Прочетен: 30391 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:41
Първата и най-известна роля на Егото е тази на критика и обвинителя. Любимата му дума е Грешка. Ние затова сме нерешителни и затова се страхуваме, защото не искаме да сгрешим. Егото така най-лесно ни държи в ръцете си и ние не можем вече да бъдем себе си, загубваме свободата на спонтанно изразяване, загубваме радостта от живота. Но в стремежа си да ни контролира, Егото всъщност не иска да ни унищожи, напротив, то иска да ни помага и да ни предпазва от грешки. Проблемът идва от там, че то не знае мярка. Като почне да ни обвинява, стига до крайност, до абсурд. Ние (особено по-слабите от нас) загубваме вяра в себе си и падаме духом. Тогава идва противоположната втора важна роля на Егото, тази на угодника, ласкателя. То си слага маската на добър приятел (брат/сестра, съсед, колега) и започва да ни прави комплименти, да ни разсмива, развеселява, ободрява, насърчава, да ни угажда и глези. Ще кажете: „Много добра роля! Какво по-хубаво от това?” На пръв поглед наистина е така. Човек винаги има нужда от добър приятел, на когото да се довери и който да го подкрепи в труден момент. Да, де, но нали вече казах: Цялата работа е в това, че Егото няма мярка. То така ни обсебва и манипулира със сладките си думи, че ние се чувстваме задължени, хванати в менгемето на угодническите му похвати и пак стигаме до същото: ние не можем вече да бъдем себе си, загубваме свободата на спонтанно изразяване, загубваме радостта от живота, но поради противоположните причини. Започваме да се страхуваме да кажем истината, ако тя не е много благовидна, предпочитаме да отговаряме на комплиментите с комплименти, стремим се да отговорим на любезностите, дори и ако изобщо не ни е до смях и веселба, подтискаме гнева си и обидата си, не смеем да сме директни, за да не изглеждаме груби, понякога прикриваме истинските си мисли и преиначаваме истината или преувеличаваме, а може и да поизлъжем, т.е. ние също започваме да играем роля в отговор на неговата роля и ставаме нечестни. И какво тогава? Ами то е ясно. Пристига Егото в неговата трета роля, тази на ръководителя, управителя. То си слага маската на шефа (директора, законодателя, държавника, политика) и се започва играта с правилата и законите. Егото „ размахва палка и бие през пръстите” за всяко дребно нарушение. То определя какво може и какво не може, кое е добро и кое е зло, кое е морално и кое не е, какво е хубаво и какво е грозно, кое е достойно и кое е подло, с какво да се гордеем и от какво да се срамуваме, как и колко да учим и работим, кога и колко да почиваме и да се развличаме и т.н. За всяка наша мисъл, мечта, чувство, дума или действие Егото има правило и само да сме посмели да се отклоним малко наляво или надясно, веднага следва несъгласие, укор, порицание, отхвърляне, заплаха, наказание или някаква друга негативна реакция. Егото е толкова строго и безкомпромисно, че поставя направо неизпълними условия и ако си малко по-съзнателен от „средностатистическия гражданин” ще изпаднеш в морална криза, тотално объркан и хванат в „системата” като робот. Не можеш да ставаш и лягаш когато си поискаш, да ядеш и пиеш каквото си поискаш и т.н. защото Егото непрекъснато говори в теб кое е здравословно, кое е правилно и кое е вредно и т.н. Свобода на мисълта? Какво е това? Лично мнение? Ама кой си ти, че да раздаваш акъли? И постепенно ти все повече се свиваш в рамките, опитваш се да се вмъкнеш в кутията според къде и като какъв си се родил, нагласяш се според етикета, който са ти сложили. Не може да си позволиш, например, да бъдеш мързелив, небрежен, сърдит, прекалено сексуален, прекалено емоционален, шумен, нетактичен, стеснителен, непривлекателен, егоистичен, нечестен, невъзпитан и т.н. Ти трябва да се съобразяваш с всички и с всичко, да си успяващ и напредничав. И кой ще ти помогне да се измъкнеш от блатото на неудачника, в което си затънал? Ееее, как кой, Егото, разбира се. То има още една превъзходна роля, тази на мотиватора, катализатора. То си слага маската на треньора (писателя, психолога, професора, попа/пастора) и вече няма отърване от състезанието. Още от преди детската градина Егото започва да ни подтиква и насочва, да ни съветва, тренира и стимулира да се борим за заветното първо място. Нищо друго не е достатъчно освен най-високото, най-голямото, най-значимото постижение и неусетно кариеризма ни обхваща и амбицията ни тласка все по-бързо и все по-заробващо към осъществяването на задачи и цели, които Егото ни вменява като НАШИ. Но дори и да ги достигнем, Егото поставя нови и така никога не сме удовлетворени и щастливи, никога не сме достигнали славата и признанието, успеха и известността в света, които някой друг вече е достигнал. Когато спрем за малко, уморени и изтощени от непрекъснатия стрес, Егото продължава неспирно да ни говори за всичко онова, което още не сме свършили, предупреждава ни, че губим време, че изоставаме в изпълнението на плана, че пропускаме златни възможности, че не сме прочели всички онези нови книги, които ни учат как да успеем, как да станем победители, или, че сме забравили какво сме чели в тях, или че не следваме съветите на авторите, на психолозите, на пасторите (религиозните водачи), на професорите и т.н. Разбира се Егото няма да пропусне да ви посочи неуспехите и да ви натякне, че всички други вече са далеч пред вас, докато вие се офлянквате. Но да кажем, че вие сте един трудолюбив и амбициозен човек и упорито изпълнявате задълженията си. Така ли? Ама КАК? Достатъчно добре ли се справяте? Ха-ха-ха .... не, нали? И чуло това, Егото вече е тук в ролята си на перфекциониста и на самото съвършенство. То си слага маската на търговеца (журналиста, козметичката/пластичния хирург, спортния треньор, консултанта) и започва да ви бомбардира чрез посланията на медиите, нета, рекламните витрини, снимките и промоционните материали да купите, да потребявате, да слушате, да гледате, да се подлагате на изтощителни диети, тренировки, операции и процедури, за да станете перфектни според най-последната мода и най-високите изисквания. Нищо по-малко от изрядност, безукорност, перфектност и съвършенство не е приемливо. Егото не може да ви прости нито грам повече в теглото ви, нито една бръчка или бял косъм, нито една гънка в облеклото ви (ако не е модерно, разбира се), нито пък ще бъде удовлетворено ако не притежавате най-красивите, най-модерните и най-скъпите дрехи, вещи, къщи, коли, имоти, ако не сте си спечелили най-високия пост, най-престижната професия и какво говоря на дребно, всъщност вие трябва да сте повече от Бог: непогрешим и абсолютно завършен като феномен. Егото не спира да говори и вие с всеки ден се чувствате все по-зле и по-зле, осъзнавайки колко сте далече от идеала. Гледате се в огледалото и ви се плаче, гледате ония шарени списания и се изчервявате я от срам, я от завист, я от безсилие и отчаяние. Неее, никога няма да бъдете като тях. Така ще си гниете в тази дупка и ще бъдете самотни, необичани, посредтвени, бедни, остаряващи, болни и нещастни, ще ви тъпчат и ще ви унижават разни утрепки, издигнали се по нечестен начин, а вие всъщност нямате избор. Захвърляте списанието, взимате една цигара и отваряте бутилката. „Живота е мръсен и нечестен, мамка му!” казва Егото и налива чаша след чаша, защото ролите му са безброй. Толкова е хитро, че дори не се усещате, че то е господаря на ВАШИЯ живот. Е, какво, още ли продължавате да го слушате?
Благодаря, че натискаш правилния бутон :))
10.10.2010 09:23
Всъщност, важно е дали човек е достатъчно чувствителен и отворен за тези истини.
Blajeni sa tezi,koito uspqvat da se otskubnat ot pregrudkata mu..
Zamislix se,i 4uvam glasa mu kak me zablujdava otvutre...Zna4i sum v plen..:))
10.10.2010 21:12
10.10.2010 22:32
10.10.2010 22:47
Поздрави :-)
10.10.2010 22:50
Поздрави :-)
Казваш, че ни уважаваш, анонимен приятелю, но това "леко сте ударени с мокър парцал" не ми звучи много уважително.
10.10.2010 23:12
И аз мисля така.
Благодаря ти за коментара!
Там е казано да се сприятелим с него и да го опитомим, да не му даваме да ни контролира по начин, който е вреден, а ние да осъществим контрол върху него, както правим с малко дете, с любов и грижа, внимателно и умно. Поздрави!
Очарована съм от разнообразието в природата и считам това не за разточителство, а за един от механизмите за оцеляване. Колкото повече "прекалявам", толкова повече разбирам, че не мога да обхвана всичко.
__Ще те убия, червей такъв!
__Добре, но цели се точно, че да не ме боли.......
__Ще те убия, червей такъв!
__Добре, но цели се точно, че да не ме боли.......
Благодаря за това, което споделяш.
Поздрави!
Поздрав!
да,понякога усещаш ,че бягаш сам и няма значение в кой коридор си,може и на зиг заг,хехе
предлагам ти един казус -
Няма его ,успяла си след тежки битки,кандърми,нежност,хитрини и...
утре си без Него-
какво се случва?
Как гледаш на околният (същ)свят?
не става въпрос за ония в гората дето пиели само отвари и медитирали и им трябвало само ена шепа ориз!
(известен урок по пътя към помъдряването)
Така и за ранните въпроси, отговорите не са удовлетворителни... защото...
За всяко нещо има време и за всяко време има неща, но всичко е относително..., защото е взаимосвързано.
До скоро приятелю!
С децата трябва да сме внимателни, за да не съсипем ентусиазма им, но като се замисли човек...и с възрастните е същото, защото освен на ума сме подвластни и на емоциите си. То май егото ни държи в детската възраст през целия живот!:)
Тъпкано ни се връща от друго място, ако забравим, че срещу себе си имаме също човешки същества и често те може да са по-добри от нас.
Угодници, ласкатели...е друга краност /дал Бог достатъчно/, чиито очертания откриваме най-ярко около властта - във всичките й проявления на различни нива. Театърът и киното имат невероятни постижения в тази посока, макар че реалността е ненадмината!:)
Егото на ръководителя, който държи на строгите правила характеризиращи "ледниковия период", неизпълними от жив човек и размахва страховито пръст, превръща нормалния човек в тиранин, а роботизирането - в реална опасност за човечеството да загуби творческия си потенциал.
Добрите мотиватори са нужни, защото насочват човешката енергия в правилната посока и понякога са в състояние да я увеличават многократно. Перфекционизмът, разбира се, може да бъде изключително полезен, но предозирането му е с негативен привкус.
Не съм чела тази книга на Авесалом Подводни, но е интересна неговата "Синастрия" /"Астрология на взаимоотношенията"/. И макар, че е малко краен /с хората на науката понякога е така/, провокацията към егото е страхотна. Знанието е шанс за пормяна и развитие.
Няма нищо страшно в това, че егото е господар на живота ни! Всичко е въпрос на мярка, за да не губим радостта си от него!:)
Опитомяване с любов!:)
Звучи чудесно!:)
Благодаря за хубавия текст, мила!
Повод за размисъл!
Аз нещо се поувлякох!:)
Прекрасен ден ти желая с още усмивки!:)))
"Знанието е шанс за пормяна и развитие." Още един бисер!!!
Радвам се, че идваш и сееш такива семена. Добра е почвата. Ще дадат даже плод.
Ще се четем пак. Прегръщам те!
Егото е преградата между Душата и Духът,ако ги слееш (премахнеш егото си)ставаш просветлен,и после?
За нея се борят сички ,и за това я пазя щото ми е само една и ми е мила!
Его=аза ли е?
п.п.аз без думи разбирам сичко!хехе
П.С. Compassion, казваш, че най-голямата победа е победата над себе си. :) Усмихвам се, защото разбирам, че все пак става дума за борба, за да се стигне до победа. Но под борба едва ли се разбира някаква ожесточена битка, а по-скоро, може би, придобиване на някакви полезни навици и усилие за тяхното трайно внедряване в поведението ни.
Аз пък ти вярвам!
Интегралната личност включва съзнанието, подсъзнанието и егото. Тя се променя "самоизгражда" като идентичността се разширява от егоцентрично към социоцентрично и светоцентрично равнище. Това не означава, че човек унищожава егото си, а че вече е в състояние да приема множество перспективи и все повече да включва и интересите на другите, тъй като те попадат в орбитата на разширената му идентичност по пътя от подсъзнателното през самоосъзнаването към свръхсъзнанието. "Борбата" с Егото чрез хоризонтални методи, тоест - без помощта на висшето "аз" (Бог в нас) е безполезна и е наситена с вътрешни конфликти, носещи страдания и болести поради незадоволени потребности на тялото или психиката. Важно е осъзнаването на недостатъчността на менталното познание на света и тръгването в духовния път, т.е. осъзнаването на необходимостта от превключване към чистото съзнание (без Его погледа)... да развием такава вътрешна честност, че да сме в състояние да гледаме на всяка ситуация така, сякаш сме извън нея. Трябва максимално да се дистанцираме от желанията на своето его, за да усетим в себе си Божията воля или с други думи казано: да пренасочим приоритетите си, да се вслушаме не в крещящия глас на Егото, което все иска нещо конкретно, а в тихия си вътрешен глас, който е напътстващ и кардинален (безусловната любов на Бог). Е, затова съм права като непрекъснато повтарям, че не е важно какво се случва, а как го интерпретираме.
Mалко сложно ми стана ,както обясняват за троицата за същността на Иисус,оказа се ,че българският е беден да изрази тази същност(както и другите езици) а грцкия бил мого богат.
и тука забелязвам същото хехехе "ЕГО" ="АЗ" просто е един превод между два езика,си мисля ,де!
поздрав
22.10.2010 14:14
Индивидът взаимодейства с външния свят, а също и със същността си. Нашият голям тест за контрола на импулса. И когато се осъзнаем, работим върху себе си. Правим избора какви да бъдем. Най-важното си мисля е баланса и хармонията. Да излезем от "матрицата", да се доверим на любовта и да бъдем добри!
Благодаря ти, наблюдателю на човешката душа!
Да, намирането на баланса и хармонията никак не е лесно, но можем непрекъснато да опитваме с всяка мисъл, с всяко чувство и с всяко действие.
http://solinvictus.blog.bg/tq-i-toi/2010/10/08/dreamer.617111
ха-ха .... това е богатство на идеи, да, също.....
Прегръщам те!
Иначе, както е казал ап.Павел: Ако нямам любов - нищо нямам. Нито вяра, нито надежда.
Поздрави, Руми!:)
само дето от време на време трябва да
тропам с токче и да му напомням, че
не е необходимо да бъде толкова критикарско :)
Според мен да се мисли и и говори изобщо за някакво Его е безполезно. И двата вида его съществуват съвместно в съзнанието и подсъзнанието на човека като две антагонистични противоположности. Проблемът е, че двата вида его проникват до такава степен едно в друго, че не всеки човек е в състояние да разпознае и раздели едното от другото...Това е една от причините у повечето хора да липсва желание и стремеж към контрол и самоконтрол над вредното его, стремеж към самоусъвършенстване...
Прегръщам те, Руми
Съгласен съм, че много неща представляват сложни процеси в развитие. Те нямат пряка връзка със светогледа ми (аз съм толкова материалист, колкото и идеалист, въпреки че звучи парадоксално), но са свързани и се подчиняват на обективно действащи закони в природата и живота. Аз също обичам и уважавам хората, които искрено се стремят да проникнат в същината на нещата и често сами остават изненадани от резултатите на своята работа...Аз се уча от такива люде, Руми! Затова онези, които смятат, че се стремя към категоричност и безусловност на моите мнения и коментари, дълбоко се заблуждават - на мен не ми е нужно да си оставям "вратички", през които да се изхлузвам като червей от неудобни положения...защото съм готов да призная всякакви грешки и заблуждения. Хора сме и всички ги допускаме...
Благодаря ти за този отговор!
под "отвореност" към каквато и да е информация, разбират че си готов да я възприемеш. Е, не става така! От тук се появява и тази учудваща необяснима
"неприязън" към хора, склонни да проявяват "категоричност".Категоричността не означава магарешки инат. Умната категоричност на едно мнение или на на идея е обоснована с доказани факти. Тя се крепи не толкова и само на личен опит, но преди всичко на опита на много хора. За да се пречупи или обнови категоричното мнение, трябва да се докаже новата идея, а това е труден, много труден процес...
Поздрави Руми!
И приятни почивни дни :).
"Отворени" и "вратички" са две безобидни думички. Като съчетание обаче, те имат пряк и преносен смисъл. Лично аз, когато ги използвам при контакти и общуване, се старая да им придавам само един от двата смисъла, особено в разговор с приятел. Кофти ми става, ако ме разбере в другия смисъл... Разбира се, не изключвам употребата на думи и изрази с двоен смисъл, но това, да ти кажа честно, го правя само в три случая: при разговори с лица, когато естеството на разговорите го налага; когато не съм "категоричен", т.е. не съм сигурен; и когато използвам метафора.
Не зная дали говорим на един и същ език, но знам, че с теб сме прекрасен пример на двама, упорито бранещи своите позиции, ха ха, ха! Този факт говори сам по себе си за "категоричност" :))) И недей да твърдиш, че в нищо не си категорична - всяка относителност е категорична за себе си...
Що се отнася до сетивните органи, научно е доказано, че чрез тях постъпва в нервната система изобщо, цялата информация като "отразени" копия от външния свят. Дори онова, което не го виждаме и усещаме пряко, става видимо и осезаемо с помощта на съвременната техника...
Благодаря ти, че намина, мило момиче!
- Не категоричен, не значи несигурен, а деликатен, толерантен и гъвкав, абе относителен.
- Позиция в дискусия е временно заемано становище, което ще се промени веднага с промяната на обстоятелствата, опонента или темата. Така, че не е необходимо упорито да се брани нещо, толкова нестабилно по своята природа, че докато го браниш, то вече се е променило :)), абе нещо точно за политици.
- сетивни органи са тези дезинформатори, които би трябвало да се държат напълно отговорни за всички беди на объркания човек, абе слушай си повече интуицията.
Ей, Томич, шъ мъ ядосаш да седна да напиша най-после продължението на постинга дето само се каня и точа зъби, но все не ми остава време. (флиртувам с близкото обкръжение и нямам възможност да ухажвам де що сладури има чак и в България). :))
- Некатегоричен, значи несигурен, но не е задължително категоричният да е сигурен
-Деликатността е другото лице на категоричността(разбирай умението да покажеш категоричността по деликатен начин, не всеки го може!)
- Толерантността в дискусиите е допустима, но тя няма нищо общо с деликатността и не е за препоръчване - голяма е вероятността опонента да те "затАпи", ха-ха!
- В дискусия се влиза с ясна позиция и обосновано становище, които трябва да се защитават не временно, а "категоричноделикатно" до момента, когато опонента докаже, че не са верни.Това е и целта на всяка дискусия. Иначе няма дискусия. Единствените обстоятелства в дискусията са *аргументите* и *доказателствата* на спорещите страни, а те не подлежат на промяна. Противното изражда дискусията *слънчогледовъртене* и чесане на езици, абе като политиците ;-):).
- Бедите на объркания човек идват не от сетивните му органи а от объркания му разум... Абе, слушай Томича и няма да се объркаш, Руми, ха ха хах!...(Дали го казах деликатно? :)))
Амчи, напиши го най-сетне тоя постинг, бе Руми, че кат`се ядосаш ставаш още по-хубава и категорично относителна :))))
27.05.2011 16:05