-дълго време, затова мога да сравнявам и да имам лично впечатление (поглед отстрани). Малки примери:
Едно детенце в градината с майка си се затичва през тревата, а майка му бързо виква: "Не!" Има там табела "Забранено е тъпченето на тревата!". После детенцето се навежда на пътеката и взема едно камъче, което разбира се веднага се опитва да сложи в устата си. Майката с ужас пак виква "Не!", защото си представя хилядите микроби и после болести. Детето затичва сред тълпата и майката пак виква "Не!", уплашена че ще се загуби или че някой може да го отвлече. Разбираш накъде клоня. Детето иска да опознае света, а българската майка самата тя нищо друго не е чула от своята майка, така че само това си знае и повтаря: "НЕ! НЕ! НЕ!" А на плажа? Даже шамари се раздават и се влачат пищящи деца по пясъка. Никъде по света не съм чувала така да пищят децата. Не преувеличавам. Сигурно и ти си пътувала и имаш мнение по въпроса. Но така се започва с мазохистичната стратегия в България, а после яслите, градините и училището подхващат още по-здраво негативизма и метода на забраната. Тук, в Холандия, например, не съм виждала надпис, че нещо е забранено (дори за пушенето). Казва се, че е нежелателно или че ще ни бъдат благодарни, ако не пушим, или че е препоръчително да не пушим и т.н. вежливи форми на обръщение към клиентите. А на децата се позволява какво ли не. Аз (нали съм си български възпитаник) го намирам за глезотия и съм изумена как от тези глезени деца израстват после възпитани и умерени личности без комплекси. Тук свободно можеш да си купиш наркотик, но в кофи шоповете ще видиш предимно чужденци. Холандските младежи може и да пробват веднъж-дваж от любопитство, но зависими почти няма и в клиниките са повече алкохолнозависимите, отколкото наркоманите. Алкохол и цигари не се продават на младите (под 18 г). Значи, пак стигнахме до сладкия плод на забраненото. Този метод никога и никъде не е дал добри резултати.
цитирай
14. анонимен - Аз се отнасям към дъщеря ми още от бебешка възраст
14.01.2010 09:02
като към личност с право на собствени чувства, вкусове и мнение. Демонстрирам уважение към личността й и досега не съм имала проблеми с поведението й. Интересно е, че когато имат право на собствено мнение, което трябва да се обясни и защити, се чувстват по-отговорни и сами разбират действията си.
цитирай
15. compassion - Абсолютно си права, Еве!
14.01.2010 09:54
Когато гласуваш доверие, предизвикваш отговорност, но ако някой има смущения на личността от някакъв род (това вече е болестно състояние, което трудно се лекува) или ако е нестабилен и малодушен, той може да злоупотреби и да изложи и себе си и другите на огромен риск. От там идва нуждата от проверка и контрол, но това, ако се интерпретира погрешно от другата страна, може да сложи край на доверието и така пак да се озовем в порочен кръг на взаимно неразбиране и дисхармония. Много е трудно да се възпита едно дете в среда на негативизъм и агресия. Затова още повече ти се възхищавам, Ева. Детската психика е неукрепнала и много лесно ранима. Това, което си градила няколко години може с един неправилен ход да се срине до основи. Особено тази опасност се увеличава в периода на пубертета по обективни (хормонални) причини. Родителите трябва да са бдителни, но нали и те са хора (с техните си проблеми), често пропускат момента да се намесят и детето се отклонява в мрака. Затова винаги казвам: Оповавайте на лбовта. Това е най-могъщото средство за възпитание. Когато имаш вяра, ще успееш! Ти си ми много красив пример за вяра и успех, harvi! Продължавай да сееш своята мъдрост.
цитирай
16. lotos16 - Прочетох, Руми.
14.01.2010 13:24
И трите части. Преосмислям прочетеното... после ще питам.
Благодаря.
цитирай
17. compassion - Много мъдро, lotos16
14.01.2010 13:30
Всеки в блога може да си пише каквото си иска, а ти като четеш не си длъжна да го приемаш. Но е хубаво, че можеш да преосмислиш и да питаш. Така натрупваме опит като в тренажор и после в реалния живот разпознаваме и овладяваме емоциите си по-добре, за да стигнем до необходимия ни баланс и хармония.
цитирай
18. galatceq - Да, с духовните ценности може да се ...
14.01.2010 14:32
compassion написа:
Да, с духовните ценности може да се занимава този, който е задоволил базисните си материални потребности поне на минимално ниво или този, който не им отдава никакво значение, т.е. важни са приоритетите. Българите все се оплакват, че са бедни, но като ги погледнеш отблизо забелязваш че, повечето имат собствено жилище, обзаведено модерно с всичко необходимо, похапват си здраво (54% от българското население е с изразено напълняване, а 11% от тях са със значително свръхтегло, т.е. вече говорим за затлъстяване.), а по улиците, магазините и заведенията в градовете не можеш да се разминеш от народ. За каква бедност става дума тук? Духовна! Затова обичам да идвам тук в блога, защото покрай явните простотии се срещат и невероятно интелигентни постинги на истински духовни личности. В тях ми е надеждата, мислейки за България.

В общи линии такова е мисленето тук, но аз често се питам не е ли вече време да се замислим по-мащабно ? Все пак всички хора сме съставните части на едно цяло , докога ще живеем в това духовно детство , благодарение на което дискутираме въпроси за егото ?
цитирай
19. compassion - Не знам
14.01.2010 16:25
Всеки отговаря за себе си.
Ние сме ЕДНО на духовно ниво. Но това не значи, че едни трябва да влачат другите, докато те спят. Всеки си има пътя и времето за пробуждане. Насила не става.
То е като да кажа, че всички сме цветя. Но едни са цъфнали в различни прекрасни форми и всеки признава, че са цветя. Други едва са поникнали и трудно се различават от тревата и почти никой не вярва, че от тях ще цъфне цвете. А трети са още в Земята като семе и никой дори не подозира, че ще поникнат и цъфнат като цвете. Някои пък са още в плодника на цъфналото цвете и тепърва ще стават семе, че да се посадят , израстат и цъфнат.... я камилата, я камиларчето.... Всичко може да се случи и така и да не се осъществи заложения от създателя план за цвете. Сега сигурно по-добре ме разбра. Някои ще си останат потенциална идея за цвете и ако не им е писано да израстнат, това няма да стане. Ще мине една крава и ще ги опасе...например... ха-ха-ха.... Не се притеснявай! Ти прави каквото трябва и по най-добрия начин, на който си способна и за другото не се грижи. То следва естесвените закони на любовта. Ако я имаш, интуитивно ще усетиш истината.
цитирай
20. tomich - Това вече е "смилаемо" :)
14.01.2010 20:15
Дали няма да сбъркам, ако кажа сега че няма типове ЕГО, а има различни СТРАТЕГИИ НА ЕГОИЗТИЧНИЯ ЧОВЕШКИ ХАРАКТЕР? Щото като чуя думата ЕГО, неволно си представям, че Висшият Разум нарочно е вселил в душите ни някакво второ "човече", което да човърка и да се бъзика (извинявам се за грубото сказуемо) с нашите емоции и характер :)...
Много интересно е да се знае, доколко успешна може да е борбата на АЗ-а с тези стратегии на собствения му характер. Затова те попитах за статистическите данни. Странно, защо все пак няма такива, биха били много полезни.
Това за гена на егото беше полушега - все пак мисля, че има някои черти в човешкия характер, които са генетично зависими.
За много неща си права!
Понеже съм любопитко, взех че се запознах с Пирамидата на Маслоу и теорията му за йерархията на потребностите и останах изумен - толкова ми хареса тази теория. Намерих потвърждения на това което коментирах в предишния постинг: ако една от нуждите (потребностите) не е задоволена достатъчно, липсва мотивация за потребност от по-високо ниво. И че най-силни са физиологичните потребности лежащи в основата на пирамидата: дишане, храна, вода, сън, секс, хомеостаза, освобождаване от биологични отпадъци. На върха на пирамидата стои потребността от себеутвърждаване. Мнооого интересно! Видях че съществуват положителни и отрицателни обратни връзки във и между самите потребности...Интересни са твоите разсъждения на фона на неговата теория. Признавам, не съм специалист, но си мисля след всичко видяно и прочетено, че влиянието на системата в която живеем и правилното възпитание на подрастващото поколение оказват решаващо влия на оформянето на човешкия характер и създаването на условия за израстване на хармонична личност.
Но да свършвам засега...
цитирай
21. compassion - Много ме зарадва с този коментар, Томич
14.01.2010 20:57
Да, пирамидата на известния американски психолог Абрам Григорьевич Маслов (с родители от Русия) е много популярна и се изучава даже в курсовете по икономика и мениджмънт. Хубаво е, че си я намерил и си разширил познанията си в тази насока. Това е смисълът на тези разговори: да се обогатяваме и взаимно стимулираме.
цитирай
22. lotos16 - Приемам, Руми.
15.01.2010 12:23
compassion написа:
Всеки в блога може да си пише каквото си иска, а ти като четеш не си длъжна да го приемаш. Но е хубаво, че можеш да преосмислиш и да питаш. Така натрупваме опит като в тренажор и после в реалния живот разпознаваме и овладяваме емоциите си по-добре, за да стигнем до необходимия ни баланс и хармония.


Този материал трябва да се чете бавно, да се препрочита. Принтирала съм си го, да мога да си подчертавам и да ми е под ръка.
Осмислям значи, че се опитвам да разбера себе си, какво мога да променя, да разбера преодоляла ли съм неволните си грешки спрямо детето ми.
Вече си обяснявам поведението на някои хора от най-близкото ми обкръжение. Ох, не че си обяснявам, потресена съм как Стратегия втора (орална) им приляга като ръкавица. Та като се освестя, ще питам има ли изход за мен...
цитирай
23. compassion - Ти подхождаш почти научно, lotos16
15.01.2010 16:50
Ако всеки се вгледа така внимателно в себе си и в близките си и разбере как е достигнал до сегашната си ситуация, ще е в състояние да реагира позитивно и да заживее по-смислен и уравновесен живот. Ще достигне до нивото, когато ще е в състояние да бъде щастлив самият той, а и другите около себе си да направи щастливи, общувайки с тях от позицията на любовта, а не ръководен от страх или различни комплекси и вини.
Изход винаги има!!! Само, когато си се омотал в дребните проблеми, не можеш да видиш цялата картина и трябва някой от страни да погледне, а като ти каже си викаш: "Ама аз това си го знам!" Всеки средно интелигентен човек ги знае тези работи, но не осъзнава как да излезе от проблема си или не е достатъчно мотивиран за промяната, или е песимистично настроен и не вярва, че може да се оправи, затова се оставя да потъва все повече и повече в духовната си мизерия.
Винаги си добре дошла при мен мила lotos16!
цитирай
24. nicodima - Благодарна съм, че намерих блога ти!
15.01.2010 22:30
Засега просто го изучавам и още не мога да взема отношение по доста от въпросите, защото е нужно време за четене / преди всичко /...
Последните три постинга са невероятно интересни и карат човек да надникне отново в себе си, а аз съм от тези, които непрекъснато гледат навътре, за добро или за лошо...
Що се касае до Маслоу, винаги съм си мислила как народи като индийския и тибетския изграждат една висша духовност при невероятната нищета... И това, което споменаваш за нашия народ - проблемът ни не е в бедността, а в липсата на мотивация да променим състоянието си към по-добро. От една страна е липсата на политическа воля, от друга - неверието ни...
Само не съм съгласна за дебелите хора - дебели са, защото се злоупотребява с евтини тестени и мазни храни. Истински здравословната храна е скъпа по целия свят...
цитирай
25. platttonnn - Хубаво казано,
16.01.2010 12:39
ако беше по кратко щеше да е още по хубаво. Малко са хората,които правят разлика между вън и вътре. Още по малко са тези,запознати с психичната структура на човека. А тя е невероятна,като се започне от архетипове,колективно несъзнавано и се стигне до съзнанието,където Азът е централна фигура. Липсата на обич в детството е предвестник за бъдещи страдания. Но има спасение.Когато не сме обичани нищо не ни пречи ние да обичаме,естествено безусловно. Така постъпват зрелите духом. Обичащият е по щастлив от обичаният. Психиката е саморегулираща се система. Там всичко е компенсаторно. Нужна е воля,вяра,разбиране и големи усилия,първо за отделяне от детският манталитет и после за себепознание. Воля е: наличната психична енергия,която е на разположение на съзнанието.
цитирай
26. galatceq - :) Относно сравнението ти с цветя ...
16.01.2010 15:42
:) Относно сравнението ти с цветя ето нещо и от мен : Никой не очаква да види как никнат цветя, ако те не са били посети в плодородна земя. Една хубава роза не може да поникне и цъфне в гранит. Следователно не можете да очаквате да стигнете до ясновидството, нито до практикуването на някое окултно изкуство, ако почвата не е подготвена, ако духът е само една скала от дисхармонични мисли.
цитирай
27. compassion - Добре дошла, nicodima!
17.01.2010 11:54
Аз харесвам коментарите ти в блоговете, където съм те срещала и не съм коментирала след теб, защото ти вече си казала, каквото мисля и аз (в повечето случаи).
Личи си, че гледаш навътре в себе си.
Маслоу е роден в Бруклин (!!!) от родители руски емигранти и е обяснимо отношението му към базисните нужди (приел е доста от американската култура), а в Индия и Тибет традиционните вярвания са, че материалния свят е второстепенното по отношение на духовното. Въпрос на приоритети и възпитание, мила. Източната и западните философии са противоположни, както и посоките изток и запад. В нашето съвремие някои т.н. източни учители (например ОШО или Нитянанда) се опитват да хвърлят мост между тях, но май повече извличат лична изгода от още по-голямото объркване на някои лесни за манипулиране хора. http://www.youtube.com/watch?v=qXdsDxYnGkI
Липсата на мотивация за промяна в българския народ идва от пасивното му отношение към собствената му съдба. Стои и чака някой друг да му "оправи живота". Това е заучената роля на жертвата, а като се съчетае и с липсата на ВЯРА, резултата е типично байганьовски. Затова призовавам всеки да се вгледа първо в себе си.
Дебелите хора са дебели поради хормонални нарушения и/или неконтролируемо ядене (умишлено не казах хранене, защото храненето е естествено задоволяване на биологичните нужди от храна - и духовна), а яденето е лапане без МЯРА, удовлетворяващо всъщност една психологична потребност от приемане, обич и себеизява, която не е намерила адекватната си изява чрез творчество и хармонични взаимоотношения с другите. Да, това казвам и аз: ЗЛОУПОТРЕБА с храна, независимо каква (количеството е огромно, а качеството има значение за здравето, разбира се, но ако хапваш само по една баничка на ден няма да станеш дебел, а просто ще ти липсват витамини и можеш да увеличиш холестирина си, например.....)
Тези комплексирани и депресирани хора намират щастие в консумирането, знаеш го. Сами не се усещат, а като им го кажеш се извиняват с теории за качеството на храната. Винаги съм го казвала: Когато човек иска - намира начин, а когато не иска - намира оправдание.
цитирай
28. compassion - Отдавна не си идвал platttonnn
17.01.2010 12:10
Благодаря ти за коментара!
Аз не искам да констатирам, че малко хора са запознати с психичните явления, а да помогна на тези, които търсят помощ. Четейки ме, те могат да се ориентират в проблема си, защото аз пиша "лесно смилаемо", т.е., за всеки. Целта ми не е да блесна, а да помогна. Специално този постинг стана по-дългичък, защото много исках да ме разберат правилно и защото много ме боли за българите (сами не се разбират, а друг не слушат). Аз съм родена българка, минала съм през тази преса (възпитанието в България) и сигурно затова така добре ги усещам, но съм имала силата да взема свободата в собствените си ръце. Пожелавам го на всеки. Това не значи непременно да отидеш в чужбина, а да работиш за духовното си усъвършенствуване, вместо да се концентрираш само върху материалния свят. Говоря за изместване на приоритетите, за себеосъзнаване.
цитирай
29. compassion - Мила galatceq,
17.01.2010 12:53
ние с теб гледаме от различни ъгли. Да имаш конкретни очаквания е по принцип метод водещ сигурно към разочарования. Аз имах предвид не ОЧАКВАНЕТО да поникне цвете, а ЗАЛОЖЕНАТА от създателя потенция на растежа (семето като символ). Затова имам безкрайно доверие в него и ВЯРА в самия процес на живота, приемайки го като вечен, самопораждащ се. "Една хубава роза не може да поникне и цъфне в гранит." казваш ти, а аз ти отговарям, но един еделвайс - може. Сега разбираш ли дискриминативния си начин на мислене? Ти се увличаш по клишето, че розата е царица на цветята, и сигурно още, че лъвът е царят на животните. Дивият мак в полето не е по-малко красив от розата в царските градини... Всяко живо творение е ЧУДО, в което виждам грандиозния план за осъществяването на хармония и баланс. Почвата може и да е бедна и оскъдна, но е плодоносна, т.е. ражда, а важен е самия процес на създаването, на творчеството, на раждането, божествен процес, достижим от хората с добра ВОЛЯ. Защото на нас ни е дадена СВОБОДАТА на избор. Можем да градим, а можем да изберем и да рушим.
Не е нужно да се стремим да стигнем до ясновидство, нито до практикуване на някое окултно изкуство. Всичко е в нас. Трябва да се научим да гледаме навътре, вместо да тичаме в света на суетата и да гоним материални облаги. Тогава ще изпитаме желаното удовлетворение и щастие. Богат е не, който има много пари, а който няма много желания. Богат е не, който трупа материални богатства, защото много лесно може да ги загуби, а който храни и подсилва духа си, защото тогава той ще му даде сили да преодолее и най-трудните обстоятелства в живота. В такъв смисъл по-богатата почва (духа) може да роди повече и всякакви цветя (мисли, думи и дела) и в този аспект съм съгласна с теб, а не в смисъла, който ти вложи, че ценни са само ярките представители на живота и само те ни дават възможност за големи постижения. Всичко е взаимосвързано и само заедно изразява богатството на възможностите и само заедно се подпомага и прави възможно съществуването си. Ние сме ЕДНО!
цитирай
30. platttonnn - Възхитително compassion
17.01.2010 14:58
и приятно е това величествено смирение,нагледен пример за всеотдайност и духовна извисеност. Приятен ден и много щастие и здраве.
цитирай
31. nicodima - Здравей, compassion!
17.01.2010 15:48
Традиция е при нас държавата да е абдикирала от гражданите си и в тяхното недоволство да се крие изискването за по-голяма заинтересованост. У нас държаната е активна спряма гражданите си тогава, когато трябва нещо да вземе, а не да даде. Да вземе данъци, глоби, земи, а да не дава защита срещу престъпност, измами, липса на справедливост и какво ли не още... Та може недоволството на българина да идва от това. Аз бях една от тези, които бурно реагираха срещу вялата реакция на кметството в София и смехотворните му оправдания при първия паднал сняг. Струва ми се, че ако не бяха нашите реакции щяхме да сме заринати до шия и никой да не отиде на работа. Още повече, че има далавера и с фирмите по чистотата и ако се разровиш из блоговете, по-компетентни хора от мен ще ти разкрият схемата. Да, снегът е хубаво и вълнуващо нещо, но не с цената на счупената ръка на сина ми, например. Близка приятелка от Швеция ми се обади и ми каза, че хората не се вълнували така от снега - ами да - те живеят стотици години при този климат...
За затлъстяването - и аз имам мнение, лекар съм, причината е много комплексна и далеч не само психологическа. Склонни сме винаги да залитаме в една или друга посока, когато се мъчим да си обясним нещо. Проблемът го има в Германия и Чехия, ние сме на трето място... Била съм и в двете страни - продуктите и начинът на хранене при нас и тях са 1 : 1. Та не се учудвам...Консумацията на алкохол - също... Сладки и тестени храни - също... Свинско, кнедли, бира - там, свинско, баници и ракия тук... Скъпи диетични храни - цената на рибата е най-висока, пресните плодове държат малко цената, зеленчуците - също - но пък го няма навика... Пици и баници се предлагат навсякъде, мазните и солени чипсове - също... Няма ефективна пропаганда, колкото спряха пушенето, толкова ще спрат и злоупотребата с такива храни... Няма ниво на здравната култура, което да е спирачка към прекомерна консумация. Депресията безспорно води до злоупотреба с храна, но комплексарщината понякога е и с обратен знак е и стимул, така че не е еднозначна...
Винаги съм твърдяла, че изходът е в образованието на хората, в проглеждането, в собственото Възраждане... Но това е труден, да не кажа невъзможен процес...навсякъде по света, какво да кажа за нас...
цитирай
32. compassion - Ако искаш да разбереш нещо,
17.01.2010 16:58
не го приемай лично, но слушай с разума си и го интерпретирай чрез интуицията си, а когато искаш да кажеш нещо, не предполагай, а говори със сърцето си и с приятелска интонация. Аз не залитам, мила, а съм пристрастна към съдбата на българите.... казано е от сърце и с приятелски тон :))
Не знаех, че си лекарка, Даниела. Сега като научих, обаче, няма да те питам какво мислиш за българското здравеопазване. Нещата не зависят от нашето мнение за тях.
В общи линии съм съгласна с твоя коментар и просто нямам какво да допълня към него, освен да припомня, че проблемът за затлъстяването е световен проблем (казват на развитите държави). Не искам да отварям нова тема и понеже не съм специалист по храненето ще се огранича само да спомена, че даже в бедните африкански държави има пълни хора .... щото и там има хора със застоял начин на живот... и закостеняло мислене......... нали ти казах, че не залитам?... но съм пристрастна ....ха-ха-ха ... и към африканците... към човечеството. Искам хората да са щастливи, но и извънземните... ха-ха-ха... Вселената ми е безкрайната цел.
Еми то, ако човек тръгне да се заяжда, ще намери за какво, но чувствам, че ти си добронамерена като мен. Не повече, нали? Иначе как ще те обичам? Ха-ха-ха...nicodima, приятно ми е, че си тук.
цитирай
33. compassion - Така, така, говори ми
17.01.2010 17:14
platttonnn написа:
и приятно е това величествено смирение,нагледен пример за всеотдайност и духовна извисеност. Приятен ден и много щастие и здраве.

Слушам те.... ха-ха-ха, но да знаеш, че съм внимателна като чуя похвали и си викам: "Благодаря ти, Боже, че ми помагаш да разбера, че греша като всички хора!"
Приятен ден и на теб!
цитирай
34. nicodima - 32. compassion, здравей!
19.01.2010 10:05
Вероятно написаното ми слово звучи по-остро, защото доста хора ме укоряват, че приемам лично нещата.
Отдавна съм прекрачила състоянието, при което човек се дразни от различно от неговото мнение, още повече, когато става въпрос за лична житейска позиция. Напротив, винаги съм мислила, че различните мнения са част от цялостния образ на факта или събитието.
За здравеопазването не искам да говоря съвсем тенденциозно... Мога да кажа само едно - има тотално абдикиране на държавата от него, без значение на кого е правителството...
цитирай
35. hel - Още веднъж прочетох материала и ...
22.01.2010 10:46
Още веднъж прочетох материала и коментарите. Като балсам влиза всичко в мен. Много четивно, разбираемо и добре систематизирано. С голямо удовлетворение чета коментарите и твоите отговори. Чакам с нетърпения следващата стратегия и тогава ще си принтирам всичко. Автор - Руми compassion.blog.bg, освен ако ми дадеш друго авторско име. :)))
Безкрайни благодарности!
цитирай
36. kasnaprolet9999 - Няаправо си личи, че много си пострадала от
26.01.2010 00:30
този тип хора и като те чета все повече ми се изпарява желанието да имам нещо общо с тях, ролята на психолог и коректор на тяхната личнос ме изпълва с тих ужас.
цитирай
37. compassion - nicodima, все пак заминах за България
30.01.2010 21:25
nicodima написа:
Вероятно написаното ми слово звучи по-остро, защото доста хора ме укоряват, че приемам лично нещата.
Отдавна съм прекрачила състоянието, при което човек се дразни от различно от неговото мнение, още повече, когато става въпрос за лична житейска позиция. Напротив, винаги съм мислила, че различните мнения са част от цялостния образ на факта или събитието.
За здравеопазването не искам да говоря съвсем тенденциозно... Мога да кажа само едно - има тотално абдикиране на държавата от него, без значение на кого е правителството...


и бях там две седмици - най-студените за последните 60 години. Отново се сбъсках с тъжната действителност на българите и отново се почувствах безпомощна да променя каквото и да е. Разбирам сега още по-добре твоето мнение. Дори не смея да кажа как може да се излезе от създалото се положение.
цитирай
38. compassion - hel, върнах се от България
30.01.2010 21:36
hel написа:
Още веднъж прочетох материала и коментарите. Като балсам влиза всичко в мен. Много четивно, разбираемо и добре систематизирано. С голямо удовлетворение чета коментарите и твоите отговори. Чакам с нетърпения следващата стратегия и тогава ще си принтирам всичко. Автор - Руми compassion.blog.bg, освен ако ми дадеш друго авторско име. :)))
Безкрайни благодарности!


В коментар 8 изброявам авторите, които съм чела по въпроса: A. Maslow, W. Glaudemans, R. Snel, T. Kahler, H. Capers, W. Reich и A. Lowen, но написаните тук постинги са моето лично мнение.
Скоро ще напиша последните два постинга от тази поредица. Те са огледалото, в което всички можем да се огледаме и разпознаем по-малко или повече.
цитирай
39. compassion - kasnaprolet9999
30.01.2010 21:46
kasnaprolet9999 написа:
този тип хора и като те чета все повече ми се изпарява желанието да имам нещо общо с тях, ролята на психолог и коректор на тяхната личнос ме изпълва с тих ужас.


Не всеки има сърце за болките на другите, така е.
цитирай
40. compassion - Благодаря на всички приятели,
30.01.2010 21:50
които ми писаха на лични, загрижени от дългото ми мълчание. Това ме трогна.
Всички, които продължават да гласуват за мен са ми особено мили и тяхната преданост ми говори много.
В трудните моменти се опознават хората....
цитирай
41. zvezdichka - Права си Руми, че
30.01.2010 22:13
често срещано явление в България е децата да се държат под контрол и подчинение и да им се натрапва, което е добро за тях, какво да правят и какво да не правят. И майките си мислят, че са прави и ограничават свободата на децата си. Аз също преди съм се борила срещу мнението на моята майка и съм гледала да отстоявам свободата си и да не бъда зависима от нея като психика преди всичко. Защото това те заробва в един момент. И това е била и една от причините да не остана в родния си град, а да си търся работа настрани. Но е важно човек да осъзнае своята зависимост и да прояви смелост. За това понякога е нужен и съвет, отваряне на очите и прочие...
Интересно ми беше да изчета темата и коментарите към нея. Виждам, че в много от нещата, за които пишеш са ми толкова близки и съм абсолютно съгласна с теб!
Успеех ти желая във всички дела, в които се влагаш и Божият мир да пребъде в сърцето ти!
Поздрави!
цитирай
42. compassion - Благодаря ти, Звездичке за новата гледна точка!
30.01.2010 22:32
Абсолютно вярно е, че майките и бащите могат да бъдат всякакви, но децата (като обект на възпитание) са свободни да реагират и преживяват, да взимат решения и да постъпват по свой начин. Трябва да имаш много вътрешна сила, за да успееш да се съхраниш независим от системата и да реализираш собствените си мечти. Ти си успяла, докато много други не са и те имат нужда от помощ, а не да ги обвиняваме, че са слаби, нерешителни или некадърни. Аз избягвам да съдя. Иска ми се всеки да намери покой и хармония.
цитирай
43. feq - Полети при мен!
31.01.2010 17:00
Покана за релаксация, Руми!
цитирай
44. tomich - Паузите кратки или дълги
31.01.2010 18:11
са неизбежни...Спокоен съм, че вече сме "на линия" виждам...
цитирай
45. compassion - Крилцата ме болят, Феичке
31.01.2010 18:45
от толкова много товар, но ще се ядосам някой ден и ще се отърся ... съвсем.
Дойдох при теб и се разплаках. Сигурно това беше последната капка в препълненаната ми гневна чаша. Току що се върнах от България. Тежо ми е, че стоите в тъмнина, но като чета тук някои постинги пак се обнадеждавам. Благодаря ти, Фея!
цитирай
46. compassion - Сериозно се замислих, Томич
31.01.2010 18:50
дали да съм "на линия". Толкова много негативизъм ме заля в България, че загубих вкуса към живота. Хубаво беше, че успях да посетя изложбата на Илиада в Плевен на найните цветни фантазии. Картините в действителност са много по-силно въздействащи. Даже мислех да си купя една, но финансово дъщеря ми осуети добрите ми намерения. Може би до лятото ще се съвзема.
цитирай
47. diamantsredstaklata - Трябва да се осмисли !
02.02.2010 12:50
Много истина. Много. Само осмислянето и разбирането ще ни освободи.
Няма друго лечение- смелост трябва да се изправиш пред истината за себе си, без да се упрекваш, с любов и разбиране.
На всички ни е нужна.
Поздрави!
цитирай
48. compassion - Добре си ме разбрала
02.02.2010 15:16
и много хубаво го каза, кратко и точно.
Благодаря ти!
цитирай
49. zvezdichka - Абсолютно си права
03.02.2010 13:54
Руми и относно думите "Ти си успяла, докато много други не са и те имат нужда от помощ, а не да ги обвиняваме, че са слаби, нерешителни или некадърни. Аз избягвам да съдя. Иска ми се всеки да намери покой и хармония." човек трябва да се осъзнае, че е зависим... И трябва да потърси начин да се пребори. Но често пъти на човек му е нужна помощ за което и твърда почва на която да стъпи... И най-вече осъзнаване! А и ако е победил едно нещо в живота си, то на негово място идва друго и човек винаги трябва да е нащрек или поне да не се отпуска :).
цитирай
50. анонимен - Руми, мисля си дали не можеш да напишеш
03.02.2010 14:30
един или няколко постинга за това, което виждаш, когато идваш тук. Аз си признавам, че никога не съм живяла навън. Може да ми прозвучи като шумна плесница, но когато е от приятел, тя ще бъде с лечебно действие :) Сигурно на теб ти правят впечатление неща, за които ние дори не се замисляме. Ако осъзнаем съществуването на някакъв проблем, е по-сигурно, че ще потърсим решението му.
цитирай
51. compassion - Мила Звездице, харесвам те такава търсеща
04.02.2010 11:12
Затова си успяла. Който търси - намира. Вярно е, че много хора просто си спят, а трябва да се събудят и да са нащрек, за да не се оставят да ги заблуждават и подвеждат и живеят като зомбита някакъв живот-диктовка на системата. Който иска да бъде себе си, обаче, първо трябва да се опознае и да се приеме, а още на тази първа стъпка много хора се провалят. На някои им липсва желание, на други - смелост, а трети дори не осъзнават необходимостта. Че какво им е на живота? Имат какво да ядат, какво повече?
цитирай
52. compassion - Мила, Еве, виж при Кроталка
04.02.2010 11:24
за такъв постинг. Тя е написала много общо някои свои изводи именно в такъв план.
Аз от януарското си пътуване съм много разстроена може би заради лични мои си преживявания и вероятно не съм права. По-късно ще напиша, когато ще съм в състояние да бъда по-обективна.
Ти си права, че от разстояние по-добре се виждат кривиците. Специално аз не мразя и не съдя българите, а искам да им помогна, но ти видя в предишния постинг, че не ме разбраха, а Тит даже ме обвини, че я нападам, а аз я харесвам и исках приятелски да й подскажа някои неща, които виждам да "крещят" от постингите й. Отказах се, разбира се. Не обичам да се натрапвам и затова стеснявам непрекъснато "приятелския" си кръг.
цитирай
53. zvezdichka - Абсолютно си права
04.02.2010 22:43
Руми и системата те вкарва в коловози, от които трудно може да излезе човек, ако няма отворени очи за нейното консуматорско действие и това, което тя възпитава в индивидите. И за да прогледне за тези неща те трябва да му се покажат, трябва да се насочи в един момент човек, да се събуди от своя духовен сън дори, да се научи сам да мисли за някои неща и да търси разрешения, а не да се оставя по течението, защото така е по лесно!
цитирай
54. compassion - Вероятно те интересува, Звездичке
05.02.2010 10:50
http://vencislavomtatsat.blog.bg/izkustvo/2010/02/03/deivid-aik-ot-quot-1984-quot-na-djordj-oruel-prez-hyksli-i-m.485840
Аз обичам да чета и слушам в нета "разни неща" и да обмислям "разни идеи". Допускам, че и ти излизаш от рамките на православната църква и позволяваш на духа ти да се рее, отворен за посланията на Вселената.
цитирай
55. tili - Макар и да не коментирам тук често,
07.02.2010 14:35
аз съм сред приятелския ти кръг. Всичко, което пишеш е много полезно за този, който поглежда понякога вътре в себе си и се опитва да се самоизгражда. Процес, който продължава и отвъд...
Благодаря ти!!!
цитирай
56. compassion - Добре дошла, tili
07.02.2010 15:52
Благодаря ти, че сподели! Идва ми като мотивация да продължа и да напиша последните два постинга за стратегиите на Егото. Някои хора, които не обичат да се вглеждат в себе си, обвиняват за несполуките си другите, държавата, политиците, системата, лошия си късмет и какво ли не, но не и себе си. А всеки сам изгражда съдбата си с мислите и думите си, с поредицата от взетите решения и с действията или бездействията си. Така, че първото задължение на всеки е да се опознае, за да може и да се усъвършенства, преодолявайки недостатъците си.
цитирай
57. diamantsredstaklata - Благодаря ти, че сподели! Идва ми ...
08.02.2010 09:14
compassion написа:
Благодаря ти, че сподели! Идва ми като мотивация да продължа и да напиша последните два постинга за стратегиите на Егото. Някои хора, които не обичат да се вглеждат в себе си, обвиняват за несполуките си другите, държавата, политиците, системата, лошия си късмет и какво ли не, но не и себе си. А всеки сам изгражда съдбата си с мислите и думите си, с поредицата от взетите решения и с действията или бездействията си. Така, че първото задължение на всеки е да се опознае, за да може и да се усъвършенства, преодолявайки недостатъците си.


много точно и добре казано! Животът наистина се оказва не лесна задача и отговорност....
Поздрави!:)
цитирай
58. compassion - Заекът бягал, че го гонел вълкът
08.02.2010 10:20
а насреща му голямо езеро и една патка на брега. Попитал я заека как да избяга, че живота му виси на косъм, а патката го посъветвала да преплува езерото:
__ Но аз не мога да плувам!!!__нервно изплакал заека.
__Е, дадох ти СЪВЕТ, а ти се оправяй нататък сам__мъдро и спокойно отговорила патката и сладко продължила да си поскубва тревица.

Животът е за живеене, а не за преживяне. Съветите дори и на най-добрите специалисти не са застраховка за рая. Всеки носи своята отговорност, така е.
цитирай
59. zvezdichka - Руми благодаря
09.02.2010 12:07
за линка, но с английския хич не ме бива :).
Поздрави!
цитирай
60. iliada - Рум :)
19.02.2010 15:31
Винаги с голямо любопиство и малко претиснение пристъпвам тук ,защото ми се струва ,че по някога ти просто ни сканираш с твоя непогрешим скенер и се чувстваме дори малко неудобно ,ако разбираш за какво ти говоря!:)
Прегръщам те скъпо и ти благодаря от съреце!:)
цитирай
61. compassion - Илианче, знаеш, че съм доброжелателна
19.02.2010 22:07
и само искам да помогна. А ти няма за какво да се притесняваш. На теб само може да се завижда, но аз и завистлива не съм, така че само мога да ти се радвам.
Прегръдки :))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 756173
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26232
Архив