Прочетен: 24929 Коментари: 61 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2010 21:34
Заученото поведение-маска при тази стратегия може да се сравни с това на човека- жертва, който пълзейки в пръстта, непрекъснато е зает на всички нива да угажда на по-висшестоящите с надеждата да получи някои трошици. Психологичната основа на това поведение е цяла история. Детето вече е три-четири годишно. Получило е приемане, внимание, храна, всичко от което се е нуждаело, нооооооо... сега настъпва времето на първата чисто човешка стратегия, свързана с индивидуализирането, опознаването на свободата. Става дума за потребността да откриеш своята уникалност като чавек и да посмееш да я изявиш свободно. Детето на тази възраст започва една борба за свобода на първо място от майка си. Даже, ако тя предоставя голяма свобода на детето си, то ще се чувства ограничено от необходимостта да следва някои правила. Ако тази външна борба за свобода не намери изява, тя се превръща във вътрешна борба като истински конфликт между чувството му на зависимост от майката и базисната нужда от свобода. Чувството на зависимост го принуждава да се приспособи към културата, където израства, а базисната нужда от свобода го води до протест срещу нея. Този вътрешен конфликт е непоносим за едно малко дете и то започва вътрешно все повече да се противопоставя на майка си и сблъсквайки се с нейния авторитет, разбира се, то губи. Тогава Егото пристига със своята мазохистична стратегия, разделяйки вътрешната нужда от свобода от външната нужда от подчинение и адаптация. Така всяка от тези две изключителни сили получава своя терен на действие и валидност. Във външния свят детето остава емоционално зависимо от майка си, а в своя вътрешен свят то създава своята ултимна свобода да реагира както си иска на външните ситуации и никой не може да го обвинява. Никой не знае за това, там вътре то остава на сигурно и тайно място. На пръв поглед изглежда, че това е едно добро разрешение на огромния конфликт, но това разделение се оказва източник на всичкото зло. Детето, опитвало се да се наложи над установените норми на поведение скоро разбира, че това му носи само разочарование и болка. Бързо се ориентирва, че е по-добре да реагира приятелски в името на мира и добрите взаимоотношения с майката, от коята е физически и емоционално зависимо. Но започва да кипи отвътре, да бушува и негодува. Истинска свобода няма да получи, затова приема тайната псевдосвобода от Егото. Свободата да може да каже вътрешното „НЕ!” на външните обстоятелства, но за това никой не може да знае, дори и да не подозира. Това е неговата голяма тайна, с времето растяща и превръщаща се в огромно кълбо от негативна енергия, изградена от смущение, объркване, разочарование и отричане на действителността всеки път при сблъсък с външните обстоятелства на ограничаване на свободата му. То преглъща възмущението си и го натрупва и натрупва във вътрешния си свят, където то може да прави най-ужасни неща и да „наказва”, да изживява своята псевдо-свобода да прави каквото си иска. Но детето копнее за любовта на майка си и се стига до там, че то приема и найното неудобрение на детското непослушание и започва да изпитва отвръщение и омраза към собственото си противопоставяне, което всъщност е източника му на онези тайни приятни усещания за псевдо-свобода. Навън такова дете показва да има един приятен и безоблачен живот, но вътрешно го изживява като тежка борба. Докато оралната стратегия се поддържа от усещането за недостиг, то мазохистичната стратегия съществува на базата на това тайно противопоставяне срещу винаги усещаното чувство на лишаване от свобода. Най-големият страх става тогава страхът от получаването на истинска свобода, когато посмееш да сложиш своите граници. Динамиката на тази стратегия е обвързана с противопоставяне на външните авторитети и те губят тяхната сила върху теб, когато приемеш своя авторитет, а това, когато наистина стане, то бележи края на тази стратегия. Значи първо, за да преодолееш страхът от получаването на свободата си, което Егото ти внушава, ти трябва да се научиш самостоятелно да избираш какво искаш да вземеш, кое ти пасва и обратно да върнеш, това, което не ти е присъщо. За малките деца това означава първо да се научат да ядат, това, което самите те предпочитат и само, когато са гладни, а след това да ходят до тоалетната, когато имат нужда. Да играят, когато им се играе и да се спрат, когато на тях вече им е било достатъчно, т.е. да се научат да приемат идеите на другите, когато им харесват и да казват „Не!”, когато не им харесват; да дръзнат да покажат на външния свят както позитивните си страни, така и не много приятните. В този процес на откриването на своите собствени граници, своя вкус и предпочитания, на собствената си идентичност, те се учат да се индивидуализират и отграничат от другите. Така те се учат свободно да изявяват своята същност. Но в обществото малките деца много често са принудени (прекършени) да спазват хиляди условности и т.н. морални норми за приличие, да не говорим за суеверия и обременяващи и ограничаващи свободата традиции. Не случайно тази стратегия е най-често срещаната (или елементи от нея). Егото, подтиснало естествената свободна (себе)изява на личността, предлага сурогатпотребността от утвърждаване чрез другите. Поведението-маска се изразява в угаждане на другите, вървейки дори срещу собствените си желания, от там и името на тази стратегия. (мазохистична). Когато детето е отглеждано при строг режим, то не научава собствените си желания, защото следва правилата на установеуния дневен режим. Но разбира се с това не искам да кажа, че детето трябва да се остави на самотек да прави каквото му скимне. В живота му трябва да има структура и дисциплина, иначе то става несигурно, но ограниченията трябва да позволяват избор. Така детето научава само да определя границите си. Мазохистичната стратегия по правило възниква, когато детето е прекалено ограничавано със забрани, но тя може да се развие и при деца, които израстват в изобилие и всичко за тях е уредено и направено, решено е вместо тях, така че те всъщност за нищо не трябва да полагат усилия и никакви желания не мога да имат (тъй като те предварително вече са изпълнени). Дългоочакваните деца обикновено така стават безхарактерни и неуверени. Като възрастни индивиди, такива хора не смеят да изразят мнението си от страх да не би другите да го намерят за ужасно и след това да не ги харесват вече. Те предлагат времето, знанията, уменията си на другите, жертват се и лесно правят неща, за които съвсем нямат желания. И всичко това в името на мира и добрите взаимоотношения с другите, от страх да не изгубят симпатията и любовта им. Те отиват още по-далече: те пренебрегват напълно собствените си нужди и желания, т.е., те предават самите себе си и собствените си потребности от свобода и себеизява, за да запазят мира и спокойствието около себе си. Ще ги познаете по тяхното изключително приятелско поведение, любезност и отзивчивост. Те са много гостоприемни и не могат нищо да откажат, но вие може да почувствате онова огромно кълбо от негативна енергия като усет, че нещо не е наред. Вътрешно те се възмущават и им кипи, имат неизречен коментар, противопоставяне, несъгласие. Другите дори и понякога да го усещат, много трудно могат да извадят този им негативизъм на бял свят. Това може да се случи само, ако „последната капка прелее” и въздържалите се дълго, ужасно се разгневят по иначе не толкова основателна причина.
В общи лини, тези хора се чувстват жертви (на системата, ако не на нещо друго по-конкретно или някой от живота им). Те обичат да се оплакват и ако ги попитате „Как е?”, ще чуете разни оплаквания за течове, тока, парното, партийните борби, турския език, колко на зле отиват нещата и колко тъжно е всичко това. И те са просто ЖЕРТВА на обстоятелствата. Толкова се трепят, жертват се, изнемогват, но всичко като че ли е против тях (даже времето, снега, калта и там каквото и да е), те нищо не могат да променят, всичко върви към провал, а те искаха само добро да направят. Между другото, те нямат никакво намерение да се отказват от ролята си на жертви, макар че понякога така им се ще. Те не мислят, че имат право да избягат от тази си нагласа и даже се ядосват като видят, че други се измъкват от мизерията си (и отиват в чужбина, например или правят собствен бизнес). Те се настройват зле дори към тези, които им сочат проблема и им показват пътя за промяна. Какво? Те толкова работят и се раздават, заслужават поне малко уважение и признание, а не да бъдат критикувани, обвинявани, порицавани и наставлявани, отнемайки им СВОБОДАТА (която всъщност те не искат). Разбирате ли парадокса на българската нация? Те ограничават собствената си свобода, но искат и другите да са ограничени. Така извикват у другите чувство за вина и ги предизвикват с непрекъснатото си оплакване, насочено навън към другите, вменявайки им някаква отговорност за положението. Разбира се, те не се обръщат директно към Иван, Драган, а обвиняват неперсонално, именно с което включват и теб и ти се усещаш нападнат и притиснат от тежест като че ли от планина от проблеми. Тази негативност е онази същата от голямата тайна на вътрешното противопоставяне, което сега, обаче, е проектирано върху другия, различния. И зад външното „приятелство” и гостоприемност се крият удари под кръста, хитринки и мръсотийки кой кого да излъже и прекара, как анонимно да го очерни или „да го насади на пачи яйца”. Това продължава докато на другия му писне и изрази възмущението си гласно. О, тогава стойте и гледайте каква уста отваря нашата жертва. Сега може вече директно и конкретно да обвинява и „да сипе огън и жупел”, след което настъпва временно облекчаване от освободената негативна енергия.
Хората с мазохистична стратегия на Егото обикновено са с широка усмивка, с набито тяло и леко подут корем, определено клонящи към свръхтегло. Видимата пълнота, обаче, по-често е резултат от сдържаната негативна енергия, отколкото от преяждане. От тях ще чуете: „Ти толкова ядеш, пък си слаба, а аз почти нищо не ям, пък напълнявам.” При успешно освобождаване от силата на мазохистичната стратегия на Егото се забелязва значимо намаляване на теглото на тези индивиди, дори и при запазване на хранителните навици. Такова освобождаване може да стане чрез осъзнаване и утвърждаване, че имаш свобода да бъдеш себе си и да правиш каквото наистина искаш. Това ще предполага също, че ще намериш смелост да се покажеш пред другите такъв какъвто си с всичките си положителни, но и отрицателни страни. Накрая трябва да се научиш да казваш „Не!”, когато не искаш нещо. По този начин границата между вътре и извън теб ще се срути и ти ще се почувстваш освободен. Едно огромно облекчение настъпва, че можеш да си себе си и хората да те харесват такъв. Полезно е от време на време да си правиш самооценка както на вътрешния мир, така и на външните си отношения с другите и да ги свързваш в едно като проява на своята цялостна личност. Може да откриеш напрежение, раздразнение от хора и ситуации, които никога не си искал да изнесеш на светлина и те са растяли в теб в най-черни краски и затова започваш сам да се мразиш, да се чувстваш лош. Добре е да прегледаш и тефтерчето си с телефони и адреси. Защо не изхвърлиш от там имената на тези, с които всъщност не искаш да поддържаш контакти, но не си смеел досега да кажеш „не”? Ще станеш по-открит и директен и ще ти олекне от всички тези задържани и вече ненужни тайни и от огромната негативна енергия. Тогава ти, изхождайки от спокойната си искрена същност ще си способен на една топла истинска любов, която ти дава сила свободно да избереш да се чувстваш щастлив. Така развиваш способността свободно да избираш и да правиш и другите щастливи. Можеш да им покажеш, че няма нужда да се променят, за да ги обичаш. Ти усвояваш правото си на избор кое да покажеш пред света и кое да запазиш само за себе си. Ти си опознал свободата да избираш и да бъдеш щастлив със своя избор.
Ако вие познавате някой, който има проблеми с мазохистичната стратегия и искате да му помогнете, можете заедно с него да преразгледате съмненията и колебанията му какво хресва и какво иска, да се ориентира сред идеите и да прецени какво е неговото мнение. Такъв човек има навика непрекъснато да се съветва и да пита другите, но вие се постарайте той сам да вземе решението след като е чул мнението ви и наблегнете на отговорността, която след това трябва да носи. Тъй като такъв човек има навика да не казва какво не му харесва и да пази в тайна негативните си мисли, вие непрекъснато го питайте за тези неща, докато всичко излезе наяве. Така той ще усети облекчението от свалянето на всичкия този товар от раменете си и ще ви е благодарен. Сам човек трудно се справя, защото Егото му по най-рафиниран начин го държи здраво в хватката си и не му дарява свободата. Така, че човек разбира логичната страна на стратегията като чете и я прилага за другите, но не и за себе си. Интелектуалните аспекти са приемливи, но не и емоционалните. Той така се е срасъл със своите тайни и с двойствения си вътрешен и външен живот, че ако разруши стената между тях му се струва, че една част от него ще умре. Да! Така е. Ще умре фалшивото му АЗ, наречено Его (или поне една част от него).
До какво води прекомерната употреба на е...
Как да общуваме конструктивно когато дис...
Съветите,които даваш ще ми помогнат много,благодаря ти!
Прекрасен ден.
Отдавна мислех да напиша тези постинги, но все отлагах, защото знам, че Егото няма да ги приеме с отворени обятия и веднага да хукне да се поправя, а ще се противопостави.
Българи, замислете се! Обяснявам ви психологичната основа, породила проблемите ви. Не ви обвинявам, а искам да ви помогна.
Желая ти успех!
Така както описа неговата стратегия и историята на появата и развитието й, всеки нормален човек със среден интелект ще си помисли, че е мазохист и че може да се измъкне от неговите лапи, следвайки оптимистичните общи напътствия, които си посочила.
Като четох постинга, изникнаха редица въпроси, на които не намирам отговори : а дали тези видове стратегии не са неизбежна част от психиката на всеки човек, т.е. не са заложени генетично, които при определени обективни (и субективни) условия избиват навън под формата на болестни психически състояния? Дали някой ден инженерната генетика няма да открие и гена на егото в човека. Дори не мога да си представя какви неочаквани последици ще има това откритие...
Казах вече в един от коментарите към ч.2, а и преди съм твърдял, че според мен съществуват само два вида его - доброкачествено (его за оцеляване и самосъхранение) и злокачествено. На какви и колко подвидове може да се раздели последното е чисто теоретична схема. Не виждам практически смисъл от подобна категоризация на злокачественото Его, първо, защото всички негови елементи са злокачествени, и второ, защото би било чудо човек да се отърве от него. Не съм краен песимист, но ми се струва, че това наистина е много трудно, да не кажа невъзможно. В този ред на мисли първо да те попитам, възможно ли е с методите на психологическата наука да се проникне толкова дълбоко в психиката, че да се открие и изследва БЕЗПРИСТРАСТНО и ОБЕКТИВНО същността на много потайното ЕГО? Въпросът донякъде е провокативен, като имам предвид, че самите психолози - теоретици и практици, изследователи, анализатори и други, крият в себе си някакво Его. Нали ще се съгласиш, че човешката душа и конкретно психиката не са подчинени на определени физически, химически че дори и математически закони и теореми, което означава, че субективността в малка или по-голяма доза е неизбежна. И второ, ако имаш някакви статистически данни от научни изследвания за броя на хората, страдащи от подчинението си на своето его, и тенденциите в евентуалната промяна на този брой, ще съм ти много благодарен!
12.01.2010 18:58
Човек се ражда с божествена душа и в такъв смисъл, всички сме еднакви и заедно съставляваме ЕДНО. Ние сме сътворени съвършени, в състояние да оцелеем и да продължаваме живота. Дадена ни е свобода и имаме възможност да се развиваме и усъвършенстваме. Къде е грешката тогава? От къде идват всичките ни беди (като индивиди и като човечество)?
От безобразията на Егото! Разбираш ли? Не от самото му съществуване, а от нашето невежество и безхаберие по отношение на неговите прояви. Все едно, ти като родител да оставиш детето си без прехрана, без грижа и възпитание, напълно на произвола на съдбата. Какво добро очакваш тогава? Егото ти, това си ти! Както детето е част от теб и носи твоята кръв, твоите гени. Егото ни не е нещо външно, чуждо, враждебно, или нещо излишно. То е нашата психическа нагласа и ни предлага стратегиите си като начин за приспособяване към новата среда. Значи ни е жизнено необходимо. В резултат от прилагане на стратегиите му, ние добиваме някакви навици, патрони на мислене и заучено поведение, което НЕ Е БОЛЕСТ, а е една ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ, на базата на която МОЖЕ да се развие някакво заболяване евентуално, но в повечето случай, това не става. Така, че ВСИЧКО, което описах до сега е НОРМАЛНО. Не става дума за клинична психопатология, а за прояви на Егото, чиито психологични основи трябва да се познават, за да се направят УСПЕШНИ опити за премахването на тези прояви след време, когато индивидът вече не е безпомощно малко дете и може сам да се справи с проблема си, без да ползва патериците на сурогат потребностите, които предлага Егото.
Както вече казах, ако човек остави Егото си да вилнее, то ще натвори супер-проблеми и ние ще ставаме все по-зависими от емоционалната си НАГЛАСА, станала НАВИК, от там - ХАРАКТЕР и накрая - СЪДБА. В такъв смисъл, ние държим съдбата си в собствените си ръце. Ако се опитаме да овладеем Его поривите си, да изместим заученото поведение-маска с ново, по-ефективно и отговорно, съзнателно поведение, ние ще сме победители във вечната борба и ще сме в състояние да опознаем истинската си вътрешна същност, онази божествена безусловна любов, от чиято светлина сме произлезли някога. Преминавайки през много форми, енергията сега е избрала човешката форма и в този избор е и целия смисъл на човешкия живот - да се стигне до просветление и прозрение на ИСТИНАТА. Това не означава да убием Егото си, но да го накараме да млъква от време на време, ние да го насочваме, а не то нас. Ако оставим Егото да ни тласка от един към друг проблем (болести, войни, агресия от всякакъв сорт), ние никога няма да достигнем до смисъла. Затова ви обяснявам всичко това. Не за да ви обиждам или поучавам, а за да ви помогна. Аз самата, въпреки, че интелектуално напълно разбирам проблема си, от време на време отново падам в клопките на Егото си и страдам. Но му се вижда вече края.... едва крета... ха-ха-ха....
Статистика нямам, Томич. В никой учебник по психология няма да намериш за стратегиите на Егото. В научните си изследвания някои автори правят анализ на човешките характери, обясняват феномена персоналност и от там извеждат някои емоционални зависимости, които аз наричам стратегии на Егото. Тези автори, които съм чела по въпроса са: A. Maslow, W. Glaudemans, R. Snel, T. Kahler, H. Capers, W. Reich и A. Lowen (на английски или недерландски). Не ми е известно дали някой от тях е преведен на български.
13.01.2010 21:36
Родена съм като българка. От 10 години имам паспорт на Кралство Недерландия, но по убеждения съм космополит. Не принадлежа на никоя националност или територия. Дори на Земята не стъпвам често. Витая си из пространствата и само там ми е наистина "у дома". Уча се да се усетя дете на майката Земя и много ми е болезнено, защото като си дойда в България се чувствам чужда и нежелана, а като се прибера в Холандия се чувствам дискриминирана и неприета. Като че ли нарочно съм избрала съдбата на емигрант, за да поддържам тази болка: "I am not welcome!" Трудно ли е да се разбере защо отричам националната принадлежност и предпочитам да говоря за всички като за ЕДНО. Само там в единство съм била щастлива, а след като се родих тук се усещам само нежелана, отблъсната. Имам и от българската подозрителност и мнителност все още, и от желанието да се утвърдя и да постигна нещо значимо (разбирай, за да ме обичат) и т.н. много са треските за дялане.
Еве, не пожелавай никога чуждия проблем (защото ти се струва по-малък). Всеки изживява своята болка по своему. Описаните стратегии не съществуват в идеален вид, а обикновено на практика има смесеци от тях и така се добива уникалното лице на всеки. Като казах, че мазохистичната стратегия е типична за българите, имах предвид, че "байганьовщината" си има психологична основа и ако не се признае и разбере, никога няма да се премахне. Българите ще продължават да се въртят в същия омагьосан кръг не 20 години, а още три пъти по 20 години сигурно, защото са инати и не се подлагат на превъзпитание, а се оставят старите възпитателни методи и наслагваните негативни убеждения да ги управляват. А толкова искам България да се споменава с добри примери.... Все пак в сърцето си съм за България.
13.01.2010 21:56
Едно детенце в градината с майка си се затичва през тревата, а майка му бързо виква: "Не!" Има там табела "Забранено е тъпченето на тревата!". После детенцето се навежда на пътеката и взема едно камъче, което разбира се веднага се опитва да сложи в устата си. Майката с ужас пак виква "Не!", защото си представя хилядите микроби и после болести. Детето затичва сред тълпата и майката пак виква "Не!", уплашена че ще се загуби или че някой може да го отвлече. Разбираш накъде клоня. Детето иска да опознае света, а българската майка самата тя нищо друго не е чула от своята майка, така че само това си знае и повтаря: "НЕ! НЕ! НЕ!" А на плажа? Даже шамари се раздават и се влачат пищящи деца по пясъка. Никъде по света не съм чувала така да пищят децата. Не преувеличавам. Сигурно и ти си пътувала и имаш мнение по въпроса. Но така се започва с мазохистичната стратегия в България, а после яслите, градините и училището подхващат още по-здраво негативизма и метода на забраната. Тук, в Холандия, например, не съм виждала надпис, че нещо е забранено (дори за пушенето). Казва се, че е нежелателно или че ще ни бъдат благодарни, ако не пушим, или че е препоръчително да не пушим и т.н. вежливи форми на обръщение към клиентите. А на децата се позволява какво ли не. Аз (нали съм си български възпитаник) го намирам за глезотия и съм изумена как от тези глезени деца израстват после възпитани и умерени личности без комплекси. Тук свободно можеш да си купиш наркотик, но в кофи шоповете ще видиш предимно чужденци. Холандските младежи може и да пробват веднъж-дваж от любопитство, но зависими почти няма и в клиниките са повече алкохолнозависимите, отколкото наркоманите. Алкохол и цигари не се продават на младите (под 18 г). Значи, пак стигнахме до сладкия плод на забраненото. Този метод никога и никъде не е дал добри резултати.
14.01.2010 09:02
Благодаря.
В общи линии такова е мисленето тук, но аз често се питам не е ли вече време да се замислим по-мащабно ? Все пак всички хора сме съставните части на едно цяло , докога ще живеем в това духовно детство , благодарение на което дискутираме въпроси за егото ?
Ние сме ЕДНО на духовно ниво. Но това не значи, че едни трябва да влачат другите, докато те спят. Всеки си има пътя и времето за пробуждане. Насила не става.
То е като да кажа, че всички сме цветя. Но едни са цъфнали в различни прекрасни форми и всеки признава, че са цветя. Други едва са поникнали и трудно се различават от тревата и почти никой не вярва, че от тях ще цъфне цвете. А трети са още в Земята като семе и никой дори не подозира, че ще поникнат и цъфнат като цвете. Някои пък са още в плодника на цъфналото цвете и тепърва ще стават семе, че да се посадят , израстат и цъфнат.... я камилата, я камиларчето.... Всичко може да се случи и така и да не се осъществи заложения от създателя план за цвете. Сега сигурно по-добре ме разбра. Някои ще си останат потенциална идея за цвете и ако не им е писано да израстнат, това няма да стане. Ще мине една крава и ще ги опасе...например... ха-ха-ха.... Не се притеснявай! Ти прави каквото трябва и по най-добрия начин, на който си способна и за другото не се грижи. То следва естесвените закони на любовта. Ако я имаш, интуитивно ще усетиш истината.
Много интересно е да се знае, доколко успешна може да е борбата на АЗ-а с тези стратегии на собствения му характер. Затова те попитах за статистическите данни. Странно, защо все пак няма такива, биха били много полезни.
Това за гена на егото беше полушега - все пак мисля, че има някои черти в човешкия характер, които са генетично зависими.
За много неща си права!
Понеже съм любопитко, взех че се запознах с Пирамидата на Маслоу и теорията му за йерархията на потребностите и останах изумен - толкова ми хареса тази теория. Намерих потвърждения на това което коментирах в предишния постинг: ако една от нуждите (потребностите) не е задоволена достатъчно, липсва мотивация за потребност от по-високо ниво. И че най-силни са физиологичните потребности лежащи в основата на пирамидата: дишане, храна, вода, сън, секс, хомеостаза, освобождаване от биологични отпадъци. На върха на пирамидата стои потребността от себеутвърждаване. Мнооого интересно! Видях че съществуват положителни и отрицателни обратни връзки във и между самите потребности...Интересни са твоите разсъждения на фона на неговата теория. Признавам, не съм специалист, но си мисля след всичко видяно и прочетено, че влиянието на системата в която живеем и правилното възпитание на подрастващото поколение оказват решаващо влия на оформянето на човешкия характер и създаването на условия за израстване на хармонична личност.
Но да свършвам засега...
Този материал трябва да се чете бавно, да се препрочита. Принтирала съм си го, да мога да си подчертавам и да ми е под ръка.
Осмислям значи, че се опитвам да разбера себе си, какво мога да променя, да разбера преодоляла ли съм неволните си грешки спрямо детето ми.
Вече си обяснявам поведението на някои хора от най-близкото ми обкръжение. Ох, не че си обяснявам, потресена съм как Стратегия втора (орална) им приляга като ръкавица. Та като се освестя, ще питам има ли изход за мен...
Изход винаги има!!! Само, когато си се омотал в дребните проблеми, не можеш да видиш цялата картина и трябва някой от страни да погледне, а като ти каже си викаш: "Ама аз това си го знам!" Всеки средно интелигентен човек ги знае тези работи, но не осъзнава как да излезе от проблема си или не е достатъчно мотивиран за промяната, или е песимистично настроен и не вярва, че може да се оправи, затова се оставя да потъва все повече и повече в духовната си мизерия.
Винаги си добре дошла при мен мила lotos16!
Последните три постинга са невероятно интересни и карат човек да надникне отново в себе си, а аз съм от тези, които непрекъснато гледат навътре, за добро или за лошо...
Що се касае до Маслоу, винаги съм си мислила как народи като индийския и тибетския изграждат една висша духовност при невероятната нищета... И това, което споменаваш за нашия народ - проблемът ни не е в бедността, а в липсата на мотивация да променим състоянието си към по-добро. От една страна е липсата на политическа воля, от друга - неверието ни...
Само не съм съгласна за дебелите хора - дебели са, защото се злоупотребява с евтини тестени и мазни храни. Истински здравословната храна е скъпа по целия свят...
Личи си, че гледаш навътре в себе си.
Маслоу е роден в Бруклин (!!!) от родители руски емигранти и е обяснимо отношението му към базисните нужди (приел е доста от американската култура), а в Индия и Тибет традиционните вярвания са, че материалния свят е второстепенното по отношение на духовното. Въпрос на приоритети и възпитание, мила. Източната и западните философии са противоположни, както и посоките изток и запад. В нашето съвремие някои т.н. източни учители (например ОШО или Нитянанда) се опитват да хвърлят мост между тях, но май повече извличат лична изгода от още по-голямото объркване на някои лесни за манипулиране хора. http://www.youtube.com/watch?v=qXdsDxYnGkI
Липсата на мотивация за промяна в българския народ идва от пасивното му отношение към собствената му съдба. Стои и чака някой друг да му "оправи живота". Това е заучената роля на жертвата, а като се съчетае и с липсата на ВЯРА, резултата е типично байганьовски. Затова призовавам всеки да се вгледа първо в себе си.
Дебелите хора са дебели поради хормонални нарушения и/или неконтролируемо ядене (умишлено не казах хранене, защото храненето е естествено задоволяване на биологичните нужди от храна - и духовна), а яденето е лапане без МЯРА, удовлетворяващо всъщност една психологична потребност от приемане, обич и себеизява, която не е намерила адекватната си изява чрез творчество и хармонични взаимоотношения с другите. Да, това казвам и аз: ЗЛОУПОТРЕБА с храна, независимо каква (количеството е огромно, а качеството има значение за здравето, разбира се, но ако хапваш само по една баничка на ден няма да станеш дебел, а просто ще ти липсват витамини и можеш да увеличиш холестирина си, например.....)
Тези комплексирани и депресирани хора намират щастие в консумирането, знаеш го. Сами не се усещат, а като им го кажеш се извиняват с теории за качеството на храната. Винаги съм го казвала: Когато човек иска - намира начин, а когато не иска - намира оправдание.
Аз не искам да констатирам, че малко хора са запознати с психичните явления, а да помогна на тези, които търсят помощ. Четейки ме, те могат да се ориентират в проблема си, защото аз пиша "лесно смилаемо", т.е., за всеки. Целта ми не е да блесна, а да помогна. Специално този постинг стана по-дългичък, защото много исках да ме разберат правилно и защото много ме боли за българите (сами не се разбират, а друг не слушат). Аз съм родена българка, минала съм през тази преса (възпитанието в България) и сигурно затова така добре ги усещам, но съм имала силата да взема свободата в собствените си ръце. Пожелавам го на всеки. Това не значи непременно да отидеш в чужбина, а да работиш за духовното си усъвършенствуване, вместо да се концентрираш само върху материалния свят. Говоря за изместване на приоритетите, за себеосъзнаване.
Не е нужно да се стремим да стигнем до ясновидство, нито до практикуване на някое окултно изкуство. Всичко е в нас. Трябва да се научим да гледаме навътре, вместо да тичаме в света на суетата и да гоним материални облаги. Тогава ще изпитаме желаното удовлетворение и щастие. Богат е не, който има много пари, а който няма много желания. Богат е не, който трупа материални богатства, защото много лесно може да ги загуби, а който храни и подсилва духа си, защото тогава той ще му даде сили да преодолее и най-трудните обстоятелства в живота. В такъв смисъл по-богатата почва (духа) може да роди повече и всякакви цветя (мисли, думи и дела) и в този аспект съм съгласна с теб, а не в смисъла, който ти вложи, че ценни са само ярките представители на живота и само те ни дават възможност за големи постижения. Всичко е взаимосвързано и само заедно изразява богатството на възможностите и само заедно се подпомага и прави възможно съществуването си. Ние сме ЕДНО!
За затлъстяването - и аз имам мнение, лекар съм, причината е много комплексна и далеч не само психологическа. Склонни сме винаги да залитаме в една или друга посока, когато се мъчим да си обясним нещо. Проблемът го има в Германия и Чехия, ние сме на трето място... Била съм и в двете страни - продуктите и начинът на хранене при нас и тях са 1 : 1. Та не се учудвам...Консумацията на алкохол - също... Сладки и тестени храни - също... Свинско, кнедли, бира - там, свинско, баници и ракия тук... Скъпи диетични храни - цената на рибата е най-висока, пресните плодове държат малко цената, зеленчуците - също - но пък го няма навика... Пици и баници се предлагат навсякъде, мазните и солени чипсове - също... Няма ефективна пропаганда, колкото спряха пушенето, толкова ще спрат и злоупотребата с такива храни... Няма ниво на здравната култура, което да е спирачка към прекомерна консумация. Депресията безспорно води до злоупотреба с храна, но комплексарщината понякога е и с обратен знак е и стимул, така че не е еднозначна...
Винаги съм твърдяла, че изходът е в образованието на хората, в проглеждането, в собственото Възраждане... Но това е труден, да не кажа невъзможен процес...навсякъде по света, какво да кажа за нас...
Не знаех, че си лекарка, Даниела. Сега като научих, обаче, няма да те питам какво мислиш за българското здравеопазване. Нещата не зависят от нашето мнение за тях.
В общи линии съм съгласна с твоя коментар и просто нямам какво да допълня към него, освен да припомня, че проблемът за затлъстяването е световен проблем (казват на развитите държави). Не искам да отварям нова тема и понеже не съм специалист по храненето ще се огранича само да спомена, че даже в бедните африкански държави има пълни хора .... щото и там има хора със застоял начин на живот... и закостеняло мислене......... нали ти казах, че не залитам?... но съм пристрастна ....ха-ха-ха ... и към африканците... към човечеството. Искам хората да са щастливи, но и извънземните... ха-ха-ха... Вселената ми е безкрайната цел.
Еми то, ако човек тръгне да се заяжда, ще намери за какво, но чувствам, че ти си добронамерена като мен. Не повече, нали? Иначе как ще те обичам? Ха-ха-ха...nicodima, приятно ми е, че си тук.
Слушам те.... ха-ха-ха, но да знаеш, че съм внимателна като чуя похвали и си викам: "Благодаря ти, Боже, че ми помагаш да разбера, че греша като всички хора!"
Приятен ден и на теб!
Отдавна съм прекрачила състоянието, при което човек се дразни от различно от неговото мнение, още повече, когато става въпрос за лична житейска позиция. Напротив, винаги съм мислила, че различните мнения са част от цялостния образ на факта или събитието.
За здравеопазването не искам да говоря съвсем тенденциозно... Мога да кажа само едно - има тотално абдикиране на държавата от него, без значение на кого е правителството...
Безкрайни благодарности!
Отдавна съм прекрачила състоянието, при което човек се дразни от различно от неговото мнение, още повече, когато става въпрос за лична житейска позиция. Напротив, винаги съм мислила, че различните мнения са част от цялостния образ на факта или събитието.
За здравеопазването не искам да говоря съвсем тенденциозно... Мога да кажа само едно - има тотално абдикиране на държавата от него, без значение на кого е правителството...
и бях там две седмици - най-студените за последните 60 години. Отново се сбъсках с тъжната действителност на българите и отново се почувствах безпомощна да променя каквото и да е. Разбирам сега още по-добре твоето мнение. Дори не смея да кажа как може да се излезе от създалото се положение.
Безкрайни благодарности!
В коментар 8 изброявам авторите, които съм чела по въпроса: A. Maslow, W. Glaudemans, R. Snel, T. Kahler, H. Capers, W. Reich и A. Lowen, но написаните тук постинги са моето лично мнение.
Скоро ще напиша последните два постинга от тази поредица. Те са огледалото, в което всички можем да се огледаме и разпознаем по-малко или повече.
Не всеки има сърце за болките на другите, така е.
Всички, които продължават да гласуват за мен са ми особено мили и тяхната преданост ми говори много.
В трудните моменти се опознават хората....
Интересно ми беше да изчета темата и коментарите към нея. Виждам, че в много от нещата, за които пишеш са ми толкова близки и съм абсолютно съгласна с теб!
Успеех ти желая във всички дела, в които се влагаш и Божият мир да пребъде в сърцето ти!
Поздрави!
Дойдох при теб и се разплаках. Сигурно това беше последната капка в препълненаната ми гневна чаша. Току що се върнах от България. Тежо ми е, че стоите в тъмнина, но като чета тук някои постинги пак се обнадеждавам. Благодаря ти, Фея!
Няма друго лечение- смелост трябва да се изправиш пред истината за себе си, без да се упрекваш, с любов и разбиране.
На всички ни е нужна.
Поздрави!
Благодаря ти!
03.02.2010 14:30
Аз от януарското си пътуване съм много разстроена може би заради лични мои си преживявания и вероятно не съм права. По-късно ще напиша, когато ще съм в състояние да бъда по-обективна.
Ти си права, че от разстояние по-добре се виждат кривиците. Специално аз не мразя и не съдя българите, а искам да им помогна, но ти видя в предишния постинг, че не ме разбраха, а Тит даже ме обвини, че я нападам, а аз я харесвам и исках приятелски да й подскажа някои неща, които виждам да "крещят" от постингите й. Отказах се, разбира се. Не обичам да се натрапвам и затова стеснявам непрекъснато "приятелския" си кръг.
Аз обичам да чета и слушам в нета "разни неща" и да обмислям "разни идеи". Допускам, че и ти излизаш от рамките на православната църква и позволяваш на духа ти да се рее, отворен за посланията на Вселената.
Благодаря ти!!!
много точно и добре казано! Животът наистина се оказва не лесна задача и отговорност....
Поздрави!:)
__ Но аз не мога да плувам!!!__нервно изплакал заека.
__Е, дадох ти СЪВЕТ, а ти се оправяй нататък сам__мъдро и спокойно отговорила патката и сладко продължила да си поскубва тревица.
Животът е за живеене, а не за преживяне. Съветите дори и на най-добрите специалисти не са застраховка за рая. Всеки носи своята отговорност, така е.
Поздрави!
Прегръщам те скъпо и ти благодаря от съреце!:)
Прегръдки :))