Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2008 06:30 - Кой е директора на живота?
Автор: compassion Категория: Изкуство   
Прочетен: 4587 Коментари: 18 Гласове:
4

Последна промяна: 26.12.2013 11:20


image

Тя се роди слаба, чувствена, тръпнеща в радостни мечти за нови преживявания и веднага я връхлетяха няколко въпроса едновременно: „Къде съм? Коя съм аз всъщност? Как дойдох на този свят? Какво е това нещо наречено живот? И ако аз трябва да взема участие в него, кой ще отговори на въпросите ми? Кой е директора на живота?
”Огледа се и не видя никой друг освен един старец, който никак не беше впечатлен от нейното появяване, което й подсказа, че той най-вероятно вече знае. Приближи се и го попита директно и безпардонно: „Коя съм аз?” Старецът присви очи от нейната близост и смирено каза: „Ти си болка.” Тя се отдръпна от изненада и смущение, радостта от появяването й на бял свят се изпари, веднага усетила се нежелана и необичана: „ А ти защо не се страхуваш и не бягаш от мен?” Старецът се оживи от нейното отдалечаване и се усмихна благо: „Болката преминава, но красотата остава.” Този отговор още повече я огорчи и едва родена, вече й се искаше да умре: „Защо трябваше да се родя болка? Искам АЗ да съм красотата, поне радост или най-добре - любов. Всеки иска да разпръсква любов и радост, а не болка в света. Кой ще поиска да ме има?” Тя беше на ръба да се разплаче и гледаше стареца с огромни питащи очи, като че ли от него сега зависеше съдбата на всичката болка на света. Той се поразмърда на стола, неуверено стана, приближи се и все пак взе ръката й и я погледна право в очите: „Голямото изкуство на живота е усещането, да чувстваш, че живееш даже в болка.” каза той и бавно се отдалечи. Знаеше, че болката е най-прекия път към мъдростта. Останала сама тя гледаше невярващо и все още не разбираше как така ще е толкова важна тя, болката, дето говорейки за нея винаги слагаха някое и друго грозно прилагателно отпреде й: ужасна, неописуема, непоносима, остра, раздираща, а ако искаха да й направят комплимент я наричаха: намаляваща, тъпа болка (забележете) и даже изчезваща (значи е най-хубава, когато я няма). Да не говорим за фалшивите илюзии, които сами си се препоръчват на хората, за да им спестят нея - болката и да им позволят вместо това да се наслаждават на радостта. „Защо вярват на тези илюзии? Аз съм истинската!” искаше да изкрещи тя, но тъй като нямаше публика, продължи трескаво да мисли за своето място в живота. „И какво толкова й е хубавото на радостта? Тя е неразделна приятелка с тъгата и те винаги идват заедно...когато само едната седи с тебе, не забравяй, че другата спи под леглото ти и е само въпрос на време, кога ще я събудиш с мислите си. Така, че ти сам избираш своите радост и тъга много преди наистина да ги изпиташ.”... „това човекът явно има много силно его и много му слугува” мислеше си тя, когато продължи нравоучението си...”Пак ти си този, който разваля доброто настроение и в двата случая: когато получаваш или причиняваш болка на друг със своите страхове. Помисли само колко болка носят злините, които никога не са се случили.” Тя гледаше вторачено напред, като че ли там стоеше нейния въображаем опонент и продължи защитната си реч все още наум, въпреки, че страшно й се искаше да изпищи (нали е болка), да хване човека за гърлото (разбирай, за да го заболи), че да й повярва. „Даже когато дойде любовта”, продължаваше тя да вразумява човека, ”(наричаш я сигурно голямата, истинската, единствената), но я предаваш, заменяйки я с ревност, страх от загуба, изневяра, грубост и даже я съвъкупляваш с мен (значи раждаме любовна болка или болна любов) – боли те душата, боли те тялото, влиза тя (болка-любов) вътре в теб и разкъсва сърцето ти на парчета. Останал без сърце ти казваш, че мразиш любовта, защото тя ти носи само болка. До какъв абсурд я докарваш сам в своята глупост.” Тя си мислеше: „Какво да го правя този човек? Той хвърля вината върху мен, вместо да се вгледа в себе си.” Отчайваше се, но все пак реши да продължи: „И ако си отчаян и измъчен от нещо външно, болката не се дължи на това нещо, а е резултат на твоята преценка за него, която ти във всеки момент можеш да промениш. Нали разбираш, че ти сам си причиняваш болка, защото не е важно какво се случва, а как го интерпретираш.” Тя толкова се задълбочи в желанието си да помогне на този самолюбец, наречен Човек, че си помисли: „Може би е най-добре аз да гуугълна човека...”, но веднага отхвърли тази идея. Тези компютри са безполезни...те могат да дават само отговори...А на нея й трябваха въпроси като например: „Защо още никой не идва да ме консултира? Човека явно не може да помъдрее. Съществувам цяла вечност (струва ми се). И кой е директора на живота? Искам да го видя (а си мислеше: да му дам аз на него един добър урок по болка и страдание) да разбере той, че и аз имам базисни нужди – знаете какви – и настоявам да ми се осигурят социални контакти...какво е болката, ако не е споделена? – инквизиция, задушаване а колко възвишена може да стане като се сподели и пусне навън, на свобода. И кой знае колко други интересни въпроси могат да зададат децата – те поне не се залъгват, че знаят всичко” Тъй като наистина вече дълго време стои там и сама си говори, новородената болка реши че трябва сама да вземе инициатива и да потърси други болки, преди да се е видйотила съвсем. Тръгна тя по посоката откъдето й се струваше, че чува крясъци и плачове и не след дълго наистина започна да разпознава отделни гласове, въпреки, че те се надвикваха един през друг: „Оооооооооооох, навехнала съм си крака; така ме боли, че не мога да ходя....Я стига, крак я боляло, а знаеш ли какво е зъб да те боли? Оооооооооооооох............Друг глас надвика и този: Ооооооооооох, майчице, ооооооооооооох, кой ще ми помогне? Ооооооооооох, Господи, кога ще свърши тази болка? Ооооооооооох майко – викаше родилната болка. Нашата новородена отвори вратата и веднага забеляза двете в ъгъла, здраво стиснали зъби, за да не завият като вълци, подпиращи се на патерици от утешение и надежда; те бяха болката от унижение и отхвърляне и болката от предателството на приятел. Мислеха се за по-възвишени и не искаха да ги сравняват с физическите болки и нито дума не пророниха. До тях на колене се молеше болката от смъртта на близък човек...тя не искаше нищо за себе си, не се оплакваше, че остава сама, а се молеше Господ да приеме душата на починалия и да го прости.... Всъщност имаше и други, дето не позна ... беше пълно..

В този момент, забелязали, че тя влезе, всички стихнаха и черни почернели вторачиха изпитити си погледи в нея. Тя замръзна на мястото си. Усети  мощната мисъл на стоящата най-близо до нея: „Няма по-голяма болка от спомена за радостта в момент на горест и печал...защото съм обичала.”  „Уау, колко е голяма, стара и мъдра...” впечатли се малката новородена. „Коя си ти?” попита я старата, не че не знаеше, но за да наруши установилото се внезапно мълчание. „Ами аз съм....” запъна се, не знаеше какво да каже пред лицата на толкова много болка и изфъфли нещо като „нова”. „Затова си толкова остра и безмълвна, неясна...приличаш повече на страх от неизвестното...” каза компетентно болката от обида и огорчение... явно само на нея й беше до приказки и обяснения. „Остра? Неясна? Искаше да каже грозна, значи...” помисли си новородената и оглеждайки се наоколо вече знаеше, че няма да допусне да заприлича на всички тези стари болки, разядени от собствените си черни мисли...за нищо вече не стават, но продължават да въртят старите си плочи и не искат да си отидат. И хората ги търпят, свикнали вече с тяхното присъствие... иначе трябва да се променят, а това ги плаши повече. ”Не, това не е моя свят. И аз трябва първо да разбера какво е това нещо наречено живот. Кой е директора на живота?” Новородената болка се обърна и тихо си отиде, както беше дошла. „Радостта е най-подходящия грим за болката” реши тя и в главата й трайно се настани идеята да емигрира от този стар свят на страх и толкова много болка. Тя вече знаеше колко е различна и важна и искаше да намери Своето Място в Живота.       

                        




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ninaantonova - Невероятно, много истинско и силно
01.09.2008 09:20
пресъздаване на мислите. Болката, има я когато се раждаме, когато живеем и когато умираме. Болката е Времето, а то е минало, настояще и бъдеще слели се в едно. Болката ни кара да се променяме, надявам се в положителна посока. Когато липсва хармония между човека и природата, болката винаги е налице. Бог е сътворил човека по свой образ и подобие, да обича, да отдава любовта си на хората, да прави добро и да получава добро, да бъде в хармония с природата. Любовта и красота ще спасят света. Много изтъркано, но е вярно. А болката ни учи на мъдрост, тя ни кара да се замислим, дали сме на правия път и, ако не сме, къде сме сгрешили.
Много силно послание, а това може да го направи един наистина душевно богат човек като тебе. Благодаря ти, че те срещнах. Няма да те изпусна вече. Прохладен и хубав да е денят ти. :)
цитирай
2. анонимен - sever - хах ;))
01.09.2008 09:29
sever - хах ;))
чуХството ти за хумор е очарователно!!
цитирай
3. compassion - Болката е времето
01.09.2008 13:33
Абсолютно съм съгласна с всичко, което казваш, Нина.Включително и с това, че съм (само) душевно богата и че деня ми е прохладен (то тук винаги си е нещо такова прохладно). Но колко съм ти благодарна за идеята, че болката е самото време (или че настоящето в нашето измерение дава сила на болката) и колкото повече време минава толкова болката стихва до поносимост и човек грабва патерицата на утехата. Човек винаги се утешава...или...болката се оказва по-силна и го убива (дали Дарвин е прав с неговия подбор на индивидите?) Но аз съм влюбена в Albert Einstein: "A human being is a part of the whole called by us universe, a part limited in time and space. He experiences himself, his thoughts and feeling as something separated from the rest, a kind of optical delusion of his consciousness. This delusion is a kind of prison for us, restricting us to our personal desires and to affection for a few persons nearest to us. Our task must be to free ourselves from this prison by widening our circle of compassion to embrace all living creatures and the whole of nature in its beauty." Да, ние се ограничаваме във времето и пространството и се оплакваме, че много боли...

цитирай
4. compassion - чуХство за хумор
01.09.2008 14:03
Да, анонимен sever...чувството ми за хумор се изостри
"The secret source of humour itself is not joy, but sorrow. There is no humour in heaven." Mark Twain
цитирай
5. анонимен - Съгласна съм с
01.09.2008 16:00
Съгласна съм с
цитирай
6. анонимен - Директора на живота е времето. То е ...
01.09.2008 16:06
Директора на живота е времето. То е коректор на всички грешки, които допускаме, показва ни къде сме сбъркали по много категоричен начин и получаваме понякога шанс да получим полагащото ни се, ако сме си взели бележка от случките в живота. Времето затваря една врата, но отваря нови, още по-подходящи за нас, ако не се отдадем на болката и се заемем с развитието си нагоре.
цитирай
7. compassion - малко математика и нещо повече
01.09.2008 20:08
А = С
В = С, следователно
А = В, нали така?
Мисля, че и ти си прав анонимен. И щом болката е времето и директор на живота е времето, значи Болката е Директор на Живота. Каква я заквасихме заедно, мили мои...Обичам ви! Горката новородена болка...тя търси значи себе си... а не търсим ли и ние хората непрекъснато смисъла на живота (разбирай директора) навън, докато в същност трябва да погледнем навътре...в себе си...кажете...
цитирай
8. анонимен - Ако погледнем дълбоко в себе си ще ...
03.09.2008 13:55
Ако погледнем дълбоко в себе си ще достигнем неминуемо до нашето подсъзнание, в което е закодирана много информация от минали животи и е свързан с информационното поле от астрала, от където можем да черпим, но това е друга тема.
Математически нещата са верни, но нещо ме притеснява, излиза наистина че кучето ще играе според тоягата. Болката не би трябвало да управлява живота на всички същества, а само на тези, които не са получили достатъчно опитност.
За това поддържам, тезата че болката не може да бъде директор на живота ни, но времето може.
Много често грешим, без да усетим болка, даже понякога изпитваме наслада и след време разбираме това от получените резултати, които също може да не причинят болка, но ни карат да се замислим и да си извадим поука, т.е философски да погледнем на процеса на живота.
цитирай
9. анонимен - Анонимен №6 и №8 се казва Невена-...
04.09.2008 10:38
Анонимен №6 и №8 се казва Невена-вече ти писах за това в предишния постинг.
цитирай
10. compassion - Благодаря ви мои мили Нина и Невена!
04.09.2008 18:55
Благодарение на вашите коментари написах втора част на постинга "Любов?"
Ти Човек, жадуващ за божествена любов без болка, но няма дя я намериш, живеейки в затвора на времето и пространството, който сам си изградил, воден от страха и своето заслепено Его, обсебило съзнанието ти. Освободи се! не оставяй скръбта и болката да те победят, защото нищо не е загубено, а само трансформирано; не се страхувай от времето; то не е директора на живота: няма вчера, няма утре, няма днес – има само този миг; не търси света в пространството, целият свят е в теб самия и ти си директора на собствения си живот.
цитирай
11. ivoimv - ФЕНИКС здравей,
20.11.2008 14:34
Да на мен ми е ясно ,че можеш да обичаш и да се прераждаш, но не мога да усетя къде ти е злобата ,тя прозира само в хъса за живот!!
Дерзай блогърче!!!
цитирай
12. ivoimv - Аз съм 1158 -ят глас за теб
20.11.2008 14:39
Представяш ли си да имаш 1158 човека които да ти се възхищават ей, това никак не е малко !!!
Започвам ,да ти завиждам , да знаеш!!
цитирай
13. anlov - Този разказ ме очарова.
22.11.2008 16:06
Много мъдър и въздействащ!
цитирай
14. compassion - ivoimv, благодаря ти за коментара!
22.11.2008 23:04
Не, злоба в мен няма да намериш. Прощавам лесно, защото разбирам. А хъс за живот много нямах, даже исках да умра. Сега имам респект към живота във всичките му форми и непрекъснато се удивлявам.
цитирай
15. compassion - Не, ivoimv! Не са 1158 човека, а гласа,
22.11.2008 23:12
Което значи, че няколко души гласуват всеки ден за тези почти три месеца или нещо такова.... Не се будалкай... намери за какво да завиждаш....ха-ха-ха
цитирай
16. compassion - Благодаря за оценката, anlov!
22.11.2008 23:15
Много ценя твоето мнение. Ти разбираш човешката душа и пишеш добре. Възхищавам ти се.
цитирай
17. anlov - Благодаря ти,
23.11.2008 19:46
но и аз също ти се възхищавам!
Нищо, че светогледите са ни различни.
цитирай
18. compassion - Това не всеки го умее
23.11.2008 20:15
Естествено е да одобряваш съмишлениците си, но за да се възхищаваш на човек с различен светоглед е необходима духовна сила и благородство. Затова още повече се издигаш в очите ми. Приятно ми е, че коментира и с благодарност ще приема евентуална критика.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 589224
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26220
Архив