Прочетен: 44032 Коментари: 87 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:43
Въпросът беше: „Има ли искрени хора, които винаги да са себе си, открити и честни? И отговорът беше: „НЕ!” Защо? Защото отговорът беше даден от Егото. А както си спомняте първата и най-любима роля на Егото е да критикува и обвинява. То непрекъснато търси какво с вас не е наред, влиза после в други роли и ви подтиква в различни посоки. Егото става господаря на ВАШИЯ живот. Обясних как то прави това и ви запитах: „Е, какво, още ли продължавате да го слушате?” Да кажа веднага и без овъртане: „Слушайте го!!!” За тези от вас, които се объркаха е този постинг.
Осъзнавате ли необходимостта или не (и ако осъзнавате), искате ли или не (и ако искате), можете ли или не (и ако можете), правите ли я промяната или не? Коя промяна? Да промените отношенията си с вашето собствено Его. В това е ключа към успеха и щастието ви. Докато го слушате като виновно дете или уплашен родител, напорист ръководител или покорен подчинен, успяващ кариерист или подтиснат неудачник и всички други роли, в които Егото ви поставя, вие ще сте жертвата му. Не разпознали маските му, вие цял живот може да страдате, въпреки, че първоначално предназначението на Егото е била да ви защити и предпази от психически травми и депресии, ниско самочувствие, страх, срам, унижение, падение. Вече казах, че проблема идва от това, че Егото няма мярка. Защо? Защото то самото се СТРАХУВА!!! То всъщност праща зов за помощ.То отчаяно се мята от една в друга роля, непрекъснато търси надежда, сигурност, опора, ако би могло, с удоволствие би сключило застраховка „щастлив живот” с цената на всичко. Разбирате ли? Самото то е източника на страха във вас! Да се борите с Егото? Да го победите? Да го унищожите? ЗАБРАВЕТЕ!!! Mission impossible. Колкото повече си забранявате нещо или го отричате, или го отхвърляте, толкова повече то ще ви завладява и управлява. Не можете да узнаете сами какво се крие в подсъзнанието ви, но можете да РАЗБЕРЕТЕ Егото си и да го успокоите, да го приласкаете като дете, да го уверите, че вие сте в състояние да вземете контрола и отговорността за живота си в свои ръце, че сте компетентен и дисциплиниран, че имате желание да създавате, поддържате и споделяте красотата и хармонията в и около вас, че се стремите към самоусъвършенстване и себеосъзнаване. Но за да направите това, първо вие сами трябва да си повярвате. Не слушайте Егото, когато крещи и обвинява, а насочете вниманието си върху тихия смирен глас във вас, който не иска от вас да притежавате разни вещи, пари, власт, слава и всичко онова, което е суетата на света, а ви разкрива духовната ви светлина и красота. Ако и когато постигнете ВЯРА (първо в себе си), ако култивирате и усетите силата на ЛЮБОВта (към себе си и всички други), значи сте на прав път. Сега вече вие сте в състояние да слушате Егото си с разбиране и да го успокоите. Като родител към любимо дете, обърнете се към него с внимание. Слушайте жалбите и страховете му. И не губете НАДЕЖДА! Бъдете добронамерени, търпеливи и смирени. Опитайте се да го наблюдавате без да се въвличате емоционално в ролите му. Когато то усети вашата духовна сила, то ще престане жестоко да ви критикува, да изисква невъзможни условия, да поставя непосилни задачи и да трепери от страх за живота и сигурността си. Е, то ще продължава да ви предупреждава (и даже заплашва), да ви приласкава, стимулира, подтиква, контролира и всичко друго, което е правело и до сега, но вече ще има МЯРА и само от време на време ще я изгубва, което за вас ще е първия сигнал, че нещо не е наред с него. Веднага се спрете. Не слушайте обвиненията му!!! В никакъв случай! Това само ще ви обезкуражи, ще ви върне обратно в стария начин на мислене и дествие. А това е то, което бяхте спечелили: новия начин на мислене. За каквото и да става дума, всичко можете да премислите и погледнете с нови очи. Разглеждайте темата, ситуацията, проблема, а не емоционалните обвинения на Егото. Задавайте си въпроси за истинноста и търсете доказателства за това, въпроси за влиянието на другите и за вашата роля, въпроси за важността на проблема за вас и за обществото. Много бързо и ефективно се стига до ядрото на проблема като последователно се задава въпроса „ЗАЩО?” От опит да ви кажа, че повечето хора в крайна сметка стигат до страха от смъртта. Затова, ако се опитате да повярвате, че няма смърт за духа, а само за тялото и Егото, ще сте спечелили войната и само от време на време ще влизате в конкретни битки за конкретни цели, в които Егото ще се впуска с ентусиазма на продукт на Земния живот, ограничен във времето и пространството.Това вие не можете да промените и значи трябва да го приемете.Погледнете пак спокойно отстрани конкретния си проблем и си задайте въпроса: „Наистина ли това е толкова важно?” Е, какво, ако отстъпите? Нали си спомняте? „Какво предпочитате: да имате право или да бъдете щастливи?” Във вселената няма добро и зло,правилно и неправилно. Всичко е относително! Така, че не ставайте категорични в негативизма си. Не съдете! Но в този свят на дуалности, в който живеем на Земята, никой не може да остане неутрален. Дори и когато не взимате решение, вие правите избор. Служете винаги на по-голямото добро! А това ще рече: уважавайте живота във всичките му форми и работете за доброто на всички! Бъдете състрадателни и помагайте, където се нуждаят.Егото винаги ще крещи, че има опасност да загубите, да не остане достатъчно за вас, че и без това няма да ви оценят и няма да са благодарни... Точно така! Няма да са благодарни, и въпреки това, помагайте, давайте от себе си. Е, не го слушайте Егото като вземе да се гордее след това колко е велико. Неговите роли чет нямат ... Бъдете снизходителни. Егото се чувства самотно и изолирано от първоизточника на енергия. Принудено е да черпи енергия от другите и затова като капризно дете непрекъснато крещи, за да му обърнем внимание, страстно иска разни неща, вярвайки, че така ще запълни празнотата, копнее за приемане и любов, но нищо не иска да даде и от това ние страдаме и се отчайваме. Ние сме хора и никой не е безгрешен. Но когато надскочим фазата на подчинение на ролите и маските на Егото, когато с разума си схванем значението на стратегиите му, ние ще сме в състояние да го разберем и да вземем живота си в свои ръце, а това значи, че сме извоювали своята интелектуална и духовна свобода. Вече не с разума си, а със сърцето си ние можем да направим своя човешки избор да служим на светлината. Егото никога няма да е в състояние да направи това. Но във всеки от нас е заложена по рождение искра от Божествения дух, която расте и укрепва с годините и е въпрос на осъзнат избор да се вслушаме в тихия й глас и да изберем духовния път назад към звездите, от където някога сме тръгнали, за да станем отново едно цяло.
12.11.2010 17:48
А някои даже се страхуват от нея или прекалено на сериозно я вземат и на всичките й номера се връзват.
Страхотен постинг!
А ти добре опитваш. То май всички така правим ... опитваме :))
Но Егото може да се "опитоми",т.е. неговата природа не може да се промени (вълкът никога няма да стане агне), но подходите и инструментите си то може да адаптира според новите условия и да стане поносимо. Някои хора даже така си се раждат със смирено Его (щастливци). Но всеки човек е различен случай и затова е трудно да се дават общи рецепти.
Ти си права за отказа от очаквания. Когато имаш големи очаквания, винаги оставаш разочарован. Ако можем да развием нагласа на БЛАГОДАРНОСТ за всичко, което се случва (вкл. неприятните неща) и да се научим да виждаме уроците в тях, тогава значи наистина сме надскочили фазата на Его-развитието си като хора и сме станали мъдри. А ти явно вече си. Затова много те обичам и уважавам.
Прегръщам те, мила.
От опит казвам, че наистина най-лесно се достига до ядрото с "Защо?", но ако в крайна сметка се достигне до това, че има страх не от смъртта, а напротив, от безразличието към нея...от невъзможността да усещаш реално времето, преходността, ако изобщо си откъснат от материалността на този свят/не като цяло, а за себе си/ поради едни или други причини животът е само и преди всичко въпрос на оцеляване и грижа за това, към което си отговорен....... Къде в този случай се е "скрило" Егото/или е нужно да го градим???:)
Със сигурност ми е нужен втори прочит, или най-малкото да "отлежи" текста:)
Хубав ден, Сompassion.
http://compassion.blog.bg/drugi/2010/01/03/strategiite-na-egoto.465484
Той наистина е написан прекрасно, интригуващо и професионално. Има обаче в него нещо, което,ще го кажа дипломатично, ме озадачава. Според твоите виждания и представи излиза, че Егото е някакъв странен вълшебник, настанил се удобно в подсъзнанието, който когато му хрумне и когато реши, без да ни пита променя ролята и лицето си както на него му харесва. Започва да ни укорява, обвинява, хвали, насърчава или обезсърчава и всичко това го прави без мярка...С две думи Егото е някаква тайнствена невидима, съпровождаща още от раждането ни до края на живота, личност, имаща за цел хем да ни защитава, хем да ни трови живота. И ние състрадателните, милостиви хора сме я приютили, дали подслон на един не двулик, а многолик коварен Янус!
" Господи, още малко и ще се побъркам! Ще ме подгони шизофренията и...край на моите радости, мъки, удоволствия...Ей така ще си умра от страх, самотен, неразбран, необичан и без любов заради някакво си многолико коварно Его, което постоянно ме кара да си сменям маските, с което цял живот съм се борил като последния мохикан и не съм успял да го надвия. Мамка му..."
Всеки нормален средно интелигентен здравомислещ човек би произнесъл подобен монолог.
Пак ще кажа, егото в човека е само едно: *нормално*, помагащо ни да оцелеем по всички възможни начини,(и точно за това е необходимо да го контролираме, но не като глезещи малките си деца родители с милувки и сладки приказки, а безмилостно и категорично) или *злокачествено* его, което в повечето случаи е фатално...
Поздрави!
13.11.2010 18:11
"Шизоидна стратегия.
Свободата не се дава, а се взима!
Преодолявайки практическите проблеми той ще стане по-силен и борбен в този свят, който той изживява като враждебен"
Животът по-често допълва една теория, та дори най-прецизната.
Свободата дори не се взима, според мен се гради.
В края на пътя/или поне в средата, защото той продължава:)/ ставаш по-силен, толкова, че си готов да живее дори в един враждебен свят:)
Сompassion, ако позволиш да сложа връзка с този твой текст, ще напиша още малко бележки в своя блог. Чувствам го като приятно задължение, дори по-скоро като знак за Благодарност.:)
Когато човек познава себе си, нараства самоосъзнаването на Аза - като духовна ценност - и за да не се върне към доминиране на егото, необходимо е тънко разграничаване на самоосъзнаването като вътрешна функция на Аза от Егото като външна изява, която заличава значимостта на останалия свят от Аза като екстраполирана значимост?
Наученото постепенно се превръща в инстинкт.
Без никаква суета, съзнанието, че любовта е всичко в този свят /и май не само в него/, ни дава неизтощима енергия в живота. Прави ни смели, широко скроени, състрадателни, снизходителни, добронамерени и...щастливи. Тя ни е ДОСТАТЪЧНА, за да можем да имаме ДОСТАТЪЧНО от всичко друго, което ни кара да виждаме чашата наполовина пълна. Нали животът ни не свършва след това и ни предстои да продължим нататък - свободни и вдъхновени.
Любовта прави връзката ни с Бог жива и много, много близка!
Той струи през нас и ни напътства!
Звездите не са толкова далече...
Благодаря ти за хубавия постинг, мила!
Лека нощ и лек сън!
Вместо да говорим за едно Его с много роли и маски, можем да говорим за много личности в един човек (далеч съм от каквито и да е шизофренични идеи и не говоря за раздвояването на личността). Затова изразът „Нищо човешко не ми е чуждо” е абсолютно верен. Говоря за всеки психически здрав човек, в който паралелно съществуват едно дете, един мъж, една жена, един критик, един ласкател, един регулировчик, един перфекционист, един подстрекател и там каквото още се сетиш. В едно изречение: В човека е заложено ВСИЧКО от ангела до дявола. Но човекът има склонност да приема и признава някои положителни роли (личности), а отрицателните не ги признава и ги подтиска, но от това, разбира се те не изчезват, а само започват да работят още по-усилено в подсъзнанието му. Така човек сам създава своя ад, защото това, което е в повсъзнанието не може нито да разбере, нито да контролира, а обратното, то започва да го контролира. Спокойното приемане на негативните мисли и чувства като нормални би дало по-добри резултати. Човек не трябва да се съди и бичува, а да се опита да разбере източника на тези мисли и да промени нагласата си съзнателно в положителна посока, прощавайки на себе си и на другите. Не те съветвам, Томич, да се отнасяш „безмилостно и категорично” (както ти казваш) нито с Егото си, нито с другите хора. Точно обратното. Прояви милост и дай шанс.
Можеш да пишеш каквото си искаш, мила, а аз ще го прочета с удоволствие. (за втори път обещаваш).
То е като при алкохолизма като зависимост. Винаги е възможно падане обратно в заученото поведение. Успяват само тези с твърда воля, поддържана от Вярата, че те могат, че ще се справят. Затова казвам: "първо вие сами трябва да си повярвате."
Благодаря ти за хубавия коментар, Инел! Към него нямам какво да добавя. Пълно единомислие имаме с тебе, както винаги до сега.
Благодаря ти, че те има, мила!
Първо, егото са различни психически състояния, а не маскирани "вътрешни личности", влизащи в различни роли.
Според теорията на Ерик Бърн (Транзакционен анализ) има само три основни его-състояния: РОДИТЕЛ, ДЕТЕ И ВЪЗРАСТЕН. Тези състояния зависят както от външните условия(условията на реалната среда), така и от вътрешни психически нагласи.Те отговарят на психичните състояния и поведения на човек като дете, родител и възрастен.
Самото его не се ражда с раждането на човек, а е производно на едно първично Ид (виж Фройд)- нещо като базово психично образувание в новороденото. Ид се преструктурира и се появява мъничкото слабичко его. Постепенно то се натрупва, расте и се оформя под въздействието на ваншните и вътрешни фактори. Точно външните фактори (хвалебствия, укори, наказания и др.)оформят представата за собственото его на подрастващото дете.
Идеята за нормалното его не противоречи на теорията на Бърн. Родител, Дете и Възрастен са онези естествени, нормални състоания и поведение, присъщи на всеки нормален психически здрав човек. Разбира се те могат и трябва да се контролират чрез разум и воля в зависимост от конкретните взаимоотношения на субектите.. Нормалното его не е необходимо да се променя, то се нуждае само от личен контрол Ако не го контролираме съществува вероятност да се изроди (мутира) в злокачествено его (ненормални психични състояния на личостта): мания за величие и непогрешимост, или обратно- комплексиране или чувство за малоценност, склонност към насилие вкл. убийство, неутолима жажда за власт и господство над друга личност, група или общество, раздвоение на личността(шизофрения) водещо до полудяване и т.н.
Компасион, аз не разбирам защо трябва толкова да усложняваш представите на хората за тяхното его.
Ще те помоля да не разширяваш и обобщаваш произволно смисъла на думите ми "безмилостно" и "категорично" по отношение към хората. Изрично съм ги употребил по отношение на контрола над егото, а не над хората!!
Нека, споделяйки тук да не се опитваме да се доказваме, а да се обогатяваме взаимно!
Аз съм стигнала много далече именно по този начин. Непрекъснато се уча и помагам на другите да се разберат и да научават все повече за себе си и за другите.
Поздрав, Руми
Та така, Руми. Никак не е хубаво да се чоплят стари рани без да са ясни причините...
16.11.2010 02:51
като че ли то не е в ТВОЯ живот.
Ако се самозалъгваш, не залъгвай другите.
Без его няма "вкус" от чувството живот.
Много си ми симпатична.
И много си ми подозрителна да се самозалъгваш с четените от тебе книги.
Кога ще се обърнеш към тебе самата?
Кога би питала себе се как стоят нещата?
Защото те обичам, пиша така.
Който е изпаднал в без съзнание, му се удрят шамари.
Не четкай обичания. Раздрусай го, за да се свести!!!!
Дали разбираш, знаеш ти?
in love
П.П. След като писах този коментар, четох коментари от постинга ти. Виждам, че не съм сама в мнението ми. Интересно!
Христос не се хвали, че е Христос. Той е Христос.
Удари спирачка, красива, румена Румяна.
МОЯТ проблем не бих искала да е твоя грижа, защото ти и без това имаш много.
Ако всеки вместо да подобрява света, първо започне от себе си, нямаше да има толкова много мъка на тоя свят (може би)....
Е, останете си със здраве!
16.11.2010 12:38
Изкуството е да живееш значението й.
Писах ти коментар не да търсиш проблем при мене нито пък да тълкуваш, че имам много! Не си под кожата ми нито пък под кожата на другите, за да оправяш света. Ако той чака на хората да го оправят, не би съществувал още от както те са се изправили.
Без его няма вкус за чувството живот.
Това ми бе на ума за малка размяна на мнение,
за размисъл - дали това, което се попива от книгите
действително е валидно,
но Съчувствието отговаря без съчувствие.
Така ли се оправя мъката на света?
добри дни пред тебе
16.11.2010 22:30
Напротив, мнооого добре те разбирам, мила приятелко, затова реших да ти драсна няколко слова. Не се чувствай задължена да ми отговаряш или ако решиш, направи го в лични.
Така.
Вярно, с един-двама или трима блогери сме спорили люто, но не сме се карали и не сме се били :)) Признавам, взаимните нападки са били неприятни, поради ВЗАИМНИ причини. Разбира се, всеки може да се откаже от дискусията, но забележи, то става в ХОДА на спора, а не с презумция за каране. Ти затова ли премълча отговора, който очаквах от тебе? Страхуваше се да не изпаднеш в неловко положение или че ще почна да те "нападам със зло"? Интересно, как стигна до това умозаключение, че двама приятели ще водят "ожесточени" и БЕЗСМИСЛЕНИ дискусии щом започнат спора...?А щеше ли да има изобщо спор?
Казваш, че уважаваш "...правото на всеки да мисли различно" и никого в нищо не искаш да убеждаваш. Защо тогава толкова настойчиво се стремиш да убедиш публиката в твоята теория на Егото. Ти самата не си убедена, че това е вярната, правилна теория, иначе нямаше да си противоречиш като егото. Прочети си внимателно цялата серия постинги за него и ще откриеш сама противоречията...
Естествено, че научни трудове не се пишат в коментари или постинги. Но е известно, че преди да се популяризират „сложни неща”, включително и за егото, те трябва да се ДОКАЖАТ. Това което аз съм коментирал за егото е просто една хрумнала ми идея, която има известни основания, но не твърдя, че тя е безспорна истина или теория.
В такива случаи коректно е да се позовеш на авторитети, за да сравниш идеята или мнението си с техния опит, по-лесно се откриват и отстраняват противоречията. Това е успешната стратегия.
Повярвай ми, Руми, не искам да се хваля, но имам огромен опит в това отношение, въпреки че не съм стигнал толкова далече като теб... Аз вече те помолих да ме извиниш за една моя обидна недомислица. Надявах се и ти да сториш същото, но....По всичко изглежда, че в тебе все още господства ядосаното его, „нормалното”, разбира се ;-):):).
Животът е прекрасен и искам да се наслаждавам на красотата, която ни заобикаля! Вярвам в любовта, все още! Бог да те благослови!
Прекрасна петъчна вечер!
Странно изречение мърмърче...
Абе ти що не земеш да напишеш едно стихо?
Според мен няма жив човек без Его и живота
не е чувство, но в поезията всичко има.
Много добри дни и пред тебе, мила!
С глупавия, всякакъв спор е безсмислен, глупостта е безкрайна.
Егото обича да спори, душата - разбира и прощава.
прекрасно!
Прекрасна си, Лили!
Проблемът не е дали ще спечелиш или загубиш спора, а дали ще откриеш в него истината или поне част от нея. Това е и смисълът на всеки умен спор. Спорейки с умния, винаги се поучаваш от нещо и е без значение поне за мен дали излизаш победител или оставаш победен. В истинския спор не егото, а разумът, мисълта и знанията имат думата.
"Егото обича да спори, душата разбира и прощава"... Значи човек, който НЕ обича да спори е лишен от его?
Чудесно! Но аз не познавам досега човек без его. А ти? Дълбоко в себе си, човек като разумно същество е склонен да спори, независимо под каква форма. С отговора си, например, ти неусетно спориш с мен, използвайки някакви макар и твърде общи три фрази.
Извинявай, но умен полезен спор се води не от егото, а както казах от разума и знанията. Егото и душата нямат никакво отношение към такъв спор. Какво разбира и какво прощава душата това е по-скоро тема за философска интерпретация. Всяка душа е уникална следователно уникални, а не общи са нейните разбирания и опрощавания. Очевидно е, че те са различни за моята и твоята душа...
http://www.sanitybits.com/?p=233
Томич, аз не искам да те убеждавам в нищо!!! Бъди си!
Това е МОЯ блог, където споделям МОИТЕ схващания и не търся да се доказвам, а искам да помагам, доколкото мога. Не обичам да споря, стремя се да внасям хармония и любов в блог пространството като приятелски общувам с вас на родния си език. Друг смисъл да идвам понякога тук - няма.
благодаря, Руми
22.11.2010 21:33
Човек без его няма, но дали Егото има его?
Никой не го знае, но може би и това знаят ниските земи.
Без его няма сетивно усещане.
Без сетивно усещане няма чувство за живот.
Къде е животът в дълбоко спящ човек?
Или може би Животът си "играе" на живот?
както винаги оставам
с най-сърдечни поздрави
от вече побелелите планини
И аз ти благодаря за оригиналния коментар, Дори!
И при нас е голям студ. Обещават сняг тези дни, а на мен сърчицето ще ми изскочи от радост. Умирам си да видя всичко побеляло. Ама за планините ще се пръсна от завист, да знаеш.
Поздрави!
Никога нямаше да открием и разберем толкова истини, нямаше да има общ напредък и развитие, ако хората по света (учени, изследователи, изобретатели , инженери, художници, мислители, писатели, поети и т.н. ) не обсъждаха или не дискутираха помежду си своите творения, ако обзети от деструктивна завист, стояха затворени с тях в своите лаборатории, кабинети, ателиета...Страшно е да се помисли!
"Ин вино веритас" - Неее, аз бих казал: "В спора се ражда истината".
Пожелавам ти успехи в мисията да въдворяваш хармония и да сееш любов между хората!
Остани си със здраве, чао!
Аз също обичам да съзерцавам красотата и изобщо нямам нужда да се пъча и перча, да споря, да обвинявам и съдя. Когато преди три години дойдох в блога исках да достигна сърцата и душите ви, да ви кажа какво мисля, да ви помогна да се измъкнете от калта, защото ви обичам (чувствам се все още българка). Но сега разбирам колко много ВИЕ ме променихте. Направихте ме още по-тъжна и ме накарахте да разбера, че съм само един човек и не е нужно да се нагърбвам с непосилни задачи. Всеки човек (и всеки народ) си има кармата и сам трябва да избере своя път, да живее своя живот и да носи своята отговорност. Аз не знам всички истини (Божия план) и трябва да нося само своята отговорност в своя живот. Всичко се случва с причина.
Хармония не значи единомислие и обединение на еднаквости, а допълване, съчетаване (дори на противоположности) в хармонично цяло.
Що се отнася до спора: Добре е да се научим да изказваме обективно мнението си по ТЕМАТА, без да нападаме или обсъждаме личността на опонента си, без да превръщаме дискусията в размяна на (обидни) емоции.
Изтрих току що твоя коментар.
Мярката прави нещата поносими или не. Нека си спестим всякакви недоразумения.
Желая мир в душата ти, Томич!
24.11.2010 20:54
... Когато преди три години дойдох в блога исках да достигна сърцата и душите ви, да ви кажа какво мисля, да ви помогна да се измъкнете от калта, защото ви обичам (чувствам се все още българка). Но сега разбирам колко много ВИЕ ме променихте. Направихте ме още по-тъжна и ме накарахте да разбера, че съм само един човек и не е нужно да се нагърбвам с непосилни задачи. Всеки човек (и всеки народ) си има кармата и сам трябва да избере своя път, да живее своя живот и да носи своята отговорност. Аз не знам всички истини (Божия план) и трябва да нося само своята отговорност в своя живот. Всичко се случва с причина.
Оооо, Съчувствие!
Размекна сърцата ни. Благодари ни!
"НИЕ" ти отворихме очите да видиш,
че без молба за помощ не се помага.
Непредвидено успяхме да те измъкнеме от калта на тази самозаблуда.
Спираш да въргаляш камъка към върха через НАС, неблагодарните към тебе.
Блазе ти. Спасена си. За винаги.
Какво по-добро от това за тебе, пък и за нас?
И на земята по-голям от Господ няма.
Всички господчета са в неговите ръце.
Благодаря от името на "НАС",
че само след три години ни оставяш самоотговорността да водиме собствения ни живот. Нито ние нито ти ще узнаеме всичките истини. Да ги оставиме на Истината, която няма нужда от истини.
"НИЕ" се радваме, че разпозна ненуждата да се нагърбваш със задачи, не по твоята човешка сила.
"Всичко се случва с причина" докато егоцетричното същество човек ахне, "схващайки", че не е нито причина нито непричина, за да Е каквото е Божия план.
Много, много се радваме на прозрението ти!
Виждаш ли, НИЕ, без да искаме ти помогнахме да останеш каквото си.
Нито по-малко, нито повече.
Не сме ли сила?
П.П. Сега, лично на мене, ти ми стана още по-симпатична. На сърцето не му трябва главата, за да обича. О.К.?
... и дано скоро има сняг за тебе.
Под него най-добре се подгатвя новото зърно за пролетта.
Най-голямата борба е човек да победи себе си!
Много точно си го казала:
"Не слушайте Егото, когато крещи и обвинява, а насочете вниманието си върху тихия смирен глас във вас, който не иска от вас да притежавате разни вещи, пари, власт, слава и всичко онова, което е суетата на света, а ви разкрива духовната ви светлина и красота. Ако и когато постигнете ВЯРА (първо в себе си), ако култивирате и усетите силата на ЛЮБОВта (към себе си и всички други), значи сте на прав път."
Но човек трябва да е познал гласа на егото в себе си и да е пожелал да не бъде воден от него на 1-во място, защото е осъзнал, че пътя по който го води Егото не дава добри плодове в живота му!
Благодаря ти за актуалната тема за живота за всеки един от нас!
Поздрави и прегръдка :)
А понякога обстоятелствата ги поставят в още по-трудни условия, където вече става дума не само за психическо и духовно, но за физическо оцеляване.
Напоследък съм много разстроена като гледам подобни картини и знам, че колкото и да платя, няма да спестя страданията на тези деца.
http://www.youtube.com/watch?v=Bfy-x8D47_c&feature=fvst
Много ми помогна.
Но следващата фаза (на удовлетворение от добре свършената работа) си струва преминаването през сегашната несигурност. Само имай Вяра и Търпение и работи упорито. Ще бъдеш възнаграден!
29.11.2010 11:05
Както при автомобила - за да се движи безотказно, са му необходими техническа поддръжка и качествен бензин...
Успешна и усмихната седмица!
Благодаря ти, че намина, талантливо момиче!
Хубава вечер и на тебе, мила! :)))
04.12.2010 10:30
Поздрави!
и то е голям досадник...:(
Супер-Его или Свръх-Аз е термин въведен от Фройд в психоанализата, за да се обясни ролята на всички норми на поведение, морал, правила, табута и ограничения, цензура, и допускания, които регулират поведението на човека. Аз не мисля,че тези три елемента изчерпват сложната човешка психика, разгледана във взаимовръзката й с духовните нива и свръхразума. Всичко е ЕДНО, т.е. разделянето е само теоретично предположение. Затова не използвам понятието Суперего. За да изразя многофункционалната същност и роля на психиката (като едно цяло), въвеждам понятия като стратегии на егото и саответно маски и роли на егото като инструменти за осъществяване на стратегиите. Това са си мои идеи и никъде не съм ги излагала преди, нито пък имам амбиции да ги оформям като научен труд. От съвременните течения в психологията симпатизирам на интегралната психология, именно защото на човека не се гледа като на „венец на природата”, а като на фаза от непрекъснатото движение и трансформация на енергията, наречено Живот.
Кратък отговор на въпроса ти как да се справим: Промяна на мъчителните емоционални и ментални преживявания и състояния на отделния човек може да се постигне по два противоположни начина. Първият е много фин и интелигентен метод, основан на способността на личността за осъзнаване. Променят се мислите и чувствата, а те променят поведението. Вторият е обратен: директната промяна на поведението (подпомогната от външни фактори)подсъзнателно въздейства върху целия ни ментален и емоционален живот и ги променя по естествен път.
Сърдечен поздрав, с пожелание за весели празници!
Мона :
Както при автомобила - за да се движи безотказно, са му необходими техническа поддръжка и качествен бензин...
така и при мъжете може би....хехе
този Роб много бързо чете текста и нищо не му разбрах ,ама така е с по ненапредналите!
Поздрав!
Лека нощ!
26.01.2011 09:51
Аналитично през моите очи веднага се извежда основната постановка - авторката пуска всичко това главно с нейни прагматични и професионални цели и това е най-вече "помагането" и "лечението". Тя отразява насоката си в тоя й път.
Има няколко основни постановки, които са сякаш залегнали във вероюто й и оттам не мърдат - наричат се пред-убеждения. Другата дума е "пред-разсъдък" - или обобщено, това са аксиомите на картината на света при всеки човек. Разбира се че са неизбежни във всеки етап, но проблема е отношение на всеки носъзнат човек към тях - а то е "вкопчването". Същото явление определя и ГРАНИЦАТА на всеки човек.
Интересно би ми било дали Руми е в състояние да стигне до тях сама, като плод на самоанализ на дълбоко ниво. Свързано е със "съзнанието" и Самоосъзнаването.
2. И във връзка със самата тема - егото, пише за егото и маските му... Егото си присвоява роля, на псевдоразумна маска, за да каже от нея какво се вижда в "по-малките" и по-детските му проявления. Това не е критика и всичко това е условно - само за целите на изказа ми.
3. Всеки автор пише само СЕБЕ СИ. Писането е просто отражение на състоянието на съзнание на всеки автор. В социалния живот лесно се приема, че "някои автори" са повече "автори" от други. Типичен симптом за "духовна възрастова принадлежност" е потребността от авторитети.
4. Прочетох на няколко места за "условностите" и относителностите. И именно във връзка с темата е и следната "летва за прескачане".
Когато човек дълбае към собствените си устои, той неизбежно подкопавайки ги, разклаща идентичността си, наречена накратко КОЙ СЪМ АЗ (форма на самоидентификация) и онова с което тя се е самодефинирала. Затова самоанализа винаги се основава на "форма" на нов, по-голям АЗ-образ, от който именно да се прави самодисекцията и с негова помощ да се подкопават аксиомните положения. Иначе е форма на "самоубийство", защото АЗ-образа е "онова, което живее живота ни"
26.01.2011 10:18
Темата за ЕГОТО е интересна тема именно заради това - защото, с нея много ясно авторите й изразяват КОИ СА ГРАНИЦИТЕ в които те самите "виждат" и докъде са в състояние да проникнат във връзка именно с тия им граници.
Както е писала авторката сама по-горе във връзка с един "спор" с Томич, тя има скромни цели - да дава хармонията и любовта. Обаче защо...?
Защо са толкова важни хармонията и любовта...
Кое ги прави толкова важни.
Кое прави толкова важно хората "да се обичат".
Защо искат да са "заедно".
Откъде произлиза идеята им за "единството". Защо тази представа е толкова популярна та на нея се основава цяло течение нарекло се "НЮ-ЕЙДЖ".
Дори елементарния анализ на всички тия идеи, изведени от популярните им схващания би довел до някои "не особено приятни" изводи и обобщения.
Странно е също и тоталното неразбиране на елементарни психични взаимовръзки и процеси - например е пълна каша понятия като УСЕЩАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, РЕАКЦИИ и взаимовръзките между тях.
ЕГО, е просто ЕТАП в развитието на съзнанието. Проявлението му е само в психичния живот. Той се характеризира задължително със качеството несъзнателност в психичните процеси. А те са форма на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на сигналите от сетивата. Да се посочват "физиологични" основи на егото е наивно.
Иначе както навсякъде се говорят разни приказки, но съдържанието е различно и всъщност пишейки, всеки говори от "главата си", където се разиграват тия "диалози".
26.01.2011 10:41
- Към условните критерии за ЕГО-етапа е именно възможността да се надскочи и отиде отвъд от "груповото" възприета картина на света, която е приета от всеки социален член наготово и той я е поставил и използвал за собствената си самоидентичност. И когато самоидентичността определена от нея, става просто СОЦИАЛНА САМОИДЕНТИЧНОСТ. Затова е толкова показателно как и доколко всеки защитава различни социално-популяризирали се идейни и представни схеми, като свои лични. С това той просто ги мултиплицира и заздравява - защото е с идеята че са НЕГОВИ, че са ТОЙ. Т.н. "търсене на себе си" в социален смисъл, на ниво на социално битие, е просто намиране на "подходяща - резонансна и угодна" за конкретния личностен елемент позиция, схващания, твърдения и постановки.
- Най-лесното подвеждане е симулацията на Свобода, след като мислещия се за СВОБОДЕН оперира в невижданите от самия него граници. И смята че свободата е да се намери просто "неговия вариант" на социалната му истина. И именно това се нарича в социума ХАРМОНИЯ - осъвместяването на груповите правила с импулсите, поривите, потребностите на чисто личностно ниво.
- Всичко това го пиша без идеята някой да каже "ах, какви истини" е написал никой си. Просто е една форма на условна гледна точка идваща от индивид, за който границата на социалното, е вече подмината. И свободата на читателя е дали, доколко би могъл да се възползва за себе си... ако е в състояние за това.
Четете и се "възползвайте" приятели! Искам само да добавя: В блог.бг аз нямам НИКАКВИ "прагматични и професионални цели" (знаете, че живея далече от България). Хармонията тук в блога я разбирам просто като липса на конфликт.
27.01.2011 12:21
Марин от Ст. Загора
....минах през суетата на света, разбрах, че тя е илюзия и я загърбих.
Сега идвам понякога в блога, за да споделям, да помагам доколкото мога. Това ме прави щастлива....
====
Може би имах предвид именно "помагането" чрез професионалните си опит и качества. Също така сте писали на много места "че ви пишат много хора, на които се опитвате да помагате".
Блоговете за ЕГОТО са просто част от тази схема - те си имат таргет група, тя е написа "като за тях" - като са подбрани стил, изказ и образни форми и аналогии по съответствие. Това имах предвид в първите си думи.
Някои от коментарите по-горе и вашите "отговори" са именно според формата на "ПОМАГАНЕ" чрез "погалване", някои повече "ментални", други - като за малки дечица - според "подадения сигнал", по съответствие. Това е типично професионално Руми... И това че не си в БГ няма значение предвид че в интернет няма граници.
Интегралността е сравнително нов подход в психологията. Обаче той си остава само на идейно ниво - на разглеждане на процесите. И да - с това че ЛИЧНОСТТА има своите си аспекти и своите си множествени проявления, които са в "движение", в процес на промени, развитие и израстване. Но пак си остава нещо от "гледането на парче", предвид ограничението на самия възглед за човека, независимо от наслагването към психологията на някои идейни насоки и практики, заимствани от "далечен и близък изток"... и "далечен запад и юг".
И накрая на тия думи - идеите за "маските и ролите", както и за игрите сред които те се разпростират, са централна тема на стара монография - Ерик Бърн, "ИГРИТЕ, които хората играят". Там тази схема е изведена в приличен план и поднесена като чудесна и стройна концепция. Но и до днес не е намерила подходящо и широко развитие, дори концептуално...
Според същата схема, потребността на всяка социална личност от роля и маска, за да заиграват помежду си социалните си игрови взаимодействия, вие как смятате РУМИ - възможно ли е "помагането" да е роля? И ако "ДА" - защо е потребна?
НЕВЕЖЕСТВОТО е явление, което произтича от идеята на някои "ДЕЦА" че ЗНАЯТ. А така сами си затварят пътя за развитие, узнаване, разширяване и ... израстване. В темата за егото Вие, МАРИН, сякаш сте се подписали с големи букви КОЙ СТЕ ВИЕ, в смисъл в коя възраст сте.
КОгато човек се опитва да прави извод за образ нечий си, по оставени думи, първо може би е нужно внимателно да ги прочете, после опита да ги анализира и чак тогава да съппостави по изведеното към нивото на автора им.
Да се прави "портретиране" е задача сложна, изисква се много практика, знания и опит. И е малко смешно ( не иронично, а просто с усмивка ) да се опитват да се докарват в тая си функция хора, които нямат никаква представа от това. Щото от това произхождат именно малко смешни заключения.
Аз не съм психолог, нито терапевт, никога не съм се занимавал с подобна работа и не бих го правил. Нямам психологическо социално образование, нито философско, нито дори научно. Това не означава че в хода на моята работа не съм се запознавал със много аспекти на социалното знание. И независимо че имах етапи, в които то беше определящо, това е вече някъде зад мен по пътя ми...
Занимавам се със вътрешния свят на хората и в частност СВОЯ.
Вие няма как да го разберете. Добрата новина е, че не сте сам в това неразбиране. И не е трудно да "се видя" във вашите думи как ме нагаждате към познатите ви образи, за да натъкмите към познатата готова схема на хората и живота с която оперирате.
Другата добра новина е, че мен това по никакъв начин не ме бърка, защото когато човек е намерил ЦЕНТЪРА СИ, няма потребност въобще от това, да се оглежда в очите на другите КОЙ Е ТОЙ, както се прави навсякъде. Нито мнението, нито оценките, нито отношението на "другите" имат някаква стойност.
Да живее свободата
Той говори за социалните ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ хората и за възникващите различни серии транзакции, които той нарича игри. Говори за процедури, ритуали, развлечения и т.н. като стереотипи на поведение, така че играта според него е съвкупност от ходове с уловка или трик с цел извличане на печалба или някаква награда. Не харесвам този негов извод и НЕ ИСКАМ да вярвам, че Живота е определено време, през което всеки като маймунка повтаря заучените още от детството трикове, за да оцелее и се обогати (разбирай материално). Описаните от него конкретни ситуации са забавни за четене, но от тях не е методологично правилно да се правят теоретични обобщения, валидни за всички. Човек е уникален и душата не се побира в никакви рамки. Ние трябва да се стремим към осъзнатите, към спонтанните и към интимните човешки взаимоотношения, казва Бърн накрая и с това съм абсолютно съгласна. Идеята за осъзнаването, обаче, не е негова, нито на който и да е психолог. Тя идва от дълбоката древност, от мъдростта на Изтока.
Моите идеи за стратегиите, маските и ролите на Егото се отнасят за ВЪТРЕШНИТЕ психологични процеси в Един Човек (т.е. не разглеждам интерактивните взаимоотношения между хората и техните „игри”). Обект на моите статии е Егото и неговата роля за оформянето на човека като индивид, като личност. Докато Ерик Бърн извлича своите (съвсем различни от моите) заключения в Хоризонтален план (като общуване между индивиди в едно общество), то аз правя Вертикален анализ в човека (телесно его, душа, недуалистичен дух), на възможността човек да надскочи Его фазата на развитието си и достигане на самоосъзнаване и просветление.
Сам знаеш, че сравнението беше неподходящо. Не знам какви са подбудите ти да се опитваш да ме изкараш некоректен автор, копиращ идеите на някой друг. Може би защото не ме познаваш...
Да! Всичко е възможно. Колкото хора (индивиди), толкова и възможности, въпреки, че научните работници непрекъснато се опитват да ги групират по различни признаци и да ги изкарват еднакви (?)
"Помагането" е поне благородна роля, ако не нещо повече. За някои хора е необходимо да помагат, защото иначе не могат. Или с други думи казано: Ако не помагаш за разрешаването на проблема, значи ти работиш против разрешаването му. Други хора може да имат и користни цели. Свят широк, хора всякакви :)))
Виж отново текста ми - никъде не пиша нищо за СРАВНЕНИЕ между теб и БЪРН... Разбира се че си давам сметка че е неподходящо. Използвах БЪРН само за да създам контекст на въпроса ми за ПОМОЩТА към теб. беше просто една импровизация за свързваща линия, нищо повече.
Колкото до БЪРН - да, но ТРАНЗАКЦИОННИЯ АНАЛИЗ не е онова, което го описа и което е явно за теб... Схемата РВД и ролите и игрите произтичащи от тях, всъщност са налице в социалното битие и с тях може да се изведат ВСИЧКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Но най-важното - Родител, Възрастен и ДЕТЕ всъщност произхождат в социалните взаимоотношения единствено защото те са всъщност ВЪТРЕ ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК. Вътре в него РУМИ са и трите - и чрез взаимодействието между тях всеки човек построява собствения си вътрешен свят.
Разбира се че аз доразвих за собствените си цели РВД схемата, чрез работата ми по себе си опростих още повече този модел, защото открих че няма разлика по ниво между "РОДИТЕЛЯ" и "ДЕТЕТО", че това всъщност е едно и също с две роли. Просто заради социалните цели някои деца просто заиграват ролята на РОДИТЕЛЯ в себе си. И те я имат наготово от обобщените образи на своите "родители", които са техните идоли. Във връзка с това написах, че ПОЗОВАВАНЕТО НА АВТОРИТЕТИ е симптом за "ДЕТСКА ВЪЗРАСТ".
---
Имало едно време един лечител, след просветление той открил че можел да лекува всички болести при хората само с докосване. Лекувал много хора... сякаш безкрай се нижели при него те. Но един ден забелязал, че един човек му се струва познат и като го заговорил разбрал че този човек идва при него "втори път" - пак бил болен. После заидвали отново и другите хора - пак за лекуване. И се запитал Лечителя - ЗАЩО? И се оттеглил за размисъл... И разбрал, че болестите при хората са симптом, че те не са направили нещо, или че са направили нещо погрешно. И че смисъла е да се самоусетят
1. Съществена разлика има между две понятия - ПОМАГАНЕ и СЪДЕЙСТВИЕ... ПОмагането всъщност е действие, насочено да замести действие при друга личност. А последната го търси "някой да го направи заради нея". На ниво социален живот, това е естествена форма от общуването по принцип. Тя е една от основните постановки между "родител" и "дете", но за вътрешно израстване е напълно неадекватна и несъответствена.
ИЗРАСТВАНЕТО е ВЪТРЕШНА РАБОТА и ВЪТРЕШЕН ПРОЦЕС. Не е социално определен, нито обусловен. Вътрешната работа не става в групи, не става с учене, не става с "постигане", не става с практика, повторения, наставления. Това е специфичен процес, който е уникален и НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПРАВИ, освен самия човек - в себе си, чрез себе си, на себе си. Той е единствения във вселената на когото е поверено и дадено. Той е и носителят на отговорността.
Един ПОМАГАЧ (учител, наставник, лечител... ) намесвайки се във вътрешния процес просто участва във взаимна игра и означава че той не се е откопчил още от тия игри. И те са белег за възрастова принадлежност. Следователно е и етап, който би трябвало "да се израсте"... Може би все още "изпълва" някъде нещо празно в теб... и самото Помагане е симптом за компенсация на нещо...
САМО МОЖЕ БИ!!!
КОРИСТТА не се измерва само в материални облаги, пари, влияние или власт...
Помагача отнема най-съкровената възможност за всеки индивид - да поеме отговорност за себе си.
------------
Много рядко използвам цитати, но изведнъж ми изплува отвътре и ще го пиша"
Допускам че се сещаш откъде и че е от твоя "колежка"- терапевт:
"ПОМАГАНЕТО Е СКРИТОТО ЛИЦЕ на КОНТРОЛА"... Аз бих допълнил - "и симптом"...
А на Помагачите кой ще "помага"?
За болестите напълно споделям мнението на Луиз Хей, че чрез негативните си мисли ние насаждаме болестите си и чрез промяната им ние можем да се излекуваме, защото всичко е енергийно обусловено.
Помагането може да бъде не само съдействие. Няма нужда да правиш нищо вместо другия. Понякога е достатъчно да подтикнеш или даже само да дадеш идея за размисъл. Другият сам решава за себе си и носи своята отговорност. Аз много пъти съм казвала, че няма да реша проблема на никой, само ще му помогна по-добре САМ да разбере себе си, другите и ситуацията, в която се е озовал. Все едно да отвориш вратата към нови възможности. Точно така е. „ИЗРАСТВАНЕТО е ВЪТРЕШНА РАБОТА и ВЪТРЕШЕН ПРОЦЕС.... и НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ГО ПРАВИ, освен самия човек” Но това не означава, че той трябва да бъде изоставен в беда. Не всички са еднакво силни и смели. Представи си, че някой се дави и вика за помощ. Ти стоиш на брега и не правиш нищо да му помогнеш, защото спасяването е дело на самите давещи се ... ха-ха. Аз мисля, че е хуманно взаимно да се подкрепяме в нужда и че няма нищо лошо в кризисен период, когато човек се е оплел в собствените си предразсъдъци и вярвания да му се даде някакъв „тип” или просто друго мнение, друг поглед, за да излезе от омагьосания си кръг.
Питаш „А на Помагачите кой ще "помага"?” Нищо не е случайно. В съответния момент ще дойде съответния „ангел”. Когато ученикът е готов, появява се и учителя. Всичко сме тук, за да се учим ... до последния си дъх!
Вече втори път пиша, че само използвах БЪРН - и в тия ми думи, и по принцип.
Много е просто - за да има комуникация, тя се основава върху намирането на "ОБЩИ'' аспекти. Затова и се нарича в ежедневието "ОБЩ--уване". Използвах тази комуникация, използвах всички си думи дотук само с една едничка цел - и тя не е да се правя на начетен, реклама или конкуренция, не за да се доказвам или убеждавам някой че "нещо не прави както трябва"...
Използвах идеите на Бърн, заради това "общо"... И чрез тая условност главно за да проверя коя си ти - защото никоя теория, нито концепция не ме интересува, освен за да прочета КОЙ Е АВТОРЪТ - зад тях. По отражението, се вижда ОРИГИНАЛА.
Мен ме интересува КОЙ Е ЧОВЕКА - А човека не е нито идеите, нито вярванията, нито убежденията си, нито изживяванията си. И все пак повечето хора са самоидентифицирани именно с изброените.
Ти ми написа веруюто си, предубежденията и вярата си в пост 82. Написа го ясно и доста точно и есенциално. И още в първите си думи ( 3, 4, 5 изречение ) на пост номер 69, се изразих чрез формалния въпрос "дали РУМИ би имала възможност да се самодисектира..." Ти ги подмина и не резонира... но за мен най-важното е именно това... и те доведох до него. Нямам лични или каквито и да било други интереси в това, нищо не печеля, нито губя, нито давам или взимам каквото и да е.
На много места ти посочи какви ли не "опори" за ПОМАГАНЕТО - подпря го по толкова начини, колкото го правиш и пред себе си. Но как ще съветваш децата, как ще им "помагаш", ако не си една от тях.
Идеите на НЮ-ЕЙДЖ са социални идеи. В тях за душата има място само за социалната представа за нея.
------
дадох ти няколко "идеи за да излезеш от омагьосания кръг", но нали виждаш че "очите" виждат само до КРЪГА и дори не се сещат за "излизането" от него. Условен, но точен пример...
Не може някой друг да мисли твоите мисли.
Не може някой друг да намери Твоя смисъл.
Еготата общуват, за да се изявят, да се наложат.
Личностите общуват, за да си Кажат, да се разберат...
Душите общуват, защото се разбират.
Винаги си добре дошъл, ramus! Започваме да се разбираме...
27.05.2011 16:26
Които успее в това , успял е във всичко ! Много смелост и решителност се иска , тъй като то е най- коварнато нещо в живота ни.То е Дявола , Сатаната и всички пъклени създания на Ада и затова казвам , че не е лесно . Но не е и невъзможно. Това е най- благородната мисия за всеки издигнал се духовно човек . Няма нищо по-важно нещо в живота на съвременния Хомо Сапиенс от тази битка !
Поздрави за постинга, Руми , както и за книгата ! :)))