Прочетен: 35074 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2010 21:25
Искаш да си обичан и да обичаш.
Искаш да си щастлив.
Искаш да реализираш мечтите си.
Разбирам...
Разбира се, че искаш и всичко това го заслужаваш!
Ти си човек, който може да обича и заслужава да бъде обичан! Отвори се!
Ти ще бъдеш щастлив! Трябва само да решиш да бъдеш.
Ти ще реализираш мечтите си! Трябва само много да го искаш и да работиш за това.
Много е лесно, нали? Защо тогава не успяваме или поне не всички... Мислил ли си какво отличава успелите от неуспелите?
Любовта!
Разликата е в това дали се обичаме и уважаваме или не. Най-важната ни връзка е връзката със себе си и от нея зависи качеството на другите ни взаимоотношения.
Питам те: пренебрегвал ли си се, занемарявал ли си се, поставял ли си се на последно място след всички, насилвал ли си се за неща, които не искаш да правиш, обиждал ли си се и осъждал ли си се за грешките; не си се уважавал, не си се обичал, не си си позволявал никаква волност и си се лишавал от свобода, радост и щастие, нали? А признавал ли си си истината?
Знам отговорът. Остави миналото. Всичко това е било. Сега е дошло времето да настъпи промяната в живота ти. От теб зависи да го направиш. Сега! Направи го!
Насочи вниманието си към самия себе си и разбери от какво имаш нужда, за да си го дадеш. Не чакай от света да ти даде любов и щастие. Глезениците на съдбата непрекъснато сменят местата си за кратко. Дай си сам това, което искаш. Как?
Забелязваш ли, че ти сам определяш как другите да се отнасят с теб? Ако ти сам не се уважаваш и те не те уважават. Ако се пренебрегваш и те те пренебрегват....
А забелязваш ли, че пренасяш начина си на отношение към себе си и като начин на отношение към другите? Невнимателен си към собствените си нужди и невнимателен си и към нуждите на другите. Това става патрон на поведение и се разпространява към всичко. Казваш си: „Е, не е чак толкова зле.” И се примиряваш с посредствеността, лишавайки се от нови възможности. А ти заслужаваш най-доброто. Стреми се към него. Ако слагаш ударението върху някой аспект от живота си, този начин на мислене, тези хора и тези събития привличаш, които приличат на твоите мисли. Подобното привлича подобно. Не оставай при недодялания грубиянин, ако търсиш нежност и финес на чувствата. Не се събирай с лицемерни и подли същества, ако душата ти копнее за искреност и истина...... Списъкът можеш и сам да продължиш.
Но ти си направил вече погрешните избори... (??) Грешник си.. (??) Ти ще си в състояние да приемеш и обичаш другите каквито са, когато приемеш и обикнеш себе си такъв какъвто си. Грешник или не. Прости си грешките и прости и на другите техните грешки и нанесените ти от тях обиди, осъзнавайки от собствен опит, че някакъв страх е бил причината. Не чакай! Направи необходимата промяна. Общувай с хора, които са ти приятни, мили, обичливи и внимателни като теб. Потърси хората, които знаеш, че те чакат и им дай вниманието си. Иди при тези, които обичаш и си дай шанс. Не го отлагай. Днес е денят, когато всичко е възможно. Вчера изпусна възможността, а за утре нищо не се знае. Не очаквай възможността. Създай я сам. И не се заблуждавай: Ние страдаме не защото обичаме някой, а защото искаме да бъдем обичани.
Погледни се в огледалото... в собствените си очи се погледни и се усмихни. Виж колко са добри очите ти. Обичай тези очи и поискай от тях удобрението, което търсиш винаги в очите на другите. Кажи си, че се обичаш и слушай тези думи, както искаш да ги чуеш от устата на друг. Обичам те! Обичам те! Чуваш ли? Обичам те, мило! И като се обичаш ти излъчваш тази любов и другите я забелязват и се чувстват привлечени от теб. Всеки иска да бъде обичан. Чара на любовта е неповторим. Дори няма нужда да си красив физически. Ти си привлекателен с блясъка в очите, с усмивката, с добротата и благородството на влюбения. Обичай хората и ги гледай в очите. Обичай природата, радвай се на всяка промяна и й позволи да влезе и в теб. Стани щастлив и радостен човек и всеки ще иска да е до теб. Щастието е заразно. Но ако ходиш като зомби и гледаш тъпо и мрачно, ако на лицето ти са изписани тъга и отчаяние, ако песимистично се отнасяш към всичко и нямаш грам вяра в любовта и в живота, ако си недоверчив и подозрителен, ако има омраза в сърцето ти и злоба, защо се очудваш, че си сам...
Нямаш никой? Отишли са си от теб? Или не?
Но колкото и хора да има около тебе, с които да се обичате и щастливо да общувате, винаги идва един ден, когато ще се разделите , но със себе си – не. Ти имаш себе си! И със себе си ще бъдеш винаги и във вечността. Обичай се! Грижи се за усъвършенстването си, за духа си. Обичай се и ти ще станеш какъвто се виждаш в любящите си очи. Ти се трансформираш в светлина и любовта, извираща от сърцето ти, те обгръща целия и ти сияеш и всички около теб засияват, усетили топлото ти присъствие и душите ви се разпознават и сливат и ставате едно в божествената безусловна любов. Тя е енергията на живота във вечността.
Това е. Любовта прави разликата. Или я има или я няма в теб самия. А светът е огледало, което ти отговаря със същото. Във ВСЕЛЕНАТА има много светове и се получава мулти ефекта на огледалата. СЕГА тя ти дава втори шанс. Вземи го!
Наистина ли искаш да бъдеш щастлив? Тогава реши да бъдеш и бъди! От теб зависи. Ако не искаш истински, тогава винаги ще намериш оправдание и причина да не си. Или външния ти вид ще е неудовлетворителен, или любовта сама не иска да влезе през затвореното ти мълчаливо сърце, здраво бронирано с разочарования, отчаяние, нетърпение, безчувственост...или разбира се времената ще са виновни (няма романтика, няма човещина, само секса ги интересува и т.н. , но ДРУГИТЕ, да, ТЕ винаги са виновни.
Знам ги аз......
http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html
Някой каза ли ти, че си истински обичан?
Какво значи да обичаш?
"Да обичаш значи да излезеш от пред...
19.10.2009 01:27
Без "но...":))
Трудно е да повярваш в себе си и да се обичаш такъв, какъвто си, compassion!
Ще се връщам отново тук - поста ти е като мантра / нали така се казва?:)/!
Лека ноЩ!
да чувстваш собствените си нюанси,
да ги (пре)дадеш ,защото ''Щастието е заразно''!
Чудесно е!Поздрави!
Благодаря!
Благодаря ти за хубавия постинг ! Ти ме караш да се замисля рано сутрин ,а това е добре:))))
Прегръщам те приятелче!)
Благодаря ти, Руми!
/мини при мен за един отговор/
Усещаме, че любовта си е отишла, когато чувстваме празнота в себе си.
А аз се чувствам извор...
Не искам повече да съм като вода застояла.
Обичам пръските на ручея, каза моята душа.
А аз мислех, че я познавам, зяпнах онемяла.
Една стихнала струна дълбоко в мен затрептя
Обичай ме и аз ще стана жива вода да ме пиеш
ще стана брод в безпътието, светлина в мрака
Ще стана кошута, а ти като ловец цели се: ГРЪМ!
Благослови ме с Любов…станах пръска на ручей.
Без "но...":))
Трудно е да повярваш в себе си и да се обичаш такъв, какъвто си, compassion!
Ще се връщам отново тук - поста ти е като мантра / нали така се казва?:)/!
Лека ноЩ!
Не е трудно да повярваш в себе си и да се обичаш такъв, какъвто си, ако престанеш да се критикуваш. Представям си как заставаш пред огледалото и си казваш: "Боже, колко съм дебела!" Всички жени го правим, независимо колко килограма тежим в действителност. Или, доближаваш лицето си в увеличителното огледало, където порите на кожата се виждат като кратери и си викаш: "Леле, колко големи бръчки имам!" дори и да си на 18 години. Женска самокритика е това, а не обективен поглед. Изобщо, забрави за външността си! Дори и най-голямата красавица да си на младини като остарееш и помен няма да остане от красотата ти, ако я нямаш вътрешната красота. Забелязала ли си колко красиви са възрастните жени, които имат духовно излъчване....някаква комбинация на мъдрост и младежка жизненост в очите им... не знам..., но разбираш, нали? Истинската красота е духовната. Верно, мъжете не се обръщат след нея, но такива празноглави мъже дето се обръщат след всяка "фуста" на теб трябват ли ти?
да чувстваш собствените си нюанси,
да ги (пре)дадеш ,защото ''Щастието е заразно''!
Чудесно е!Поздрави!
Страх в неизвестното зъзне
Като в къса февруарска нощ
Отчаяние вехне тихо във ваза
Като забравена розова пъпка
Надежда загребах със шепа
Като чиста вода да отпия
А любов преля и изтече от тях
Като че ли никога не я е имало
Ако страхът и отчаянието са изпълнили сърцето ни, как да остане любовта? Още в зародиш от ръцете ни изтича... и си оставаме само с добрите намерения и празните надежди.
Причина за безсмислие
в незнание спотаено чака,
за да оправдае страховете
от промяната на смисъла.
Политнала мечта - хвърчило
Съмнение с конец я вързало.
Вятър с сила и посока я дарил,
Но страх от провал я спрял и
Паднала, причина за това видяла
Уплашена мечтата запълзяла...
Мъдрите ти стихове вече година ме инспирират и вярвам, че много други твои читатели се чувстват така, макар, че не коментират.
Много ми хареса цитата. А забелязала ли си, мила, че някои хора не разпознават любовта, а други даже се страхуват от нея...
Едната крачка между тях
не забелязала всичкото,
строго стъпките стъписа.
Снегът смирено изскърца
пътищата на възможното.
Погледи разминаха бързо,
за да се загубят в празното.
наистина ЛЮБОВТА ще спаси света . но сме толкова социализирани , толкова устремени и слепи , че да се слеем с естественото и природното е много трудно . ето - тръгнала съм да признавам грешки , да се променям , да сменям посоката .... и докато пиша това се промъкват мисли от типа - ама аз всъщност живея добре , защо да се променям , уютно си ми е , не искам да се разделя с етикетите си - за някои от тях съм се борила години и са ми като трофеи ... няма ли да стана по - слаба , по - уязвима ...
а истината е , че ще стана по - истинска и ако не съм в бойна позиция най- вероятно няма да има кой да ме напада ... много път имам да извървя ... ама правя крачици !
:):):):):)
http://compassion.blog.bg/drugi/2008/09/24/zadyljitelno-chetivo-za-vsichki-blogari-ili-ogledaloto-ot-ko.237038
Върви по пътя тих към себе си...
Не спъвай се в поглед похотлив!
Не търси песен и другар за из път...
Натам тихо върви се винаги сам.
Интимната любов е позитивна енергия /сила на привличане/, пораждаща активност за взаимна подкрепа и удовлетворяване на нуждите, емоционално и духовно обновяване, хармония в отношенията между мъжа и жената.
Любовта е позитивна енергия, избликваща в дейност (пасивна или активна) за раждане, оцеляване и трансформиране /три фази/ на нова /уникална/ форма на живот.
и още нещо:
http://compassion.blog.bg/tq-i-toi/2008/09/04/liubov-chast-vtora.230301
за да не повтарям тук, нали разбираш...
Второто ми допълнение е по повод самокритиката. Не е необходимо да се самобичуваме и отричаме. Градивната самокритика не означава непрекъснато да се връщаме назад и да отваряме стари рани. Тя съдържа задължително един важен елемент: прошката. Ако не си простим на себе си, ако не простим на другите за причинената ни болка, зацикляме там и живота ни става едно сиво ежедневие, изпъстрено само от непрекъснатите ни оплаквания и самосъжаление. Обичай се и ти ще станеш такъв, какъвто се виждаш в любящите си очи, т.е., Любовта е най-великия катализатор за самоусъвършенствуването. Ако ти се уважаваш и обичаш, ако Той/Тя те обича, "планини ще преместиш" заради тази любов. Любовта твори чудеса.
Но Любовта може и да е пасивна енергия. Само свободният човек, неокован от догми, его претенции и фалшиви ценности, може да се изпълни с родената от съюза на свободата и радостта позитивна пасивна енергия - любов. Този човек съзерцава и се радва на малките неща в живота и на свободата на избор. Той е в мир със света и със себе си, осъзнавайки празнотата на нещата; постигнал божествена тишина в сърцето си, той акумулира, умножава и излъчва във Вселената позитивна енергия - любов и хармония, съдействайки за поддържането на баланса на енергиите.
19.10.2009 16:48
Права си, Руми, трябва по-често да се замисляме над тези въпроси, да се правят малките жестове към отсрещния, от нас зависи да създадем уюта в човешките взаимоотношения, който освен, че топли, и вдъхновява. Всичко е свързано, животът е такъв, какъвто си го направиш...Благодаря за напомнянето колко е важно да искаш да си обичан и да го заслужиш за себе си с емоции, добри мисли и споделени действия!Постигнатото в тази насока прави всеки да се чувства красив!Поздрави!:)
Поне при мен е така. Отне ми години упражнението "Обичам те и те приемам такава, каквато си!", за първи път прочетох за него преди 15 години в книгата на Луис Хей "Излекувай живота си". Все още се лекувам...;)
Замислих се колко пъти съм виждала някой да е обичан без за това да е направил каквото и да е, че да го заслужи. Нещо повече, безобразничи, изнудва, манипулира, лъже и се преструва.... Не ми се пишат такива нещо. Просто си спомних... Колко често обичаме точно тези, които най-малко заслужават. Голяма химия е това привличане на телата, затова не му обръщайте чак такова голямо внимание. Днес го има, утре го няма. А душите са вечно млади и любящи. Дали защото остарявам, но духовната пивързаност все по-важна ми се струва.
Аз този постинг го обещах на няколко души вече. Много жени има, които са свръхчувствителни и през есента и зимата страдат от сезонни депресии. Лечението със специална слънчева терапия помага, но и един такъв разговор също може да насочи мислите им в правилната посока. Ако всеки се научи да общува искрено със себе си, ще знае какво чувства и ще усеща наближаването на това състояние навреме и ако преди да се е задълбочило се подхване, може да няма абсолютно никакви последици. Приятно ми е да помагам, ако мога, но тук в блога хората май предпочитат други теми...
Питам се колко ли часа в денонощието има за другите хора, та имат време, извън задълженията, да се отдават на чувствата си...:)
Утрото не винаги е по-мъдро при мен, но все пак ще го прочета отново в по-бодро състояние/със сигурност съм пропуснала.....някой знак/
а както виждам и компанията, коментарите заслужават прочит
до....четене.
:)
Благодаря ти, че намина, мила!
Поздрави!
Това поетите сте много специални хора.
Благодаря за насърчителния коментар!
Това, което ме спря да оставя "дългия" коментар е твоето пояснение 28. compassion " А, явно не съм го казала достатъчно ясно, bovari "
Че не съм много умна, съгласна съм, но все пак:(
Моля да бъда извинена, ако понякога с крякането си съм нарушавала хармонията. Никой няма право да го прави.
Ели
Usmixva6 me i me radva6.
20.10.2009 15:18
И клипчето също ме усмихна :). "Да бъдеш себе си е достатъчно, за да бъдеш истински щастлив..."
Нека откриваме нашето истинско аз :).
Божествената светлина огрява човека отвътре, за да му помогне да стигне до истината...И тогава...празнота няма да има...
Благодаря за посланията!
Замислих се , твоето harvi от harvest ли идва? Прилича ти да си жътва, събиране на урожай, реколта. Нямам английски речник сега и не мога да намеря значението на harvi . Но може би ти най-добре знаеш защо си избрала този никнейм.
21.10.2009 14:16
Дерзай, мила!
21.10.2009 17:34
На теория - всичко е лесно,...
но на практика :(
Защо има толкова нещастни хора, Руми?
22.10.2009 21:11
22.10.2009 21:39
На теория - всичко е лесно,...
но на практика :(
Защо има толкова нещастни хора, Руми?
Защото сме божествени души, затворени тук на Земята в човешки тела, управлявани от Егото, което претиндира да е РАЗУМ. Това е отговора. Ти като си чела книги, обясняващи тези неща, вероятно веднага ме разбра, но някой песимист или по-рационален тип ще прочете и ще подмине скептично. Преди да си е отишъл бързам да поясня: Ние сме уникални, индивидуални форми на проявление на Цялото, Същевуванието. Всеки иска да е щастлив и да не страда, но не всеки поема индивидуалната си отговорност за общото ни съзряване като човешка раса, научавайки уроците си, за които е дошъл на тази Земя в този живот. Всеки е част от цялото и затова неговите мисли, чувства и действия са от голямо значение за изграждането на хармонията във Вселената. Отделният човек, ръководен от Егото се чувства изолиран от източника на живота и от другите. Той не е във връзка със себе си, с душата си и затова страда. Самотата го тласка сляпо /подсъзнателно/ да търси единение с друг човек и е нещастен, когато не намира бленуваното сливане, защото истински удовлетворяващо е само единението с Бога (първоизточника, Вселенския Разум, Енергията, Светлината, Цялото, Съществуванието .... много имена се използват за едно и също). Безусловната любов е божествена, а човека със силно Его винаги има претенции. Затова ние непрекъснато се разминаваме и търсим "сродна душа". Страданието е в основата на раждането на живота, творчеството и мъдростта; състраданието отваря очите ни за болките на другите; страданието отваря сърцата ни за Бога. Повечето хора преминават през страданието, защото са глухи за вътрешние си глас и имат прекалено силно Его. Казвам ви, родени сме, за да сме щастливи. Смирете се, отвърнете очи от материалното, не ламтете за много, а чуйте за какво бленува душата ви и й го дайте.
Следва друг постинг, от който ще стане още по-ясно какво точно искам да кажа. Утре.
НЕ! Не казвам да бъдем егоисти. Егоистът не обича никого. Той не знае какво е любов, защото нищо не може да жертва и даде. Той е привързан към притежанията си и не иска да се раздели с тях. Той преследва интереса си и хората за него не значат нищо. Той не осъзнава, че всички сме свързани и взаимозависими. Това е. А нарцистичните натури са самовлюбени и за тях хората имат много голямо значение само като обкръжение, защото в техните очи те се оглеждат като в огледало. За тях е жизненоважно другите да признават красотата им и да им се възхищават непрекъснато. Те са ориентирани към външната красота и ще ги познаете по тяхната показност.
Да се обича човек не означава да се оглежда в огледалото и да се омайва от собствената си физическа красота. Става дума за себе уважение, за взискателност и дисциплина в работата за изявяване на най-доброто от себе си каквото и да правиш. Човек, който се обича, се уважава и няма да си позволи дори да мисли грозни неща, камо ли да ги прави. Да се обичаш не означава да се жалиш, да се оплакваш, да мързелуваш, да лентяйстваш и да си угаждаш на прищевките. Това не е любов, а безотговорност. Да се обичаш значи да се радваш от съществуванието, да благодариш за всичко, което си получил и да позволиш светлината в теб да се изяви чрез думите и делата ти и да даваш на другите, да споделяш каквото имаш без сметка. Значи когато обичаш истински себе си, ти обичаш всички и всичко, защото ние сме ЕДНО.
Да можеш да простиш на себе си и на другите...
Много трудно се пречупва мисленето. Преди три години за първи път чух за прошката. Повярвайте - сякаш смъкнах от гърба си огромен товар, когато успях да преодолея болката и обидите и да простя напълно осъзнато на всички около мен. Да простя и на себе си. Замислете се и ще видите за какви дребни неща носите в себе си обидата.
Compassion, чудесно си го написала. Довечера ще си го прочета пак на спокойствие.
23.10.2009 18:05
Има хора, които са сами, но не са самотни и не са нещастни и даже са щастливи. Какво ще кажеш за онези отшелници, които медитират и благоговеят години в самота? По-щастливи от тях сигурно няма. Те са далеч от суетата на света и са във връзка с Космическото Съзнание. И тук сред нас също има самотници, които не търсят други хора да ги развеселяват и не им е скучно и тъжно сами. Обикновено те са заети с творчество някакво и даже имат нужда да се изолират, за да работят. А тези, които се оплакват от самотата са обикновено скучни хора, които и с другите пак се чувстват изолирани. Нищо не могат да кажат, нищо не могат да дадат. Тези, които имат богат душевен живот са препълнени с любов и енергията търси да се разпростре и блика от тях. Само като погледнеш такъв усмихнат човек и веднага изпитваш симпатия и естествено отговаряш на усмивката му. От контакта с него винаги се чувстваш обогатен.
Твоята жестока истина е оцеляването, а не щастието. Не те разбирам. Защо се тревожиш толкова за оцеляването си? Така губиш много повече енергия да се нагаждаш, да се страхуваш от последиците, да търсиш помощ, да правиш компромиси със себе си и да се унижаваш. По-благодатно е ако повярваш в процеса на живота и просто правиш най-доброто на което си способен. Повече не е нужно. Ще бъдеш ведър и щастлив с чувство за изпълнен дълг. Когато се задоволяваш с посредствеността, ти си непрекъснато неудовлетворен и нещастен, завиждаш на другите и се гневиш на себе си и на обстоятелствата, в които мислиш, че си принуден да живееш, а в същност сам си ги избрал. Да, всичко е въпрос на избор! Ама родил си се в бедност, или нямаш родители, или си инвалид, или човекът, когото обичаш те е изоставил.... или нямаш никого, сам си. Е, и? Нали имаш себе си. Ти избираш дали да останеш в обстоятелствата, в които си се родил или си се озовал след това. Не обвинявай другите! От всяка ситуация има изход. Огледай се! Има много примери (да не ги изброявам тук). Силата на духа е по-важна от обстоятелствата.
:))
Но, мислите са огромна енергия, така, че
внимавай какво си пожелаваш.
Вселената слуша.
За пореден път се убеждавам, че за да искаш да бъдеш обичан, трябва, ако не се обичаш, поне да се опиташ да приемеш себе си такъв какъвто си, защото си уникален и всъщност това е твоето призвание!
Поздрави!
Благодаря ти, че намина, мила!
25.11.2009 13:58
Интимната любов е позитивна енергия /сила на привличане/, пораждаща активност за взаимна подкрепа и удовлетворяване на нуждите, емоционално и духовно обновяване, хармония в отношенията между мъжа и жената.
Единственото, което можеш да направиш е да обичаш. Не можеш да изискваш да те обичат. И друг път съм го казвала: Ние страдаме не защото обичаме, а защото искаме да бъдем обичани.