Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2010 22:47 - ОБИДАТА
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 25778 Коментари: 57 Гласове:
56


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                             
   image

Когато с думи или с действия обиждаш другия, ти оскърбяваш първо детето в теб, което по рождение е невинно; оскърбяваш надеждата, която никога не те напуска и сега отново търси основание да те оправдае; оскърбяваш вярата в теб, която винаги те носи на крилата си, а сега трябва паднал да те влачи из калта; оскърбяваш любовта в теб, която не обижда, но търпи и всичко понася; оскърбяваш БОГ, който е във всичко и значи с думите или с действията си ти оскърбяваш не само себе си и другия, но ВСИЧКО, което е създадено, за да живее в хармония.


Тагове:   обидата,


Гласувай:
57
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Така си е, най-добре е да се отнасяме ...
22.07.2010 22:53
Така си е, най-добре е да се отнасяме към другите с уважение, да правим така, че да не им пречим да изявяват своята индентичност и да не им правим това, което не искаме на нас да се случи.
цитирай
2. veninski - Дете, вяра, любов, Бог. . . Напълно ...
22.07.2010 22:54
Дете, вяра, любов, Бог... Напълно права си, приятелко. Хубава и романтична вечер!
цитирай
3. razkazvachka - Права си!... Практически погледнато, границите на обидата, обаче, са най-трудното да се установи:
23.07.2010 00:13
защото онова, което ние смятаме за обидно и онова, което е обидило някого, могат да са съвсем различни - и тогава хармонията би била постигната наново, чрез влагането на себе си като мисъл за онова, което би било обида за другия: а последното е дар, изкупление, жертва.
Поздрав и от мен!:))))
цитирай
4. mileidi46 - Moje bi 6te prozvu4i grubo,
23.07.2010 00:56
no naposleduk suznanieto mi otkazva da prieme opravdanie za agresiqta...
Agresiqta narastva...a nie govorim za neq kato za detska gre6ka,koqto smqtame ,4e s godinite deteto 6te ,,se nau4i'',koe e dobro,i koe zlo!!Govori se v nqkakvo minalo ili bede6te,,nesvur6eno''vreme!Bi bilo dobre! Da,ama koga?
Vseki pliue skrit v xrastalazite.Strax go e! Drugite 6epnat skriti zad perdetata i gledat ili slu6at seir...Strax gi e da izvikat,ili da napsuvat nqkogo otkrito,ako gi e obidil!!
Mislq,4e na agresora ne se otvru6ta s diplomaziq ili s mudrosti.
Na vampirite im se zabiva ostur kol v surzeto...za6toto sa vampiri.
Zemqta se zaduxva ve4e ot takiva...
цитирай
5. hel - Често човек постъпва по най-кор...
23.07.2010 01:03
Често човек постъпва по най-коректния начин според неговата ценностна систева, така, както би искал да постъпят с него, а отсреща се обиждат... Взех да се съмнявам в правилото: Постъпвай с другите така, което би искал да постъпват с теб. Хората са толкова различни!
Грозно е, когато съвсем съзнателно обиждаш и наскърбяваш някого. Мисля, че пишеш за такъв случай.
Поздрав, Руми!
цитирай
6. tili - Blagodarq, Rumi!
23.07.2010 11:14
Mnogo tochno kazano.
цитирай
7. compassion - Да, известно от Христово време,
23.07.2010 12:07
kasnaprolet9999 написа:
Така си е, най-добре е да се отнасяме към другите с уважение, да правим така, че да не им пречим да изявяват своята индентичност и да не им правим това, което не искаме на нас да се случи.

все го повтаряме, пък защо не го правим?
цитирай
8. compassion - Благодаря veninski!
23.07.2010 12:09
Приятно да е цялото ти лято!
цитирай
9. compassion - Даже подарък може да бъде обиден
23.07.2010 12:19
razkazvachka написа:
защото онова, което ние смятаме за обидно и онова, което е обидило някого, могат да са съвсем различни - и тогава хармонията би била постигната наново, чрез влагането на себе си като мисъл за онова, което би било обида за другия: а последното е дар, изкупление, жертва.
Поздрав и от мен!:))))

ако не е направен с мисъл за другия и за неговата уникалност (особености). Когато общуваме с някой, да не забравяме, че ние не общуваме изобщо с човек, а с конкретен човек. Да, така е! Едно е да обидиш някого, а друго е той да се чувства обиден. Второто е въпрос на индивидуална интерпретация.
цитирай
10. compassion - Милейди, не дай си боже някой да те прецени като вампир
23.07.2010 12:25
mileidi46 написа:
no naposleduk suznanieto mi otkazva da prieme opravdanie za agresiqta...
Agresiqta narastva...a nie govorim za neq kato za detska gre6ka,koqto smqtame ,4e s godinite deteto 6te ,,se nau4i'',koe e dobro,i koe zlo!!Govori se v nqkakvo minalo ili bede6te,,nesvur6eno''vreme!Bi bilo dobre! Da,ama koga?
Vseki pliue skrit v xrastalazite.Strax go e! Drugite 6epnat skriti zad perdetata i gledat ili slu6at seir...Strax gi e da izvikat,ili da napsuvat nqkogo otkrito,ako gi e obidil!!
Mislq,4e na agresora ne se otvru6ta s diplomaziq ili s mudrosti.
Na vampirite im se zabiva ostur kol v surzeto...za6toto sa vampiri.
Zemqta se zaduxva ve4e ot takiva...

Хората имат склонност да съдят другите жестоко, но за своите си слабости нямат очи. Затова е по-добре никой да не забива кол на никого. (аз съм против самоуправството). Има създадени човешки закони и правна система, за да се регулират отношенията, но аз повече вярвам във вселенската справедливост. Нищо не е случайно.
цитирай
11. gkowachew - Ако си пусна брада,
23.07.2010 12:34
ако си сложа същата шапка и се ухиля до ушите-ще заприличам на оня, дето си сложила най-отгоре!:)
цитирай
12. compassion - Да, аз пиша за съзнателно нанесената обида
23.07.2010 12:35
hel написа:
Често човек постъпва по най-коректния начин според неговата ценностна систева, така, както би искал да постъпят с него, а отсреща се обиждат... Взех да се съмнявам в правилото: Постъпвай с другите така, което би искал да постъпват с теб. Хората са толкова различни!
Грозно е, когато съвсем съзнателно обиждаш и наскърбяваш някого. Мисля, че пишеш за такъв случай.
Поздрав, Руми!

Така е! Ти постъпвай по най-коректния начин според своята си ценностна система, а ако другият се обиди, веднага реагирай. Не го оставяй незаслужено да страда. Явно, това е наранена душа, търсеща не коректност, а любов. Често стават недоразумения, защото влагаме различно съдържание в думите. И важно е не само какво казваме, а КАК го казваме.
цитирай
13. compassion - Сродните души се чувстват,
23.07.2010 12:37
tili написа:
Mnogo tochno kazano.

затова се разбират лесно, нали?
цитирай
14. compassion - може, ще стане театър, тогава,
23.07.2010 12:46
gkowachew написа:
ако си сложа същата шапка и се ухиля до ушите-ще заприличам на оня, дето си сложила най-отгоре!:)

но важно е какъв си, а не на какво приличаш. Дрехите не ни правят, но ни представят. Затова хората, които искат да минат за някои други си слагат маски, играят роли... може и да заблудят някого, но себе си - никога. Затова са дълбоко нещастни. ЕГО!!! Мир в душата имат тези, които ИСКАТ, МОГАТ и СА себе си (поне от време на време) ... ха-ха-ха ... сами превръщаме живота си в театър, а после се сърдим, че не ни виждат каквито сме и не ни взимат на сериозно.
цитирай
15. lion1234 - Ако обиждащият осъзнаваше...
23.07.2010 13:17
какво си навлича на главата, той никога не би обиждал. По същия начин ако обиденият би могъл да осъзнае с каква необятна разрушителна мощ натоварва обиждащия, той би избягвал да се обижда или поне да не таи така дълго обидата си.
Защото бидейки дълбоко оскърбление не толкова спрямо тоя или оня, а по-скоро спрямо душевния мир, душевната хармония като цяло, по думите ти, обидата се явява една мощна, разрушителна сила, в основата на която кипи наранената от неистовата болка Същност!
Тъкмо затова, в личен план избягвам както да обиждам, така и да се обиждам, ясно съзнавайки споделеното по-горе.
Поздрави!
цитирай
16. compassion - Добре дошъл, Джош!
23.07.2010 13:36
Така я виждам обидата, да - една мощна, разрушителна сила. Още от детството тя започва да руши много лесно още неукрепналото нежно същество... затова толкова наранени и болни души ходят между нас и се обиждат само като усетят същия полъх ... като тогава, когато са ги осакатели... В същност сами си се нараняват отново. Затова казвам, че ПРОШКАТА е най-големия лек за обидата. Когато прощаваме, ние правим добро първо на себе си, като се освобождаваме от болката и второ, така освобождаваме и другия от душащото го съжаление за стореното (несъзнателно). А ако другия умишлено ни е обидил с цел да ни заболи, да ни навреди, прощавайки му, ние го поставяме в позицията на неуспелия, значи по-слабия, нищия духом.
цитирай
17. mileidi46 - Zabivaneto na kol be6e metafora, mila...
23.07.2010 13:47
No ne mojem da da 4akame vinagi mesiqta,da otvurne na tozi,koito e osakatil edno ku4e..naprimer...
da ,vselenata ima svoq balans...ravnovesie..no ako go prilaga ejeminutno...6te eksplodira..
:))))
I se setix za onq viz: sudqt pop za tova,4e e prebil nqkakuv! sadiqta pita..nali v bibliqta pi6e ,4e ako te udarqt ednata buza,obra6ta6 i drugata...
Da,kazal sve6tenika,taka i napravix...udari me i az mu podadox i drugata buza.....ama po natam ne pi6e ni6to v bibliqta!!!
Usmixnat den!!:)))
цитирай
18. henzelski - Вярно е,
23.07.2010 13:48
Руми! Повече от вярно е!
цитирай
19. compassion - E, така де, и аз като метафора го използвах
23.07.2010 14:01
mileidi46 написа:
No ne mojem da da 4akame vinagi mesiqta,da otvurne na tozi,koito e osakatil edno ku4e..naprimer...
da ,vselenata ima svoq balans...ravnovesie..no ako go prilaga ejeminutno...6te eksplodira..
:))))
I se setix za onq viz: sudqt pop za tova,4e e prebil nqkakuv! sadiqta pita..nali v bibliqta pi6e ,4e ako te udarqt ednata buza,obra6ta6 i drugata...
Da,kazal sve6tenika,taka i napravix...udari me i az mu podadox i drugata buza.....ama po natam ne pi6e ni6to v bibliqta!!!
Usmixnat den!!:)))

разбирам ти какво искаш да кажеш, но аз продължавам да мисля, че ако отговаряме на злото със зло, вендетата няма да има край.
Ей, ама ти си станала истинска италиянка, май и по стария завет: зъб за зъб.... ха-ха-ха... дано да стоиш далеч от мафията, че каквато си огнена... не искам и да мисля какво ще стане.
Сега сериозно, Милейди, мисля, че тези, които "забиват кола" са оръдията Божии, за да се изпълни плана му. Затова и на времето трябваше някой да изпълни ролята на Юда...
цитирай
20. compassion - Хензел, да си призная
23.07.2010 14:12
henzelski написа:
Руми! Повече от вярно е!

Преди около три години като дойдох тук и прочетох грозни обиди в различни блогове, написах този текст като коментар под един постинг. Вчера като прочетох при теб злостна обида в иначе празничния ти постинг, изпитах необходимостта да напиша отново тези думи, но като постинг. Дано някои хора се замислят. Виждам, че някой е гласувал тук негативно ... сигурно е същия човек, който при теб бълваше толкова злоба вчера ...
Да се научим да прощаваме, henzelski! Те болните души винаги ще имат нуждата да нараняват, защото друго не познават. Да им пращаме с разбиране и любов, докато един ден на кръстопът се спрат и решат да изберат пътя към звездите... И в най-големия злодей е заложена Божествена искра...
цитирай
21. hikma - Ако счупиш нечие сърце...
23.07.2010 15:49
Много красиво казано, Руми. Но понякога човек забравя и се поддава на чувствата си, в някои езици думите "човек" и "забравяне" имат общ корен, но за съжаление казаната дума назад не се връща.

От романа "Любов" си харесах един цитат, който искам да споделя: "Не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички."

Дори веднъж ако счупиш нечие сърце, човек да се наричаш няма нужда... Поздрави от сърце!
цитирай
22. iliada - Много е добро ,но обиждащият човек
23.07.2010 16:03
с дума или действие дали ще позволи написаното да стигне до него?
Мисля ,че не е сигурно................
цитирай
23. enjoy6 - Ако обидиш някого
23.07.2010 16:20
съзнателно или несъзнателно, ти наранаваш егото
на човека, това винаги е много неприятно и унижаващо.
Но както казват:"Бог забавя, но не забравя", може би
обидата заради това се връща като бумеранг от обидения
на обиждащия.
Много точно, кратко и ясно и съдбовно бих добавила!
Поздрави, Руми!

цитирай
24. priqtel12 - Съгласна съм с теб, Руми!
23.07.2010 17:27
Обиждайки човека насреща, ти оскърбяваш и себе си и несъмнено нарушаваш хармонията, а това няма как да не доведе до последствия за в бъдеще.
Аз също като теб смятам, че дори и на обидата и лошата дума, трябва да отговорим с добро..., а резултат обезателно ще има, може би не веднага, но ще има положителен резултат , ако ти си последователен в действията си и винаги пристъпваш към другите с добро....В един момент те ще го оценят!
Поздрави!
цитирай
25. inel379 - !!!
23.07.2010 21:33
Не прави това, което не искаш да ти правят!
Не обиждай Бога в себе си и не го обричай на страдание, защото това е рана, която нанасяш на Вселената духовна! Предизвикателството към нея винаги се заплаща, защото хармонията е в същността й!

Не бива изворчето чисто да замърсяваме!
Родени сме с любов да сътворяваме,
но...и да се учим да прощаваме!
Прегръщам те, мила!
цитирай
26. compassion - hikma - Ако счупиш нечие сърце...
23.07.2010 23:33
Благодаря ти за коментара! Явно тази книга много те е впечатлила. Съгласна съм, има мъдрост в думите на тази жена.
цитирай
27. compassion - Не, не е сигурно Илианче
23.07.2010 23:39
iliada написа:
с дума или действие дали ще позволи написаното да стигне до него?
Мисля ,че не е сигурно................

Тези хора са добре бронирани с голяма доза цинизъм. Омразата е станала основен начин на общуване с различния от тях ... но някой ден може и да застанат на житейския кръстопът и интуитивно да изберат възможността за израстване.
цитирай
28. compassion - Добре дошла, мила приятелко!
23.07.2010 23:53
enjoy6 написа:
съзнателно или несъзнателно, ти наранаваш егото
на човека, това винаги е много неприятно и унижаващо.
Но както казват:"Бог забавя, но не забравя", може би
обидата заради това се връща като бумеранг от обидения
на обиждащия.
Много точно, кратко и ясно и съдбовно бих добавила!
Поздрави, Руми!


Да, права си, Егото може да е отмъстително и ефекта на бумеранга е добре познат в отношенията... някои обиди могат да бъдат съдбовни...даже фатални, за съжаление.
цитирай
29. compassion - Ех, миличка, де да беше толкова лесно...
23.07.2010 23:58
priqtel12 написа:
Обиждайки човека насреща, ти оскърбяваш и себе си и несъмнено нарушаваш хармонията, а това няма как да не доведе до последствия за в бъдеще.
Аз също като теб смятам, че дори и на обидата и лошата дума, трябва да отговорим с добро..., а резултат обезателно ще има, може би не веднага, но ще има положителен резултат , ако ти си последователен в действията си и винаги пристъпваш към другите с добро....В един момент те ще го оценят!
Поздрави!

много болни хора има между нас, които свободно се движат по улиците и вършат своите черни дела... не винаги ги хващат, а те могат да те убият без да им мигне окото, докато ти се стараеш да бъдеш последователна в правеното на добро...
Господ да те пази!
цитирай
30. compassion - Радвам се, че си тук, скъпа моя
24.07.2010 00:03
inel379 написа:
Не прави това, което не искаш да ти правят!
Не обиждай Бога в себе си и не го обричай на страдание, защото това е рана, която нанасяш на Вселената духовна! Предизвикателството към нея винаги се заплаща, защото хармонията е в същността й!

Не бива изворчето чисто да замърсяваме!
Родени сме с любов да сътворяваме,
но...и да се учим да прощаваме!
Прегръщам те, мила!

Радвам се, че нямам какво да добавя...
И аз те прегръщам.
цитирай
31. harvi - Как каза толкова много - толкова накратко!
25.07.2010 23:11
Една обида може да съсипе човек за цял живот, без той да осъзнае първопричината! Обидата може да раздели хората и да издигне непревземаеми крепости! Затова трябва да се научим да владеем гнева си - най-често гневът предхожда обидата. А най-низко и отвратително е когато замисляш предварително обидата - да унизиш и огорчиш, да се "изгавриш" с човека! Тогава искаш да разрушиш хармонията, защото си дете на хаоса и светлината в теб е тъмнина.
Думите ти са много силни, дано повече хора ги приемат! Поздрави!
цитирай
32. tomich - да се научим да не обиждаме...
26.07.2010 00:15
Ти полетя отново в безвъздушното пространство към звездите, Руми! :):) Което, разбира се, е прекрасно и много хора биха те последвали, аз -също, но нямам засега такъв мощен енергиен ускорител, за да се откъсна от земната гравитация :)))...
Обидата е много земен и разпространен елемент в човешките взаимоотношения, за съжаление. Но нека да сме реалисти, честни първо към себе си после към събратята си. Теориите за прошките ми се струват, меко казано, наивни и лишени от здрав смисъл. Обидите нито се лекува с "прощаване", особено когато са свързани с измяна предателство, изобщо с действия дълбоко нараняващи човешкото достойнство и чест. Какво "опрощение" може да даде на своя изнасилвач една жена? И наистина ли тя ше се почувства освободена от омразата към него след това? На мен ми изглеждат подобни внушения най малкото смешни. Или да речем да простиш на изроди, които са се гаврили с дъщеря ти преди да я убият? Подобни обиди нито се прощават, нито се забравят. това че времето ги лекувало, че раните, "зараствали" , да ме извинят вярващите, за мене са празни приказки. В изобилието от постинги посветени на темата за грях, обиди и прошки никъде обаче не съм срещал да се засяга или обсъжда значението на груповите, така да се каже, обиди, нанасяни на или от големи човешки маси? При тях пък въобще не може и дума да става за някакво опрощанване! Най-очебиен пример - конфликта между палестинци (араби) и евреи. В сравнение с груповите обиди личните изглеждат като детски играчки.
По-добре е ние хората да се научим да не обиждаме, вместо да прощаваме, защото прошката за разлика от обидата много често се забравя или се дава от немай-къде.
Моля за прошка всички, които не са съгласни с мен :)
цитирай
33. compassion - harvi - Как каза толкова много - толкова накратко!
26.07.2010 16:06
"Една обида може да съсипе човек за цял живот", но когато той й позволи, нали?
Не казвам, че трябва да се затваряме в черупките си от страх, да не би някой да ни обиди и нарани, а казвам да не приемаме всичко толкова лично и толкова на сериозно, че винаги да ни обижда. Ако падне камък върху главата ни, докато вървим из урвите, сигурно камъка не е планирал да направи това, т.е. по-добре да сме бдителни, когато се излагаме на опасности, а не да виним другите, че са опасни. По-добре да осъзнаем собствената си роля в създалата се ситуация и да се опитаме да я променим, отколкото да продължаваме да живеем в миналото и да отваряме отново раните си, да ги ближем и да си мислим, че така прощаваме. Прощава се не в ума на думи, а в сърцето, с дела.
Еве, много хубав коментар ми остави и ме убеди за кой ли път, че ние с теб не само се подкрепяме, а взаимно разпалваме. Сега пък за гнева ме накара да се замисля. Да, той е и в основата на умишлената обида, но е стаен, целенасочен гняв.
цитирай
34. harvi - Така е, Руми -
26.07.2010 16:31
никой не може да те нарани, ако ти не му позволиш - Елинор Рузвелт. Ако си ближеш раните - не си простил, но може да си заиграл друга игра - на вечната жертва, която търси състраданието и грижата на околните. За известно време това е много съблазнителна роля, докато не почнеш да ходиш по нервите на околните. Ако простиш, трябва да забравиш. Точка. Права си, как ще възприемаме света около нас - зависи само от нас. Поздрави:)
цитирай
35. compassion - tomich - да се научим да не обиждаме...
26.07.2010 16:42
Да, добре е да се понаучим поне малко да владеем гнева си, Томич. Но както и в друг коментар по-горе писах, някой си се обижда сам по навик, без да сме имали ние никакво намерение да го обиждаме. Нарича се заучено поведение. Винаги, когато някой ходещ с болката си в сърцето, усети същите заплашителни вълни, които някога са го наранили, отваря пак сам раната си, защото е свикнал тя да го боли, той като от наркотик има нужда отново да усеща как тя го разкъсва, да се оплаква пак, защото ролята на жертва е основната му роля в живота и без нея се чувства обезличен. Това е общата теоретично обяснена причина, но на практика всеки конкретен човек е една нова болка на света. За груповите, расови и национални обиди не мисля, че може с един пример да се изчерпи въпроса. Там се наслагват причини от различни нива и времена. Народопсихологията е друг феномен, където количеството може да промени качеството. Историята е станала многолика от обида... затова често се опитват да я пренаписват.
За прошката, както и за всичко друго, всеки решава сам и сам носи отговорността първо към себе си. Един сериен убиец или изнасилвач е един много тежко болен човек. Когато като негова жертва осъзнаеш това (жив или не), ще намериш и сили да му простиш и дори да му съчувстваш. Той най-много страда от своите деяния, защото не може да се спре и те като огледала все повече му показват истинското му лице. Агресията на такива престъпници (ако до тогава не са ги хванали) накрая се обръща към самите тях и те се самоубиват.
Не осъждай никого, Томич!!! Прекръсти се и благодари, че си относително здрав!
Да обичаш ближния си значи да обичаш не само добрите, красивите, здравите.... Тях не е трудно да ги обичаш. Да можеш да обичаш болния, злодея, престъпника, защото в него също има божествена искра и той също е човек, е, това е безусловна любов. Ако обичаш ближните си, лесно ще им простиш, защото те са част от цялото, в което си и ти. Ти не си по-добър, а по-здрав (в случая). Ако си по-добър, ще им помогнеш
цитирай
36. compassion - Ха, Еве, и Елинор Рузвелт ли ме чете? ха-ха-ха ...
26.07.2010 16:57
Докато съм писала дългия отговор за Томич, ти си ми написала кратко същото....за жертвата. Страхотна си. Ама за точката .... не знам: "Ако простиш, трябва да забравиш. Точка. " Аз затова все многоточия слагам ... да забравиш е илюзия. Нито тялото, нито мозъка забравят... само така изглежда. Пък и защо да забравяме за обидата? Нека си я помним (за да не я допускаме пак), но не с гняв, което ще рече, да сме разбрали каква е нашата роля в това взаимоотношение и да сме променили подхода, средствата, целите (и т.н.)..... или отношението си към случилото се. Обидата е нашата обидена ИНТЕРПРЕТАЦИЯ на нещо.
цитирай
37. harvi - 36. compassion - Ха, Еве
26.07.2010 18:31
Мисля си, че забравянето може да стане с решение на волята. Всеки път, когато се върне спомена за конкретна обида, да отхвърляме мисълта. Да не се съсредоточаваме върху нея, защото няма как да не се върнат и емоциите и чувствата, свързани със спомена. Знанието и придобитата мъдрост ще останат. Зная че е трудно да се забрави, но трябва да напривим всичко възможно да го постигнем. В интерес е на психическото и физическото ни здраве. Чувала съм, че ставни болести като артрита са свързани с непростителност - не зная дали е вярно. А иначе - много обичам да се носим на една вълна :)
цитирай
38. tomich - Божествена искра в убийци и злодеи??...
26.07.2010 20:21
Нямах предвид хората, които се обиждат "по навик". Говоря за обикновените, с нормално поведение хора. Мене ме интересуват не теоретичните, а реалните житейски причини за обидата и реакцията на нормалните хора. Не мога да се съглася, че жертвата примерно на изнасилвач може да намери сили да му прости и дори да му съчувства?! Още повече съм изненадан от твърдението ти, че сериен убиец или изнасилвач "...много страда от своите деяния, защото не може да се спре и те като огледала все повече му показват истинското му лице". Руми, не знам кое те кара да мислиш, че жертвата и да не е жива, е в състояние да намери сили да му прости и дори да му съчувства, но аз съм убеден, че в такъв злодей и престъпник не може да има божествена искра, само защото и той също бил "човек".
Аз не осъждам никого, защото не съм съдия, но ако бях такъв, моята присъда над подобни "болни" изроди щеше да бъде наистина човешка и справедлива... Аз обичам ближния си, болен или здрав, красив или грозен, но нормален човек, който също обича ближните си. ТЕ, и само те наистина са част от цялото, в което съм и аз. В ТЯХ и само в тях блещука божествената искра, за която говориш и само те са достойни за безусловната любов. Не ми се иска да споря с тебе, Руми, по тези въпроси, но имам много силни аргументи, които няма да са в твоя полза.
Сега пиша една статия на тема за прошката. Ще я публикувам като постинг и ще съм благодарен да коментираш.
Поздрави!
цитирай
39. compassion - Волята е ефективна в запомнянето
26.07.2010 20:23
чрез налагане на повторение, но в процеса на забравянето е обратното. Колкото повече си забраняваш да мислиш за нещо, то толкова повече се натрапва. Има такъв опит, при който забраняват на участниците да мислят за бели мечки. 100% от тях са мислили за бели мечки... ха-ха...много се смях като го четох и съвсем добре си представих големи северни бели мечки, когато реших, че аз не съм като другите и няма да мисля за бели мечки.
Да не се съсредоточаваме върху обидата - да! Нека тя остане в миналото, където й е мястото. А свързаната с нея болка вече няма да я има, ако преосмислим причината да се чувстваме обидени и погледнем с други очи на цялото събитие. По-късно даже може да се шегуваме със себе си колко сме били мнителни и егоцентрични тогава, когато.... Светът не се върти около нас и ще продължи да съществува и когато нас вече няма да ни има.... Усмихвай се, когато си спомниш стара обида, наложи си да се усмихнеш, стой така усмихната (може и в огледалото да се гледаш в очите), ще се разплакваш първите няколко пъти, а след това ще се разсмиваш и "белите мечки" вече няма да идват в паметта ти, защото си променила отношението си към събитието.
цитирай
40. compassion - Добре, Томич, ще изчакам статията ти,
26.07.2010 20:28
но не забравяй да цитираш библейската история с двамата, разпънати на кръста с Исус, на които прощават злодеянията. Аз не се отказвам от думите си и няма да изтрия или променя коментарите. Знаеш, че съм отговорен човек.
Поздрав, Руми
цитирай
41. tomich - harvi
26.07.2010 20:40
един малък въпрос към теб, тъй като Елинор Рузвелт, за съжаление, няма как да го чуе ;-):)
Как си представяш начина да не позволиш на някого да те нарани?
Иначе съм съгласен, че ако простиш, трябва да забравиш, Проблемът обаче е, че не можеш да забравиш :)
цитирай
42. harvi - Много ме разсмя с тези мечки!
26.07.2010 20:45
Ако промениш отношението си, не е ли промяна на спомена. Нали все пак той е запечатана картина от миналото, оцветена според личностните възприятия. Ако те се променят - ще се промени и споменът. Само фактологията ще остане. Не е ли така? Знаеш, че съм аматьор!
цитирай
43. tomich - Аз нищо не забравям, Руми, дори и да ...
26.07.2010 20:47
Аз нищо не забравям, Руми, дори и да искам, хаха! Много си права за белите мечки!
цитирай
44. harvi - 41. tomich - harvi
26.07.2010 21:01
Доколкото зная, Елинор Рузвелт е имала предвид само емоционалното нараняване. Ето го точният цитат: Никой не може да те накара да се почувстваш унизен без твоето разрешение. (Взе ми малко време да се сетя къде съм го чела и да го намеря :)) Както казва Руми, въпрос на възприемане. Хора, които са уверени в себе си и имат добро самочувствие, което не зависи от мнението на другите за тях, т.е. не се опитват да им се харесат, са по-трудно податливи на обиди. Защото човек се обижда най-много, когато е засегната личността му, вътрешното му естество. Според мен успешно лекарство срещу обидата е работа върху собственото самочувствие, достойнство и характер. Тогава усилията са в съвсем различна посока и наистина променяш себе си, а не събитието. Но крайният резултат е прошка, защото самият ти си станал по-силен.
цитирай
45. tomich - Така е, и аз имах предвид ...
26.07.2010 23:51
Така е, и аз имах предвид емоционалното нараняване. Да, цитатът сега е точен и приема друг смисъл, въпрос на възприемане. Ама да знаеш, че то си има мяра...Иначе ще заприличаме на дебелокожи носорози, които нямат никакво достойнство, хахаха
Поздрави!
цитирай
46. compassion - Точно така! Не аматьор, а майстор си ти, Еве!
27.07.2010 12:11
harvi написа:
Ако промениш отношението си, не е ли промяна на спомена. Нали все пак той е запечатана картина от миналото, оцветена според личностните възприятия. Ако те се променят - ще се промени и споменът. Само фактологията ще остане. Не е ли така? Знаеш, че съм аматьор!

Дори и не нарочно, човек ВИНАГИ оцветява по своему спомените си и даже ги преиначава, а има и случаи, когато цели истории се "съчиняват" като "спомени" от подсъзнанието или се "заличават" някои непоносими събития и човекът изпада в амнезия за този случай. Коментирала съм го в постингите за стратегиите на Егото. Да не се повтарям, но ти си права да възприемаш това вече като нов спомен. Всеки живее в свой свят (на интерпретации), а не в обективния (ако има такъв). Затова често стават недоразумения, общувайки само с думи. Всеки влага в тях свое си разбиране.
цитирай
47. compassion - Томич, да не ПРОПУСНЕШ да споменеш библейската история...
27.07.2010 12:28
В Холандия, например, осъждат психичноболните престъпници (изнасилвачи, убийци и т.н.) на лишаване от свобода, но не ги пращат з обикновен затвор с джебчиите, а в психична клиника-затвор, където лекари и психолози всъщност се грижат за тях както и в другите болници. Даже имат право при определени условия да излизат от там за кратко. Много от тях се възстановяват, други рецидивират, а трети там си и умират, неуспели да се излекуват. Понякога става дума не за функционални, а за анатомични нарушения в мозъка, където една операция не е възможна (за сега). Аз не разказвам холандска версия на "Полет над кукувиче гнездо", а говоря за общество, където свободата на личността е поставена на пиедестал. Всеки може да е себе си и да прави с тялото и психиката си каквото си иска (да се "прави на маймуна", да взима даже наркотици), ноооооо, да не пречи на другите също да бъдат себе си. Затова има голяма бюрокрация и закон, който защитава правата на другите.
цитирай
48. compassion - Хубав отговор, Еве!
27.07.2010 13:02
"Доколкото зная, Елинор Рузвелт е имала предвид само емоционалното нараняване. Ето го точният цитат: Никой не може да те накара да се почувстваш унизен без твоето разрешение. (Взе ми малко време да се сетя къде съм го чела и да го намеря :)) Както казва Руми, въпрос на възприемане. Хора, които са уверени в себе си и имат добро самочувствие, което не зависи от мнението на другите за тях, т.е. не се опитват да им се харесат, са по-трудно податливи на обиди. Защото човек се обижда най-много, когато е засегната личността му, вътрешното му естество. Според мен успешно лекарство срещу обидата е работа върху собственото самочувствие, достойнство и характер. Тогава усилията са в съвсем различна посока и наистина променяш себе си, а не събитието. Но крайният резултат е прошка, защото самият ти си станал по-силен."
Да продължа и аз още малко: СМИРЕНИЕ, СЪСТРАДАНИЕ и МИЛОСТ са нужни на човека, за да престане да съди и да е в състояние да разбере божията промисъл. Защо има такива хора ЗЛОДЕИ, те човеци ли са, имат ли божия искра в душата си или са от друго "тесто", нечовеци, значи непринадлежащи към човешкия род.... То е като да питаш дали една наранена (по рождение или в последствие) птица принадлежи към птичия свят, щом не може да лети. В животинския свят "ранените" ги изяждат по-силните, а в човешкия свят? С какво ще сме по-добри от животните, ако съдим и убиваме "ранените" човеци? Бог ни праща "злодеите" като изпитания. И Юда беше изпратен да изпълни пъкленото си дело. Той беше оръдието, за да се изпълни плана. Е, не ти ли е жал за всички тези оръдия? За да станем по-състрадателни ние, за да разберат те каква е истинската ценност на живота, за да вървим всички към него с нови духовни очи и сърца. Това не е теорие, а светоглед, определящ действията ни на практика. Не може да станеш дебелокож носорог, когато проявяваш разбиране на различния от теб и му даваш право да съществува и се проявява както сам желае. Достойния човек уважава достойнството на другите. А съд има за НАРУШЕНИЯТА
цитирай
49. anlov - Руми, думите ти и образът над тях са доста въздействащи и поучителни.
29.07.2010 19:06
Сигурно ще си ги припомням всеки път, когато тоя с рогата ме изкушава да го направя. :)))
цитирай
50. compassion - Да, Ангеле, ежедневно сме изкушавани
30.07.2010 00:24
колкото повече се стремим към Бога и любовта му, толкова повече сме изкушавани.
цитирай
51. анонимен - Здравей, Руми,
05.08.2010 20:16
мисля си, че взаимоотношенията ни са доста относителни ... можеш да обидиш някой без да го целиш, или пък някой да се обиди без никакво основание. Т.е. според мен разковничето да не се случва, е в поведението на обиждания, защото ако той не се обиди, значи акт на обида няма, защото обиждащият не припознава ефекта на действието й. В живота трябва да сме по-широко скроени, в общия смисъл всичко, което ни наранява, в крайна сметка е обидно за нашето его, което винаги иска да е доволно и оценено от другите...

Колкото до злостните думи във виртуала, щом са написани, не може да се промени нищо, бъди сигурна, че човекът зад тях няма да се замисли и за миг. Най-доброто решение е игнор и използване времето за по-уважителни неща...
Поздрави!:)
цитирай
52. compassion - взаимоотношенията ни са доста относителни ...
07.08.2010 11:54
vishnichka написа:
мисля си, че взаимоотношенията ни са доста относителни ... можеш да обидиш някой без да го целиш, или пък някой да се обиди без никакво основание. Т.е. според мен разковничето да не се случва, е в поведението на обиждания, защото ако той не се обиди, значи акт на обида няма, защото обиждащият не припознава ефекта на действието й. В живота трябва да сме по-широко скроени, в общия смисъл всичко, което ни наранява, в крайна сметка е обидно за нашето его, което винаги иска да е доволно и оценено от другите...

Колкото до злостните думи във виртуала, щом са написани, не може да се промени нищо, бъди сигурна, че човекът зад тях няма да се замисли и за миг. Най-доброто решение е игнор и използване времето за по-уважителни неща...
Поздрави!:)

Както винаги, от по-високо погледнато... като дух. Благодаря ти за мнението, Виши!
В краткия си текст имах предвид злонамерената нарочна обида. В коментарите след това изказах и други мнения. Съгласна съм с теб, че от нас самите зависи как ще интерпретираме случващото се. Затова често моментното ни настроение също изиграва роля, т.е. става натрупване, така че нещо малко може да ни изкара от равновесието. Стресираният, нещастен човек по-лесно се поддава на странични влияния от отпочиналия, щастлив човек. Значи трябва да работим повече върху собственото си самоусещане и самочувствие.
цитирай
53. compassion - 52. silencemurmur
07.08.2010 12:01
В следващия постинг ще напиша една легенда. Прочети я, дори и ако вече си я чувала. Погледни с нови очи. Там са отговорите на всичките поставени по-горе въпроси.
Поздрав!
цитирай
54. compassion - 53. silencemurmur - За коментар 47:
07.08.2010 12:04
Всеки "има своя собствен единица-живот и то в друга мерна система"!!!
ДА!!!
цитирай
55. compassion - Как се казваше при Доген?
09.08.2010 00:30
Теоритичните основи на втората известна школа на Дзен, основана в Китай перз IX в - Цяо-шан са разработени от Доген (1200-1253), който проповядва седящ дзен, т.е. според него просветлението може да се постигне седейки в определена поза при подходяща обстановка. Той казва, че е важно да се запази умът на начинаещия дзен практикуващ, който е изпълнен със състрадание. Когато умът ни е състрадателен, той е безграничен. Тогава ние сме винаги верни на себе си, съчувстваме на всички същества и можем наистина да практикуваме.
цитирай
56. linaviraassaamy - Така я виждам обидата, да - една м...
21.08.2010 11:34
compassion написа:
Така я виждам обидата, да - една мощна, разрушителна сила. Още от детството тя започва да руши много лесно още неукрепналото нежно същество... затова толкова наранени и болни души ходят между нас и се обиждат само като усетят същия полъх ... като тогава, когато са ги осакатели... В същност сами си се нараняват отново. Затова казвам, че ПРОШКАТА е най-големия лек за обидата. Когато прощаваме, ние правим добро първо на себе си, като се освобождаваме от болката и второ, така освобождаваме и другия от душащото го съжаление за стореното (несъзнателно). А ако другия умишлено ни е обидил с цел да ни заболи, да ни навреди, прощавайки му, ние го поставяме в позицията на неуспелия, значи по-слабия, нищия духом.


Хората по принцип трудно прощават!
цитирай
57. compassion - Само злите, ограничени хора не могат да простят
22.08.2010 00:17
Силата на прошката е в Свободата, която получаваме първо ние, които прощаваме. Освобождаваме се от болката и тежестта (затова ни олеква след като простим). Освобождаваме се от илюзията за причинно-следствените връзки, използвайки острието на истината и божествената светлина, когато прощаваме. Освобождаваме се от осъждането на ситуации и хора, които виждаме като погрешни или неперфектни. Няма нужда да съдим и осъждаме, да търсим сметка и да наказваме. Когато прощаваме, ние проявяваме състрадание, разбираме другия, неговата човешка слабост, мотивацията му, неговата нагласа и начин на мислене, произхода на неговата болка и причината да е такъв, какъвто е. Значи, когато прощаваме, ние сме преодоляли гордостта на Егото си и сме в състояние да съпреживяваме с другия, да проявим емпатия, да го разберем и обичаме. Да, прошката е акт на любов (както към себе си, така и към другия). Само злите, ограничени хора не могат да простят, защото Егото им е техния водач и те още не са усетили и осъзнали божествената си душа.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 567806
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26213
Архив