Прочетен: 19036 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2012 14:41
Част четвърта: Стриктна (твърда) стратегия
Поведението при тази стратегия може да се сравни с това на един машинист, който в живота следва само прокарания железен път. Със страх от непланирани и спонтанни действия и прояви в живота, той не се отклонява нито на милиметър от релсите на влака си. Само така той се чувства спокоен и сигурен. Как се у стигнало до там?
Нека да си представим, че детето вече е поотрасло, успешно е увладяло свободата на самоизявата и сега стои пред следващата фаза на развитието на личността: с цялото си сърце да се свърже със самия процес на живота и да изрази спонтанно и свободно своята сексуалност във връзка с любовта, а не самоцелно.
Момичетата научават за сексуалните си чувства към другия пол като за пример им служи фигурата на бащата, а момчетата – фигурата на майката в семейството (в традиционния пример). Детето се идентифицира с родителя. То гледа как родителя от същия пол свободно и с любов изразява своята сексуалност по отношение на партньора си и се учи как да обича. Затова е много важно какво е отношението на детето с родителя от същия пол, с когото то се идентифицира ( момичето с майка си и момчето с баща си). Ако родителя не се доверява на собствените си сексуални чувства и няма позитивно отношение към любовта, това той предава и на детето си. Често за това даже не са нужни думи. Детето гледа и попива взаимоотношенията, проектирайки ги след това в собствения си живот. Ако то бъде отблъснато при проявата на любовта си, това ще го направи изключително предпазливо при следващите сърдечни контакти, защото то ще се страхува да не бъде пак отблъснато. Много голяма травма може да остане в детето за цял живот, която то дори не осъзнава и не разбира. Но то ще започне да възприема любовта като ентусиазъм и трепет на сърцето отделно от проявите на тялото като сексуално влечение. Това разделение по-късно може да превърне секса в живота му в начин за удовлетворяване на телесните нужди, абсолютно отделно и без връзка с любовните трепети на сърцето, т.е. разграничава се способността да обичаш от способността да се наслаждаваш. Пораслото дете се научава да държи другите на разстояние, но в същото време естественото сексуално привличане навлиза в живота му с обективна сила. Така то започва да слага основите на едни трудни интимни отношения, мислейки, че чувствителността и ранимостта са признак за слабост, заради която ще бъде отблъснато. Така такива хора възпитават в себе си едно горделиво поведение и презрение към чувствителността. За тях пълното отдаване на чувствата, на любовта е немислимо и те влизат в някакви връзки с другите само при определените от тях условия, че първо другия ще даде любов и внимание. Те ще ви обичат не заради самите вас, а за да бъдат обичани от вас в замяна. Това е една сурогат потребност от любов. Значи, ако вие не ги обичате вече и те престават да ви обичат или ако вие ги обичате повече и те ще ви обичат повече. Е, може ли такава сделка да се нарече любов?
Често усещате тези хора като „студени”. То е защото те не са се научили да създадат една топла атмосфера около себе си, затворили се както за своята, така и за чуждата любов. Децата, израсли в уют и топлина, където има любов в семейството са топли и слънчеви, те успяват да се научат да се отварят за любовта, а децата отблъснати или израсли в студена, безчувствена или даже враждебна среда, остават емоционално невъзпитани за любов. Даже, ако се влюбят, те ще се постараят да се охладят, да подтиснат чувствата си, защото се страхуват да не станат уязвими. Възможността за безусловна любов е подтисната от тези хора и те се задоволяват с условната любов: ако ти ме обичаш, и аз ще те обичам. Те никога не предприемат първата стъпка, за да минимализират възможността да бъдат наранени и отхвърлени. Те като че ли са зазидали сърцата си с високи стени, за да се опазят от любовта и да не страдат. От време на време отварят една портичка към „пазара на любовта”: Дай ми три килограма от твоята и аз ще ти дам три килограма от моята (любов). Иначе, не съм съгласен.......
Тези хора не са успели да установят своята социална идентичност по един естествен начин с обич и взаимност и отношенията им с представителите на другия пол не са хармонични и не се изграждат на основата на равноправието и взаимното доверие.
Характерно за хората с тази стратегия на Егото е тяхното дистанцирано поведение. Те напълно контролират чувствата си и ги задържат на ниско ниво, но самоконтрола при тях е повече начин на поведение за оцеляване, отколкото като черта на характера. Те няма да заплачат пред вас или да проявят по някакъв начин истинските си чувства, но те самите също не си позволяват да влезат в контакт със своите дълбоки чувства.Те са заключили сърцата си и даже самите се съмняват и се питат обичат ли в същност партньора си. Те имат проблеми и с другите чувства, свързани с житейските прояви. Например, те не биха отишли лесно на едно погребение, а дори и да отидат, те няма да са ръководени от завладели ги чувства, а защото така се очаква от другите и защото така е редно да направят. Да обичат и да се наслаждават за тях не е задължителен елемент от живота, затова те често са самотни. Създава се впечатление, че тези хора са безчувствени, но това не е така. Точно обратното. Те са толкова чувствителни, че умират от страх да не ги наранят и затова затварят сърцата си. В замяна развиват стремеж към перфектност. Те полудяват от яд, ако не са най-добрите, най-умните, най-хубавите, първи във всичко. Те са изключително нарцистични натури и с цената на всичко трябва винаги да са победители. Но този гняв и тази амбиция те няма явно да покажат. И понеже най-големият им страх е да не ги наранят, те избягват всякакви ситуации, позволяващи това. Ако все пак някой успее да ги „настъпи”, тогава да се пази, защото непременно ще последва отмъщение.
Тези хора добре контролират обстоятелствата около себе си и са добри плановици и организатори. Те стоят далече от неконтролируемите ситуации и намират за ужасни всички спонтанни прояви, последиците от които не могат да предвидят. Те обичат да има ред и прегледност затова функционират добре в делови среди, но не са в състояние да работят в социалния сектор, където има обкръжение с голяма вероятност от проява на чувства и емоции. Те биха се чувствали добре в униформа, защото в тази им функция те представляват институцията и са отделени от другите със строги правила и статус и няма нужда да се проявяват като личност, а пазят дистанция като се крият зад закона. За съжаление, така те съвсем се лишават от възможността да установят емоционален контакт и остават самотни и изолирани. От каквото те още повече се страхуват, отколкото да не бъдат отблъснати е страхът от предаването на съдбата си на самия процес на живота, защото той им изглежда толкова непредсказуем. Страх ги е, че ще се загубят в безкрая, но им се иска да преживеят нещо вълнуващо и да рискуват, стига предварително да знаят изхода от авантюрата. Затова те много обичат авантюристичните и опасни атракции в увеселителните паркове, да се издигат, да падат (стига да има сигурно предпазно въже). Спонтанни и неочаквани действия те не обичат. Предпочитат предварително да знаят какво ги очаква колкото и опасно и лудо да изглежда то. Най-добре е да има твърдо установени постоянни патрони на поведение. Те си изграждат свои правила и не отстъпват от тях. Проявяват наклонност към т.н. черно-бяло мислене. Нещо е техния правилен начин за действие и всичко друго е неправилно (според тях), т.е. другомислещият няма право на съществуване. Най-добре е за тях да пътуват с влак или трамвай (по твърдо установена линия), където се чувстват сигурни и не очакват промяна и изненади. С удоволствие биха работили в системата на железниците, която им осигурява униформа, книжка с разписанието, постоянния маршрут и възможността те да контролират другите и да държат ситуацията в свои ръце. Обикновено тези хора имат добре пропорционирано тяло, но някак се усеща напрежението в стойката и изражението им. Като че ли са бронирани, мускулите им са напрегнати и нямат топлата подканяща отпуснатост на добрия човек, който можеш да докоснеш и да получиш ответ.
Но нищо не е загубено. Тази стратегия може да бъде преодоляна при добро желание. Трябва първо да се научите да правите контакт със собствените си чувства. После да се научите да ги изразявате и накрая идва най-трудното: да се научите чрез изразяване на чувствата си да влезете в контакт с другите и да установите топла връзка на обич и доверие. Важно е да се опитвате да преодолеете страха си, така че да изживеете житейски ситуации, чиито изход не е известен. Оставете заучените патрони на поведение и постоянните правила за действие. Позволете си да откриете нещо ново, вълнуващо, но истинско, а не организирано шоу с „предпазни колани”. Бъдете по-свободни и гъвкави. Нека живота се случва, а вие се научете да благодарите даже и за неуспехите и болките, които са вашите уроци. Така ще станете по-истински и по-силни. Ще познаете дъното, но и върха... ще живеете, а не както преди да съществувате като перфектна кукла избягвайки на всяка цена истинския живот, заменила го срещу постоянния маршрут на своето атракционно влакче. Може да ви помогне друг човек (мъж или жена, преминал през подобни сексуални затруднения, но вече преодолял ги успешно). Ако имате късмет такъв човек да ви обикне, не пропускайте шанса да му дадете възможност да ви се разкрие и се отворете за любовта му без сметки и страхове. Забравете мерките и теглилките, отдайте се на любовта без кантар и без условия. Ако успеете да установите отношения между две сърца, а не между два кантара, тогава можете да започнете да се вслушвате в желанията на освободеното си от защитните стени сърце. Нека животът нахлуе в него! Повярвайте в процеса на живота. Всичко, което ви сполетява е нужно за вашето израстване. Не се страхувайте, че ще загубите или че ще бъдете отблъснати или изоставени. Нека! Нали имате себе си. И винаги вашият дух ще ви води към светлината на безусловната любов. Тя може да има много лица и вие един ден ще срешнете любимия/любимата, ще се свържете с обич и ще преживеете удоволствието да живеете с някого в любов без да криете истинската си същност и евентуалните си недостатъци. Не е необходимо някой да е перфектен, за да бъде обичан и да може да обича. Като се освободите от тази стратегия на Егото, вие ще сте в състояние да влизате в топъл човешки контакт с другите и да им помагате да преодоляват своите задръжки и страхове (вие най-добре знаете какво е това) и да станат по-гъвкави в живота и да се научат да предприемат премерен риск и да живеят свободно, отворени за обичта към хората (цялото човечество) без дискриминация на другомислещите и различните.
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Тест за експресна диагностика на склонно...
Не знам какви са били ситуациите в детството му, но това което пишеш, се покрива с характера му 1:1... Не ми е лесно, защото професионалните ни отношения са доста близки, но виждам как никога не направи нито един компромис със себе си заради мен или моето удобство... Давам му 3 кг приятелство, присъствие, споделяне и съответно получавам даже не толкова : )... Приела съм ситуацията, защото става въпрос за високоинтелигентен и чувствителен човек, но съм се научила нищо да не очаквам от него... Иначе ще се почувствам като човек, който налива в кацата без дъно тревоги, вълнения, спомени, дори клюки и професионални съмнения...
Мисля, че не би могло да му се помогне...
Но ми е интересно какво ще ми кажеш за случая : )...
За себе си мога да кажа, че се научих да си представям ясно провала и решавам, че мога да си позволя риска да опитам нещо. След като преодолея страха от провала, нещата стават по-лесни. Научих се също, че не е толкова страшно да се провали човек и че това не трябва да влияе на самочувствието му.
Разбрах също, че успехът може да е по-голямо изпитание от неуспеха. Страхът от успеха е също голям проблем понякога. Всъщност по същество това е страх от провал - падане от по-високо.
Извини ме, ако коментарът не е точно по темата, но така се появи и не искам да го спра!
Поздрав и за избора на песента, Руми!
11.02.2010 11:49
искам да ти благодаря за статиите относно стратегиите на егото. Помогнаха ми много да осъзная пътя, който съм извървяла и че трябва да вярвам на моята интуиция. Едва сега разбирам и действията на хора около мен. Сега доста неща ми се изясниха.
Проблемът е само, че хората сами много трудно ще се осъзнаят и ще се опитат да се променят. Промяната трябва да дойде от нуждата от промяна. Кое ни подтиква към личностен растеж и надрастване на егото?
Благодаря ти още веднъж за уникалните статии. Сърдечни поздрави!
Изпратено: 11:18 От:
Изтрих името й, защото може тя да не иска другите да знаят за това нейно съобщение, но го публикувам защото искам да отговоря на всички, които си задават този важен въпрос.
Ако иска госпожицата може да потвърди това свое питане, че да не излезе, че си съчинявам, но ако не иска, не е длъжна. Уважавам правото й на анонимност.
На хората с тази стратегия на Егото можете да помогнете много ефективно като ги питате за техните чувства и от друга страна като им говорите за своите чувства. Това няма да е лесно, защото тези хора ще ви държат на разстояние и с поведението си ще предизвикват във вас също желание за дистанциране и невмешателство. За да успеете, трябва да сте много топъл, мек (хуманистичен), състрадателен и смирен човек или поне да се настроите така, когато започнете разговора с него. Много важно е да не искате да сте така перфектни както той иска да е, защото, не забравяйте, че той мисли, че ТОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯ. Също не влизайте в дискусия с него, защото така само ще увеличите разстоянието между вас. В никакъв случай не забравяйте, че той се страхува да не направи грешка и много му е трудно да си го признае. Добре ще е, ако успеете да му внушите така, че той да осъзнае, че да се правят грешки е напълно нормално и не правете проблем (в негово присъствие) от ничия и особено от някоя негова грешка. Човешко е. Който не работи, той не греши.
При стриктната (твърда) стратегия, Егото непрекъснато внушава, че трябва да се мисли праволинейно и ако нещо е вярно, значи другото е грешно, т.е. черно-бяло мислене. Егото търси перфектност и твърдо вярва в своите виждания, така, че ще ви е много трудно да го докарате до състояние да признае, че онова, което е мислил, че Е, всъщност НЕ Е чак толкова перфектно. Но понякога е достатъчно да го развълнувате, да го накарате да се усъмни, а ако е интелигентен, сам ще извърви нататък пътя.
nicodima, ти казваш, че нищо не очакваш от него и това явно е твоя начин да се защитиш от студенината на този колега, но именно така го подтикваш все повече в търговията му: ти ми даваш две, но безчувствени и значи съвсем неравностойни на моите три, затова аз не те броя като равностоен
Много ми хареса твоето изречение "Разбрах също, че успехът може да е по-голямо изпитание от неуспеха. " Не помня кой велик го е казал, но е велико прозрение и има цяла теория по въпроса. Известна е т.н. "криза на успелия човек". Нелекувана може да доведе до самоубийство. Но да, това е друга голяма тема.
11.02.2010 14:40
Там казвам "Егото залинява в настоящето, защото не може да се захранва от спомените на миналото и/или да се опива от очакванията на бъдещето" и в тази насока можем да търсим отговора на въпроса ти. Ще сме в състояние да заставим Егото малко да замлъкне непрекъснатото си бърборене, ако се научим да живеен ТУК и СЕГА. Ако успеем да постигнем тишина и вътрешен мир (с медитация, молитва или по друг начин), то ние ще чуем вътрешния си глас, който ни води към светлината, стимулира ни да се самоусъвършенстваме и да постигнем необходимия баланс на ума със съответното израстване на съзнанието. По природа божествено, съзнанието ни е в състояние да се самоосъзнае. Най – важното в човешки живот на Земята според мен е: Човек да се осъзнае като дух и да достигне до просветление. Целта не е в материалния свят. Той е само изпитанието.
Не можеш сама да се пребориш с болни хора, harvi. За тях е необходима професионална помощ.
до по-късно.
хубва ден, Compassion.
П.П
Благодарност за възможността, която щедро ни даряваш, да се вгледаме в себе си и то по възможно най-добрия начин. Лично за мен, моята стратегията на моя "аз" е пресечна точка на това, което лично, възможно най-обективно оценя и това, което другите установят за него. Животът винаги е по-различен от теорията, защото е по-пъстър и изменчив, нищо не се повтаря и всичко, през което преминава един човек , дори нещо на вид незначително/в очите на другите/, може да го преобрази... Затова, четейки текста, намирам, че има заложени повече провокации, отколкото констатации.:)
Среднощни поздрави.
Много верни неща и истини казваш в поста, за да не си въобразяваме, че сме идеални, красиви и...неповторими. Но знаеш ли, това его обаче не ми се струва толкова опасно, колкото предишните (1, 2 и 3). В него има и нещо хубаво, което при известни обстоятелства и самоконтрол може да е полезно в "процеса на живота", както казваш. Нали животът е толкова различен и уникален за всеки човешки индивид!...И затова не е задължително да се освободим НАПЪЛНО от тази стратегия на Егото. Струва ми се все пак, че си сгъстила черната краска за твърдата (по ми харесва от "стриктната") стратегия :)
"Да влизаш в топъл човешки човешки контакт", да отвориш сърцето си за безусловна любов - това е напълно постижимо и без да си се освободил изцяло от "твърдото" его. Животът е дал не малко примери.
Ако съм те разбрал правилно, ти описваш пълния, теоретичен вариант на това его. Ала човек е толкова сложно създание, че нищо в него не съществува в чист идеален вид, включително и собственото му его. Не знам дали си гледала филма "Triangle", който макар и много оспорван (за мен неоснователно), е една прекрасна илюстрация на човешкото Его в натурален вид. Или вчера вечерта гледах по БНТ интересния и поучителен английски филм за пълния крах и трагичния край на известния милиардер Робърт Максуел. Дори и в този жесток човек неговото твърдо Его не е съществувало в "чист" вид.
Поздравявам те за постинга, Томич
Но когато човек е запознат със стратегиите на Егото, той по-лесно се ориентирва в начина му на действие и по-лесно може да избегне уловките му и да се освободи поне за малко. Свободата е най-необходимото за усъвършенствуването на човека и достигането на просветление.
Всичко започва в семейството. Убедена съм, че доброто възпитание е в състояние да превъзмогне и някои недостатъци в характера.
Благодаря ти!
А в реалния живот май всички имаме по малко от всяка стратегия, но преобладаваща е една. Хубавата новина е, че човек успява да се отърси (поне от време на време) от здравата хватка на Егото и успява да чуе своя вътрешен глас. В такива моменти или периоди от живота си човек достига онази свобода на духа, която му е нужна, за да се развива и да укрепне, да достигне онази зрялост на психиката, когато вече няма връщане назад към робството, където Егото е единствения господар. Повечето духовно извесени хора отдавна вече не са слуги на капризното си Его и успяват да го накарат да се смири и подчини, т.е. това вече са смирени мъдри хора, за които суетата на света изгубва привлекателната си сила и други стават техните цели.
Сега хората, които са ме познавали от този период някак не могат да повярват, че съм се променила.
При срещата със съучениците това най-много си личи.
А примера със железниците не трябва да се абсолютизира. Хората с тази твърда стратегия на Егото просто търсят зад какво да се скрият. Може да са адвокати, лекари, горски пазачи, психолози (ха-ха-ха), пожарникари, военни, политици и т.н. Нали се сещаш какво е общото между всички тях?
Но доколкото те разбирам от целия постинг, имаш напълно негативно мнение за "твърдото" его. Добре, това е твое право. Но не можеш да отречеш, че отделни черти в това Его са полезни не само в личен, но и в обществен план. Например, ти казваш: "Тези хора добре контролират обстоятелствата около себе си и са добри плановици и организатори. Те стоят далече от неконтролируемите ситуации и намират за ужасни всички спонтанни прояви, последиците от които не могат да предвидят. Те обичат да има ред и прегледност затова функционират добре в делови среди,..." Какво лошо има "да държиш ситуацията в свой ръце", да си перфектен в работата си, да създаваш свои собствени правила стига те да допринасят за разбирателство и мир. Не разбирам защо трябва да се преодоляват тези особености в характера с твърдо его. Струва ми се, че точно с това сгъстяваш черната краска. Всеки субект, дори и големия престъпник, всяко явление, събитие, всеки характер, в т.число и Егото в човека, са изградени на основата на две противоположности. Не може просто така да заличим или да се дистанцираме от едната или другата. Вярно е, че в това Его противоположностите са дебалансирани в полза на отрицателната. Съгласен съм че е наложително да се стремим към освобождаване от отрицателните вредни черти на егото, или поне да намалим влиянието им до минимум, защото пълното освобождаване теоретически е възможно, но практически - не по ред причини. Имам предвид всичко това, твърдейки, че не е задължително да се освободим НАПЪЛНО от стратегията на твърдото его.
По въпроса за искрената и безусловна любов.
Лично познавам мъже и жени, които са твърде далече от тази стратегия, но се страхуват да се влюбят истински не защото не очакват търговския еквивалент на своята любов, а защото се страхуват, женейки или омъжвайки се, че ще загубят свободата си да живеят и творят така както го правят сега. Аз уважавам такива люде и не съм правил и най-малки опити да ги
Накратко: Всичко, което е породено от страх, завист, гняв, ревност, алчност, арогантност, нарцисизъм и други емоции с ниска вибрация не е в състояние да облагороди чавека и да извиси духът му, а тъкмо обратното.
ili sam mnogo fal6iva..4e se ,,prika4vam''kam nai-perfektnite...ili sam tolkova i,,stinska','4e ne iskam da priema nito edna ot tqx...
mai sam si mnogo fal6iva i v dvete situazii:)))))
Абе ще излезеш ти една такава мешана от всички по малко, а? Или направо перфектна, щом така го усещаш и ти?
Важното е да си щастлива, мила. Радвай се на живота и на деца и внуци и изпей колкото още години имаш... 50 ли 100 ли, кой го е еня, щом е жив?
6eguvam se mila!!
Badi blagoslovena i veselo posre6tane na praznizite!!
Pregradki!!
Не съм сигурен дали има и стратегия на Любовта, но ако има, победата над злото Его е "в кърпа вързана", ха ха!
Предсрочно да ти честитя празника...и победата, щото утре ме няма, изчезвам като дезертьор и се отдавам на пост и молитви ;-):))))
Хубав постинг си написала, мила!
Благодаря ти!
С много обич за теб!
Благодаря!:)
За плюсовете и минусите също си права. Първоначално, когато е възникнала стратегията на Егото е имала защитни функции и детето е намирало сигурен начин за преживяване на недостига (на приемане, любов, внимание, грижа, оценяване, изява, доверие). По-късно, когато то порасва и става възрастен индивид тази стратегия вече губи своето предназначение, защото зрелия индивид вече има достатъчно собствени сили да се справи с проблемите си, но Егото (понеже обича да държи човека под контрол) продължава да го "стиска за гушата" и да му натрапва емоционалната зависимост от детството. Някои хора така и никога не порасват, а други сами успяват да се "вземат в ръце". Аз и на Томич по-горе писах в коментар. Не е важно, че си амбициозен и перфекционист, че обичаш реда и дисциплината, че планираш добре и избягваш риска. Няма нищо лошо в това, нали? Но много важно е дали това са черти от характера ти, които си развил с възпитание и труд или това е начин да се спасиш от "трудностите в живота", защото умираш от страх да не се изложиш, да не те изоставят, да не те излъжат или "да те минат", СТРАХ ОТ САМИЯ ЖИВОТ. Такъв човек всъщност не живее свободно и щастливо, оставяйки живота да се случва в своята красота и разнообразие, а през цялото време трепери от страх.