Прочетен: 37709 Коментари: 80 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2010 12:37
(продължение на "Ключът")
http://compassion.blog.bg/tq-i-toi/2009/01/08/kliuchyt.274895
Майк вярваше, че хората трябва да общуват, за да се опознаят, а не да предполагат какво ли не и да си фантазират и измислят човека, който мислят, че им трябва. Всеки ден започнаха да се срещат с Аня и разговорите му с нея ставаха все по-задълбочени.
Днес беше навалял нов сняг и в гората се чувстваха като в приказка. Беше много тихо. Дори и най-малките вейки бяха заскрежени. Аня през цялото време възкликваше колко е хубаво това дърво, колко е приказно онова и как като дантели са онези клони и .... искрено като дете се радваше и беше щастлива само, че той е с нея, за да може да сподели с него тази красота. Той почти нищо не отговаряше, но се заглеждаше, в това, което тя му показваше и си мислеше щеше ли така да го види, ако беше сам, а после реши, че сам сигурно изобщо нямаше да дойде в гората. Интересно, че до сега е пътувал много по света и много е видял, а не беше забелязал колко е красиво родното му село. Хареса му да гледа през нейните очи. Тя явно много обичаше природата. След час ходене той предложи да пийнат по един топъл чай в едно заведение, че тя до вчера беше болна. Тя с охота се съгласи. Доста беше студено, а като влязоха вътре беше уютно, топло и звучеше тихо изпълнение на китара. Не забеляза как започнаха да говорят за начина за постигане на целта в живота.
__ Харесвам твоя начин ... чрез съвестно поемане на задълженията ...__заключи тя.
__А аз харесвам твоя ... чрез съзнателно подготвяне за бъдещето ...
__На бившия ми съпруг начина беше ... като трупа състояние ...
__А моята съпруга просто се възползваше по най-добрия начин от всяка възможност ...
__Но ако имаме пред вид духовната цел на живота, тя се постига чрез свързване с вътрешния АЗ, при общение с Бога ...
__Аз не вярвам в Бог!
__Представата за Бог е винаги различна ... , за всеки е индивидуална. Аз исках да кажа достигането на чиста радост, на състояние на покой, установяването на дух на самодостатъчност, независимост, истинска свобода ... Това е основната цел на всяка душа и тя се нарича духовно постигане.
__Не може да има духовно постигане, Аня. Копнежът, това е вечният глад на душата ...
__Да, копнежът за живот е основния двигател, но в него е и основния страх от смъртта. Много хора страдат и не достигат целта си, завладяни от този сковаващ страх. А то е много лесно да се освободиш като схванеш, че смъртта не е опасност за живота. Тя е само промяна на формата на живот.
__Като казах гладът на душата, аз в същност визирах копнежът за познание. Повечето хора го разбират само като интелектуално, външно познание, а аз мисля, че трябва да се стремим към мъдростта, а тя е вътрешно познание. Този копнеж е истинския двигател.
__Това може да се нарече любопитство. Човекът винаги е искал да знае, да разбере, да проникне в тайните на вселената, копнеел е да намери истината. Но зад всичко това стои всъщност копнежът му за щастие__усмихна се Аня многознаещо.
__Но не, сериозно ... всъщност зад копнежа за познание, стои копнежа на човека за сила, да придобие сила над другите и над природата.
__”Истинската сила не е в това да се опитваме да придобием сила, а в превръщането ни в самата сила.”__ изрицитира бързо Аня__ е казал пак някой велик, но не помня точно кой.
__За пръв път го чувам, но ми харесва. Сила има, който е по-добър от другите и затова всеки се стреми да стане по-знаещ, по-можещ, по-добър в нещо...
__Не мисля, че за добрите взаимоотношения и успеха на човек му трябва да се докаже като по-добър от другите. Обратно, за да се спогаждаме, трябва да се стремим да станем по-приятни за другите. Това изисква добра воля и мъдрост, таланта на дипломат, а не много сила.
__Като те слушам сега разбирам, че нетърпението е причината за несъгласието. Трябва да можеш да видиш не само от собствената си гледна точка, но и от позицията на другия.__наведе се той напред и хвана и двете й ръце. Тя леко се отдръпна и се засмя.
__Е, разконспирира ме. Аз съзнателно съм търпелива и проявявам емпатия с клиентите си. Това е техника за сесиите с тях, но в реалния живот понякога ставам нетърпелива. Но знаеш ли, при мен себеотрицанието е основния път за помирението ми с близките ми.
__О, при клиентите ти тревогите идват от самосъжалението и страха, изграден на базата на невежеството им. А за твоето себеотрицание не ми говори. Струва ми се, че е прекалено и особено по отношение на децата ти.
__Но Майк, аз така искам те да успеят да се утвърдят в това общество, а виждам, че им е трудно.
__За техния успех, няма нужда да се жертваш ти. По-важна е нагласата им към живота. Като имат негативна нагласа, хората стават свои собствени врагове и сами възпрепятстват развитието и изцелението си. Знам го от практиката си с болните.__Майк доби абсолютно категорично изражение и тя не сметна за необходимо да му разказва за своя личен опит. Само лека сянка премина през лицето й като си спомни за борбата си онези две години с рака и за любовта си към Кирил. Да, благодарна е, че Бог й е дал тази позитивна нагласа, оптимизма й, силния дух.
__Точно така! В нагласата на човека е тайната на живота.Нагласата е оня импулс на ума, който определя реализирането на мисълта.__тя знаеше, че нямаше милост и обич към себе си още от дете и ако не беше любовта на Кирил ... тогава Аня убедено добави__нагласата към себе си първо трябва да промениш... трябва да имаш благо, приятелско отношение към самия себе си. И после нагласата към другите ... мислите са енергии, които имат силата да се реализират ...
__Мисля, че нагласата към делата си първо трябва да осмислим. Да имаме съзнанието да поправяме грешките си, да се стремим да ставаме по-добри във всичко, което правим...
__Ех, Майк, делата са понякога прикритието на Егото. То прави едно, но цели друго. Човек непрекъснато трябва да води битка със себе си (с Егото си), за да постигне мир с душата си.
__Ооо, да! Животът е една борба. Значи първо трябва да се научим как да се бием, винаги казваше баща ми. Той е много мъдър учител, Аня. Трябва да ви запозная. Сигурен съм, че много ще си допаднете. Та той казваше, че успехът не е в резултат от постоянното нападение, а в непоклатимостта на отбраната.
__Значи баща ти е един миролюбив човек.__усмихна се Аня и отпи пак от топлия чай.
__Да, той набляга на самообладанието и куража, на баланса между чувствителността на душата и сила на волята.
__Значи ти приличаш на него.__Аня спря очите си в неговите и за миг й се стори, че той отговори на любовта й, но не, тя не трябва да се поддава на това ново чувство. Трябва да се бори със себе си, да спре този копнеж за любов още от самото начало, ако не иска отново да страда.
__Да, имам от него тази убеденост, че трябва да се боря със себе си, с другите и с обстоятелствата, но не агресивно, а търпеливо и без да се предавам.
__Майк, колко хубаво го каза, в правилната последователност. Първо - със себе си.
__А, случайно ... __Майк се разсмя, но бързо впери пак очи в нейните и сериозно добави__Аня, защо мислиш, че първо трябва да започнем борбата със себе си? Не е ли по-правилно първо да се защитим от другите и от непредвидените обстоятелства? Поне аз мисля така.
__Изглежда логично, но само на пръв поглед. Ако ние сме отслабени от неразбиране на целите си, от непознаване на способностите си, от колебания и противоречия, няма да имаме кураж за борба, ще загубим надежда за успех и ще се откажем от борбата с другите и с обстоятелствата.
__Но значи не трябва да се борим със себе си, а да се окуражаваме.
__Като се борим с Егото си именно окуражаваме духа си. Когато мислите, думите и действията ни отговарят на идеала ни и на желанията и подбудите, естествени за същността ни, тогава няма вътрешен конфликт в нас, а хармония. Тогава сме силни и можем гъвкаво да се приспособим към другите, да ги допуснем в живота и даже в сърцето си без страх.
__Но Аня, мисля, че ти си прекалено отворена и всеки може да те нарани. В борбата с другите имаме възможност да контролираме и управляваме другите, а ти не се възползваш.
__Убедена съм, че имаме право да контролираме само хората и дейностите, които са наше задължение, наша отговорност.
__Но моля те, замисли се. Нямаме ли ние право да определим до какава степен другите да се възползват от нашето, време, енергия, работа и търпение, т.е. да поставим границите си.
__Така е Майк. Не споря, но мога ли да допълня моята гледна точка?
__Давай, сега ме имаш за слушател. Не на всеки позволявам това. Много ми е ценно времето__той сложи крак връз крак, заглади косата си назад и се облегна на фотьойла удобно, като че ли се канеше години да стои така и да я слуша. Тогава оня немирен кичур пак падна на челото му и на нея й се прииска да го целуне. Толкова й стана мил. Значи тя все пак е привилегирована за него. Явно не му е безразлична. Едва усмихната тя продължи:
__Не е нужно да си блъскаме главите в непробиваеми стени. По-скоро трябва да се нагодим към стандартите и представите на различните личности, защото всеки е на различен етап на развитие. Едни вече са тръгнали по пътя на самоосъзнаването, а други дори не усещат копнежа на душата си.
__Да, във всяка борба са нужни разбиране и търпение. Но в борбата с неблагоприятните обстоятелства също така важни са и силата и оптимизма, вярата, иначе ще претърпяваме по-често загуба.__наблегна той.
__Като се има пред вид, че борбата е неизбежна и непрекъсната, не трябва да фокусираме вниманието си главно върху нея и върху загубите, а върху хармонията към която се стремим. Нищо не се губи. Направеното добро дава добри плодове. Себеосъзналият се човек превръща всеки миг от живота си в плодоносен.__завърши Аня в обобщение.
__Но какво точно имаш предвид като говориш за себеосъзнаване?
__Постига се промяна в идентифициране на душата, копнееща за покой. Вече не с Егото, а опознавайки божествената си природа, с Божия план.
__Но ти вярваш ли в Съдбата, т.е. Божия план? Нали беше ентусиазирана вчера за свободната човешка воля?__изненадан попита Майк.
__Да! В същност свободната воля и съдбата (Божия план) са едно и също. Разликата е само в съзнанието. Човек осъзнава или не „ПРОЕКТЪТ” на своя живот. Чрез себеосъзнаването човек разбира копнежа на душата си и намира върховната цел на живота си.__Аня го каза ентусиазирано и спонтанно, а след това изведнъж млъкна и се замисли: „Проектът" на живота й? Какъв е нейния "проект", а неговия? Имат ли двамата ЕДИН "проект" ... заедно?” Тя се усещаше отначало като осветена от слънцето на очите му, а после все повече запламтяваше в нея огъня на любовта.
Майк също мълчеше и потъваше в очите й забравил за времето. "Проектът" ... иска да осъзнае "проекта" на живота си. Дали ще намерят допирателни точки "проектите" им?
Чудесно!:)
07.06.2010 23:38
Бог, който е Любовта на Двете Начала, слятост в себепостигането... Благодаря ти!
Свободната воля означава, че човек сам създава с мислите, чувствата и делата си своя живот. В разказите по-нататък това става още по-ясно като мнение на Аня. А тук се набляга на осъзнаването, защото човек може да постъпва някакак и без да осъзнава мотивацията си.
Твоята космическа сила също ми допада и тя не е далече от сюжетното развитие накрая.
08.06.2010 00:34
Аз и с овчар мога да говоря, и с жената, и с професор, и с мафиот, защото разбирам нивото им и не се правя на голямата работа. Мярката му е мяйката. А тебе за първи път те чета, но ми хареса. Умееш да водиш диалога. Е, не знам дали е истински случай, но това няма значение всъщност. Хубаво си го написала.
Честно казано като слагах тази картина имах предвид нарастващото любовно чувство на Аня, но мислех за теб как ще реагираш като художник.
Идвай пак, но си пиши името. Иначе се чувствам неловко да пиша на анонимен.
08.06.2010 01:11
Sashka
Копнежът на душата определя съдбата...
Страхотен е диалога в разказа ти!
Едно помъдряване на духа, подвластен на любовта!
Благодаря ти за това изцеление, мила!
Прекрасен, неоценим дар на съдбата си ми ти!
Честно казано като слагах тази картина имах предвид нарастващото любовно чувство на Аня, но мислех за теб как ще реагираш като художник.
Чудесно се е получило!:)
"Прекрасен, неоценим дар на съдбата си ми ти!"
Не те познавам, а те знам. И те обичам!
Благодаря ти, че те има!
тук фантазиите са доста конкретизирани ... ха-ха-ха ...
Любовта като дойде, лумва и те запалва без да пита може ли
и колкото повече се противопоставяш, тя толкова по-силно гори
е, след фазата на влюбеност, когато хормоните те оставят на мира,
нещата се променят и ти отново ставаш себе си и можеш да решаваш.
Благодаря ти за комплимента!
Кавичките ги сложих, за да не си помисли някой, че дядо боже с бялата брада е седнал и е направил план и скици точно как да премине живота на един човек на земята. Моята представа за Бог и неговите планове е трудна за описване, но може да се сравни с енергийни импулси, заредени с определена честота, които като в танц под наше влияние се модифицират и променят първоначалното си излъчване, запазвайки характера и посоката си. Копнежът на душата определя съдбата...
Нищо при мен не е буквално, освен ако не е казано в прав ред. Защото ЗНАМ с интуицията си, че всичко е енергия и ние дори не се досещаме с колко сила и светлина сме дарени и живеем като къртици. Затова пиша за процеса на самоосъзнаването. Искам повече хора да се събудят.
Този път има много неща, които ми направиха ( сигурно не само на мен ) впечатление, но най-открояващото се е : " защото всеки е на различен етап на развитие. Едни вече са тръгнали по пътя на самоосъзнаването, а други дори не усещат копнежа на душата си."
Много е вярно и искрено желая да се осъзнае масово - това ще помогне много за цялостното развитие на обществото !
На мен ми допадна разбирането на лирическата ти героиня
за необходимостта да бъдем отворени и разбиращи не само към
собствените си преживявания, но и към тези на другите, които не
са ни безразлични, всъщност именно тогава ставаме неуязвими
пренебрегвайки ЕГОТО СИ!
Поздрави и поздравления за хубавия постинг!
И още нещо. Свободна воля едва ли съществува, както и съдба, която да ни е подвластна. Мислите, чувствата и делата ние ги предизвикваме и творим, но сигурни ли сме, че те не се внедряват в съзнанието ни "по план"както казваш, от ВисшияРазум? Свободата, както и свободната воля, са винаги относителни...
Ти казваш още:
"Свободна воля едва ли съществува, както и съдба, която да ни е подвластна. Мислите, чувствата и делата ние ги предизвикваме и творим, но сигурни ли сме, че те не се внедряват в съзнанието ни "по план"както казваш, от ВисшияРазум? Свободата, както и свободната воля, са винаги относителни..."
и аз съм съгласна с теб, tomich! Няма да съм аз, обаче, ако не обобщя: ВСИЧКО е относително, приятелю!
Само те прегръщам и ти пожелавам лека нощ!!:)))
Текстовете ми не винаги са леки.
Прави са някои хора, може би, да търсят в блога само развлечението. Достатъчно грижи и проблеми ги натоварват в ежедневието... Аз разбирам и онези, които търсят сензацията. Писнало им е от скука... В блога има от всичко, както и в живота.
Твоите философски размисли не се четат ..леко..:)))
Има за какво да се замисли човек,четейки...
Права си за всичко...някой търси развлечение в блога,друг си избива комплекси...
пъстър свят..
Поздравявам те за разказа ..Страхотен психолог си!!
Прегръдка и успех за теб пожелавам .От сърце! :))
09.06.2010 14:27
тук фантазиите са доста конкретизирани ... ха-ха-ха ...
Любовта като дойде, лумва и те запалва без да пита може ли
и колкото повече се противопоставяш, тя толкова по-силно гори
е, след фазата на влюбеност, когато хормоните те оставят на мира,
нещата се променят и ти отново ставаш себе си и можеш да решаваш.
и борбата става опасна !:))))))))))))))
09.06.2010 17:52
То е като утринното усещане, че слънцето е "почти изгряло" ... в този смисъл на мен ми хареса диалога, нормален, задушевен, като опипващи са слънчеви лъчи в зората на общуването между две души, започващи да се разкриват, и откриват ... после ще дойде и топлината, и жаркостта, синтеза, растежа и всичко останало...което Аня вижда в светлината на очите, в които се вглежда с трепет и копнеж да открие сродното ... стремеж, неделим от общия смисъл на съществуването ни и за всеки с отворено към другите сърце!Поздрави!
09.06.2010 19:10
Пепа
Не знам какво става с други, свикват си, дразнят се, после си стават безразлични и се разделят...
Шанс за успешна връзка имат двойките, в които партньорите са първо приятели, а после любовници. Не го казвам, защото днес е деня на приятелството, но наистина, когато има взаимно уважение и доверие в една връзка, това само засилва любовта и каквито и обстоятелства да настъпят тези двама ще падат и стават, но ще се държат един за друг и ще оцелее връзката им.
09.06.2010 19:50
Несъзнаваното е голям двигател!
10.06.2010 16:17
ххх
А музиката, която се лее, кара и душата да полети!
Поздрави! :)
13.06.2010 01:28
А в този постинг ми хареса идеята за проекта. Размисли ме. Но чакам нещо по-пикантно като за самотни мъже.
ххх
Ти например, прекрасно завършваш своето виждане: "себеотрицанието приема други измерения" Точно така! Но аз не бях се замисляла за това. Всъщност всичко може да добие други измерения, "когато се освободиш от страха от смъртта и приемеш вечното си естество". Хубаво си го казала.
Дано да ме разберете правилно...
14.06.2010 19:44
Разказът ме впечатли,поздравления!
човек се чуди: Това ли беше първоначалния замисъл?
Защо хората развалят хубавата идея?
Кога ще изминат пътя си и ще заприличат на човеци?
Привет за куража!
Вече има цяла армия от сродни души!
Няма да се дадем на незрелите!
само ще ги чакаме и те да прогледнат!
Много мъдрости и истини има в този диалог. Трябва да се чете бавно, ако иска човек да поеме всичко. И аз често си мисля за свободната воля и проекта, както го наричаш ти. Еспериментираш, правиш завои, налучкваш, търсиш си пътя... И все си неудовлетворен... Намериш ли пътя си обаче, не ти трябва вече свободна воля. Наясно си със случващото се и не искаш да избягаш. И точно това е свободната воля. Хубаво си го казала - свободната воля и съдбата (Божия план) са едно и също.
Прегръдка сърдечна!
17.06.2010 13:41
Когато намериш пътя си, самоосъзнаваш се като ЕДНО с другите в Световния разум (наричан с различни имена) и тогава благодарност изпълва цялото ти същество за всичко, което изживяваш тук на Земята. Вече няма "добро и зло" както ги наричаме тук. Смирено приемаш и двете като уроци и продължаваш своя "Проект" тук и сега, за да изпълниш осъзнато или не копнежът на своята душа (личната си воля), който копнеж е в Божия план за вечността.
18.06.2010 20:28
Поздрави!
Всеки извървява своя път на просветление по различен начин,а много можеби няма и да успеят...
Аз лично предпочитам съзнателния начин, когато взимам свое решение за промяна и с труд и целенасочени действия постигам целта си. Но, Господи, колко благословена се чувствам, когато врата се отваря без да съм се молила за това, или когато "ангел" ми подава ръка и ме превежда през тъмнината на неизвестното, за да опозная нови хора, нови светове и нови хоризонти на възможностите. Да, Милейде, не ме е страх, затова изглеждам мното силна. Не ме е страх от промяната. Всички ще се променим, искаме или не. Само че на тези, които ги е страх ще им бъде по-трудно.
Винаги си добре дошла, мила.
Ти също прости злобата на близките си. Ще намериш приемане и любов другаде ... от чужди хора. Често се случва: в семействата хората си завиждат, ревнуват, стават злобни, алчни, груби и несправедливи. И като поразровиш и потърсиш първопричината, почти винаги стигаш до СТРАХА (че за тях ще има по-малко, че са ощетени, че не са обичани, уважени, приети). Страхът като криво огледало променя фасадата ни и другите не виждат истинската ни божествена душа ... ха-ха-ха, че и сами вече не си я усещаме, свикнали да гледаме само навън ... маски в криви огледала.
поздрави на хубавата компания:)
Последното ти изречение е истинската диаггноза...Случаят е наистина феномен,но има много дълбоки корени..в детството ни...Ще ти разкажа някой път..Но за мен той винаги се изказва ..като за най истинската жена ,която познавал...дълго е за обяснение тук...:)))
Ще си опъна една палатка в някакав парк..и ще спя сред лехите с цветя...:)))
няма сила да ме откъсне от тях...освен да ме арестуват,ама ако ме пуснат..пак ще ида да спя там!!:))))))
В Италия ..винаги си добре дошла,когато пожелаеш ,мила! :))
Никакви палатки в паркове! Първо - разрешение след ясно деклариране на целта! Даже дървото, което си посадила в собствената си градина не можеш да отсечеш, ако еко- защитниците решат, че е противоестествено и нецелесъобразно.
Ще е интересно да разменим мисли и впечатления на четири очи, нали?
Nepremenno!!
:))))