Прочетен: 6425 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:21
Хората жадуват най-много да намерят любов и искат да знаят какво е то любов, защото когато не знаеш какво търсиш, най-вероятно ще намериш нещо друго.
За любовта говоря, а те мислят за романтика. И не са удовлетворени от отговора. Няма там копнеж и нежност.
За любовта говоря, а те мислят за влюбеност. И не са удовлетворени от отговора. Няма там магия и полет.
За любовта говоря, а те мислят за своя идеал. И не са удовлетворени от отговора. Няма там красота и радост.
За любовта говоря, а те мислят за обич. И не са удовлетворени от отговора. Няма там безусловно приемане и всеотдайност.
За любовта говоря, а те мислят за приятелтво. И не са удовлетворени от отговора. Няма там доверие и подкрепа.
За любовта говоря, а те мислят за милосърдие. И не са удовлетворени от отговора. Няма там споделяне и доброта.
За любовта говоря, а те мислят за секс. И не са удовлетворени от отговора. Няма там страстно опиянение и удоволствие.
За любовта говоря, а те мислят за клетва. И не са удовлетворени от отговора. Няма там саможертва и вярност.
За любовта говоря, а те мислят за съдба. И не са удовлетворени от отговора. Няма там фатално привличане и вечна принадлежност.
А взето заедно всичко това няма ли да е точно определение за любовта? Не! Това е доказателство за божествено присъствие в нас. А човешката любов носи много болка, когато е във властта на Егото и поражда ревност, завист, мъка, гняв, страдание...болка
За любовта човешка прочетох...онази – вечен копнеж за сливане на душите...човешко състрадание и отказване от себе си в името на живота:
"Любовта дълго търпи и е милостива;
Любовта не завижда;
Любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето,
не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада!"
Послание към Коринтяните 13:4-8
Ти Човек, жадуващ за божествена любов няма да я намериш, живеейки в затвора на времето и пространството, който сам си изградил, воден от страха и своето заслепено Его, обсебило съзнанието ти. Освободи се! Спомни си от къде някога душата ти е тръгнала на път, за да се слее в любов с други души и да се върне умножена и просветлена в прозрение. Не й пречи да се усъвършенства: не ламти за богатства, защото ще ги загубиш; вземай само толкова, колкото можеш да изядеш; не наранявай природата, защото във всичко има душа; не съди, защото няма правилно и неправилно; не се възгордявай, защото нищо и никой не е по-добър, а просто различен; не отмъщавай и не наказвай, защото не познаваш още правдата; не оставяй скръбта и болката да те победят, защото нищо не е загубено, а само трансформирано; не се гневи и не мрази, защото в спокойствието идва мъдростта на божествената тишина; не се страхувай от времето: няма вчера, няма утре, няма днес – има само този миг; не търси света в пространството, целият свят е в теб самия.
Искаш ли любов човече? Опразни сърцето си от всичко друго; бъди милостив и обичай безусловно всичко и всички, намерил тишина, яснота и покой; радвай се на малките неща в живота и на свободата на избор.
Ние избрахме да сме хора, но преродени в любов ще станем Богове.
За любовта във вселената говоря хора...онази - вечен извор на живот...божествено присъствие от хармония (без болка и страдание), щастие, което и ние хората можем да достигнем с прозрение в светлина.
http://www.youtube.com/watch?v=t-idDbIfGvw
В Холандия стандарта на живот е много висок и хората са задоволени, но уещам духовна бедност...трудно намирам сродни души, а в този Български сайт само прелестни създания срещнах, е, с едно, две изключения, колкото да се потвърди правилото. Още малко и съм готова да се върна в бедна България при богатите, лъчисти хора...
05.09.2008 10:04
За любовта мога да добавя, че ние обичаме божественото начало заложено във всеки човек, който е част от вселенската любов. Някои хора достигат до своята божествена същност и я развиват по пътя на самоусъвършенстването си, други я задушават със своето его и забравят за нея.
Ето какво казва по въпроса Дийпак Чопра:
Ако всичките ни опити да открием духовната основа на любовта са се оказали неуспешни, накъде можем да се обърнем?
Духът може да бъде призован само когато е реален, а той може да бъде реален само когато е реалност на отделния човек. С други думи, за всеки от нас. Точно на това учат Ведите. Те приравняват духа по-скоро със собствената личност, отколкото с душата, но не с личността от всекидневието с нейните мисли, желания, потребности и пътища, а с висшата личност, която е безмълвна и вечна. Разликата става видима чрез една класическа ведическа метафора – всеки човек е къс злато. Ако вие сте златен пръстен, златен часовник, златна верижка, можете да кажете: „Аз съм пръстен, часовник, верижка”, но това са временни форми. Истината е, че вие сте просто злато – това е вашата същност и формата няма никакво значение.
По същият начин всеки от нас притежава личност, определена от съвременната психология като представа постигана с времето. Тя е някаква мистериозна смесица от его, индивидуалност и памет, които всеки натрупва върху бебешката възраст и ранното детство. Да бъдеш напълно индивидуален означава личността ти да да бъде напълно изолирана и отделена от всяка друга личност. Но ако човек е прозрял себе си, той повече не би се идентифицирал с това хаотично и нестабилно нещо – своята личност. Истината е, че всеки е личност, създадена от същият дух, който в безкрайната си форма се нарича Господ. Той е едно зрънце злато, докато Господ е всичкото съществуващо злато, но всеки има право да каже: „Аз съм злато.”
Всички се стремим към висшата личност като идетничност, живот, съзнание, воля и любов.
Личността, която проповядва Кришна в „Бхагаватгита” е един вечен аспект на човешката природа, превъзхождащ всяка индивидуалност, всяка промяна във времето и пространството. Говорейки за „безсмъртния обитател на тялото”, Кришна заявява:
Не се съсича с меч въплътеното,
не може да го изгори и огънят.
Него нито водата го мокри,
нито вятърът го пресушава.
.... то е безкрайно и всепроникващо,
Неизменно – единствено и вечно.
Важното тук е, че личността е реално изживяване. Тя не е откъсната от действителността идея – както повечето от нас възприемат душата – тя ни е близка като дъха. Личността е източникът на любовта и затова е по-реална от нещата, които ни пречат да обичаме – гневливост, егоизъм, страхливост, неувереност и недоверчивост. Тези качества са временни, колкото и често да се срещат в обществото; те се придобиват и развиват с времето. Обратното, личността е уверена в покоя и безопасността си; тя познава единствено любовта, защото само нея усеща.
Когато общуваме с друг човек, ние сме свободни да изпитваме каквото пожелаем – от най-дълбока ненавист, до най-искрена любов. Може да се почувстваме отблъснати или привлечени; може да внушим отхвърляне или приемане. Но като личност винаги посрещаме другия човек с любов.
Човекът, когото обичате отразява вашия дял във вселенската любов. Ако се научите да гледате достатъчно задълбочено, ще видите, че единствената реалност е любовта.”
и моя коментар. Какво е твоето мнение?
(За сведение: не съм чела ДИЙПАК ЧОПРА за съжаление, за да имам свое мнение)
05.09.2008 12:11
А пък аз ти препоръчвам да видиш следното:
http://sunflower.blog.bg/viewpost.php?id=230003
Тази жена е голяма сладурана и е сродна душа, често я чета.
05.09.2008 12:46
търсачката ми дава това
http://blog.bg/search.php?q=tagarski+
Ако ти е възможно дай ми линк.
Също... мисля си може ли ти да си анонимен Пролет в блога на оная сладурана, която ми препоръча (sunflower)
06.09.2008 13:56
06.09.2008 14:32
понякога не мога да се въздържа да не критикувам някого заради възгледите му и постъпките му, все пак съм човешко същество, не съм светица. Имам светец в рода си-Евгени Босилков, но до сега не съм го сънувала с напътствия към мен. Баща ми обаче е нещо като медиум и през ноща до като спи често е разговарял с мъртвите. Те са го предупреждавали за предстоящи събития и опастности. Мисля си че Чопра използва комерсиални похвати, защото в страна като Америка това е необходимо, за да бъдеш забелязан. Важна е есенцията на написаното и какви мисли то провокира в нас. Написаното от теб за Любовта се потвърждава идейно в неговата творба, която ти пратих.
Други ме сравняваха с Eckhart Tolle и Anodea Judith. Не, аз нямам претенции за изключителност и навярно съм повлияна от различни автори, но определенията, изводите и заключенията ми са 100% мои открития... ха-ха-ха...като в онзи анекдот дето трима изучавали пипнешком със затворени очи като какво е то слонът. Знаеш го, нали? Аз, както и горепосочените автори сме хванали сигурно една и съща част...ха-ха-ха...
09.09.2008 19:38
Всеки сам гради, но за какво: да събира или да разделя; сам пали огън, но за какво: да топли или да изгаря; сам търси другар, но за какво: да го използва или да го дари; сам избира пътя си, но за какво: да проправя път за двама или да стигне бързо върха, от където да властва.
А за човечеството като цяло няма рецепта. Това статистически възможно понятие не обича и не страда, затова се обръщам към човека, а не към човечеството. Любовта не е теория и философия, а закон, божествен (неписан) закон, по който е изградена цялата вселена. Да, мечтателю, най-близо сме до нея в мечтите си....почти да я докоснем, нали?
За съжаление егоизма и гордоста са тези качества , които пречат на проявата и.За мен проявата на истинска любов е бесусловно отдаване.Тя е един вид напускане на границите на собственото ни его .Но цитата от Коринтяни , добре я илюстрира!Поздрав!
http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=237038