Прочетен: 28754 Коментари: 65 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:36
Memento mori !
В превод могат да се дадат различни интерпретации:
Не забравяй, че си смъртен...т.е. ти си тук в човешка форма;
Помни, че ще умреш... т.е. няма вечно да си на Земята в тази форма;
Спомни си, че ще трябва да умреш... т.е. неизбежна е трансформацията; от теб зависи как;
Помни своята смърт... т.е. ти вече си „умирал” и знаеш, че няма „край”, няма от какво да се страхуваш.
И друг път съм мислила. Какво е наложило душите ни да се вместят в смъртни тела? Във вселената има различни форми на живот и различни нива на развитие на интелекта. Дали мозъкът на човека не е създаден, за да сътворява света като „истински” само за нас чрез ограничените ни сетива и в такъв смисъл светът ни е само една холограма. В него сме като в училище, за да израстваме. Или просветленото съзнание е трудно достижимо за човека, защото душата му е ограничена от физиологичните възможности на едно биологично тяло с определени конкретни нужди. Дали тези ограничения са именно, за да укрепне и израстне душата? Не е ли тя по презумпция божествена и значи съвършенна и няма нужда от усъвършенствуване? Или не дешата, а поведението си трябва да усъвършенствуваме... Тялото така и така умира, значи то не е целта на съществуването. Дали душата, пребивавайки в тялото и обогатявайки се с човешки опит става "по-земна", разцъфтява многоцветно с цялата гама на човешките емоции... Дали тук се "научава" на състрадание, търпение и прозрение на истината, преминавайки през болката и страданието? Или обратно, именно чрез тялото душата се наслаждава и пее, радостно ръзпъпва от сексуално удоволствие, преминавайки след това през удовлетворение, щастие, блаженство, единение, мир, хармония, за да достигне върховната безусловна любов. Любовта е божествения закон във вселената. Дали душите ни са като семена, които трябва да се приютят в земята (телата ни), за да покълнат и дадат плод? Дали така се раждат нови семена (души)? Никой не може да отговори. Слагам точка.
Сложих точка, но точка във Вселената няма...всичко се променя, ние също...колко е хубаво приятелю, че ти си търсещ истината... и аз така...търся, искам да помогна...ние сме хора, не знаем всички отговори...какво друго можем да направим??? ДА СЕ ОБЕДИНИМ!!! Усещате ли се? Ние сме повече еднакви, отколкото различни. Да обичаш и да те обичат: това е, което искаш, нали? И аз така... и другите така, но носейки болките си се гневим един на друг и не можем да ги преодолеем. Само, когато осъзнаваме и признаваме нещо в себе си, ние можем да го преодолеем лесно. Ако не го осъзнаваме, няма начин да го изхвърлим от себе си. Болката ни живее в подсъзнанието ни, а не в съзнанието и именно страхът да се конфронтираме с нея й дава сили да живее в нас. Ако я назоваваме, но мислим страхливо за нея като за болка, тя започва да расте още по-бързо. Страданието е не повече от това, което можем да понесем, приятелю. Благодари за всеки изстрадан миг и виж колко прекрасно е изваяна душата ти от острието на болката; чуй колко нежни звуци издава опънатата й струна; усещаш ли мъката на човека до теб? То е защото и ти имаш мъка. Тя е тънката нишка, свързваща сродни души; канал на съпричастието, утроба на любовта. Напусни я; нека любовта се роди! Затова страданието има такова огромно значение за нашия растеж и събуждането ни за истината. Егото отстъпва пред голямата болка, разумът спира. Има само страдание и болка. В този момент идва прозрението и ние пожелаваме промяната; става скок в развитието ни. Ако, обаче, ние свикнем непрекъснато да се оплакваме колко страдаме и как ни боли, но не предприемаме нищо, значи нашите тревоги са започнали да контролират живота ни, а не ние тях. Важно е да разберем, че съдбата ни в голяма степен зависи от съзнателните избори, които правим всеки път, т.е. ние можем да направляваме живота си според нашите желания. Ние можем да имаме определена цел и обикновено в такива случаи ние хукваме след нея и в преследването на целта ние не забелязваме красотата на природата, на съществуванието, на самия живот. После повечето хора питат за смисъла на живота. Няма универсален друг смисъл, освен самия пълноценен живот. И целта и пътя са живота, а движещата сила, енергията на живота е любовта. Но в любовта са скрити много лица. Повечето хора мислят за любимия човек, но в любовта е скътан и образа на мама, децата ни и другите ни близки, изкуството, мира и свободата, дома, родината, природата, Земята, Вселената, Бога...всички големи и малки неща, които обичаме и които представляват живота ни. Пропуснеш ли любовта, пропускаш живота. Чули това, някои мислят САМО за сексуалното изразяване на емоциите си от рода на "ти си моя, ти си мой". Това е любов - обсесия, изгаряща страст и жажда на телата да се притежават, да се сливат, това е необяснима магия, предизвикана от избухване на хормонален вулкан, който създава илюзорни усещания, подобни на предизвиканите от наркотиците. Някои хора така се пристрастяват към влиянието на собствените си хормони, че непрекъснато търсят навън някой човек, който отново да предизвика това избухване (със старият партньор са свикнали и механизма вече не работи). И това те наричат любов. Не отричам силата на този биохимически процес, само слагам ударението на друг компонент на човешките взаимоотношения, който свързва двама в хармония, даже, когато "химията" се предаде, обогатява ги, дава им свобода на духа, за да излезе от рамките на телесните усещания и да намери просветление. Обаче, често става разминаване. Ти си мислиш, че е любов, а тя/той го приема за обикновено временно увлечение ... и то наистина се оказва такова, но ти го разбираш по-късно, защото Егото ти е голямо и не може да приеме отхвърлянето. Него го боли, че не е прието, т.е. ти не обичаш нея/него, а искаш да бъдеш обичан (от нея/него) затова те боли. Ако наистина я/го обичаше, щеше да се радваш да я/го видиш щастлив/а, даже с друг. Но има и щастливи двойки с взаимна любов и когато се слеят в любов две души, може да се осъществи трансформация. Това е чудото .... колко стихове са изписани за това ... чудо, защото само става, без наша помощ, без усилие... и носи толкова болка (ако е борба на Егото в копнеж и страдание) и носи свобода и радост, когато сме самите себе си и уважаваме другия. Мечтателю, от теб самия зависи личната ти драма да се превърне в състояние на духа, когато съпреживяваш в хармония с Нея - любимата жена моменти на нежност и изгаряща страст, моменти на спорове в търсене на истината и моменти на споделяне на красотата, хиляди други моменти на тишина, състрадание и благодарност, когато няма вече Аз и Ти, а Ние. Всеки сам гради, но за какво: да събира или да разделя; сам пали огън, но за какво: да топли или да изгаря; сам търси другар, но за какво: да го използва или да го дари; сам избира пътя си, но за какво: да проправя път за двама или да стигне бързо върха, от където да властва. А за човечеството като цяло няма рецепта. Това статистически възможно понятие не обича и не страда, затова се обръщам към човека, а не към човечеството. Значи приятелю, смисъла е да се радваш, да си щастлив и да обичаш, да наблюдаваш красотата, създадена от твореца, да благодариш и да споделяш щедро тази красота с другите. Тогава няма да търсиш вън от теб любовта, защото ще я усещаш в себе си. Когато тя е там, сърцето ти пее и се усмихваш на света и си щастлив. Не плачи и не се моли за любовта на един мъж/жена. Не се страхувай, че никога няма да дойде! Обичта е естествена и идва от сърцето ти, а страхът е от ума ти и е социален. Чрез него Егото ни манипулира. Егото постоянно се възприема като изложено на заплаха, идващо от желанието му за контрол, затова непрекъснато изпраща сигнали към тялото за опасност и всява страх, че нещо може да се случи и така поддържа напрежение и тревога. Цял живот може да носи болката в нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така Егото непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар. Егото познава само своята субективна, конкретна истина, защото страхувайки се инстинктивно от Бога го отрича. Егото непрекъснато жадува за любов и иска да я притежава, да я използва, да я манипулира поне, за да не си отиде тя, защото Егото усеща непрекъснато някаква непълнота или вътрешна празнота и чувства, че само любовта може да я запълни, но да й даде свобода, т.е. да остави кормилото на живота си в ръцете й не е по силите му. Всъщност Егото не знае, че не може да има истинска любов, защото то иска само да господства, да командва и да получава). Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите. За Егото такова „нещо” не съществува, защото то се възприема само възможно във физическото тяла като форма и каквато и да е трансформация за него е свръх глупост. Духовното трябва да има материалистично обяснение, иначе се обявява за несъществуващо. Но Егото е заложено генетично в тялото както и итстинктите, за да оцелее, за да продължи живота. Необходимо е значи. В невероятното разнообразие и изобилие в природата нищо не е случайно съществуващо или излишно. Гласът на Егото - също, но то е за разлика от инстинктите на нивото на разума. Важното е да не ги оставяме напълно да ни завладеят и да станат наши господари. Сега стигнахме до сърцевината на проблема на много хора: да се чувстват жертви. Всеки получава удари, спъва се, пада (символично казано), но не всеки се изживява като жертва. При една и съща ситуация отслабналия духом казва: "Едва съм жива...", а силния казва: "Победих!!!" Какво прави силния силен? Липсата! ...(?)...липсата на страх! Какво ни прави отслабнали? Многото! ...(?)...многото власт на Егото над нас...и вътрешния ни глас съвсем се е загубил, станал е толкова плах, че не само зверове и хора, но и самите ние не го чуваме вече, обезверявамесе и загубваме своята самоличност. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието. Егото (АЗ-ът) използва главно ума и затова може само да се самопознава. Съзнанието използва целия духовен капацитет на индивида, затова съзнава и може да се самоосъзнае. Когато АЗ-ът се идентифицира със себе си това е егоцентризъм - болестно състояние на Егото. Когато АЗ-ът се идентифицира с инстинктите, той снижава човека до нивото на животно, ръководено от страха, глада и нагона. Това вече не е егоизъм, а борба за оцеляване.
Някои тук призовават не за теоретично изясняване, а за осветляване на практическото преживяване, което прави толкова много хора нещастни. Интелектуалното разбиране е резултат от мисленето, т.е. функция на ума. Преживяването е участие на тялото, разума и съзнанието на човека в определена ситуация, т.е. функция на цялата личност. Следователно интелектуалното разбиране е част от преживяването, т.е. съотнасят се едно към друго така както частта към цялото. Значи първо обмислянето е необходимо за разбирането. След като се мисли и обсъждат тези въпроси, имам надежда, че хората ще се събудят от вековния си сън и от властта на Егото, за да се отворят един за друг и за божествената истина, постигайки хармонията, от която човечеството, Земята и Вселената се нуждаят, за да продължат да съществуват като такива. Иначе, победени от негативизма, оказали се нежизнеспособни, ще трябва да умрем и да се трансформираме в някаква нова форма с повече заложби за живот според закона на Любовта. В този смисъл, Дарвин е прав за естествения подбор. Това, което не се приспособява и не осигурява хармония със съществуванието – загива. Разбира се, всяко обобщение е велико с откритието си, но е бременно с грешка. Затова не обичам характеристиките. Те ограничават, поставят в рамки, а човекът е многоспектрална "светлина"...и аз, и ти, и другите. Ние всички сме едно! Нека не търсим какво ни дели, а броим благословиите си. Аз не деля хората на категории, а просто ги обичам за това, което са: с божествен произход; прекланям се пред божественото в тях (в мислите си) и им дарявам усмивка и те ми отвръщат с усмивка (в повечето случаи). Когато усетя негативизъм и неприемане си взимам усмивката и си тръгвам без огорчение, обвинение, разочарование. Може даже да се извиня за безпокойството....зависи каква е ситуацията. Да! Аз винаги съм отворена и се оставям да бъда наранена, ако трябва...от уроците си не можеш да избягаш колкото и да се предпазваш. И аз съм изпадала в беда и съм си близала раните...знам колко боли...даже исках да умра тогава... Спасението е в прошката. само когато простиш вече не те боли. Аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то), защото не вярвам в добро и зло, печалба и загуба; не знаеш какво печелиш, когато губиш; това, което днес мислиш за добро, утре може да се окаже, че не е било за добро и обратно...всичките интерпретации са в главите ни и ние сами създаваме своето щастие или нещастие...въпрос на избор в какво искаш да вярваш...
Ще завърша с мисли на майка Тереза:
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Бъди щастлив, приятелю!
Не гледай отвън. Ти си красив отвътре, независимо с какви "грешки" си създаден. Ти си уникален и точно такъв, какъвто трябва да бъдеш.
24.10.2009 20:19
Успехът на Егото е поставен на пиедестал. Материалният, за дуовния не се говори - даже е подложен на присмех. Не искам да прокарвам негативизъм в коментарите на силния ти пост, но хората покрай мен са твърде разтревожени и обезверени и ми е трудно!
24.10.2009 20:48
Po-skoro e filosofiq otkolkoto psiholigiq.
Chovek osven prirodna dadenost e i pridobita, i nepoznavaiki tochno tozi privnesen "opit" ili pogreshno talkuvaiki go, se stiga do nedorazumeniq ot tipa " malkoto kamache.....".
Znaete li sega se zamislqm za "egoto", teoriqta obache prilojena v jivota rajda mnogo .....milioni variacii i tova e bogatstvoto!
nezavisimo che padat i jertvi - tapite i nedorazviti mozaci v bg gi ima v izobilie-ne tapi, a kakto se razbira egocentri4ni
istinata e sex,narkotici i..........pari4ki ......koito sa nujni za sex,narkotic i i......malko pari4ki, neobhodimi za..............
Vie akcentirate, ta si mislq bihte li opredelili granicite mu- kade misalta i chuvstvoto za sobstveno dostoinstvo/RAZBIRAITE - SAMOSAHRANENIE!/ svarshva i zapochva EGOTO???
Tezi granici ne sa universum, nali??? , zashtoto nie vsichki si prilichame,no namirame sebe si ne vav vseki chovek.
I oshte neshto - nikoi ne moje da kaje kakvo misli drugiq za dadeno neshto, ako ne go popita direktno za "neshtoto", pravi mi vpechatlenie, che mn.leko i lesno davame etiket za chovekat po obshti dumi-za neshto i nqkogo.
eli
p.s Molq da me izvinite za latinicata, no obstoqtelstvata go nalagat/utre shte smenq s bg/
:))))
PRIQTNA VECHER!
ot tazi,koqto ne moje da izmeri egoto si,makar da e zabravila za sebe si/moje bi taka se sazdavat savarchenite egocentrici :)))
p.p.s Posledno se prisetih za edna poznata, koqto ne be prostitutka, no priemashe pomoshti ot shtedri gospoda v studentskite godini, ta tq kazvashe "Ne sam egoist-zatova se otdavam na vseki, koito me pojelae, tolkova radost iskri v ochite im, a az stavam oshte po krasiva. Kak da ne go pravish?" Osven tova beshe mn.umna - naistina beshe nedostijimo savarshenna:)))
Разгневило се Егото на Душата и се вбесило.
Завилняла огнената стихия и всичко опустошила...
сърца и ниви, умове и домове, обич и омраза....
Спряло Егото на средата на още димящата душа и рекло:
" Така да ме помнят и да ги е страх..."
Чула това надеждата по чудо оцеляла и си помислила: "Когато порастна ще запаля страстен огън да горя и изгарям в любов пречистваща и да ми стане светло на душата, а не да се давя и задушавам от този дим, превърнал всичко във сиво... само дано да мога да си поема дъх.... Минали години и отново завилняла стихията и пак не останал камък върху камък... Огледало се Егото да поучава, но нямало кой да го чуе...душата била вече грабнала своята скъпа надежда и огнената си любов и си тръгнала, следвайки вярата си...Изпълнила се душата с милост към другите побегнали от огъня души, но благодарна, че възкръсват.
Поука: всеки да си я вади сам от огъня.....
:-)
2. Да, на практика на Земята има около 6 милиярда Егота и всяко се мисли за НЕЩО. Иначе губим идентичност и собствено достойнство. Границата между необходимостта от самосъхранение и егоцентризма на Егото е в мярката (най-вече количествена разлика), но има и качествена разлика. Не се сравнявай, за да не завиждаш и не съди по-слабите. Нека всеки си е себе си. Толерантност и приемане на различния от нас са нужни... Хубаво е, че хората са различни. Така ставаме по-търпеливи и се научаваме на поносимост и уважение към другия. Ти не си лоша и не си добра, както и аз и всички други хора. Ние сме такива, каквито сме – хора на различна степен на духовно израстване. Всеки си е избрал съдбата, идвайки на тази Земя, за да стъпи с още едно стъпало нагоре. Разликата идва от там, че някои са много стари души и много пъти са се прераждали и много неща са научили, а други са по-млади и тепърва започват едно по едно да се борят с човешките си слабости, но те не са виновни за това и не са по-малко ценни като същества от другите. Как можеш да осъждаш някого, че се е родил циганче или, че е духовно беден и мисли само за ядене, пиене и секс. Това са първични потребности и той още не знае, че има и друго. Той няма и да разбере, ако започнеш да му говориш за Божествените истини. Не е дорастнал. Има много стъпала, а той стои на първото. Не го съди! Той не е виновен, че сега започва духовното си пътешествие... както не можеш да обвиняваш едно бебенце, че е малко и невежо. Няма вина и няма виновни! Няма добро и няма зло, правилно и неправилно. Всичко се случва по закона на промяната и развитието.
Да се върна на разликите, обобщавайки: Индивидуалистичността в човека изисква свобода на личността и силно Его, а стадното чувство, свързано с необходимостта от оцеляване на групата (на различни нива от семейството през нацията и човечеството като цяло) изисква подчиняване на личния интерес на интереса на групата, т.е. смиряване на Егото. Всеки се нагажда между двете крайности, в зависимост от мястото, което заема в йерархията на обществото, в което живее (никой не е в човечеството като в абстрактно понятие, а в едно конкретно общество с конкретни правила и закони)
3. За етикетите: Абсолютно си права. Не трябва да съдим другите, нито да ги охарактеризирваме с една дума. Човекът е многоспектрална "светлина" казвам по-горе в текста. По поведение ние се различаваме както се казва от небето до земята, но човешката ни същност не е чак толкова различна (все същите трохи от насъщния хляб сме).
4. За егоцентриците: Те са тъй наречените активни Егота (мислят се за центъра на вселената и не го крият, арогантни са). Хората с пасивно Его са избрали ролята на скромни. Те уж нямат големи претенции, но зад принизените им претенции се крие още по-голямо Его, което иска да се предпази от нараняване. Те не са открити и смели хора, а малодушни и страхливи същества. Сега дадох характеристики на крайните вариянт с по няколко думи, защото коментара ми стана много дълъг. Повечето хора се движат някъде по средата.
5. За проститутката, която не е била проститутка нямам думи. А ти какво искаш да кажеш?
Мъдрецът е човек с любопитно детско сърце, силно Его на младеж и смирението на старец. Сега го измислих това определение. Не е възможно да го намериш другаде написано...ха-ха-ха. Его, Его, Румкино, с какво се гордееш.....ха-ха-ха. Аз попреминах младежките години, та сега нищо друго не ми остава, освен да се правя на мъдра, пък аз си знам какво .... съм. Сега за тебе едно стихотворение като награда, защото си си направил труда да ми прочетеш постинга (може би) ха-ха-ха. Твоето силно Его може да се замисли какво искам да ти кажа:
Видение за голямото спиране
Спряла е раната в молитва
Спряла е болката в забрава
Спряла е обидата в прошка
Спряла е мъката в надежда
Спряла е тъгата в радост
Спряла е клетва в благослов
Спряла е омразата в любов
Спряла е карма в обреченост
Спряло е времето в ковчег
Спира Егото в Страх ...
Спри, не си отивай Живот!
............
Спряла е кармата от изкупление
Спира времето в нирвана
Спира егото в акаша
Ха, ето, че съм у дома...
:-) Обаче е гот да си жива, а?
Материята е вечна, непрекъснато движеща се и преминаваща от един вид в друг. Космическият разум е господар на Вселената. Ние сме част от него. Всеки един от нас е една малка Вселена, но на различен етап от своето интелектуално развитие. Най-ценното е да срещнеш хора от твоята орбита /също както електронните орбити в атомите! /
Благодаря ти, Руми, за разсъжденията и търпението да отговаряш на всеки.
Да съм жива понякога ми се струва доста тежка работа.... ха-ха-ха
25.10.2009 13:03
Е. Хабард
Достатъчно е дори само да почувстваш. Любовта е енергия от сърце до сърце.
25.10.2009 13:44
Предлагането в медиите /включително и електронните блогове/ е комерсиално. Пише се и се показва това, което повишава рейтинга.
Тъжна картина, неприятна статистика и още по-мрачна прогноза за бъдещите "поети и писатели".
Аз имам наблюдения върху децата. С всяка изминала година положението става все по-трагично.
Учениците имат все по-малко думи в речника си, единици са тези, които четат книги, дори задължителните от учебната програма.
Разбира се, вина за това имат и родителите.
"Крушата не пада по-далеч от дървото" е казъл народът ни!
И е прав... "От всяко дърво свирка не става!"
Пиша това по повод избирателното четене и самовлюбеността на някои "поети и писатели".
Бог ни е създал по свое подобие, като ни показал пътя, живота и истината, за да го достигаме.
Да търсим хармония, да сливаме душите си, докато се върнем при Него, където е абсолютната любов.
25.10.2009 14:38
двата прочита и препокриване;
никой не може да избяга от уроците-
малцина го разбират;
в прошката е спасението(и за себе си),
дори когато е рана:
''Спряла е обидата в прошка'' -
с горчилка е немислимо(почти трудно)
да продължиш....
Спирала.
Поздравления!
Само тогава може да се прояви силата на Любовта и само тогава човешкото същество придобива новата си форма на съществуване, при която се отключват безкрайно много врати на овладяване на сила и познание. Самата Любов се превръща в Закон за осъзналото се същество и няма никаква нужда от Гонение, Догма, Религия или всякакви други писани и неписани закони.
Това е крайната цел на еволюцията и няма никаква сила, тайно общество, организация, държавна структура или религия, която да му попречи. Всичко, което пречи на този закон подлежи на унищожение и самоунищожение !!!!!!!!!!!!!!!
Според тях, не може всички да са посветени и да съществуват на това висше ниво, защото няма кой да РОБУВА и да върши черната работа !!!! Тези недостойни форми на съзнание още не осъзнават, че винаги ще има форми на материя, които се развиват, а през това време социалните структури винаги ще се усъвършенстват, докато тия плазмодии бъдат сложени на правилните си места.
За съжаление в западните страни децата също се занимават с разни електронни игрички и престанаха да четат книги. Сег тук се правят различни кампании за да се популяризират хубавите книги и се забелязва оживление в книжарниците.
25.10.2009 18:51
Знам за какво говориш.
25.10.2009 19:17
Поздравления за ценния постинг!!!!!!
Ц.Н.
"А ние сме наследници на първите и това е заложено в нас!" Кои първи и какво е заложено? Изпуснах нишката на мисълта ти. Би ли си изяснил или вече си изморен? Друг път също може да продължим този разговор...
Постингът ме накара няколко пъти да го прочета с голям интерес, защото не беше възможно да осмисля от едно прочитане твоите виждания и трактовки на подобни сложни проблеми. Върху много от тях имаме еднакви или сходни възприятия и тълкувания. Нито аз нито ти, нито който и да е обаче сме в състояние да твърдим със сигурност, че те са правилните, по простата причина, че по-голямата част от тях, особено ако включим в обсега им и Вселената, са пълни с неразкрити още тайни и загадки и са твърде много зависими от нашите субективни представи и нагласи. А те от своя страна неизбежно се влияят от конкретния околен и променящ се свят. За да не съм голословен, ще посоча само един пример. Страхът - това естествено човешко чувство, не е правилно според мен да го поставяме в категорията на отрицателните човешки качества. Не съществува такъв човешки индивид, който да не изпитва страх, страх от "нещо си".Този, който твърди,че не се страхува от нищо, че него страх не го лови, или лъже, или е просто хвалипръцко. Не отричам, че силни волеви личности да могат да поттискат до голяма степен страховите синдроми (затова ги наричаме смели, храбреци, герои), подчинявайки се съзнателно или неволно на някви дълбоки вътрешни убеждения и морални принципи (религиозна вяра, обредни обичаи, саможертване и други). Страхът обаче остава, макар и скрит ВРЕМЕННО някъде в подсъзнанието.Животът е пълен с такива примери. Има много случаи, когато човек уж преодолял страха, започва да го преживява, треперейки, след преминалата опасност. Страхът, заложен генетично в хомосапиенса, никога няма да бъде премахнат, освен ако човекът не бъде зомбиран или роботизиран. Съгласен съм, че страхът е социален, защото го има във всеки човек, и не защото той е зад щита на разума и Егото, а защото той е подсъзнателен, инстинктивен, заложен в геномите на всички живи твари от Свръх разума, като един от защитните механизми на биологичните системи. Що се отнася до болките и болестите, които човек би трябвало да понася като неизбежно и полезно страдание, ще цитирам д-р Едуард Бенч: “ Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.” Мъдри слова, които подсказват за двуединство на духа и енергията в материалната природа! Понякога се замислям дали е необходимо винаги да пренебрегваме собственото Его. Много е сложно да се вземе правилно еднозначно решение, особено в междуличностните взаимоотношения. Моето мнение е: Хората не са богове, макар че душите им са творение на Висшия разум. Егото в човека не е възможно да се измерва като количество - няма измерителна единица. Но Егото може да се определя като "доброкачествено" или "злокачествено", също както при туморите. Доброкачественото го има във всеки човек в скрит или явен вид и то е нещо като малко "необходимо зло", поддаващо се на контрол. Наричам го доброкачествено и необходимо, защото не притежава разрушителна сила върху човешките добродетели и подпомага защитата на личността от накърняване на нейното достойнство и чест. Злокачественото Его е вече опасно не само за самата личност, но и за хората, контактуващи с нея, защото притежава страшна разрушителна сила върху духовния и физически облик на човека, превръщайки го често в озлобено животно...Това его е опасно, защото не може да се лекува и преодолява.То се разраства в душата досъщ като ракова тъкан, от него няма спасение и човек с такова его обикновено свършва в лудницата или в затвора, или със самоубийство, той не е в състояние да го преодолее. Лошото е, че доброкачественото его може да прерастне в злокачествената си форма, ако не се контролира и не се опазва от неблагоприятно действащи външни фактори.
Compassion, извинявам се за пространния коментар, но ми се струва, че той e едно пояснение и малко допълнение към твоя забележителен постинг и не противоречи драстично на философията, която изповядваш и която приемам и аз.
Да, аз мисля, че живота е красив и прост, а ние излишно го усложняваме, защото сме дребнави, заядливи, алчни, ревниви, груби, невъзпитани, нетолерантни, недоверчиви, скептични, подозрителни, ограничени, страхливи, безотговорни, недисциплинирани, мързеливи......... и лицемерни. Каквото и негативно качество да добавиш все ще си права. Всичко това е проява на човешката същност, но в същото време човекът е и проява на онази "многоспектрална светлина", за която пиша в постинга. Всичко хубаво, което можеш да кажеш за един човек го има във всеки от нас, но ние сме се оставили във властта на Егото и се оплакваме, че сме нещастни. То ни изсмуква силите, контролира ни и ни ограничава, всявайки страх. Това е най-силното му оръжие: СТРАХ. Ние се страхуваме от всичко, даже от неизвестността и от самия страх. Ако в детайли резгледаш всяка негативна емоция, в края на краищата можеш да я сведеш до страха. Даже физически болести се пораждат на тази основа. Егото е наш господар. И затова проявяваме най-вече негативната си страна. Затова за втори път пиша за Егото. Някои го наричат "здрав разум", други "логично мислене", "прагматизъм", "трезво отношение"... както и да е, не е човещина, искреност, топлина и обич, нали? Къде оставихме любовта? Ако можехме да бъдем по-човечни един с друг..... животът щеше да е лесен.
Виж коментара ми за ТИТ. Там пиша за болестите точно както и ти мислиш и цитираш.
Благодаря ти за хубавото допълнение, мило!
Най-често точно това се приема за любов. И най-страшното е, че любов-обсесия (предполагам, че говориш за обсебваща любов) има и между родители и деца, между приятели... А това е мъчителна и разрушителна любов.
Чудесен постинг!
Благодаря ти, мила!
"А ние сме наследници на първите и това е заложено в нас!" Кои първи и какво е заложено? Изпуснах нишката на мисълта ти. Би ли си изяснил или вече си изморен? Друг път също може да продължим този разговор...
26.10.2009 09:04
Любовта обсесия също не е любов, а желание на тялото да удовлетворява сексуалните си нужди на всяка цена. Пристрастили са се към биохимичната страна на процеса, както алкохолиците и наркоманите, например. Те искат любов (разбирай секс), да изгарят, да тръпнат, да се самозабравят (разбирай да забравят "болката" си).....да, те имат комплекс за малоценност в повечето случаи и не се обичат, затова чрез секса търсят потвърждение на любовта на другите, за да запълнят празнотата, която чувстват отвътре. Други хора (по подобни причини) се отдават на прекалено ядене.... сами си доставят радостта, която не получават от общуването с другите. Сложно е и в същото време е толкова просто: Да имаш любов към себе си и към всичко и всички.... "божественост" не по силите на всеки човек, защото не всеки е осъзнал нуждата от това.
26.10.2009 14:38
Поздравления за темата, подобни разбирания на твоите могат да повлияят отношението към околния свят на всеки, който се стреми да развива у себе си позитивизъм и добронамереност и на мен ми е суперудоволствие, когато пишеш такива постинги.А както виждам и на много други тук... Не е кой знае колко ново за мен, но ме обогатява всеки път, благодаря ти и готин ден!:))
Благодаря ти за коментара и хубав ден и на теб, Виши!
26.10.2009 18:43
Това е твоето си послание към нас, което беше облечено в разни ситуации в постингите, които изтри, но имаше същата сила и въздействие...
Изтрих постингите за Проектът, но се надявам обогатени и променени (особено началото и края)да се появят по книжарниците (ако не ми мине котка път).
"Само, когато осъзнаваме и признаваме нещо в себе си, ние можем да го преодолеем лесно. Ако не го осъзнаваме, няма начин да го изхвърлим от себе си." - За да осъзнаем дори и нещо дребно в живота си е необходимо да имаме отворено око и ухо за него и самите ние да сме отворени и търсещи отговорите на това, което ни терзае в дадения момент. А често пъти се налага да се смирим и да оставим “нещото, което обичаме да си го държим в себе си” и да приемем новия поглед. Но това е трудно наистина, но не и невъзможно...
Болката понякога е нож с две остриета и е важно отново от каква позиция ще погледне човек на нея. Но е истина, че “има такова огромно значение за нашия растеж и събуждането ни за истината.” Защото болката може да бъде и двигател за неща, които имат да се родят в нас. Но за това е важен изборът, който правим, както и ти самата споделяш.
Споделям, че е жизнено важно за всяка душа да дава правилен отговор на въпроса който поставяш “За какво...?” относно думите ти "Всеки сам гради, но за какво: да събира или да разделя; сам пали огън, но за какво: да топли или да изгаря; сам търси другар, но за какво: да го използва или да го дари; сам избира пътя си, но за какво: да проправя път за двама или да стигне бързо върха, от където да властва."
"Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите. Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите."
А oтносно този пасаж се сещам за една статия, която ми изпрати моя приятелка и беше свързана за сватбата като жертвоприношение. Може някой път да постна текста, ако някой прояви интерес.
Ти си магьосница на словото. Много добре описваш и обясняваш нещата, които не са видими с просто око. Казвам го относно това и не само... "Какво ни прави отслабнали? Многото! ...(?)...многото власт на Егото над нас...и вътрешния ни глас съвсем се е загубил, станал е толкова плах, че не само зверове и хора, но и самите ние не го чуваме вече, обезверявамесе и загубваме своята самоличност. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието."
И за заключението на темата нямам думи: "Не гледай отвън. Ти си красив отвътре, независимо с какви "грешки" си създаден. Ти си уникален и точно такъв, какъвто трябва да бъдеш. " А аз ще завърша с въпрос, на който всеки трябва да се мъчи да намира отговор, защото е много важно това:
Кой може да научи човек да вижда в себе си...?
/п.п. на два пъти влизах в темата ти и все не мога да сваря да ти напиша отговор, а и коментарите не съм успяла все още да изчета, но ще ми е интересно наистина :)/
Поздрави Руми и бъди все така будна в мисли, разсъждения и дела!
Ako ima6 vreme pro4eti mi comentarite. Te sa dopalnenia na temata.
Visial 4ovek na klon и се провикнал: "Господи, помогни ми! Ще падна и ще се пребия." Чул го Господ и му отгворил: "Пусни се! Няма да паднеш, защото аз ще те хвана" Тогава човекът още по-силно се развикал: "Няма ли някой тук да ми помогне?!"
Ако не се пуснем от закостенелите си разбирания и сам Бог не може да ни помогне. Никой човек не знае цялата истина, но може да я търси и ако се "пусне от един клон", може да види нещата по друг начин от друг "клон" и така от клон на клон ( в "маймунското" си съществувание), докато слезем на "земята" и станем "хора" (разбирай, освободим се от материалистичната си представа и се усетим като дух, едно със Свръх Разума). Всички имаме шанс, но не всеки го взима. СТРАХ да не паднем....
А може би няма никакво дърво и ние изобщо не "висим на косъм" всеки момент да загубим единственото което имаме - живота си. Няма смърт, а СТРАХ. Живота е вечен и ще бъде още по-красив, когато направим стъпката отвъд страха (физическата смърт).
Разгневило се Егото на Душата и се вбесило.
Завилняла огнената стихия и всичко опустошила...
сърца и ниви, умове и домове, обич и омраза....
Спряло Егото на средата на още димящата душа и рекло:
" Така да ме помнят и да ги е страх..."
Чула това надеждата по чудо оцеляла и си помислила: "Когато порастна ще запаля страстен огън да горя и изгарям в любов пречистваща и да ми стане светло на душата, а не да се давя и задушавам от този дим, превърнал всичко във сиво... само дано да мога да си поема дъх.... Минали години и отново завилняла стихията и пак не останал камък върху камък... Огледало се Егото да поучава, но нямало кой да го чуе...душата била вече грабнала своята скъпа надежда и огнената си любов и си тръгнала, следвайки вярата си...Изпълнила се душата с милост към другите побегнали от огъня души, но благодарна, че възкръсват.
Поука: всеки да си я вади сам от огъня.....