Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2009 19:40 - Memento mori !
Автор: compassion Категория: Тя и той   
Прочетен: 28631 Коментари: 65 Гласове:
23

Последна промяна: 26.12.2013 11:36


                                                      image 

Memento mori ! 

В превод могат да се дадат различни интерпретации:
Не забравяй, че си смъртен...т.е. ти си тук в човешка форма;
Помни, че ще умреш... т.е. няма вечно да си на Земята в тази форма;
Спомни си, че ще трябва да умреш... т.е. неизбежна е трансформацията; от теб зависи как;
Помни своята смърт... т.е. ти вече сиумирали знаеш, че нямакрай”, няма от какво да се страхуваш.

И друг път съм мислила. Какво е наложило душите ни да се вместят в смъртни тела? Във вселената има различни форми на живот и различни нива на развитие на интелекта. Дали мозъкът на човека не е създаден, за да сътворява света като „истински” само за нас чрез ограничените ни сетива и в такъв смисъл светът ни е само една холограма. В него сме като в училище, за да израстваме. Или просветленото съзнание е трудно достижимо за човека, защото душата му е ограничена от физиологичните възможности на едно биологично тяло с определени конкретни нужди. Дали тези ограничения са именно, за да укрепне и израстне душата? Не е ли тя по презумпция божествена и значи съвършенна и няма нужда от усъвършенствуване? Или не дешата, а поведението си трябва да усъвършенствуваме... Тялото така и така умира, значи то не е целта на съществуването. Дали душата, пребивавайки в тялото и обогатявайки се с човешки опит става "по-земна", разцъфтява многоцветно с цялата гама на човешките емоции... Дали тук се "научава" на състрадание, търпение и прозрение на истината, преминавайки през болката и страданието? Или обратно, именно чрез тялото душата се наслаждава и пее, радостно ръзпъпва от сексуално удоволствие, преминавайки след това през удовлетворение, щастие, блаженство, единение, мир, хармония, за да достигне върховната безусловна любов. Любовта е божествения закон във вселената. Дали душите ни са като семена, които трябва да се приютят в земята (телата ни), за да покълнат и дадат плод? Дали така се раждат нови семена (души)? Никой не може да отговори. Слагам точка.

Сложих точка, но точка във Вселената няма...всичко се променя, ние също...колко е хубаво приятелю, че ти си търсещ истината... и аз така...търся, искам да помогна...ние сме хора, не знаем всички отговори...какво друго можем да направим??? ДА СЕ ОБЕДИНИМ!!! Усещате ли се? Ние сме повече еднакви, отколкото различни. Да обичаш и да те обичат: това е, което искаш, нали? И аз така... и другите така, но носейки болките си се гневим един на друг и не можем да ги преодолеем. Само, когато осъзнаваме и признаваме нещо в себе си, ние можем да го преодолеем лесно. Ако не го осъзнаваме, няма начин да го изхвърлим от себе си. Болката ни живее в подсъзнанието ни, а не в съзнанието и именно страхът да се конфронтираме с нея й дава сили да живее в нас. Ако я назоваваме, но мислим страхливо за нея като за болка, тя започва да расте още по-бързо. Страданието е не повече от това, което можем да понесем, приятелю. Благодари за всеки изстрадан миг и виж колко прекрасно е изваяна душата ти от острието на болката; чуй колко нежни звуци издава опънатата й струна; усещаш ли мъката на човека до теб? То е защото и ти имаш мъка. Тя е тънката нишка, свързваща сродни души; канал на съпричастието, утроба на любовта. Напусни я; нека любовта се роди! Затова страданието има такова огромно значение за нашия растеж и събуждането ни за истината. Егото отстъпва пред голямата болка, разумът спира. Има само страдание и болка. В този момент идва прозрението и ние пожелаваме промяната; става скок в развитието ни. Ако, обаче, ние свикнем непрекъснато да се оплакваме колко страдаме и как ни боли, но не предприемаме нищо, значи нашите тревоги са започнали да контролират живота ни, а не ние тях. Важно е да разберем, че съдбата ни в голяма степен зависи от съзнателните избори, които правим всеки път, т.е. ние можем да направляваме живота си според нашите желания. Ние можем да имаме определена цел и обикновено в такива случаи ние хукваме след нея и в преследването на целта ние не забелязваме красотата на природата, на съществуванието, на самия живот. После повечето хора питат за смисъла на живота. Няма универсален друг смисъл, освен самия пълноценен живот. И целта и пътя са живота, а движещата сила, енергията на живота е любовта. Но в любовта са скрити много лица. Повечето хора мислят за любимия човек, но в любовта е скътан и образа на мама, децата ни и другите ни близки, изкуството, мира и свободата, дома, родината, природата, Земята, Вселената, Бога...всички големи и малки неща, които обичаме и които представляват живота ни. Пропуснеш ли любовта, пропускаш живота. Чули това, някои мислят САМО за сексуалното изразяване на емоциите си от рода на "ти си моя, ти си мой". Това е любов - обсесия, изгаряща страст и жажда на телата да се притежават, да се сливат, това е необяснима магия, предизвикана от избухване на хормонален вулкан, който създава илюзорни усещания, подобни на предизвиканите от наркотиците. Някои хора така се пристрастяват към влиянието на собствените си хормони, че непрекъснато търсят навън някой човек, който отново да предизвика това избухване (със старият партньор са свикнали и механизма вече не работи). И това те наричат любов. Не отричам силата на този биохимически процес, само слагам ударението на друг компонент на човешките взаимоотношения, който свързва двама в хармония, даже, когато "химията" се предаде, обогатява ги, дава им свобода на духа, за да излезе от рамките на телесните усещания и да намери просветление. Обаче, често става разминаване. Ти си мислиш, че е любов, а тя/той го приема за обикновено временно увлечение ... и то наистина се оказва такова, но ти го разбираш по-късно, защото Егото ти е голямо и не може да приеме отхвърлянето. Него го боли, че не е прието, т.е. ти не обичаш нея/него, а искаш да бъдеш обичан (от нея/него) затова те боли. Ако наистина я/го обичаше, щеше да се радваш да я/го видиш щастлив/а, даже с друг. Но има и щастливи двойки с взаимна любов и когато се слеят в любов две души, може да се осъществи трансформация. Това е чудото .... колко стихове са изписани за това ... чудо, защото само става, без наша помощ, без усилие... и носи толкова болка (ако е борба на Егото в копнеж и страдание) и носи свобода и радост, когато сме самите себе си и уважаваме другия. Мечтателю, от теб самия зависи личната ти драма да се превърне в състояние на духа, когато съпреживяваш в хармония с Нея - любимата жена моменти на нежност и изгаряща страст, моменти на спорове в търсене на истината и моменти на споделяне на красотата, хиляди други моменти на тишина, състрадание и благодарност, когато няма вече Аз и Ти, а Ние. Всеки сам гради, но за какво: да събира или да разделя; сам пали огън, но за какво: да топли или да изгаря; сам търси другар, но за какво: да го използва или да го дари; сам избира пътя си, но за какво: да проправя път за двама или да стигне бързо върха, от където да властва. А за човечеството като цяло няма рецепта. Това статистически възможно понятие не обича и не страда, затова се обръщам към човека, а не към човечеството. Значи приятелю, смисъла е да се радваш, да си щастлив и да обичаш, да наблюдаваш красотата, създадена от твореца, да благодариш и да споделяш щедро тази красота с другите. Тогава няма да търсиш вън от теб любовта, защото ще я усещаш в себе си. Когато тя е там, сърцето ти пее и се усмихваш на света и си щастлив. Не плачи и не се моли за любовта на един мъж/жена. Не се страхувай, че никога няма да дойде! Обичта е естествена и идва от сърцето ти, а страхът е от ума ти и е социален. Чрез него Егото ни манипулира. Егото постоянно се възприема като изложено на заплаха, идващо от желанието му за контрол, затова непрекъснато изпраща сигнали към тялото за опасност и всява страх, че нещо може да се случи и така поддържа напрежение и тревога. Цял живот може да носи болката в нас и даже за нищо на света да не иска да се раздели с нея...тя му дава автентично лице; така Егото непрекъснато ни осъжда и напълно ни държи под контрол, кара ни да се чувстваме виновни, нещастни, да хленчим и да се оплакваме, да се страхуваме, да отслабваме духом. Тогава Егото е единствения ни господар. Егото познава само своята субективна, конкретна истина, защото страхувайки се инстинктивно от Бога го отрича. Егото непрекъснато жадува за любов и иска да я притежава, да я използва, да я манипулира поне, за да не си отиде тя, защото Егото усеща непрекъснато някаква непълнота или вътрешна празнота и чувства, че само любовта може да я запълни, но да й даде свобода, т.е. да остави кормилото на живота си в ръцете й не е по силите му. Всъщност Егото не знае, че не може да има истинска любов, защото то иска само да господства, да командва и да получава). Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите. За Егото такова „нещо” не съществува, защото то се възприема само възможно във физическото тяла като форма и каквато и да е трансформация за него е свръх глупост. Духовното трябва да има материалистично обяснение, иначе се обявява за несъществуващо. Но Егото е заложено генетично в тялото както и итстинктите, за да оцелее, за да продължи живота. Необходимо е значи. В невероятното разнообразие и изобилие в природата нищо не е случайно съществуващо или излишно. Гласът на Егото - също, но то е за разлика от инстинктите на нивото на разума. Важното е да не ги оставяме напълно да ни завладеят и да станат наши господари. Сега стигнахме до сърцевината на проблема на много хора: да се чувстват жертви. Всеки получава удари, спъва се, пада (символично казано), но не всеки се изживява като жертва. При една и съща ситуация отслабналия духом казва: "Едва съм жива...", а силния казва: "Победих!!!" Какво прави силния силен? Липсата! ...(?)...липсата на страх! Какво ни прави отслабнали? Многото! ...(?)...многото власт на Егото над нас...и вътрешния ни глас съвсем се е загубил, станал е толкова плах, че не само зверове и хора, но и самите ние не го чуваме вече, обезверявамесе и загубваме своята самоличност. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието. Егото (АЗ-ът) използва главно ума и затова може само да се самопознава. Съзнанието използва целия духовен капацитет на индивида, затова съзнава и може да се самоосъзнае. Когато АЗ-ът се идентифицира със себе си това е егоцентризъм - болестно състояние на Егото. Когато АЗ-ът се идентифицира с инстинктите, той снижава човека до нивото на животно, ръководено от страха, глада и нагона. Това вече не е егоизъм, а борба за оцеляване.

Някои тук призовават не за теоретично изясняване, а за осветляване на практическото преживяване, което прави толкова много хора нещастни. Интелектуалното разбиране е резултат от мисленето, т.е. функция на ума. Преживяването е участие на тялото, разума и съзнанието на човека в определена ситуация, т.е. функция на цялата личност. Следователно интелектуалното разбиране е част от преживяването, т.е. съотнасят се едно към друго така както частта към цялото. Значи първо обмислянето е необходимо за разбирането. След като се мисли и обсъждат тези въпроси, имам надежда, че хората ще се събудят от вековния си сън и от властта на Егото, за да се отворят един за друг и за божествената истина, постигайки хармонията, от която човечеството, Земята и Вселената се нуждаят, за да продължат да съществуват като такива. Иначе, победени от негативизма, оказали се нежизнеспособни, ще трябва да умрем и да се трансформираме в някаква нова форма с повече заложби за живот според закона на Любовта. В този смисъл, Дарвин е прав за естествения подбор. Това, което не се приспособява и не осигурява хармония със съществуванието – загива. Разбира се, всяко обобщение е велико с откритието си, но е бременно с грешка. Затова не обичам характеристиките. Те ограничават, поставят в рамки, а човекът е многоспектрална "светлина"...и аз, и ти, и другите. Ние всички сме едно! Нека не търсим какво ни дели, а броим благословиите си. Аз не деля хората на категории, а просто ги обичам за това, което са: с божествен произход; прекланям се пред божественото в тях (в мислите си) и им дарявам усмивка и те ми отвръщат с усмивка (в повечето случаи). Когато усетя негативизъм и неприемане си взимам усмивката и си тръгвам без огорчение, обвинение, разочарование. Може даже да се извиня за безпокойството....зависи каква е ситуацията. Да! Аз винаги съм отворена и се оставям да бъда наранена, ако трябва...от уроците си не можеш да избягаш колкото и да се предпазваш. И аз съм изпадала в беда и съм си близала раните...знам колко боли...даже исках да умра тогава... Спасението е в прошката. само когато простиш вече не те боли. Аз приемам с благодарност случилото се (каквото и да е то), защото не вярвам в добро и зло, печалба и загуба; не знаеш какво печелиш, когато губиш; това, което днес мислиш за добро, утре може да се окаже, че не е било за добро и обратно...всичките интерпретации са в главите ни и ние сами създаваме своето щастие или нещастие...въпрос на избор в какво искаш да вярваш...  

Ще завърша с мисли на майка Тереза:
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Бъди щастлив, приятелю!

                                   

Не гледай отвън. Ти си красив отвътре, независимо с какви "грешки" си създаден. Ти си уникален и точно такъв, какъвто трябва да бъдеш.
                           image 



Тагове:   Memento,   смисъл на живота,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Прошката е трудно нещо!
24.10.2009 20:19
Нали сега така ни учат - живота не прощава, живееш зле, защото грешиш и тем подобни...
Успехът на Егото е поставен на пиедестал. Материалният, за дуовния не се говори - даже е подложен на присмех. Не искам да прокарвам негативизъм в коментарите на силния ти пост, но хората покрай мен са твърде разтревожени и обезверени и ми е трудно!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - И аз обичам хората като цяло,
24.10.2009 20:26
в името на човечеството и неговото добруване мога да извърша какво ли не, но когато се сблъскам с някои екземпляри с голямо его и дебел врат се задейства и моето его и се получава каквото повикало, такова се обадило. Много хубаво си го описала, но всичко това ще се случи в някой друг живот сигурно, звучи ми като в приказките от хиляда и една нощ. Ако бяхме съвършенни нямаше да сме тук, добивайки своята опитност непрекъснато се нараняваме и такава борба на егота пада, че се чудя как още ги има.Хората се делят на три вида, едни които създават рани, втори които ги ближат и трети, които нищо не им се случва, защото не живеят, а примирено вегитират, базирайки се на разума и погребали всякакви чувства.Третият вид е така нареченото консуматорско общество, те винаги знаят кое е най-правилното, всичко при тях е по график и точни анализи, често поучават другите как да живеят и се мислят за големи умници. Истината според мен е, че трябва да има хармония между разум и чувства и както ти пишеш съзнание дух и тяло да бъдат в едно, иначе ще станем като роботи.
цитирай
3. анонимен - Снежито от Нотингам
24.10.2009 20:48
Почти ти се бях обидила заради коментара в предходния ти постинг, но сега усетих колко всъщност си права. Аз имам много силно Его и това е моята беда. Искам да съм the first and the best, но любов нямам. А ти имаш голямо сърце, затова винаги съм ти се възхищавала. Знам, че това го написа за мен. Благодаря ти!
цитирай
4. lotos16 - Добра вечер, compassion!
24.10.2009 20:51
Постингът ти е много интересен. Възприемам и подкрепям всичко, казано в него. Колко ли хора обаче ще го разберат, осмислят и приложат? Дали любовта наистина ще спаси света?
цитирай
5. compassion - За българите с любов. Мила tit,
24.10.2009 21:50
Ние всички сами привличаме нещастия като се страхуваме от тях и непрекъснато си ги представяме.... Не си и помисляйте, че нещата няма да се оправят. Напротив! Всичко ще се оправи. Животът върви към хармония в следващите векове. Аз вярвам, че ние не остаряваме духовно, а усъвършенстваме поведението си и помъдряваме, учейки се за съжаление по най-неприятния начин – чрез болка и страдание. Разбира се, физическото тяло остарява и умира, защото то е преходно (важи само на тази Земя), но аз мисля, че духът тръгва в ново тяло отново по пътя към Божествената мъдрост. Ние не правим грешки. Ние само научаваме уроците си, за които сме дошли на Земята в този живот, в това тяло. Т.е., те са ни необходими кармично. Човешкото тяло е жива метафора, отразявайки както нашият разум и емоции, така и нашият дух. Когато боледува, нашето тяло се опитва да ни каже нещо: какво грешим, какво трябва да научим или променим, за да живеем в хармония. Трябва да направим усилие, да се вгледаме дълбоко и честно в душата си, за да открием причината и да направим необходимата корекция докато все още сме живи и имаме тази възможност. Иначе, в следващия си живот отново ще се сблъскаме със същия проблем, като лош ученик ще повтаряме класа докато не научим необходимите уроци за това ниво. И като казвам, че всичко ще се оправи, нямам предвид, че няма да се случват нещастия на тази Земя, а че всяко (евентуално тълкувано сега от нас) зло е една необходима брънка в процеса на растежа. В страданието Човекът достига до Бога и разбира чуждата болка, смирява се и става по-скромен, не ламти за богатства, а се стреми към мир и любов. Дано това ги сполети и българите!Това са истинските богатства, които колкото повече преливат в сърцето, толкова повече имаш, за да даваш на другите. Ще кажеш: „Нищо ново не ни казваш; ние знаем всичко това.” Да, но едно е да знаеш,друго е да можеш и трето е да го направиш. Те това паследното е особено трудно, защото всички ние сме просто хора, а не Богове и не ни е дадено да знаем бъдещето. Затова съмнението често ни спохожда и застава като препятствие, когато се опитваме да направим нещо. Вярвай и ще успееш! Българите са много подозрителни и скептични. Не искат да се освободят от негативизма си и само се оплакват без да предприемат нищо, защото нямат вяра. Така затварят кръга на нещастието, в който се въртят.
цитирай
6. xsapience856 - :-*
24.10.2009 22:05
:-)
цитирай
7. bovari - ....
24.10.2009 22:07
zvuchi krasivo, no i malko protivorechivo.
Po-skoro e filosofiq otkolkoto psiholigiq.
Chovek osven prirodna dadenost e i pridobita, i nepoznavaiki tochno tozi privnesen "opit" ili pogreshno talkuvaiki go, se stiga do nedorazumeniq ot tipa " malkoto kamache.....".
Znaete li sega se zamislqm za "egoto", teoriqta obache prilojena v jivota rajda mnogo .....milioni variacii i tova e bogatstvoto!
nezavisimo che padat i jertvi - tapite i nedorazviti mozaci v bg gi ima v izobilie-ne tapi, a kakto se razbira egocentri4ni
istinata e sex,narkotici i..........pari4ki ......koito sa nujni za sex,narkotic i i......malko pari4ki, neobhodimi za..............
Vie akcentirate, ta si mislq bihte li opredelili granicite mu- kade misalta i chuvstvoto za sobstveno dostoinstvo/RAZBIRAITE - SAMOSAHRANENIE!/ svarshva i zapochva EGOTO???
Tezi granici ne sa universum, nali??? , zashtoto nie vsichki si prilichame,no namirame sebe si ne vav vseki chovek.
I oshte neshto - nikoi ne moje da kaje kakvo misli drugiq za dadeno neshto, ako ne go popita direktno za "neshtoto", pravi mi vpechatlenie, che mn.leko i lesno davame etiket za chovekat po obshti dumi-za neshto i nqkogo.
eli
p.s Molq da me izvinite za latinicata, no obstoqtelstvata go nalagat/utre shte smenq s bg/
:))))
PRIQTNA VECHER!
ot tazi,koqto ne moje da izmeri egoto si,makar da e zabravila za sebe si/moje bi taka se sazdavat savarchenite egocentrici :)))
p.p.s Posledno se prisetih za edna poznata, koqto ne be prostitutka, no priemashe pomoshti ot shtedri gospoda v studentskite godini, ta tq kazvashe "Ne sam egoist-zatova se otdavam na vseki, koito me pojelae, tolkova radost iskri v ochite im, a az stavam oshte po krasiva. Kak da ne go pravish?" Osven tova beshe mn.umna - naistina beshe nedostijimo savarshenna:)))
цитирай
8. compassion - Здравей, Невенче!
24.10.2009 22:13
Веднага разбрах за какво говориш. Нали и аз съм българка и неотдавна бях там. Наистина Егото вилнее. Ето моята приказка:
Разгневило се Егото на Душата и се вбесило.
Завилняла огнената стихия и всичко опустошила...
сърца и ниви, умове и домове, обич и омраза....
Спряло Егото на средата на още димящата душа и рекло:
" Така да ме помнят и да ги е страх..."
Чула това надеждата по чудо оцеляла и си помислила: "Когато порастна ще запаля страстен огън да горя и изгарям в любов пречистваща и да ми стане светло на душата, а не да се давя и задушавам от този дим, превърнал всичко във сиво... само дано да мога да си поема дъх.... Минали години и отново завилняла стихията и пак не останал камък върху камък... Огледало се Егото да поучава, но нямало кой да го чуе...душата била вече грабнала своята скъпа надежда и огнената си любов и си тръгнала, следвайки вярата си...Изпълнила се душата с милост към другите побегнали от огъня души, но благодарна, че възкръсват.
Поука: всеки да си я вади сам от огъня.....
цитирай
9. compassion - Мила Снежи
24.10.2009 22:18
знаеш, че съзнателно не обиждам никого. Аз вярвам, че когато с действие или дума обиждаш другия, ти оскърбяваш първо детето в теб, което по рождение е невинно; оскърбяваш надеждата, която никога не те напуска и сега отново търси основание да те оправдае; оскърбяваш вярата в теб, която винаги те носи на крилата си, а сега трябва паднал да те влачи из калта; оскърбяваш любовта в теб, която не обижда, но търпи и всичко понася; оскърбяваш БОГ, който е във всичко и значи с действието или думите си ти оскърбяваш не само себе си и другия, но всичко, което е създадено, за да живее в хармония.
цитирай
10. compassion - Добра вечер, lotos16 !
24.10.2009 22:23
Понеже ние сме взаимно свързани, въвели сме юридически и други правила и закони, за да се синхронизират усилията на народите на Земята, забравяйки вселенските Божии закони, защото се ръководим от Страхът, а не от Любовта. Затова, търсейки любов, ние се разминаваме като слепци, всеки следвайки своя път и само в страданието се доближаваме и търсим подкрепа. Предпочитаме да вярваме, че на Земята е началото и края на нашия живот, тук трябва да се наслаждаваме и да бъдем щастливи и нищо друго няма. Божии закони ... какви са тези глупости и измишльотини ще кажат ония с дебелите вратове дето искат повече неща да притежават. Е, нека те си слушат сега чалгите. По-късно ще разберат и те. Аз сега пиша за тези неща, защото знам, че много хора в България имат висока природна интелигентност и чувствителност. Те могат с разума си да почувстват и със сърцето си знаят. На всички ни са дадени някакви таланти и прозрение, макар и в различна степен. Да ги използваме, за да прогледнем за идващата промяна, да се опитаме да повярваме в себе си и да бъдем щастливи.
цитирай
11. compassion - Добре дошъл xsapience856 !
24.10.2009 22:26
Сигурно не ти е стигнало търпението за прочетеш постинга ми, както и аз не прочетох твоя прекалено дълъг постинг. В някой друг ден.....
:-)
цитирай
12. xsapience856 - Aaaa, недей така де,
24.10.2009 22:53
разполагам с тератонове търпение. Всички постинги чета до края, особено когато ме зареждат. Виж, не си права за душата, не всеки може да си я вади сам. По-важно е дали го иска. Ние с теб поне знаем кое движи нещата и как. А за вариациите на Егото bovari е права... Без него няма самоосъзнаване, самосъхранение не можем да се преосмислим, даже не можем да имаме болка и да я осмислим. Чрез него достигаме до висините на познанието. То носи печата на духовната ни субстанция. Нивото на развитие личи по начина, по-който го използваме.
цитирай
13. compassion - Мила bovari, много въпроси повдигаш.
24.10.2009 23:29
1. За привнесения опит: Марксистите казват, че бита определя съзнанието, а според теорията за привнесения опит съзнанието може да определи бита (позитивното мислене и закона за привличането - вече писах за това как с мислите си можем да променим действията си, а от там и съдбата си).
2. Да, на практика на Земята има около 6 милиярда Егота и всяко се мисли за НЕЩО. Иначе губим идентичност и собствено достойнство. Границата между необходимостта от самосъхранение и егоцентризма на Егото е в мярката (най-вече количествена разлика), но има и качествена разлика. Не се сравнявай, за да не завиждаш и не съди по-слабите. Нека всеки си е себе си. Толерантност и приемане на различния от нас са нужни... Хубаво е, че хората са различни. Така ставаме по-търпеливи и се научаваме на поносимост и уважение към другия. Ти не си лоша и не си добра, както и аз и всички други хора. Ние сме такива, каквито сме – хора на различна степен на духовно израстване. Всеки си е избрал съдбата, идвайки на тази Земя, за да стъпи с още едно стъпало нагоре. Разликата идва от там, че някои са много стари души и много пъти са се прераждали и много неща са научили, а други са по-млади и тепърва започват едно по едно да се борят с човешките си слабости, но те не са виновни за това и не са по-малко ценни като същества от другите. Как можеш да осъждаш някого, че се е родил циганче или, че е духовно беден и мисли само за ядене, пиене и секс. Това са първични потребности и той още не знае, че има и друго. Той няма и да разбере, ако започнеш да му говориш за Божествените истини. Не е дорастнал. Има много стъпала, а той стои на първото. Не го съди! Той не е виновен, че сега започва духовното си пътешествие... както не можеш да обвиняваш едно бебенце, че е малко и невежо. Няма вина и няма виновни! Няма добро и няма зло, правилно и неправилно. Всичко се случва по закона на промяната и развитието.
Да се върна на разликите, обобщавайки: Индивидуалистичността в човека изисква свобода на личността и силно Его, а стадното чувство, свързано с необходимостта от оцеляване на групата (на различни нива от семейството през нацията и човечеството като цяло) изисква подчиняване на личния интерес на интереса на групата, т.е. смиряване на Егото. Всеки се нагажда между двете крайности, в зависимост от мястото, което заема в йерархията на обществото, в което живее (никой не е в човечеството като в абстрактно понятие, а в едно конкретно общество с конкретни правила и закони)
3. За етикетите: Абсолютно си права. Не трябва да съдим другите, нито да ги охарактеризирваме с една дума. Човекът е многоспектрална "светлина" казвам по-горе в текста. По поведение ние се различаваме както се казва от небето до земята, но човешката ни същност не е чак толкова различна (все същите трохи от насъщния хляб сме).
4. За егоцентриците: Те са тъй наречените активни Егота (мислят се за центъра на вселената и не го крият, арогантни са). Хората с пасивно Его са избрали ролята на скромни. Те уж нямат големи претенции, но зад принизените им претенции се крие още по-голямо Его, което иска да се предпази от нараняване. Те не са открити и смели хора, а малодушни и страхливи същества. Сега дадох характеристики на крайните вариянт с по няколко думи, защото коментара ми стана много дълъг. Повечето хора се движат някъде по средата.
5. За проститутката, която не е била проститутка нямам думи. А ти какво искаш да кажеш?
цитирай
14. compassion - Сега видях втория ти коментар, xsapience856
24.10.2009 23:48
след като написах отговора за Ели (bovari). Съгласна съм с теб, разбира се. Хората със силно Его са навсякъде по върховете на наука, политика и т.н. Те работят здраво, защото искат да блестят. Разбираш ли? Това, че работят здраво - добре, но мотивацията им е егоистична, но затова пък е много силна и дава брилянтни резултати.
Мъдрецът е човек с любопитно детско сърце, силно Его на младеж и смирението на старец. Сега го измислих това определение. Не е възможно да го намериш другаде написано...ха-ха-ха. Его, Его, Румкино, с какво се гордееш.....ха-ха-ха. Аз попреминах младежките години, та сега нищо друго не ми остава, освен да се правя на мъдра, пък аз си знам какво .... съм. Сега за тебе едно стихотворение като награда, защото си си направил труда да ми прочетеш постинга (може би) ха-ха-ха. Твоето силно Его може да се замисли какво искам да ти кажа:
Видение за голямото спиране

Спряла е раната в молитва
Спряла е болката в забрава
Спряла е обидата в прошка
Спряла е мъката в надежда
Спряла е тъгата в радост
Спряла е клетва в благослов
Спряла е омразата в любов
Спряла е карма в обреченост
Спряло е времето в ковчег
Спира Егото в Страх ...
Спри, не си отивай Живот!
цитирай
15. xsapience856 - Мммм, да!
25.10.2009 00:24
Благодаря, но нека моля да не спрягаш вече моето его...аз така поне не правя.
............
Спряла е кармата от изкупление
Спира времето в нирвана
Спира егото в акаша
Ха, ето, че съм у дома...
:-) Обаче е гот да си жива, а?
цитирай
16. feq - Съжалявам само, че такива стойностни материали не са на първа :(
25.10.2009 00:36
Колко хубаво би било повече хора да четат подобни текстове!

Материята е вечна, непрекъснато движеща се и преминаваща от един вид в друг. Космическият разум е господар на Вселената. Ние сме част от него. Всеки един от нас е една малка Вселена, но на различен етап от своето интелектуално развитие. Най-ценното е да срещнеш хора от твоята орбита /също както електронните орбити в атомите! /
Благодаря ти, Руми, за разсъжденията и търпението да отговаряш на всеки.
цитирай
17. compassion - Надмина очакванията ми, xsapience856
25.10.2009 10:29
Това е много спиритуално виждане, но все си мисля, че Егото винаги спира в Страх, че живота за него свършва завинаги, а душата, записана в акаша продължава вечния Живот (някои казват в кръг, но аз мисля, че е по-скоро спирала). И ме наведе ти пак на големия ми въпрос: Всичко ли е предопределено? Много съм свободолюбива и предпочитам да вярвам, че личният избор е по-важен и може да обърне кармата. Но дали избора преди да се родим или ежедневния избор след това тук на Земята..... Не знам. Ще сложа още една точка, а ти ако знаеш може и да ме светнеш.
Да съм жива понякога ми се струва доста тежка работа.... ха-ха-ха
цитирай
18. compassion - Мила feq
25.10.2009 10:38
на първа мнооооооого рядко се виждат хубави според мен постинги. Явно тези, които взимат решенията имат различен от моя вкус. Но аз сама си избирам кого да чета и понякога попадам на невероятни бисери, никога първа страница в блога не помирисали. Но кой знае още колко пропускам, губейки време в простотиите на първа страница всеки път с надеждата, че този път вече ще е нещо хубаво, щом толкоз народ е хукнал да ги чете.... и все разочарована оставам. Но аз обичам да срещам електрони от други орбити и да научавам за други гледни точки. Чрез споделянето ние добиваме други очи и светът става друг.... сякаш живееш няколко живота едновременно.....
цитирай
19. mileidi46 - Oooxxxxxx,
25.10.2009 11:56
vlizam tuk i bqgam...mnogo slojna tema si otvorila.....a az sam mnogo prazni4no nastroena...i ne mi se misli tolkova zadalbo4eno...nali znae6 za6to??? Pregradki :)))))))
цитирай
20. compassion - Нека ти е празнично!
25.10.2009 12:09
Всяко нещо с времето си и всяко време с нещата си.
цитирай
21. анонимен - Чак, когато пострадаме се замисляме
25.10.2009 13:03
но в повечето случаи вече е късно
цитирай
22. tili - Поздрави за темата, compassion!!!
25.10.2009 13:20
Ще я разглеждам доста пъти, благодаря !!!
цитирай
23. compassion - 21. анонимен
25.10.2009 13:28
Най-голямата грешка, която човек може да допусне в своя живот, е да го прекара в постоянен страх, че може да сгреши.
Е. Хабард
цитирай
24. compassion - tili
25.10.2009 13:32
tili написа:
Ще я разглеждам доста пъти, благодаря !!!

Достатъчно е дори само да почувстваш. Любовта е енергия от сърце до сърце.
цитирай
25. feq - Така е, Руми, свободата на Словото и печата се изопачи дотолкова, че вече ни поставят на първо място по неграмотност в Европа.
25.10.2009 13:44
Неграмотност не е само правопис, краснопис и стилистика. Да си грамотен означава да подбираш това, което четеш. Да обогатяваш непрекъснато речника си. Да научаваш нови за теб неща.
Предлагането в медиите /включително и електронните блогове/ е комерсиално. Пише се и се показва това, което повишава рейтинга.
Тъжна картина, неприятна статистика и още по-мрачна прогноза за бъдещите "поети и писатели".
Аз имам наблюдения върху децата. С всяка изминала година положението става все по-трагично.
Учениците имат все по-малко думи в речника си, единици са тези, които четат книги, дори задължителните от учебната програма.
Разбира се, вина за това имат и родителите.
"Крушата не пада по-далеч от дървото" е казъл народът ни!
И е прав... "От всяко дърво свирка не става!"
Пиша това по повод избирателното четене и самовлюбеността на някои "поети и писатели".
цитирай
26. cornflower - Съвършено правилна философия
25.10.2009 13:51
от християнска гледна точка.
Бог ни е създал по свое подобие, като ни показал пътя, живота и истината, за да го достигаме.
Да търсим хармония, да сливаме душите си, докато се върнем при Него, където е абсолютната любов.
цитирай
27. eliana - Само, когато осъзнаваме и признаваме нещо в себе си, ние можем да го преодолеем лесно.
25.10.2009 14:38
Дума по дума вярвам и споделям;удоволствие са и
двата прочита и препокриване;
никой не може да избяга от уроците-
малцина го разбират;
в прошката е спасението(и за себе си),
дори когато е рана:
''Спряла е обидата в прошка'' -
с горчилка е немислимо(почти трудно)
да продължиш....
Спирала.
Поздравления!

цитирай
28. xsapience856 - Руми, озадачаваш ме в добрия смисъл на думата...
25.10.2009 15:18
защото знаеш отговора. Всичко може да бъде променено. Спомни си теорията на Айнщайн. Горкият, колко са го правили на луд... Правото на избор е степен от осъзнаването и еволюцията. Освн това в много случаи границите на избора са тесни. Ако не направиш правилния избор, можеш да станеш причина за катастрофа за свободата. Историята помни това... Истински осъзналият свободата не може да си позволи загуба. Основната сила на свободата е еволюцията и точно срещу нея се борят много общества, защото същността в работата на духа е самото осъзнаване.
Само тогава може да се прояви силата на Любовта и само тогава човешкото същество придобива новата си форма на съществуване, при която се отключват безкрайно много врати на овладяване на сила и познание. Самата Любов се превръща в Закон за осъзналото се същество и няма никаква нужда от Гонение, Догма, Религия или всякакви други писани и неписани закони.
Това е крайната цел на еволюцията и няма никаква сила, тайно общество, организация, държавна структура или религия, която да му попречи. Всичко, което пречи на този закон подлежи на унищожение и самоунищожение !!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
29. xsapience856 - Точно в това се състои смисълът
25.10.2009 15:32
на понятието за Сатана - Противник. Противник на закона... Ние всички сме жертви на жестоко манипулативно изопачаване на този закон от определени общества в течение на хиляди години.
Според тях, не може всички да са посветени и да съществуват на това висше ниво, защото няма кой да РОБУВА и да върши черната работа !!!! Тези недостойни форми на съзнание още не осъзнават, че винаги ще има форми на материя, които се развиват, а през това време социалните структури винаги ще се усъвършенстват, докато тия плазмодии бъдат сложени на правилните си места.
цитирай
30. xsapience856 - Истински се надсмивам
25.10.2009 15:38
съвсем съзнателно над Тези така наречени "самобогопомазани" плазмодии, защото дори и мен да ме няма, дори всички като мен, теб и много други като нас да бъдат смляни и унищожени душевно или физически, Те никога няма да могат да унищожат нашият ПЪРВОИЗТОЧНИК, нито да властвуват над него и никога не ще бъдат способни на това със най-голяма сигурност !!!!
цитирай
31. ka4ak - Руми,това е моята теория!
25.10.2009 18:15
безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!


цитирай
32. compassion - Хубаво го каза Феичке!
25.10.2009 18:38
"Да си грамотен означава да подбираш това, което четеш. Да обогатяваш непрекъснато речника си. Да научаваш нови за теб неща." Приятно ми е да общувам с грамотни хора.
За съжаление в западните страни децата също се занимават с разни електронни игрички и престанаха да четат книги. Сег тук се правят различни кампании за да се популяризират хубавите книги и се забелязва оживление в книжарниците.
цитирай
33. compassion - Мила cornflower
25.10.2009 18:40
радвам се, че коментира толкова ясно . Благодаря ти!
цитирай
34. compassion - Привет eliana !
25.10.2009 18:42
Написала си коментара си във форма както аз на времето правех записките си за референции на дипломните работи на моите студенти. Стана ми мило. Звучи позитивно и обнадеждаващо. Сигурно сме много хората дето мислим така.
цитирай
35. compassion - Здравей xsapience856 !
25.10.2009 18:47
Отдавна не беше писал нищо в блога. Изчезна и мислех, че науката те държи здраво далеч от тук. Колко приятно все пак ми стана да те видя тук, че и позитивно променен. Законът на любовта.... Хм....същността в работата на духа е самото осъзнаване.... радвам ти се.
цитирай
36. анонимен - Ненчо
25.10.2009 18:51
Руми, какво напоследък се задълбочаваш в мисли за любовта и щастието? Напомняш ми нашите разговори преди 14 години. Не си ли щастлива? Или криза на средната възраст....
цитирай
37. compassion - Хей, xsapience856 защо така си разделил коментара си?
25.10.2009 18:57
скаш да сложиш специален акцент на всеки засегнат въпрос?? Нямаше нужда. Аз уважавам всяка повдигната тема и не бягам от отговорите. Но да ти кажа, точно за Сатаната и за жертвите му не ми се дискутира. Аз по начало не приемам теорията за жертвата в обществото. Всеки избира на коя страна на барикадата да застане. За мен няма дяболи сред хората. Което не е любов е вик за любов.
цитирай
38. compassion - Да, xsapience856, и аз се усмихвам вътрешно
25.10.2009 19:02
със съчувствие на както ти ги наричаш "самобогопомазани" плазмодии. Живях даже с един човек, който сериозно вярваше, че е "над масата" - сам така се изразяваше. Не успях да променя отношението му, нито пък да изтърпя поведението му, така, че просто си заминах.
Знам за какво говориш.
цитирай
39. compassion - Страхотно, ka4ak !
25.10.2009 19:06
Аз пък те мислех за дребен търговец и обществен деятел. Как ме израдва с този кратък коментар, ако знаеш. Прегръщам те! Знаех си, че сме много... и позитивното мислене и съпричастието ще надделеят над негативните енергии на Земята и ще се установи бленуваната хармония.
цитирай
40. compassion - Ненчо, ти друга грижа нямаш ли си?
25.10.2009 19:13
Било каквото било. Сега съм щастлива по друг начин. Споделянето на различни идеи с другите ме прави щастлива, да! Обичах и все още обичам да се задълбочавам в темите за човека и неговите проблеми. В работата ми напрежението доста спадна, а пък аз съм свикнала да работя на високи обороти.... ха-ха-ха.... та сама си създавам ангажимент с тези постинги. Но, сериозно вярвам, че тази "работа" има смисъл. Нали си чел за 2012 години какви ли не работи? Трябва да се обединим и да усилим позитивната енергия на любов и вяра, разбиране, съчувствие и подпомагане, за да не надделеят негативните енергии на Земята, предизвикани от омразата, враждата, войните.
цитирай
41. анонимен - Много ме изкефи, да знаеш!
25.10.2009 19:17
Да бяха повече хората, дето мислят като тебе България нямаше да е на този хал.
Поздравления за ценния постинг!!!!!!
Ц.Н.
цитирай
42. compassion - Здравей Ц.Н.
25.10.2009 19:25
Благодаря за високата оценка. Аз също мисля за България и не само. В цялото човечество се целя и даже във Вселената... ха-ха-ха... и пращам любов и съчувствие... не е трудно. Трябва да си отворен и да не критикуваш, отхвърляш и съдиш, а да простиш на глупостта (тя никога няма да изчезне), а на недоброжелателните да не позволяваш да те надвият с омразата си. Колкото по-враждебни са, значи толкова по-нещастни са и имат нужда от помощта ти, а не от презрението ти.
цитирай
43. ka4ak - Руми радваш ме много!
25.10.2009 19:41
Говоря за колективен ум,който не се разбира,а той включва познанията и енергията на всички прашинки които се надявам да се обединат за един по добър свят!А ние сме наследници на първите и това е заложено в нас!
цитирай
44. compassion - И аз така те разбрах, ка4ак
25.10.2009 21:21
Единомишленици сме, значи. Но именно с поледното си изречение ме обърка.
"А ние сме наследници на първите и това е заложено в нас!" Кои първи и какво е заложено? Изпуснах нишката на мисълта ти. Би ли си изяснил или вече си изморен? Друг път също може да продължим този разговор...
цитирай
45. ninaantonova - Радваш ме много!
25.10.2009 22:43
Знаеш ли защо? Защото няма блог който да обединява хора с толкова различни и в същото време близки едно до друго разбирания за живота и любовта, хора които искат да научат повече и повече за себе си, докосвайки се до истинкото, чистото, което може да се намери тук, при теб. Искам много да прочета този постинг по-задълбочено, но съм уморена, със сериозни проблеми в момента, и малко ще го отложа във времето. Ще ти отговоря задълбочено, но по-късно. Толкова простичко го пишеш, но ясно и разбираемо. Такъв ли е живота, или ние сами си го усложняваме, къде е свободата на личността и защо се чувстваме поробени в собствената си егоистичност. Лека да е вечерта ти, дано и моята е такава! С усмивка тъжна. :)
цитирай
46. tomich - Блестящо написан...
25.10.2009 23:17
постинг, обхващащ в дълбочина душевния свят на човека, през погледа на един специалист. Поздравления, compassion!

Постингът ме накара няколко пъти да го прочета с голям интерес, защото не беше възможно да осмисля от едно прочитане твоите виждания и трактовки на подобни сложни проблеми. Върху много от тях имаме еднакви или сходни възприятия и тълкувания. Нито аз нито ти, нито който и да е обаче сме в състояние да твърдим със сигурност, че те са правилните, по простата причина, че по-голямата част от тях, особено ако включим в обсега им и Вселената, са пълни с неразкрити още тайни и загадки и са твърде много зависими от нашите субективни представи и нагласи. А те от своя страна неизбежно се влияят от конкретния околен и променящ се свят. За да не съм голословен, ще посоча само един пример. Страхът - това естествено човешко чувство, не е правилно според мен да го поставяме в категорията на отрицателните човешки качества. Не съществува такъв човешки индивид, който да не изпитва страх, страх от "нещо си".Този, който твърди,че не се страхува от нищо, че него страх не го лови, или лъже, или е просто хвалипръцко. Не отричам, че силни волеви личности да могат да поттискат до голяма степен страховите синдроми (затова ги наричаме смели, храбреци, герои), подчинявайки се съзнателно или неволно на някви дълбоки вътрешни убеждения и морални принципи (религиозна вяра, обредни обичаи, саможертване и други). Страхът обаче остава, макар и скрит ВРЕМЕННО някъде в подсъзнанието.Животът е пълен с такива примери. Има много случаи, когато човек уж преодолял страха, започва да го преживява, треперейки, след преминалата опасност. Страхът, заложен генетично в хомосапиенса, никога няма да бъде премахнат, освен ако човекът не бъде зомбиран или роботизиран. Съгласен съм, че страхът е социален, защото го има във всеки човек, и не защото той е зад щита на разума и Егото, а защото той е подсъзнателен, инстинктивен, заложен в геномите на всички живи твари от Свръх разума, като един от защитните механизми на биологичните системи. Що се отнася до болките и болестите, които човек би трябвало да понася като неизбежно и полезно страдание, ще цитирам д-р Едуард Бенч: “ Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.” Мъдри слова, които подсказват за двуединство на духа и енергията в материалната природа! Понякога се замислям дали е необходимо винаги да пренебрегваме собственото Его. Много е сложно да се вземе правилно еднозначно решение, особено в междуличностните взаимоотношения. Моето мнение е: Хората не са богове, макар че душите им са творение на Висшия разум. Егото в човека не е възможно да се измерва като количество - няма измерителна единица. Но Егото може да се определя като "доброкачествено" или "злокачествено", също както при туморите. Доброкачественото го има във всеки човек в скрит или явен вид и то е нещо като малко "необходимо зло", поддаващо се на контрол. Наричам го доброкачествено и необходимо, защото не притежава разрушителна сила върху човешките добродетели и подпомага защитата на личността от накърняване на нейното достойнство и чест. Злокачественото Его е вече опасно не само за самата личност, но и за хората, контактуващи с нея, защото притежава страшна разрушителна сила върху духовния и физически облик на човека, превръщайки го често в озлобено животно...Това его е опасно, защото не може да се лекува и преодолява.То се разраства в душата досъщ като ракова тъкан, от него няма спасение и човек с такова его обикновено свършва в лудницата или в затвора, или със самоубийство, той не е в състояние да го преодолее. Лошото е, че доброкачественото его може да прерастне в злокачествената си форма, ако не се контролира и не се опазва от неблагоприятно действащи външни фактори.
Compassion, извинявам се за пространния коментар, но ми се струва, че той e едно пояснение и малко допълнение към твоя забележителен постинг и не противоречи драстично на философията, която изповядваш и която приемам и аз.
цитирай
47. compassion - Радвам се, че намина, Нинче
25.10.2009 23:56
Аз не мисля, че тук е мястото да се пишат научни статии със специфични термини. Моята цел е да достигна всички, които влезат в блога ми, значи трябва да пиша разбираемо и убедително с общочовешки аргументи. И ти казваш, че съм успяла. Много приятно ми стана да го чуя от теб.
Да, аз мисля, че живота е красив и прост, а ние излишно го усложняваме, защото сме дребнави, заядливи, алчни, ревниви, груби, невъзпитани, нетолерантни, недоверчиви, скептични, подозрителни, ограничени, страхливи, безотговорни, недисциплинирани, мързеливи......... и лицемерни. Каквото и негативно качество да добавиш все ще си права. Всичко това е проява на човешката същност, но в същото време човекът е и проява на онази "многоспектрална светлина", за която пиша в постинга. Всичко хубаво, което можеш да кажеш за един човек го има във всеки от нас, но ние сме се оставили във властта на Егото и се оплакваме, че сме нещастни. То ни изсмуква силите, контролира ни и ни ограничава, всявайки страх. Това е най-силното му оръжие: СТРАХ. Ние се страхуваме от всичко, даже от неизвестността и от самия страх. Ако в детайли резгледаш всяка негативна емоция, в края на краищата можеш да я сведеш до страха. Даже физически болести се пораждат на тази основа. Егото е наш господар. И затова проявяваме най-вече негативната си страна. Затова за втори път пиша за Егото. Някои го наричат "здрав разум", други "логично мислене", "прагматизъм", "трезво отношение"... както и да е, не е човещина, искреност, топлина и обич, нали? Къде оставихме любовта? Ако можехме да бъдем по-човечни един с друг..... животът щеше да е лесен.
цитирай
48. compassion - Леле Томич, ти ме смая
26.10.2009 00:15
Пиша си аз бавно отговора на Нинчето и като го изпратих, що да видя, допълнение към постинга ми. Браво! Хареса ми! Даже ме инспирира. Чудя се дали да напиша специално за страха, но май прекалено ще дойде. Ти добре го сравняваш с рака. Според мен, страхът е като лекарството. В малки дози предпазва и лекува, а в големи - убива.
Виж коментара ми за ТИТ. Там пиша за болестите точно както и ти мислиш и цитираш.
Благодаря ти за хубавото допълнение, мило!
цитирай
49. hel - Поздрав за хубавия постинг!
26.10.2009 02:16
"...някои мислят САМО за сексуалното изразяване на емоциите си от рода на "ти си моя, ти си мой". Това е любов - обсесия."
Най-често точно това се приема за любов. И най-страшното е, че любов-обсесия (предполагам, че говориш за обсебваща любов) има и между родители и деца, между приятели... А това е мъчителна и разрушителна любов.

цитирай
50. inel379 - Любовта е божествения закон на Вселената!
26.10.2009 02:24
Тя е в нас по даденост! Обратното е изкривяване с различни причини! Колкото по-често се среща, толкова повече се отдалечаваме от предназначението си!
Чудесен постинг!
Благодаря ти, мила!
цитирай
51. ka4ak - На първите прашинки орисани да сътворят хармонията!
26.10.2009 06:32
compassion написа:
Единомишленици сме, значи. Но именно с поледното си изречение ме обърка.
"А ние сме наследници на първите и това е заложено в нас!" Кои първи и какво е заложено? Изпуснах нишката на мисълта ти. Би ли си изяснил или вече си изморен? Друг път също може да продължим този разговор...

цитирай
52. анонимен - - to compassion 48
26.10.2009 09:04
Sravnenietf na tomich s raka se otnasa ne za straha a za Egoto.
цитирай
53. compassion - Има такова смущение в психиката на личността, hel ,
26.10.2009 12:12
наречено обсесивно-компулсивно разстройство, но аз тук визирам не тази психопатология. Обсебващата лябов, не е любов, а проява на желанието на Егото да контролира и да притежава другия като вещ едва ли не, проява на непрекъснатия му страх, че "нещо" МОЖЕ да се случи и да го изгуби.
Любовта обсесия също не е любов, а желание на тялото да удовлетворява сексуалните си нужди на всяка цена. Пристрастили са се към биохимичната страна на процеса, както алкохолиците и наркоманите, например. Те искат любов (разбирай секс), да изгарят, да тръпнат, да се самозабравят (разбирай да забравят "болката" си).....да, те имат комплекс за малоценност в повечето случаи и не се обичат, затова чрез секса търсят потвърждение на любовта на другите, за да запълнят празнотата, която чувстват отвътре. Други хора (по подобни причини) се отдават на прекалено ядене.... сами си доставят радостта, която не получават от общуването с другите. Сложно е и в същото време е толкова просто: Да имаш любов към себе си и към всичко и всички.... "божественост" не по силите на всеки човек, защото не всеки е осъзнал нуждата от това.
цитирай
54. compassion - Благодаря ти за коментара inel379 !
26.10.2009 12:18
Много добре си ме разбрала. Нелюбовта е изкривяване, неразбиране, смущение на личността, болестно състояние на духа. Много болни хора има, но то не е като грипа, да вдигнеш температура и де се усетиш веднага. Ходят си насам, натам и разнасят вируса на нелюбовта.
цитирай
55. compassion - Ааааа, те първите, ка4ак, са били преди много векове
26.10.2009 12:26
и въпреки, че са били осъзнати , но все пак прашинки, са ги наричали богове. Ние сме, надявам се, последните прашинки, които след постигнатото вече от другите ще изсвирят финалния акорд и ще установят хармонията.... за да се започне отначало след това, но на много по-високо ниво и с други цели и средства. Живота не спира.
цитирай
56. compassion - до 52. анонимен
26.10.2009 12:31
Това анонимковците са можели да бъдат големи сладури. Благодаря, за уточнението! Прав си. Снощи заспивах, но исках да отговоря на милия Томич. Хубаво допълнение ми е написал, нали? Сега ще му отговоря с друг постинг (може би)
цитирай
57. анонимен - Много съдържателен пост, Руми,
26.10.2009 14:38
и откъм тема, и откъм коментари ... Само човек, който се е научил да преглъща гордостта си, може да намери сили, да прощава сторените му лошотии. Аз винаги съм писала, че донякъде постигам това, влизайки в положението на отсрещния, опитвайки се да осмисля неговите мотиви, емоции и светоглед. Много е трудно, дори понякога невъзможно, но аз пак опитвам ... така се живее по-леко и нали знаеш кой сън е най-добрия...Този, с чистата съвест, че това което е зависило от теб, е сторено, без да си правя илюзии, че мога да спася всеки и всичко.То няма и как ...А с хора, които споделят вижданията ни за любовта и доброто, никак не е трудно разбирателство и хармония!
Поздравления за темата, подобни разбирания на твоите могат да повлияят отношението към околния свят на всеки, който се стреми да развива у себе си позитивизъм и добронамереност и на мен ми е суперудоволствие, когато пишеш такива постинги.А както виждам и на много други тук... Не е кой знае колко ново за мен, но ме обогатява всеки път, благодаря ти и готин ден!:))
цитирай
58. compassion - Разбира се, Виши
26.10.2009 17:38
Хората четат, интересуват се, търсят информация в нета. Знам, че тези неща може и да сте ги чували, но за разлика от някои, които просто с копи-пейст слагат чужда статия, аз поне се опитвам да мисля и да споделя моето мнение и да чуя вашето. В такъв смисъл то е уникално и различно от всички други. Нямам претенции да съм последната инстанция на истината. Никой не е. Истината не е познаваема с ограничените ни сетива и сегашното състояние на техниката. Но това не значи, че не трябва да търсим отговорите на трудните въпроси.
Благодаря ти за коментара и хубав ден и на теб, Виши!
цитирай
59. анонимен - То твоя блог е авторски, Руми, аз нямах това предвид,
26.10.2009 18:43
а посланието му ... само че, тук е поднесено във форма, подходяща и за "философския", както се вижда от коментарите, поглед върху живота ни.
Това е твоето си послание към нас, което беше облечено в разни ситуации в постингите, които изтри, но имаше същата сила и въздействие...
цитирай
60. compassion - Да, търся различни форми
26.10.2009 19:00
да кажа как любовта може да ни трансформира.
Изтрих постингите за Проектът, но се надявам обогатени и променени (особено началото и края)да се появят по книжарниците (ако не ми мине котка път).
цитирай
61. zvezdichka - Отново си изрекла
12.11.2009 14:20
толкова истини Руми! Ще се постарая да дам отношение по различните теми, които си засегнала и които са ме развълнували в твоята тема:
"Само, когато осъзнаваме и признаваме нещо в себе си, ние можем да го преодолеем лесно. Ако не го осъзнаваме, няма начин да го изхвърлим от себе си." - За да осъзнаем дори и нещо дребно в живота си е необходимо да имаме отворено око и ухо за него и самите ние да сме отворени и търсещи отговорите на това, което ни терзае в дадения момент. А често пъти се налага да се смирим и да оставим “нещото, което обичаме да си го държим в себе си” и да приемем новия поглед. Но това е трудно наистина, но не и невъзможно...

Болката понякога е нож с две остриета и е важно отново от каква позиция ще погледне човек на нея. Но е истина, че “има такова огромно значение за нашия растеж и събуждането ни за истината.” Защото болката може да бъде и двигател за неща, които имат да се родят в нас. Но за това е важен изборът, който правим, както и ти самата споделяш.

Споделям, че е жизнено важно за всяка душа да дава правилен отговор на въпроса който поставяш “За какво...?” относно думите ти "Всеки сам гради, но за какво: да събира или да разделя; сам пали огън, но за какво: да топли или да изгаря; сам търси другар, но за какво: да го използва или да го дари; сам избира пътя си, но за какво: да проправя път за двама или да стигне бързо върха, от където да властва."

"Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите. Да сме в състояние да се откажем даже от себе си като Аз и Ти (това е то любовта), за да се роди новото Ние (да се трансформираме чрез символична смърт) в името на „нещо” по-висше от нас самите."
А oтносно този пасаж се сещам за една статия, която ми изпрати моя приятелка и беше свързана за сватбата като жертвоприношение. Може някой път да постна текста, ако някой прояви интерес.

Ти си магьосница на словото. Много добре описваш и обясняваш нещата, които не са видими с просто око. Казвам го относно това и не само... "Какво ни прави отслабнали? Многото! ...(?)...многото власт на Егото над нас...и вътрешния ни глас съвсем се е загубил, станал е толкова плах, че не само зверове и хора, но и самите ние не го чуваме вече, обезверявамесе и загубваме своята самоличност. Егото не ни прави личности, а егоисти. Личността (в духовния й аспект) е вътрешния ни глас, достигнал баланс на ума със съответното израстване на съзнанието."

И за заключението на темата нямам думи: "Не гледай отвън. Ти си красив отвътре, независимо с какви "грешки" си създаден. Ти си уникален и точно такъв, какъвто трябва да бъдеш. " А аз ще завърша с въпрос, на който всеки трябва да се мъчи да намира отговор, защото е много важно това:
Кой може да научи човек да вижда в себе си...?

/п.п. на два пъти влизах в темата ти и все не мога да сваря да ти напиша отговор, а и коментарите не съм успяла все още да изчета, но ще ми е интересно наистина :)/
Поздрави Руми и бъди все така будна в мисли, разсъждения и дела!
цитирай
62. compassion - Zdravei Zvezdichke!
13.11.2009 23:24
Povredi mi se computara i sega niamam kirilica zatova kratko 6te kaga : Blagodarja ti za zadalbo4enia komentar!
Ako ima6 vreme pro4eti mi comentarite. Te sa dopalnenia na temata.
цитирай
63. compassion - Zvezdichke, tova e otgovora na vaprosa ti
13.11.2009 23:29
Кой може да научи човек да вижда в себе си...?
Visial 4ovek na klon и се провикнал: "Господи, помогни ми! Ще падна и ще се пребия." Чул го Господ и му отгворил: "Пусни се! Няма да паднеш, защото аз ще те хвана" Тогава човекът още по-силно се развикал: "Няма ли някой тук да ми помогне?!"
Ако не се пуснем от закостенелите си разбирания и сам Бог не може да ни помогне. Никой човек не знае цялата истина, но може да я търси и ако се "пусне от един клон", може да види нещата по друг начин от друг "клон" и така от клон на клон ( в "маймунското" си съществувание), докато слезем на "земята" и станем "хора" (разбирай, освободим се от материалистичната си представа и се усетим като дух, едно със Свръх Разума). Всички имаме шанс, но не всеки го взима. СТРАХ да не паднем....
А може би няма никакво дърво и ние изобщо не "висим на косъм" всеки момент да загубим единственото което имаме - живота си. Няма смърт, а СТРАХ. Живота е вечен и ще бъде още по-красив, когато направим стъпката отвъд страха (физическата смърт).
цитирай
64. djovana38 - Прекрасна приказка...Благодаря, но и аз питам: Кой ще я проумее?
23.02.2011 12:45
compassion написа:
Веднага разбрах за какво говориш. Нали и аз съм българка и неотдавна бях там. Наистина Егото вилнее. Ето моята приказка:
Разгневило се Егото на Душата и се вбесило.
Завилняла огнената стихия и всичко опустошила...
сърца и ниви, умове и домове, обич и омраза....
Спряло Егото на средата на още димящата душа и рекло:
" Така да ме помнят и да ги е страх..."
Чула това надеждата по чудо оцеляла и си помислила: "Когато порастна ще запаля страстен огън да горя и изгарям в любов пречистваща и да ми стане светло на душата, а не да се давя и задушавам от този дим, превърнал всичко във сиво... само дано да мога да си поема дъх.... Минали години и отново завилняла стихията и пак не останал камък върху камък... Огледало се Егото да поучава, но нямало кой да го чуе...душата била вече грабнала своята скъпа надежда и огнената си любов и си тръгнала, следвайки вярата си...Изпълнила се душата с милост към другите побегнали от огъня души, но благодарна, че възкръсват.
Поука: всеки да си я вади сам от огъня.....

цитирай
65. compassion - 64. djovana38
23.02.2011 23:53
Всеки ще проумее, когато му дойде времето. Ние сме на различни места по пътя. Затова няма една единствена поука, валидна за всички. Всеки прави своите грешки и всеки разбира по своему, когато дорастне до там.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: compassion
Категория: Други
Прочетен: 756220
Постинги: 85
Коментари: 3750
Гласове: 26232
Архив