Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2010 01:03 - Маските и ролите на Егото (2)
Автор: compassion Категория: Други   
Прочетен: 18740 Коментари: 63 Гласове:
54

Последна промяна: 26.12.2013 11:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                              image

Първата и най-известна роля на Егото е тази на критика и обвинителя. Любимата му дума е Грешка. Ние затова сме нерешителни и затова се страхуваме, защото не искаме да сгрешим. Егото така най-лесно ни държи в ръцете си и ние не можем вече да бъдем себе си, загубваме свободата на спонтанно изразяване, загубваме радостта от живота. Но в стремежа си да ни контролира, Егото всъщност не иска да ни унищожи, напротив, то иска да ни помага и да ни предпазва от грешки. Проблемът идва от там, че то не знае мярка. Като почне да ни обвинява, стига до крайност, до абсурд. Ние (особено по-слабите от нас) загубваме вяра в себе си и падаме духом. Тогава идва противоположната втора важна роля на Егото, тази на угодника, ласкателя. То си слага маската на
добър приятел (брат/сестра, съсед, колега) и започва да ни прави комплименти, да ни разсмива, развеселява, ободрява, насърчава, да ни угажда и глези. Ще кажете: „Много добра роля! Какво по-хубаво от това?” На пръв поглед наистина е така. Човек винаги има нужда от добър приятел, на когото да се довери и който да го подкрепи в труден момент. Да, де, но нали вече казах: Цялата работа е в това, че Егото няма мярка. То така ни обсебва и манипулира със сладките си думи, че ние се чувстваме задължени, хванати в менгемето на угодническите му похвати и пак стигаме до същото: ние не можем вече да бъдем себе си, загубваме свободата на спонтанно изразяване, загубваме радостта от живота, но поради противоположните причини. Започваме да се страхуваме да кажем истината, ако тя не е много благовидна, предпочитаме да отговаряме на комплиментите с комплименти, стремим се да отговорим на любезностите, дори и ако изобщо не ни е до смях и веселба, подтискаме гнева си и обидата си, не смеем да сме директни, за да не изглеждаме груби, понякога прикриваме истинските си мисли и преиначаваме истината или преувеличаваме, а може и да поизлъжем, т.е. ние също започваме да играем роля в отговор на неговата роля и ставаме нечестни. И какво тогава? Ами то е ясно. Пристига Егото в неговата трета роля, тази на ръководителя, управителя. То си слага маската на шефа (директора, законодателя, държавника, политика) и се започва играта с правилата и законите. Егото „ размахва палка и бие през пръстите” за всяко дребно нарушение. То определя какво може и какво не може, кое е добро и кое е зло, кое е морално и кое не е, какво е хубаво и какво е грозно, кое е достойно и кое е подло, с какво да се гордеем и от какво да се срамуваме, как и колко да учим и работим, кога и колко да почиваме и да се развличаме и т.н. За всяка наша мисъл, мечта, чувство, дума или действие Егото има правило и само да сме посмели да се отклоним малко наляво или надясно, веднага следва несъгласие, укор, порицание, отхвърляне, заплаха, наказание или някаква друга негативна реакция. Егото е толкова строго и безкомпромисно, че поставя направо неизпълними условия и ако си малко по-съзнателен от „средностатистическия гражданин” ще изпаднеш в морална криза, тотално объркан и хванат в „системата” като робот. Не можеш да ставаш и лягаш когато си поискаш, да ядеш и пиеш каквото си поискаш и т.н. защото Егото непрекъснато говори в теб кое е здравословно, кое е правилно и кое е вредно и т.н. Свобода на мисълта? Какво е това? Лично мнение? Ама кой си ти, че да раздаваш акъли? И постепенно ти все повече се свиваш в рамките, опитваш се да се вмъкнеш в кутията според къде и като какъв си се родил, нагласяш се според етикета, който са ти сложили. Не може да си позволиш, например, да бъдеш мързелив, небрежен, сърдит, прекалено сексуален, прекалено емоционален, шумен, нетактичен, стеснителен, непривлекателен, егоистичен, нечестен, невъзпитан и т.н. Ти трябва да се съобразяваш с всички и с всичко, да си успяващ и напредничав. И кой ще ти помогне да се измъкнеш от блатото на неудачника, в което си затънал? Ееее, как кой, Егото, разбира се. То има още една превъзходна роля, тази на мотиватора, катализатора. То си слага маската на треньора (писателя, психолога, професора, попа/пастора) и вече няма отърване от състезанието. Още от преди детската градина Егото започва да ни подтиква и насочва, да ни съветва, тренира и стимулира да се борим за заветното първо място. Нищо друго не е достатъчно освен най-високото, най-голямото, най-значимото постижение и неусетно кариеризма ни обхваща и амбицията ни тласка все по-бързо и все по-заробващо към осъществяването на задачи и цели, които Егото ни вменява като НАШИ. Но дори и да ги достигнем, Егото поставя нови и така никога не сме удовлетворени и щастливи, никога не сме достигнали славата и признанието, успеха и известността в света, които някой друг вече е достигнал. Когато спрем за малко, уморени и изтощени от непрекъснатия стрес, Егото продължава неспирно да ни говори за всичко онова, което още не сме свършили, предупреждава ни, че губим време, че изоставаме в изпълнението на плана, че пропускаме златни възможности, че не сме прочели всички онези нови книги, които ни учат как да успеем, как да станем победители, или, че сме забравили какво сме чели в тях, или че не следваме съветите на авторите, на психолозите, на пасторите (религиозните водачи), на професорите и т.н. Разбира се Егото няма да пропусне да ви посочи неуспехите и да ви натякне, че всички други вече са далеч пред вас, докато вие се офлянквате. Но да кажем, че вие сте един трудолюбив и амбициозен човек и упорито изпълнявате задълженията си. Така ли? Ама КАК? Достатъчно добре ли се справяте? Ха-ха-ха .... не, нали? И чуло това, Егото вече е тук в ролята си на перфекциониста и на самото съвършенство. То си слага маската на търговеца (журналиста, козметичката/пластичния хирург, спортния треньор, консултанта) и започва да ви бомбардира чрез посланията на медиите, нета, рекламните витрини, снимките и промоционните материали да купите, да потребявате, да слушате, да гледате, да се подлагате на изтощителни диети, тренировки, операции и процедури, за да станете перфектни според най-последната мода и най-високите изисквания. Нищо по-малко от изрядност, безукорност, перфектност и съвършенство не е приемливо. Егото не може да ви прости нито  грам повече в теглото ви, нито една бръчка или бял косъм, нито една гънка в облеклото ви (ако не е модерно, разбира се), нито пък ще бъде удовлетворено ако не притежавате най-красивите, най-модерните и най-скъпите дрехи, вещи, къщи, коли, имоти, ако не сте си спечелили най-високия пост, най-престижната професия и какво говоря на дребно, всъщност вие трябва да сте повече от Бог: непогрешим и абсолютно завършен като феномен. Егото не спира да говори и вие с всеки ден се чувствате  все по-зле и по-зле, осъзнавайки колко сте далече от идеала. Гледате се в огледалото и ви се плаче, гледате ония шарени списания и се изчервявате я от срам, я от завист, я от безсилие и отчаяние. Неее, никога няма да бъдете като тях. Така ще си гниете в тази дупка и ще бъдете самотни, необичани, посредтвени, бедни, остаряващи, болни и нещастни, ще ви тъпчат и ще ви унижават разни утрепки, издигнали се по нечестен начин, а вие всъщност нямате избор. Захвърляте списанието, взимате една цигара и отваряте бутилката. „Живота е мръсен и нечестен, мамка му!” казва Егото и налива чаша след чаша, защото ролите му са безброй. Толкова е хитро, че дори не се усещате, че то е господаря на ВАШИЯ живот. Е, какво, още ли продължавате да го слушате?



Тагове:   маските,


Гласувай:
54
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. osi4kata - истини,
10.10.2010 07:42
скрити дълбоко в нас.

Благодаря, че натискаш правилния бутон :))
цитирай
2. vishnichka - Така е, във всеки от нас бушуват всички страсти и емоции,
10.10.2010 09:23
за които можем да се сетим... Човекът е като малка планета (със собствена траектория и живот) във вселената на натрупания общочовешки добър или не чак толкова, но опит и памет, която се проявява почти у всеки точно по начина, който си систематизирала в този постинг, реалистичен и замислящ...относно слабостите и суетата ни човешка...
цитирай
3. compassion - 1. osi4kata
10.10.2010 10:56
Добре дошла от другия край на планетата, мила! (удивително нещо е нета, нали?)
Всъщност, важно е дали човек е достатъчно чувствителен и отворен за тези истини.
цитирай
4. compassion - 2. vishnichka
10.10.2010 11:03
Нали? И аз много пъти съм се удивлявала колко мъдро е сътворен човека с всички защитни системи в името на запазването и продължаването на живота. Всеки е една Вселена. Много сходни са законите, по които са изградени микро- и макро- космоса. В тях е заложен потенциала за усъвършенстване и трансформация така, че живота остава вечен. Грандиозно!
цитирай
5. mileidi46 - Dobro utro,mila:))
10.10.2010 11:25
Struva mi se ,4e po4ti vinagi,da ne kaja,4e mnogo ot nas,nikoga ne uspqvame da izlezneme ot sqnkata na egoto si..Vinagi sme podvlastni i onazi tunka liniq,na granizata e po4ti nezabelejima,zatova tolkova lesno q prekra4vame i ostavame v plen..za zql jivot!!
Blajeni sa tezi,koito uspqvat da se otskubnat ot pregrudkata mu..
Zamislix se,i 4uvam glasa mu kak me zablujdava otvutre...Zna4i sum v plen..:))
цитирай
6. razkazvachka - Сещам се за още една роля - но може би, ще я разкриеш в следващото -
10.10.2010 21:12
да не изпреварвам - невероятно е как човек, замисляйки се за типовете прояви на егото - открива своето его и себе си зад него:)))

цитирай
7. анонимен - ?.............
10.10.2010 22:32
уважавам ви всички вас,но ми се струва че леко сте ударени с мокър парцал..живейте си живота бе професори!
цитирай
8. анонимен - Любимия инструмен на сатана е Ег...
10.10.2010 22:47
Любимия инструмен на сатана е Егото. Най лесно се маниполира човек, чрез Егото му. Има една всеизвеста и безкрайно мъдра мисъл, че "Най голямата победа е победата над самия себе си". Всъщност това е победа над Егото ни. Само тогава можеш да изпълниш Заповедта: Да възлюбиш ближния, както себе си".
Поздрави :-)
цитирай
9. анонимен - Това беше от мене Whitepigeon, ама нещо блога не ме разпозна! :-)
10.10.2010 22:50
Любимия инструмен на сатана е Егото. Най лесно се маниполира човек, чрез Егото му. Има една всеизвеста и безкрайно мъдра мисъл, че "Най голямата победа е победата над самия себе си". Всъщност това е победа над Егото ни. Само тогава можеш да изпълниш Заповедта: Да възлюбиш ближния, както себе си".
Поздрави :-)
цитирай
10. compassion - 5. mileidi46
10.10.2010 23:02
Да, Егото на някои хора е много силно и здраво ги държи цял живот, а други успяват поне от време на време да се отърсват от неговия контрол и да взимат правилни решения. Трудно е, но не е невъзможно.
цитирай
11. compassion - 6. razkazvachka
10.10.2010 23:05
Които сме по-самокритични можем да се видим сами как се поддаваме и въвличаме в суетата на света, а после да се дистанцираме и да почувстваме и разберем заблудите си.
цитирай
12. compassion - 7. анонимен - ?.............
10.10.2010 23:10
Не знам как е възможно анонимно тук някой да пише след като съм сложила настройката на "само за потребители на блога". Явно, всичко е възможно в блог.бг.
Казваш, че ни уважаваш, анонимен приятелю, но това "леко сте ударени с мокър парцал" не ми звучи много уважително.
цитирай
13. compassion - 9. анонимен - Това беше от мене Whitepigeon, ама нещо блога не ме разпозна! :-)
10.10.2010 23:12
"Най голямата победа е победата над самия себе си".
И аз мисля така.
Благодаря ти за коментара!
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Мисля, че малко си попрекалила с ...
11.10.2010 00:03
Мисля, че малко си попрекалила с функциите на егото, чак толкова не му се впрягам на егото и не му давам да ме командва. Предполагам, че и с други е така.Отдавна съм във война с него и няма да му се дам, така да знаеш.
цитирай
15. aqualia - В този ред на мисли ...
11.10.2010 01:55
... се сещам за една книга, която е написана от Авесалом Подводни - "Завръщането на окултизма или повест за фината седморка" - там са описани седемте механизма на повлияване на Егото и седемте Егрегора, от които то е зависимо.
Там е казано да се сприятелим с него и да го опитомим, да не му даваме да ни контролира по начин, който е вреден, а ние да осъществим контрол върху него, както правим с малко дете, с любов и грижа, внимателно и умно. Поздрави!
цитирай
16. compassion - 14. kasnaprolet9999
11.10.2010 10:24
Знам, знам ги аз скорпионите. Да сте живи и здрави! За къде сме без вас.
Очарована съм от разнообразието в природата и считам това не за разточителство, а за един от механизмите за оцеляване. Колкото повече "прекалявам", толкова повече разбирам, че не мога да обхвана всичко.
цитирай
17. rossasommer - Бях вчера на деня, посветен на депресиите
11.10.2010 14:17
Цял ден кръгли маси, тематични срещи, във фоайето щандове, представящи различни психологични услуги - от "горещ телефон" за самоубийци, до групи за самопомощ. За мен беше интересна темата "Обществото ни прави депресивни". Препълнена зала, мастити психиатри, титуловани психолози...и в залата хората, страдащи от "егото си"? Някак твърде декларативно звучеше всичко от трибуната, от позицията на чичковците и лелките с тлъсти хонорари и като контрапункт - въпросите и коментарите от залата, на хора 35г. работили безупречно и останали на прага на пенсионирането си без работа. Мда, егото...
цитирай
18. compassion - 15. aqualia
11.10.2010 19:23
Не съм чела Авесалом Подводни както и много доруги сигурно добри автори, но съм виждала при Галацея постинги за него. И аз съм забелязала, че с война не се преодолява Егото. Когато подходиш с добро към озлобен човек, зло куче или разярено Его, ще постигнеш повече.
__Ще те убия, червей такъв!
__Добре, но цели се точно, че да не ме боли.......
цитирай
19. compassion - 17. rossasommer
11.10.2010 19:34
Веднага разбрах, но суетата на света вече не ме вълнува, нито пък се страхувам за бъдещето. Всичко е както се очакваше да бъде: катастрофа. Сега остава да се вземем в ръце. И това ще стане!
цитирай
20. aqualia - Ох, ох! Много хубаво казано!
11.10.2010 19:42
compassion написа:
Не съм чела Авесалом Подводни както и много доруги сигурно добри автори, но съм виждала при Галацея постинги за него. И аз съм забелязала, че с война не се преодолява Егото. Когато подходиш с добро към озлобен човек, зло куче или разярено Его, ще постигнеш повече.
__Ще те убия, червей такъв!
__Добре, но цели се точно, че да не ме боли.......

цитирай
21. kundalini - Да, проникновено.
11.10.2010 23:00
Иска ми се да напиша коментар, но се получава нахално дълъг. Моля за позволение да нипаша няколко реда в своя блог, като поместя връзка с твоя постинг, Сompassion.

Благодаря за това, което споделяш.
Поздрави!




цитирай
22. compassion - 20. aqualia - Ох, ох! Много хубаво казано!
11.10.2010 23:10
:)))))))) То трябва да има и кой да го разбира :)))))
цитирай
23. compassion - 21. kundalini - Да, проникновено.
11.10.2010 23:11
Много ще ми е интересно да се запозная с твоя постинг.
Поздрав!
цитирай
24. solinvictus - :)))))))) То трябва да има и кой да го ...
12.10.2010 01:22
compassion написа:
:)))))))) То трябва да има и кой да го разбира :)))))

да,понякога усещаш ,че бягаш сам и няма значение в кой коридор си,може и на зиг заг,хехе
предлагам ти един казус -
Няма его ,успяла си след тежки битки,кандърми,нежност,хитрини и...
утре си без Него-
какво се случва?
Как гледаш на околният (същ)свят?
не става въпрос за ония в гората дето пиели само отвари и медитирали и им трябвало само ена шепа ориз!

цитирай
25. compassion - Когато крушата узрее, сама пада от клона,
12.10.2010 11:41
а когато е зелена и ти я захапваш, става тръпчиво в устата и бързо го плюеш, но вкуса на трева после познаваш..........
(известен урок по пътя към помъдряването)
Така и за ранните въпроси, отговорите не са удовлетворителни... защото...
За всяко нещо има време и за всяко време има неща, но всичко е относително..., защото е взаимосвързано.
До скоро приятелю!
цитирай
26. inel379 - Мисля, значи съществувам!:)
12.10.2010 15:22
Страхът от грешка в нормални граници е нещо естествено. Това наистина е инстинкт за самосъхранение на всяко живо същество, на говорящото - още павече. Но чак пък до там, че да загубиш радостта от живота...такова капсулиране си е самоубийствено, както и критиката без мярка.
С децата трябва да сме внимателни, за да не съсипем ентусиазма им, но като се замисли човек...и с възрастните е същото, защото освен на ума сме подвластни и на емоциите си. То май егото ни държи в детската възраст през целия живот!:)
Тъпкано ни се връща от друго място, ако забравим, че срещу себе си имаме също човешки същества и често те може да са по-добри от нас.
Угодници, ласкатели...е друга краност /дал Бог достатъчно/, чиито очертания откриваме най-ярко около властта - във всичките й проявления на различни нива. Театърът и киното имат невероятни постижения в тази посока, макар че реалността е ненадмината!:)
Егото на ръководителя, който държи на строгите правила характеризиращи "ледниковия период", неизпълними от жив човек и размахва страховито пръст, превръща нормалния човек в тиранин, а роботизирането - в реална опасност за човечеството да загуби творческия си потенциал.
Добрите мотиватори са нужни, защото насочват човешката енергия в правилната посока и понякога са в състояние да я увеличават многократно. Перфекционизмът, разбира се, може да бъде изключително полезен, но предозирането му е с негативен привкус.
Не съм чела тази книга на Авесалом Подводни, но е интересна неговата "Синастрия" /"Астрология на взаимоотношенията"/. И макар, че е малко краен /с хората на науката понякога е така/, провокацията към егото е страхотна. Знанието е шанс за пормяна и развитие.
Няма нищо страшно в това, че егото е господар на живота ни! Всичко е въпрос на мярка, за да не губим радостта си от него!:)
Опитомяване с любов!:)
Звучи чудесно!:)
Благодаря за хубавия текст, мила!
Повод за размисъл!
Аз нещо се поувлякох!:)
Прекрасен ден ти желая с още усмивки!:)))
цитирай
27. compassion - 26. inel379
12.10.2010 17:05
"То май егото ни държи в детската възраст през целия живот!:)" Добре казано!!!
"Знанието е шанс за пормяна и развитие." Още един бисер!!!
Радвам се, че идваш и сееш такива семена. Добра е почвата. Ще дадат даже плод.
Ще се четем пак. Прегръщам те!
цитирай
28. hikma - С интерес следя...
14.10.2010 16:18
С интерес следя темата за Егото. Разбирам, че Егото може да бъде наш верен приятел или пък върл враг, което зависи единствено от нашето старание да го опознаем и да му позволим да бъде себе си, а не да се представя с поредната си маска. За мен тези постинги са важни, защото смятам, че само опознавайки себе си, опознавайки стратегиите на своето Его, човекът ще съумее да постигне спокойствие, душевен мир и щастие, за които така жадува. Очевидно цялата техника, технология и удобства, които съвремието ни предлага, не правят непременно човека щастлив, защото дълбоко в себе си човекът е слаб, безпомощен, страхлив, завистлив, гневен, притеснява се за всичко и т.н. Но точно в това е ключът – щастието не е в конфорта, не е в предаване на владението в ръцете на мнимото господство на Егото, а в ежедневната борба на човека със самия себе си... Compassion, поздравления за хубавите постинги, хубава вечер и още вдъхновение ти пожелавам!
цитирай
29. solinvictus - Не борба, а хармония е нужна! Е...
14.10.2010 16:30
Не борба, а хармония е нужна!
Егото е преградата между Душата и Духът,ако ги слееш (премахнеш егото си)ставаш просветлен,и после?
цитирай
30. compassion - 28. hikma
15.10.2010 23:38
Подсъзнанието изкривява нежеланото или го маскира като желано, а може и съвсем да го елиминира, използвайки различни методи (в психологията известни като Маскировка, Изтласкване, Лъжливо акцентиране, Подмяна,Преувеличаване). Затова често се казва, че най-голямата победа е победата над себе си. Първата стъпка е самоопознаването, а последната е да си простиш и да се научиш да се обичаш. Срещу любовта всички трикове на Егото са безсилни.
цитирай
31. compassion - 29. solinvictus
15.10.2010 23:51
С теб използваме различни думи за едни и същи понятия и трудно ще се разберем с няколко изречения. В следващия постинг ще отговоря подробно и на двата ти въпроса, а сега само искам да споделя мнението си, че Егото не може да бъде премахнато в живия човек. То умира заедно с физическото тяло, за чиято сигурност е било отговорно. С две думи, няма Човек без Его и няма Его без Човек. Целта е както и ти го казваш, да се постигне (красота и) хармония.
цитирай
32. solinvictus - аз не разбирам!егото не е важно то се ...
16.10.2010 02:46
аз не разбирам!егото не е важно то се контролира,важна е Душата!
За нея се борят сички ,и за това я пазя щото ми е само една и ми е мила!
Его=аза ли е?
п.п.аз без думи разбирам сичко!хехе
цитирай
33. hikma - и аз като solinvictur...
16.10.2010 10:50
и аз като solinvictur бих искал да попитам дали Егото = Аз'а и има ли някакво определение за Егото. От предишните ти постинги compassion разбирам, че Душата е онова в нас, с което сме в непрекъснат вътрешен диалог...

П.С. Compassion, казваш, че най-голямата победа е победата над себе си. :) Усмихвам се, защото разбирам, че все пак става дума за борба, за да се стигне до победа. Но под борба едва ли се разбира някаква ожесточена битка, а по-скоро, може би, придобиване на някакви полезни навици и усилие за тяхното трайно внедряване в поведението ни.
цитирай
34. compassion - 32. solinvictus
19.10.2010 14:26
Да, може да се каже, че Егото е Аз-а, но не "висшия Аз", за който някои автори говорят. Егото е много важно, защото изпълнявайки функцията си да ни предпазва, то често ни заблуждава и ВИНАГИ стои на пътя ни към опознаване на "висшия Аз", излизането от света на Мая (илюзията) и самоосъзнаването като част от "Абсолюта". Да, Душата е важна. Осъзнаването на недостатъчността на менталното познание на света е първата стъпка в духовния път на човека и на обществото. Човек започва да усеща, че го водят висши сили и в такъв смисъл си абсолютно прав в твърдението си "аз без думи разбирам сичко!".
Аз пък ти вярвам!
цитирай
35. compassion - 33. hikma
19.10.2010 16:35
Бях ти написала много дълъг отговор и той изчезна. Приемам го като знак и отивам да пиша следващия постинг, в който ще стане дума за всичко, което току що ти писах. Но накратко:
Интегралната личност включва съзнанието, подсъзнанието и егото. Тя се променя "самоизгражда" като идентичността се разширява от егоцентрично към социоцентрично и светоцентрично равнище. Това не означава, че човек унищожава егото си, а че вече е в състояние да приема множество перспективи и все повече да включва и интересите на другите, тъй като те попадат в орбитата на разширената му идентичност по пътя от подсъзнателното през самоосъзнаването към свръхсъзнанието. "Борбата" с Егото чрез хоризонтални методи, тоест - без помощта на висшето "аз" (Бог в нас) е безполезна и е наситена с вътрешни конфликти, носещи страдания и болести поради незадоволени потребности на тялото или психиката. Важно е осъзнаването на недостатъчността на менталното познание на света и тръгването в духовния път, т.е. осъзнаването на необходимостта от превключване към чистото съзнание (без Его погледа)... да развием такава вътрешна честност, че да сме в състояние да гледаме на всяка ситуация така, сякаш сме извън нея. Трябва максимално да се дистанцираме от желанията на своето его, за да усетим в себе си Божията воля или с други думи казано: да пренасочим приоритетите си, да се вслушаме не в крещящия глас на Егото, което все иска нещо конкретно, а в тихия си вътрешен глас, който е напътстващ и кардинален (безусловната любов на Бог). Е, затова съм права като непрекъснато повтарям, че не е важно какво се случва, а как го интерпретираме.
цитирай
36. solinvictus - Да, може да се каже, че Егото е Аз-а, ...
22.10.2010 12:44
compassion написа:
Да, може да се каже, че Егото е Аз-а, но не "висшия Аз", за който някои автори говорят.


Mалко сложно ми стана ,както обясняват за троицата за същността на Иисус,оказа се ,че българският е беден да изрази тази същност(както и другите езици) а грцкия бил мого богат.
и тука забелязвам същото хехехе "ЕГО" ="АЗ" просто е един превод между два езика,си мисля ,де!
поздрав
цитирай
37. compassion - Гръцки не знам, и индийски, китайски, японски и санскритски - също
22.10.2010 14:14
Остава да се доверим на преводачите, а може би най-добре всичко да прекарваме през сърцето си. Ако може да го приеме, значи ни е присъщо, а другото е чуждица, създадена за други души. Благодарна съм за разнообразието и красотата в материалния свят, но още повече за богатството на идеи по пътя към мъдростта. Всички сме пътници....
цитирай
38. cvetnica - Брилянтно както винаги, Руми!
22.10.2010 19:15
На места думите ти ми звучаха като камшици!
Индивидът взаимодейства с външния свят, а също и със същността си. Нашият голям тест за контрола на импулса. И когато се осъзнаем, работим върху себе си. Правим избора какви да бъдем. Най-важното си мисля е баланса и хармонията. Да излезем от "матрицата", да се доверим на любовта и да бъдем добри!
Благодаря ти, наблюдателю на човешката душа!
цитирай
39. compassion - Да, ние можем да избираме
22.10.2010 20:15
как да интерпретираме случващото се и как да се чувстваме.
Да, намирането на баланса и хармонията никак не е лесно, но можем непрекъснато да опитваме с всяка мисъл, с всяко чувство и с всяко действие.
цитирай
40. solinvictus - . . . но още повече за богатството на ...
24.10.2010 00:01
compassion написа:
... но още повече за богатството на идеи по пътя към мъдростта.


http://solinvictus.blog.bg/tq-i-toi/2010/10/08/dreamer.617111
цитирай
41. compassion - 40. solinvictus
27.10.2010 14:56
Оригинално! Сменяш само песента и се получават различни послания....
ха-ха .... това е богатство на идеи, да, също.....
Прегръщам те!
цитирай
42. tili - Нямам конкретен коментар,
28.10.2010 00:34
но се радвам, че наминах отново, защото дискусията е много интересна.
Иначе, както е казал ап.Павел: Ако нямам любов - нищо нямам. Нито вяра, нито надежда.
Поздрави, Руми!:)
цитирай
43. enjoy6 - Всъщност, няма как
28.10.2010 19:13
да не го слушам, защото съм си самата аз,
само дето от време на време трябва да
тропам с токче и да му напомням, че
не е необходимо да бъде толкова критикарско :)
цитирай
44. tomich - Безсмислено е да се говори за някакво Его въобще...
01.11.2010 15:35
В предишни мои коментари по темата за егото застъпих тезата, че има само два вида его - НОРМАЛНО и ЗЛОКАЧЕСТВЕНО. Първият вид его, общо казано, ни защитава с единствената цел оцеляване на индивида, личността. То ни помага да се приспособим към променящите се условия на жизнената среда.Видяно под този ъгъл, нормалното его е жизнено необходимо. Другото, злокачественото его е като раково образувание в психиката. То не може да се изреже "хирургически" защото не е материя като част от човешкото тяло. Човек разполага с една единствена възможност - да го контролира и подтиска според силата на собствената воля и мисъл. Колкото по-рано започне волевата мисловна "терапия", толкова по-лесно това его се поддава на контрол. Когато подходящото време е изпуснато, най-вероятно е злокачественото его да образува необратими "разсейки" в човешката психика - личността дегенерира с непредвидими и фатални последици, включително и самоубийство.
Според мен да се мисли и и говори изобщо за някакво Его е безполезно. И двата вида его съществуват съвместно в съзнанието и подсъзнанието на човека като две антагонистични противоположности. Проблемът е, че двата вида его проникват до такава степен едно в друго, че не всеки човек е в състояние да разпознае и раздели едното от другото...Това е една от причините у повечето хора да липсва желание и стремеж към контрол и самоконтрол над вредното его, стремеж към самоусъвършенстване...
цитирай
45. compassion - 42. tili
03.11.2010 13:53
Нали така разбираме, че имаме приятели, ТилиЛили ... наминават да ни видят какво правим и помагат ако трябва. И аз наминавам при теб и понякога се смея, понякога ме разплакваш, но много обичам онези музикалните и поетичните ти постинги, с чиито нежни и мъдри послания заспивам. Ти си многостранно развит талант и изключителната ти чувствителност на творец особено ме впечатлява. Радвам се, че те "срещнах" нежна душа.
цитирай
46. compassion - 43. enjoy6
03.11.2010 13:58
Ама така, де... ще му потропваш с токче понякога, а друг пък ще седнеш до него да си поговорите като хора. И то разбира от внимание... Човешко е, а не Божествено. Скоро ще завърша текста заради теб и другите, които все пак искат да се разберат и усъвършенстват.
Прегръщам те, Руми
цитирай
47. compassion - 44. tomich
03.11.2010 14:06
Е, Томич, много хора дълго се занимават с безсмислени неща, докато един ден завършат работата си и всички (които са търпеливи и се интересуват) разбират за какво става дума. Много неща не са неща, а процеси ... искат си развитието, но ти като материалист най-добре ги знаеш тези неща. Инженерния ти логичен подход е интересен. Чета с удоволствие коментарите ти. Обичам хората, които се задълбочават в нещата... те винаги стават откриватели (най-малкото на себе си). Затова нарекох книгата си "Да изненадаш себе си". Бях инспирирана от теб, Томич и от другите приятели тук в блога. Благодаря ви!
цитирай
48. tomich - compassion
03.11.2010 17:51
Ето че ти ми помогна сега да забележа нетактичния и обидния по смисъл израз "Според мен да се мисли и говори изобщо за някакво Его е безполезно" в моя коментар. Допуснал съм неволно нещо, което и мен би обидило - занимаване с безполезни неща в работата. Моля те да ме извиниш!
Съгласен съм, че много неща представляват сложни процеси в развитие. Те нямат пряка връзка със светогледа ми (аз съм толкова материалист, колкото и идеалист, въпреки че звучи парадоксално), но са свързани и се подчиняват на обективно действащи закони в природата и живота. Аз също обичам и уважавам хората, които искрено се стремят да проникнат в същината на нещата и често сами остават изненадани от резултатите на своята работа...Аз се уча от такива люде, Руми! Затова онези, които смятат, че се стремя към категоричност и безусловност на моите мнения и коментари, дълбоко се заблуждават - на мен не ми е нужно да си оставям "вратички", през които да се изхлузвам като червей от неудобни положения...защото съм готов да призная всякакви грешки и заблуждения. Хора сме и всички ги допускаме...
Благодаря ти за този отговор!
цитирай
49. enjoy6 - Ще очаквам постинга ти
03.11.2010 18:59
и също ти изпращам много поздрави, усмивки и прегръдки!:)
цитирай
50. compassion - 48. tomich
03.11.2010 23:52
Аз не се обиждам лесно, Томич, защото се опитвам да разбера мотивите на хората и обикновено успявам. Оставяй си винаги отворена вратичка не за "да се изхлузваш като червей от неудобни положения", а за да допускаш в себе си всички нови идеи, да коригираш остарелите си схващания, да си в крак с новото развитие. Това значи да си отворен за възможностите за израстване, които ти предлагат контактите с другите. Ние най-често се учим от грешките си, нали?
цитирай
51. compassion - 49. enjoy6
03.11.2010 23:54
Ох, все не ми остава време.....
цитирай
52. mileidi46 - Ei,pregrudki za teb..
04.11.2010 12:53
Vse ne mi ostava vreme ,za da ti kaja 4e te obi4am...no ti go znae6 nali.???
цитирай
53. tomich - 50. compassion
04.11.2010 14:01
Преди години беше разпространен един лаф тука у нас, който се предаваше от ухо на ухо: "Абе, Иване, като си казваш мнението, слагай си една ламарина пред себе си, за всеки случай, не знаеш как ще те тълкуват..." Демек, не бъди толкова категоричен. Та и ти, като ме посъветва да не ставам толкова категоричен, се сетих за него и неговия смисъл...Руми, "отворените вратички" нямат нищо общо с ушната система: те служат за "изход" от трудни положения, накратко - за бягство. А ушите(както и очите) са "входната" информационна система за човека. Не само едното ухо, и двете ми уши са отворени за чужди мнения. Отделен е въпросът мога ли да извлека нещо полезно от тях, обосновани ли са с "бетонирани" факти и логични аргументи? Не всички нови идеи са източник на развитие и дават възможности за личностно израстване и коригиране на остарели схващания, нали? Едно нещо е да си отворен за всякакви мнения и идеи, съвсем друго е критически да ги оценяваш, преценяваш и възприемаш. Изненадвам се, когато умни и интелигентни хора, а такива има не малко в блог.БГ,
под "отвореност" към каквато и да е информация, разбират че си готов да я възприемеш. Е, не става така! От тук се появява и тази учудваща необяснима
"неприязън" към хора, склонни да проявяват "категоричност".Категоричността не означава магарешки инат. Умната категоричност на едно мнение или на на идея е обоснована с доказани факти. Тя се крепи не толкова и само на личен опит, но преди всичко на опита на много хора. За да се пречупи или обнови категоричното мнение, трябва да се докаже новата идея, а това е труден, много труден процес...
цитирай
54. compassion - 52. mileidi46
04.11.2010 20:14
Знам, знам, мен всички ме обичат, но по различен начин изразяват чувствата си .... както в пубертета едно момче като те блъсне, всъщност показва, че има отношение към тебе, харесва те :))))))))
цитирай
55. compassion - 53. tomich
04.11.2010 20:40
Ние с теб сме прекрасен пример как двама души говорят един и същи език, но не се разбират, защото влагат различен смисъл в едни и същи думи. Затова няма да влизам в спор преди да съм разбрала твоето осмисляне на думите. Искам само да споделя, че не би трябвало прекалено да се доверяваме на сетивните си органи, защото те са несъвършени и не възприемат нито всичката информаци, нито пък достоверно (научно е доказано). Аз в нищо не съм категорична. Всичко е относително. (и в това не съм категорична :)))
цитирай
56. zvezdichka - Рамките винаги
05.11.2010 13:39
идват към човек, за да му налагат своите представи. Но именно познавайки се или стремейки се към това познание, оглеждайки се в по съвършенния образец/пример, както и ти казваш човек да успее да се наблюдава някак вън от себе си, което много често е трудно, но когато човек го търси съзнателно той придобива очи, за да вижда и разпознава и търси да се преборва с тези рамки, които го ограничават в една или друга степен. Търси да променя мирогледа си и да придобива различен поглед за нещата, в които е и които се стремят да го заробват. И това, което казваш за вътрешния гласец, в който човек да се научи да се вслушва, за да може да води успешно тази битка със себе си е важно за неговото израстване като личност.
Поздрави Руми!
И приятни почивни дни :).
цитирай
57. tomich - 55. compassion
05.11.2010 16:18
Нещо пак не се разбираме, дявол го взел! Да го кажа тогава директно, за да не осмисляш думите ми.
"Отворени" и "вратички" са две безобидни думички. Като съчетание обаче, те имат пряк и преносен смисъл. Лично аз, когато ги използвам при контакти и общуване, се старая да им придавам само един от двата смисъла, особено в разговор с приятел. Кофти ми става, ако ме разбере в другия смисъл... Разбира се, не изключвам употребата на думи и изрази с двоен смисъл, но това, да ти кажа честно, го правя само в три случая: при разговори с лица, когато естеството на разговорите го налага; когато не съм "категоричен", т.е. не съм сигурен; и когато използвам метафора.
Не зная дали говорим на един и същ език, но знам, че с теб сме прекрасен пример на двама, упорито бранещи своите позиции, ха ха, ха! Този факт говори сам по себе си за "категоричност" :))) И недей да твърдиш, че в нищо не си категорична - всяка относителност е категорична за себе си...
Що се отнася до сетивните органи, научно е доказано, че чрез тях постъпва в нервната система изобщо, цялата информация като "отразени" копия от външния свят. Дори онова, което не го виждаме и усещаме пряко, става видимо и осезаемо с помощта на съвременната техника...
цитирай
58. compassion - 56. zvezdichka
11.11.2010 20:26
Ти казваш човек"...да придобива различен поглед за нещата, в които е и които се стремят да го заробват." и това наистина много ми допадна. Някои мои близки в България се хвалят, че не са се променили и цял живот са страдали, но са запазили същите си виждания. Аз мълчаливо слушах тези техни "хвалби" и на ум се молех Господ да им помага. Аз не мога. От голямата глупост винаги онемявам. Няма друг по-голям смисъл съществуването ни тук , според мен, от стремежът ни към усъвършенстване (значи промяна).
Благодаря ти, че намина, мило момиче!
цитирай
59. compassion - 57. tomich
11.11.2010 21:23
Из речника на Руми:
- Не категоричен, не значи несигурен, а деликатен, толерантен и гъвкав, абе относителен.
- Позиция в дискусия е временно заемано становище, което ще се промени веднага с промяната на обстоятелствата, опонента или темата. Така, че не е необходимо упорито да се брани нещо, толкова нестабилно по своята природа, че докато го браниш, то вече се е променило :)), абе нещо точно за политици.
- сетивни органи са тези дезинформатори, които би трябвало да се държат напълно отговорни за всички беди на объркания човек, абе слушай си повече интуицията.
Ей, Томич, шъ мъ ядосаш да седна да напиша най-после продължението на постинга дето само се каня и точа зъби, но все не ми остава време. (флиртувам с близкото обкръжение и нямам възможност да ухажвам де що сладури има чак и в България). :))
цитирай
60. tomich - :))
12.11.2010 00:07
Руми, виж сега пък моя речник, който е съставен специално за дискусии всякакви:
- Некатегоричен, значи несигурен, но не е задължително категоричният да е сигурен
-Деликатността е другото лице на категоричността(разбирай умението да покажеш категоричността по деликатен начин, не всеки го може!)
- Толерантността в дискусиите е допустима, но тя няма нищо общо с деликатността и не е за препоръчване - голяма е вероятността опонента да те "затАпи", ха-ха!
- В дискусия се влиза с ясна позиция и обосновано становище, които трябва да се защитават не временно, а "категоричноделикатно" до момента, когато опонента докаже, че не са верни.Това е и целта на всяка дискусия. Иначе няма дискусия. Единствените обстоятелства в дискусията са *аргументите* и *доказателствата* на спорещите страни, а те не подлежат на промяна. Противното изражда дискусията *слънчогледовъртене* и чесане на езици, абе като политиците ;-):).
- Бедите на объркания човек идват не от сетивните му органи а от объркания му разум... Абе, слушай Томича и няма да се объркаш, Руми, ха ха хах!...(Дали го казах деликатно? :)))
Амчи, напиши го най-сетне тоя постинг, бе Руми, че кат`се ядосаш ставаш още по-хубава и категорично относителна :))))
цитирай
61. compassion - 60. tomich
12.11.2010 23:41
Готово, написах го, но стана не както го бях планирала с конкретни терапевтични идеи. Така по-лесно се преглъща, че ако вземем прекалено на сериозно номерата на Егото и почнем да се връзваме на всичките му нападки, ще си вгорчим съвсем живота. Затова на хората с добро чувство за хумор им е по-лесно да се справят с проблемите си.
цитирай
62. анонимен - Karaiany sym ! :))) -v lu4ai na anonimnost ..:)))
27.05.2011 16:05
Ха , чудесните роли на егото ! Hай - харесвам тази на тоталитарната държава- биеше здраво през пръстите , биеше по главите, хвърляше в затвора , убиваше. Ох , какъв манипулатор- нямаше друг като нрего ! Сега е по- изтънчен , по- образован , сякаш по- фин . но пак лъжлив и коварен....чудно ги разказваш ти тези твои приказки за егото !
цитирай
63. compassion - Да, пак си прав!
27.05.2011 19:36
Но никак не е весело, нали?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 567806
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26213
Архив