Прочетен: 15066 Коментари: 50 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2012 13:55
http://www.youtube.com/watch?v=VflKiZzb4h4&feature=player_embedded
Аня избяга разтреперана от ателието, а Али не беше в състояние да спре опожаряващия го огън и той продължи със затворени очи да изживява за втори път този ден ЕНЕРГИЯТА на сливането си с нея във фантазията си. Искаше му се тя да се остави в ръцете му, да му позволи да я прегръща страстно, да я целува, да се омайва от нейната близост, да я притиска до сърцето си, закопняло за нежност. О, той искаше да потъва в езерата на очите й, да усеща прекрасния аромат на тялото й, да гали косите й...какво ли щеше да е да докосне гърдите й, да заблести голата й белота на нимфа от искрящия му поглед; да го прегръща с нежните си ръце като крила на ангел и да го изпълни с насладата, която толкова жадува душата му.
О, неее, той искаше много повече. Той я пожела толкова силно и страстно, че в забрава сграбчи главата й и зацелува бързо и страстно с топлите си устни всеки милиметър от лицето й; загоря, запламтя и вече нищо не виждаше; искаше да я стиска в ръцете си и да гледа с наслада как тя изгаря от желание в прегръдките му, да види жадните й устни как го търсят и поглъщат, да зашари с ръце по цялото й тяло и да го възпламени, тя да тръпне в непоносимо очакване на неговата любов; той веднага искаше да я има, да проникне в нея, да я изпълни с възторг, да го приеме тя ... да извика и застене сладостно, да затвори очите си и сляпо да му се отдаде, да се сливат, да се забравят; искаше да почувства жаравата й, да я погълне, да я люби бързо, страстно и да вижда глада на бялата й плът, дълго да целува тръпните й устни, до безкрайност да изсмуква сладостно гърдите й... впиваше се в тялото й все по-силно, по-силно, изгаряше да проникне с неговата мъжка сила дълбоко, най- дълбоко в нея, още, още, още, дааааа, да избухне урагана на желанието му и да я изпълни цялата, да се отвори вселената за вика на сливането им, и после химни да зазвучат и изпълнят тялото му, да преливат от него в нея и да я осветят отвътре като олтар на неговата любов; тя да се отвори огнена и жадно да погълне всяка капка живот, приела да станат едно, да се вплетат душите им, политнали заедно нагоре и да се реят радостно и да пеят дълго в безкрая, да чезнат от блаженство и да се разтварят една в друга, да запечатат този миг във вечността, да оставят следата на щастието си на небето, да се прегръщат и пеят и да полетят в невероятния танц на звездите, да се омайват от сливането си, да обожествят този миг, пожелали да останат едно в плода на тяхната любов сега, тук и за винаги.
Дълго стоя след това сам в абсолютната тишина на ателието и се вслушваше в ускорения пулс на сърцето си. Ясно осъзна, че за първи път той не видя окървавения труп на Рия. Той се беше отдал изцяло и само на Аня. Той копнееше за Аня...той вече мечтаеше за вечност с нея и беше толкова благодарен, че тя му позволи да я докосне, да я прегръща и да плаче на рамото й. За първи път той изгаряше в ръцете на друга жена. Той вече не се страхуваше, че тя ще го отблъсне, дори, когато тя го направи и избяга. Тялото й усети, че ще бъде обсебено, превзето за винаги в негова власт. И двамата усетиха, че душите им се познаха и се сляха заедно със сливането на сълзите им. Това беше един миг на истина. Сърцето му се сви в болка и сложи скъпата си единствена Рия в най-свидния си кът, а после се отвори широко и зажадняло всмука малката Аня като дете толкова крехка и толкова самотна, че сърцето му отново се сви от болка и я скъта там на топло, да я обича и да я има за винаги.
Ден четвърти
Вечерта той беше й предал плик с писмо чрез „Руум сървиз”, в което я молеше за прошка. Тя му отговори: „Омъжена съм” и нищо друго. Той искаше да й се извини, да я утеши. Беше толкова непосилно да мълчи и да я гледа как страда. Седяха на топлата земя на един хълм и от там пред очите им се разстилаха прекрасните поля на Тоскана, в далечината синееха други хълмове, а покрай пътя се бяха наредили стройно в редици кипариси, пускащи дългите си сенки като за довиждане. Тя гедаше тази красота и се опитваше да не мисли за нищо. Мислите й напук се блъскаха една през друга като че ли надпреварвайки се коя напълно да я завладее. Болката, която вчера в тишината на студиото беше изплувала от детството й заплашваше да не си отиде никога, но една нова нежност се нагнезди в сърцето й и цяла нощ се рееше в съня й, обагряйки спомена за майка й в розово. Аня видя как майка й се натискаше с „колегата” в колата на края на селото, забравила за вричанията си към мургавия си съпруг; усети се плод на греха й и се почувства оше по-самотна и нежелана. Цял живот Аня с русите коси на другия беше ходещо живо доказателство за неверността на майка си, която за това я ненавишдаше; мразеше от сърце и „колегата”, който я заплю и замина. После очите на Али заседнаха в едър план в съня й и я изгаряха и проникваха до дъното на сърцето й, усети как поема болката й, олекваше й от сливането на сълзите им, омаяна политна с него високо, високо, прегръщаше я, целуваше я с плам както никой до сега в живота й; чувстваше се ОБИЧАНА; тя чуваше разтърсваща музика в тишината, която обхващаше цялото й тяло, тласкайки го властно към него в жажда за сливане. Усещаше, че това е много по-силно от нея, издигаше и сливаше душите им в безкрайно щастие.... топлите черни очите на Али я галеха и привличаха. Той имаше прекрасна горда осанка и черните му коси блестяха на слънцето. Какви хубави големи очи имаше той и когато бяха пълни с болка и когато я изгаряха от желание и страст. Чувстваше, че иска да я погълне, да я завладее и тя усети непреодолимо желание да му се отдаде, да изгори в този огън и да я няма повече, да изчезне, да се свърши... веднъж за винаги... да няма болка.
Събуди се с просълзени очи и натежало сърце, обълкана от виденията в съня си. Не можеше да ги изхвърли от главата си цял ден. Бяха закусвали в пълна тишина. Вървяха също мълчаливо. Стояха на хълма без да се поглеждат. И двамата чувстваха силата на привличане и това ги омайваше. Заплашваше да ги помете като прашинки. Тя се опитваше неуспешно да сложи преграда, но очите му продължаваха да се забиват в профила й като светкавици на фотоапарати, за да я овековечат в паметта му.
Вечерта тя отново не слезе за вечеря.
Робърт никога не се интересуваше от нея и не се обаждаше. Винаги тя го търсеше. Звънна и сега ...той не беше в къщи, а мобилния му беше изключен. Знаеше, че той не я обича и предполагаше, че ходи с леки жени, но тя му беше много важна да се представя пред обществото с мила, интелигентна съпруга. Говори с децата. Те са добре, но него не са го чували от няколко дни.
Ден пети
Мълчанието продължи още по-успешно от всякога. Той даже не я поглеждаше. Тя също. Но душите си не можеха да спрат. Те се виеха една в друга и се сливаха, следваха ги мълчаливо по пътеките на Тоскана. Кипарисите също мълчаха. Хълмовете пренасяха мълчанието си с тежест. Пътя влачеше неговото мълчание в жегата от една до друга сянка на дърветата и не се оплакваше. Години така...беше свикнал.
Вечерта огладнели все пак отидоха на вечеря. Сервитьора, забелязал мълчанието се пошегува, че има страхотен десерт за добро настроение. Думите му увиснаха във въздуха и никой не пожела да ги приеме, нито десерта му.
Стана късно, но вечерта беше много топла, едри звезди заблестяха на огромното южно небе. Али я помоли за кратка разходка сред алеите. Искаше да й обясни. Тя не каза нищо, но тръгна с него под звездите. Луната полюбопитства да чуе тайната, почувствала с женското си сърце интуитивно, че става чудо. Нищо не чу. Душите летяха слети безсловесни, докато телата вървяха едно до друго без да се докоснат. Енергията беше толкова силна, че преодоляваше разстоянието, разкъсваше мълчанието с болката на двамата и крещеше в тишината като ранена птица, търсеща утеха. Седнаха на пейка под едно огромно дърво. Листата му тихо шумуляха от вечерния лек ветрец, разнасящ приятна прохлада и като че ли пригласяха на тихия разказ на Али, а после на Аня. Те не плачеха. Сливането стана осезаемо във въздуха. Тихо разбирателство се промъкна и те сговорчиво продължиха да мълчат, намерили подкрепа.
Ден шести
Вървяха по тесни пътечки нагоре. Изморени от горещината и стръмнината седнаха под стряхата на една изоставена полупорутена къща. Вече не им беше трудно да мълчат. Не изпитваха нужда да говорят с глас... Всичко беше ясно. Колко бяха стояли така не усетиха. Слънцето започна да залязва. Небето се изпълни с розови, оранжеви, сини и тъмновиолетови облаци. Преливаха се, бавно, много бавно един в друг и сияеха в нови оттенъци на огнено червено и жълто. Аня наблюдава цял ден природата с мисълта, че е за последно. Утре си заминаваха. Тя дойде много ентусиазирана да намери истината, а времето така бързо отлетя, че тя нищо не можа да разбере като какво е истината. Вече се съмняваше дали тя изобщо може да бъде намерена. Колкото повече я търсим, толкова по-нещастни ставаме, разбрали собствените си болки и заблуди. Значи в същност ние просто искаме да сме щастливи и истината изобщо не ни интересува.
Али вървеше цял ден с Аня: пред нея, чувствайки, че тя го следва доверчиво без да се съмнява вече накъде я води; след нея, наблюдавайки движението на гъвкавото й тяло и представяйки си, че тя където и да е ще бъде негова любима жена. Али знаеше, че никой не може да го спре да я обича: ще гали нежното й лице, ще целува косите й, очите й, устните й и ще я прегръща през тънката талия, ще я носи на ръце каквато е малка и ще я поставя нежно на леглото си, за да се радва на белотата и чистотата й, за да изгаря само от желание и да я има всяка нощ в съня си; където пътеката беше достатъчно широка ходеха един до друг и тогава без да се погледнат, без да се докоснат и двамата чувстваха, че са едно. Той усещаше силата й и знаеше, че тя от нищо не се страхува. Тя чувстваше безусловното приемане и любовта му и разбираше, че за такъв човек винаги беше мечтала. Яснота и спокойствие приседна между тях. Слънцето все повече накланяше в нажежено оранжевочервено да се скрие зад хълма в далечината. Полето беше пожълтяло от главите на слънчогледите, всички обърнали се очаровани към залязващото слънце; пътя се беше проснал от ляво, изгубвайки се в далечината в редица от кипариси като забодени тъмнозелени свещи. Небето на места в ляво упорито задържаше нежно синьото си, но слънцето, може би защото си отиваше пръскаше в още по-голямо изобилие красотата на огъня си в невероятни розови и лилави облаци, пресичаше небето с дълги линии от пътища в ярко червено и тъмно сиво като разминаващи се радост и тъга.
Али и Аня седяха един до друг, гледаха тази невероятна красота и им се искаше да извикат: „Колко е красиво! Какъв блясък! Прекрасно е!” но трябваше да мълчат. Те не можеха нищо друго да направят, освен всичко, което виждаха и чувстваха просто да оставят да съществува такова, каквото беше в този момент; без да го описват, допълват, без да го изразяват и да правят проекции от своето мислене. Те оставиха мистерията на това чудо непокътната, дори не помръднаха, за да не нарушат хармонията на това, което е. Те само го съзерцаваха. Това беше момента на истината. Частицата истина: без намеса, оценка, разбиране, дефиниране. Те присъстваха и бяха част от истината, отворени да не спират движението на енергията от природата, протичаща през тях. За миг, в един миг те самите бяха станали истина в тишината.
http://www.youtube.com/watch?v=k7ws-a0lCGc&feature=related
Послеслов: След дипломирането си Али се пресели със сина си Рамон в Аруба. Той се върна у дома си. Там живота беше по-близо до природата, до неговата истина, която заедно с Аня беше открил в Тоскана. Великият Дух му даваше тишината и покоя, от които имаше нужда, когато двете жени в сърцето му заплачеха: Рия – първата жена, която позна, майката на децата му, ангелът на сърцето му все още се страхуваше за него и изтръпваше всеки път, когато той се качеше в колата си. И Аня – детето, което искаше да закриля и обича; жената, която никога не е била реално в леглото му, но като магнит го привличаше дори от хиляди километри; душата, която не познаваше страха, с коята слети бродеха по хълмовете на Тоскана и с която единствено преживяха мигът на истината.
Аня един ден си взе куфара и напусна съпруга си. Не можеше да носи повече нелюбовта му. Пресели се в едно село близо до Ютрехт. Отвори своя практика като психотерапевт и заживя скромно и тихо. Искаше само да помага на другите, ако може, защото познаваше болката. Нейните богати клиентки от Амстердам като чуха за развода останаха с отворени уста. Не можеха да асимилират как е възможно Аня да напусне този лукс...Е, и да кръшка, все пак мъжът й беше милионер!!! Какво повече иска?
Поздравления!:)
Бог е сътворил човека влагайки в него точно тази любов, дарил го е със светлина, и изваял с огромна доброта.
Само човек който е изживял това сливане, може да го пресъздаде, а ти си го направила много точно.
Усещането за лекота, за фееричност, за свобода на душата, която реейки се в пространството е, енергията на любовта.
Усещането съм го изживявала и е невероятно и съм искала отново и отново да го изживея. Както казва моя внук: Бабо и пак, и пак и пак...
Много ти благодаря, невероятен разказ. Бих била щастлива, ако много хора са изпитали това усещане, защото енергията на любовта е у всеки от нас. Топли прегръдки от мен. :))))))
написала си го със сърцето си този разказ и думата Благодаря е слаба за да изразя докрай възхищението си от това, което прочетох.
Не мога да ти предам колко си индивидуална и чувствителна с думи, които често не стигат.
Благодаря за тоя подарък, отдавна не съм засичала нещо тук толкова истинско.
След теб едва ли ще посегна на друго в монитора.
Прекрасен ден!
Поздрав, Руми!
реалността, но се чувствах толкова обновена и пречистена. Благодаря ти, че те има.
С това чудо се обяснява еволюцията само за 7дена в Аня, която от дискриминиране на тъмнокожия Али (само заради цвета на кожата му!!!) стига до сливането на душите им в миговете сред природата на съпреживяване на истината. Заради такива моменти си струва години живот в страдание, ако това е необходимата цена(?!)....
Тогава ние излъчваме, за две влюбени души в този момент има само: "светът е за двама". Когато две души се обичат и излъчват, те греят усмихвайки се, и това им състояние се предава и на околните. На хората им става добре, неосъзнавайки от къде и защо, случват им се добри неща, променят се дори и съдби.
Нека бъдем повече влюбени!
Поздрав от слънчев и зимен Шумен :)
09.12.2008 13:17
Поздрави :)
Усмихнати дни и празници, изпълнени с вълшебство!
Бъди обичана от всички, които пожелаеш!!!
Хубаво пишеш -вече ти го казвах мисля!
Прегрътки!
Любовта е силата, спасението и смисъла... Може би единственият начин да намериш себе си, ако си загубил почвата под краката си. И това, което ми допада особено е съпричастноста, осмислянето и споделеното.
Не плътското желание, а копнежа... Не собствената болка, а потребността да се заличи друга нечия болка... И резултатът от терапията - решителността да се преодолее това, което пречи да се доближим до щастието... И силата да бъдем себе си!
Знаеш ли, изчела съм почти целият ти блог - като терапия. И ми е потребност да си тук с мъдрите мисли, написани така леко, ненатрапливо и с обич... :)
Поздрави и пак - благодаря!
Там намерих една малка полянка и без да знам, дори и не бях чувала за медитация всъщност направих точно това. По онова време нямаше такава литература, бях студентка в 3 курс. Мисля си също, че красотата на природата много силно провокира зараждането на силни чувства в нас, особено когато сме в близост до някоя сродна душа.На един преход в Рила, сред дивната красота на нейните езера и гори се влюбих в едно момче от групата, любовта беше споделена и много красива.Та мисълта ми е, че красотата на природата може да бъде и катализатор на процеса на отварянето ни към любовта, както това се вижда и в твоя разказ.
Това е.
Присъединявам се към мненията изказани преди мен. В тях е казано всичко друго.
Да знаеш, че споделям почти напълно твоето светоусещане. Много интересно и приятно ми е да чета твойте постинги - намирам в тях неизвестни за мен неща и много истини...Благодаря ти от сърце!
Весели празници!
Но колко пъти трепетното ни очакване не е оправдано и любовта остава сама с болката си. Знаеш ли, от изследвания с прецизна апаратура е установено, че цветята реагират на чувствата на хората в тяхна близост. Ако интензивно страдащ от несподлена любов непрекънато се намира в същото помещение, цветята във ваза умират за два дена, а тези в саксия се разболяват и умират за седмица-две (най-често откриват някакви микроскопични гъбички или сорт въшки по тях). Най-издръжливи били тези с дебели стебла - сорт дървета. Те поглъщат тази негативна енергия и даже успокояват човека; също червеното мушкато. Е, отглеждайте си цветя мили приятели, не ги убивайте със сълзите си и за всеки случай купете си червено мушкато. Човек никога не знае, кога любовта ще го посети...и не дай Боже той/тя нехае.
За мълчаливата терапия казват няма дори нужда да си в специална среда. Където и да се намираш можеш да си представяш течаща река, която отнася мислите ти...да, може и облаци...важното е да не се вкопчваш в мисълта и да я ръзнищваш ... остави я да си замине както е дошла, без да съдиш, оценяваш и т.н. Успех!
Ти си разбрал целта на разказите: да се внуши красотата и болката от човешката любов в различни те й форми (към майката, към детето, към съпруга/та, към любимия/мата, към учението/работата, към родината, към природата, към Бог и да се подскаже, че човек е красив не с външността си, че човек може сам да предизвика със страховете си съдбата си, че може да взема решения, но трява да носи отговорност за това, че може да помага, дори и когато сам се "дави" (това не всеки го може, но не е невъзможно), че материалните богатства не те правят щастлив, че не можеш да изискваш или купиш любов. Т.е. всичко се въртеше около темата за любовта и даже ти я нарече "Ода на любовта". Но това ли беше всичко? Втората и не по-малко важна цел беше да се покаже, че Любовта може да бъде и ХАРМОНИЯ БЕЗ БОЛКА. Това е върховния момент на сливане с вечността: не е невъзможно да се преживее миг на ИСТИНА, да се освободиш от всички условности на Земния живот, от затвора на Времето и Пространството и да се слееш с Вселената в мир и тишина, свободно и радостно като едно с всичко друго, което е. Ти не се сравняваш, не завиждаш, не желаеш да притежаваш никой и нищо, не съдиш и не заклеймяваш (например: България - само за българите) и т.н. Ако успееш поне веднъж, поне за част от мига да изпиташ това сливане, да погледнеш толкова от високо....как мислиш ще ти изглеждат боричканията, ежбите, алчността, глупостта, политикантстването...България, Европа, че и света....Ще разбереш, че това е СУЕТА,... ВРЕМЕННА СПИРКА ... И други цивилизации са загивали, и други апокалипсиси са известни... всичко се движи и се изменя...не можеш да спреш живота в неговата непрекъсната трансформация, защото той се подчинява единствено на закона на любовта (онази безусловната, без болка и страдание).
Поздрав и за двете Ви от България и от мен!:)
...останалото ще "кажа" с мълчание......
Нека оставим изследванията за учените, те не са за подценяване, но да мислим за влюбените, за Любовта, за истинската Любов, за хармонията, красотата и нежността.
Лека испокойна нощ.
Поздрав, миличка
11.12.2008 02:39
О, дюла, ама каква дюла самоо - сочна, топи се в устата като захарен памук, ейй.
Мандаринките, черешките, боровинките и сливките - на опашката (ако не презреят докато им дойде редът. ама я дошъл, я -не) хахаха
Ти се радвай, че отключих вътрешният ти порив на това, което си искала винаги да правиш, а то е писането на "еротическо стихотворение"
Аз достигам неговото признание (на моят приятел, де - всяка вечер пишейки с нокти по гърба му и по разни други места с устни ), ама това е една мноого дълга друга тема.
Усъфършейнствъй сА, къзъм и пак пробвай, мило, белким ти излезе късмета
*(гатанка поръсена със лепкав сок и попътен вятър )
Познаха се и всеки взе от другия онази половинка, дето липсваше, и я приложи в празното от нея място... Така душата стана цяла от единия и цялата на другия от тази... Когато тъй намериш търсеното, разбираш вече, че не можеш да изпиташ болка от раздяла, че можеш никога да не познаеш същото при среща с друг, но няма да ти липсва, защото сте си цялото, където и да сте, наситени от истината за „какво е обич”...
"Седнаха на пейка под едно огромно дърво."
Нощта напредваше със скоростта на вятъра, а той отнасяше на всеки мислите, като ги срещаше там, горе, в клоните на шепнещата тишина бреза, разпуснала коси над тях. Луната знаеше кое е нейна истина... вървеше си по своя път, дори, когато никой я не виждаше. Допрени рамене спокойно се прощаваха, а пръстите благодаряха на случайността, която им показа, че за всяка истина необходимото е да присъстваш в нея с душа...
Благодаря ти, мила compassion!
Реалния физически секс приземява човека и го държи в биологичната му рамка, а любовта между позналите се сродни души показва, че "за всяка истина необходимото е да присъстваш в нея с душа..." Благодаря ти за разбирането!
Калина, тези, дето пишат с нокти никога в този си живот няма да познаят щастието, за което говорим... но живота продължава и във вечността някога и те ще прогледнат... въпрос на етап на развитие.
И лека нощ, ако си будна! :)
Много мило.
А мисля, че и всяка друга жена ги заслужава.
Ангелче, ангелче, кога ще научиш, че всяка жена иска да е единствена?
Айде, този път прощавам, но не оставяй милата си съпруга да страда...върви да й дадеш цветята на нея. Аз вече имам пълни вази (без майтап) още от рожденния ми ден и тези от днес.... ЩАСТЛИВА СЪМ само от мисълта, че искаш да ми дадеш цветя.
Все пак - за да не я наранявам, ако се наложи, може и да огранича посещенията си; ти ще я разбереш, не се и съмнявам.
Умея да обичам от разстояние и без да се натрапвам. Както обичам мама.
Благодаря ти, че направи този анализ. Аз толкова бях увлечена от емоциите си, че изобщо не ми беше до какъвто и да е анализ. Но в интерес на истината доста съкратих тази четвърта част (разговора вечерта под дървото изтрих съвсем, за да се схване идеята за взаимата подкрепа без ненужни детайли от самия разговор). Тези разкази са в този си вид на български публикувани само тук.
Да, права си, усещам се много силна и не се страхувам да кажа какво мисля. Но знам, че много хора разчитат на мен и затова трябва да съм отговорна за думите и делата си. Ще се радвам, ако мога да помагам на другите, макар и отдалече.
Благодаря ти много за милите думи!
(ако имаш желание, можеш в лични да конкретизираш препоръката си. Благодаря!)
Поздрав, Руми
Ти искаше да ме критикуваш... аз приемам всичко с благодарност. Затова от критиката съм научила повече, отколкото от хвалбите. Но нищо конкретно, както и професора не казваш. Сега не се възмущавам, защото допускам, че мотивацията ти е както сама намекваш "свръхчувство за отговорност". Благодаря ти за деликатността! Освен това, в случая не става дума за научен труд, а за спонтанен изказ на емоции и идеи (никого и с нищо не задължаващ). Да, има биографични елементи...
Радвам се, че се обади.
Прегръщам те и аз.
ПОРЕДНОТО СЛИВАНЕ НА ДУШИТЕ?
иНТЕРЕснО
сливайте се, чеда мои, сливайте се
Да си жива и здрава! Никога не е късно.
Написах този поздрав специално за теб:
I wish you an eternity of divine love!
I wish you to never stop to grow!
All is in the seed of your great soul.
I wish you laughter and happy thoughts!
All your wishes to come true by
practicing the daily gratitude and joy!
Be happy with a silent mind and pure heart!
С най-добри чувства, Руми
http://www.youtube.com/watch?v=pLxuT3ofg40
http://www.youtube.com/watch?v=PV3ieZtjACk
Ти намери точните думи за идеята ми. Благодаря ти! Поздравявам те с нещо любимо.
http://www.youtube.com/watch?v=e7oxSpUJP8w&feature=related