__Всеки човек в определен момент от живота си, си задава въпроса за смисъла на живота. Всеки иска да знае защо се е родил, каква е целта на живота му.__каза Мила и го погледна право в очите, като че ли да разбере той задавал ли си е вече този въпрос, но Звен продължаваше да си играе с телефончето, като че ли от тази игра зависеше живота му. Като видя, че не може да го заинтригува с този толкова важен за нея въпрос, тя рязко стана и решително добави: __Аз те напускам!__Звен се сепна от обрата на разговора, захвърли телефона и скочи:
__Но чакай, Мила! Какво ти стана? Исках само да си завърша играта, но иначе те слушам. Защо ще ме напускаш? Заради една компютърна игра ли?
__Не! Заради себе си, заради тебе самия. Ти превръщаш всичко в игра.
__Мила, погледни по-слънчевата страна на живота. Защо трябва всичко да е проблем за преодоляване? Носи се по течението и се наслаждавай.
__Ето точно това не искам! Аз искам да знам на къде отивам и защо. Искам сама да определям насоката на живота си.
__Така ли? Всъщност ти живееш с мечти и идеали, бъркайки ги с действителността. Твоите представи, желания и очаквания са много далеч от реалния живот, Мила.__Той се приближи и сложи ръка на рамото й покровителствено, от което на нея съвсем й кипна:
__А какво е реалния живот за тебе, Звен? Да чакаш на мама и тате да ти осигурят както ежедневния хляб, така и развлеченията и луксозните дрънкулки, нали? Това е твоята действителност, където ти си само потребителя!__отблъсна тя ръката му, а очите й започнаха заплашително да святкат.
__Ела, да седнем и да поговорим спокойно, миличко. Аз само казвам, че оптимистичната нагласа е по-важна, отколкото да имаш цел.__той опита нежно да я привлече на леглото, разчитайки на познатата сила на телесното привличане при разрешаването на „дискусиите” между мъжете и жените, но тя само направи крачка назад и продължи да стои като наелектризиран стълб насреща му.
__Няма по-важно от целта на живота ти. Ако не знаеш ЗАЩО живееш, ЗАЩО работиш, Защо обичаш....
__Не, Мила, отговора на въпроса „ЗАЩО?” е отговор на въпроса за мотивацията, а не за целта. После в зависимост от мотивацията си, човек избира и различни методи и средства за постигането на целта. Но дори и човек да няма цел, живота си върви и нещата се случват. А дали ще бъдеш щастлив или не, зависи главно от интерпретацията ти, значи от нагласата ти, а не от целта ти, дори и да я имаш.__Звен каза това достатъчно високо и ясно, за да й покаже, че не е в позицията на ученик, както тя през цялото време се опитва да го изкара. Мисли се за много духовна, но всъщност е объркана; мисли си, че търси свой път, но всъщност силно е повлияна от майка си и даже забеляза как тя повтаря точно думите й, въпреки че твърди, че Аня е старомодна в някои отношения.
__Абсолютно си прав за интерпретацията, но въпроса за целта изобщо не ти е ясен. Така, че по-добре си задай въпроса „Защо търпиш неща, които не искаш? Защо не променяш нещата, които можеш да промениш?”, например и ще разбереш, че отговора е един: „Защото нямаш цел!” Човекът с цел затова се нарича целенасочен, защото не се оставя да бъде отклонен, не се примирява с посредственото, усърден и търпелив е в натрупването на знания, умения, сила, мъдрост, за да направлява живота си. Само глупака се оставя да го носи течението днес насам, утре натам и безпътен той остава с ухилена муцуна, за да демонстрира наслаждение и непукизъм. Ето виждате ли колко съм велик, стоя над дребните неща и се кефя. А всъщност ти като паразит и мързеливец, безотговорно лежиш на чужд гръб и никаква дисциплина нямаш поне малко да се вземеш в ръце.__Мила беше доволна, че най-накрая намери сили да му каже точно каквото си мислеше за него. Тя вече знаеше, че не го обича за правилните причини, т.е. заради самия него като човек. Харесваше й да е с някой, който да я обича, да не е сама, но беше подценила факта, че този някой трябваше да споделя нейните виждания за живота. Сега много ясно видя колко са различни те двамата не само по произход, но и като личности.
__ Внимателно с думите, Мила! Ти сама често ми цитираш вашата българска поговорка „Казана дюма, хварлян камак”, но трябва и сама да я следваш.__Звен я погледна леко укорително и отиде към прозореца. Даже и с гърба си излъчваше обида. Мила наистина се сепна. Не можеше да отрече, че Звен не само произлиза от аристократично богато семейство, но и има аристократично възпитание. И с това негово шведско произношение й стана много мил. Заради нея беше научил доста български думи и изрази. Тя моментално омекна и приседна на фотьойла.
__Да, това за паразита и мързеливеца беше доста пресилено, но че ти липсва отговорност и дисциплина си е чистата истина__опита тя да се коригира, но тогава той се обърна и тя видя неудобрението в очите му и добави смирено__...според мен...
__Виждаш ли, Мила, твоето мнение се променя много бързо и издава липсата на твърди убеждения и познаване на истината.__предпазливо опита той да отговори на нейния удар с удар. Не, не е негова вината. Той не й е враг и не иска да я напада, но това момиченце само си търси белята.
__Който има много твърди убеждения не може да бъде достатъчно гъвкав, за да търси истината, а който твърди, че е намерил и познава истината, той лъже първо себе си. Истината е многолика и не може да бъде намерена, но може да бъде изживявана в моменти на щастие. Да се променяме, усъвършенстваме и трансформираме, това е голямата цел на живота на всички ни на земята.
__Тогава какво има да търся аз, щом целта на всички е еднаква?__хвана се веднага за последните й думи той.
__Не, всеки индивид е уникален и се намира на различно ниво на развитие. Така, че всеки си има своята конкретна цел в този си живот.__тя усети объркване и неразбиране в погледа му и насърчено продължи, разбрала, че сега е момента спокойно да му каже как тя разбира въпроса за целта.__Голямата цел на всички ни е като симфония, изграждаща хармонията във вселената, а конкретните цели на всеки от нас са като отделни малки части и всеки трябва да свири на инструмента, за който е създаден, да се научи да допринася за благозвучието на оркестъра, а не фалшиво да скрибуца или да пречи на другите да изпълняват ролите си. Нищо не е случайно и никой не е излишен. Всеки има своето място, но трябва съзнателно да го открие. Защо е в този оркестър? Какво трябва да научи, за да е пълноценен за себе си и за другите тук и сега?
__Да, и затова трябва да се вгледа навътре в себе си, а не да търси навън в света ... би продължила Аня, нали?__Стана му много мила с това сравнение, което сигурно е чула от майка си. Но важното е, че тя е търсещ човек, значи ще намери. Усмихвайки се Звен я хвана за двете ръце, тя стана от фотьойла и двамата се прегърнаха нежно, разбрали, че напразно се противопоставят и скрибуцат. Толкова е просто: Трябва само да се научат виртуозно да „свирят”.....и това щеше да им отнеме цял живот. Винаги в началото е трудно докато учиш, но когато започнеш да свириш верните тонове, тогава започваш да изпитваш удовлетворение от упорития си труд и постепенно започваш да чуваш как звучи хармонично цялата симфония на живота.
Симфонията на живота
Симфония чудна има живота
за тези, които искат да я чуят.
Ръководи ни по пътя ни тя и
не позволява да я объркват .
Никога не идва тя спокойно,
а намира чувствителни струни.
Още ненаписана мелодия е
за човешкото въображение.
Трилите на цигулки весели
с реалистично лекомислие
прозвучават като символи
на човешките ни слабости.
Докато тревожно пианото
страховете сваля от трона
със струни вълшебни арфа
възпява мечти неродени.
И най-малкия инструмент
със всеки припев ни дава
да чуем току що родената
негова най-радостна песен.
Симфонията във Вселената
на всеки дава част отделна,
а чуваме във всеки тромбон
все същия справедлив тон.
На концерта на живота ние
не получаваме никакви данни.
Дори с един милион мегабайта
бъдещето не можем да узнаем.
Здравей, комрасион, в любими си ми, и когато имам време да чета;)...чета.
ПОздрави от брега на морето, където е пълно с чудаци...хи хи, макар че моята муза твърди че били на изчезване.
Ние сме склонни да прощаваме грешките, "да си затваряме очите" и да позволяваме на ни нараняват даже, когато обичаме.
Дай,Боже, всекиму този късмет!
Поздрав сърдечен!
Никога не идва тя спокойно,
а намира чувствителни струни.
Още ненаписана мелодия е
за човешкото въображение.
ПРегръдки от България!:)
Възхищавам ти се.
06.07.2010 10:07
Поздрави!
Като станеш на мойте години...вече няма да го търсиш:))))
Само ще го живееш! Не е лошо,да започнеш от сега!!!:)))))
Може би сме само една виртуална игра във вселената...не се ли се замисляла???
:)))))
Прегръдки!! Утре сутринта в 0.6 политам за Италия!!
Стискай ми палци! :)))))
но толкова е трудно...
06.07.2010 13:01
Аз не го наричам игра, а ПРОЕКТ, нали помниш другите ми разкази...
За много неща се замислям аз и затова живота ми е толкова интелектуализиран и лишен от към социална събитийност. Съзерцателен тип съм, а детето в мен не се е наиграло.
Приятно пътуване утре, мила и щастливо приземяване при любимите хора!
Да, Еве, ние с тебе се оказахме голямо дуо. Много ме вдъхновяваш. Само дето нямам много време да пиша.
Поздрави :)
Докато се научим да свирим, се оказва, че вече не можем да държим инструмента, а дали сме се научили, също е под въпрос.:))
Поздравления!
А смисълът на живота търсят само будните. Другите явно първо имат нужда хубаво да се наспят, да съберат сили за продължителното търсене след това, за да постигнат личностното израстване, т.е.усъвършенстването. Плодът сам пада, когато е узрял.
13.07.2010 23:42
"...Истината е многолика и не може да бъде намерена, но може да бъде изживявана в моменти на щастие. Да се променяме, усъвършенстваме и трансформираме, това е голямата цел на живота на всички ни на земята..."
14.07.2010 10:14
Звученето е толкова чисто, омаймащо и ...смайващо!
Страхотна настрока! Невероятна хармония!
Благодаря ти за това блаженство!
Прегръщам те силно!
за тези, които искат да я чуят...
15.07.2010 14:00
Поздрави за постинга, радвам се че пак пишеш.
Докато се научим да свирим, се оказва, че вече не можем да държим инструмента, а дали сме се научили, също е под въпрос.:))
Но да спрем да мислим не можем, нали? Е, който го може, сигурно умее други неща... Отново ми е приятно да прочета етюд от теб!
Прегръщам те отдалеч!
но с писането е както и с говоренето. Колкото по-малко имаш какво да кажеш, толкова повече пишеш (говориш)... ха-ха-ха.
17.07.2010 16:45
2. Тогава той ме попита какво означава успеха. Не бях мислила предварително и спонтанно му казах, че "успехът е в умението да пожертваме това, което сме в името на това, което искаме да станем." От тогава все мисля това мое изречение ли беше, или някой много мъдър отдавна го е казал, аз съм го прочела и е станало мое убеждение. Понеже клиентът трябваше да разбере себе си, а не аз да му внушавам мои или чужди мъдри мисли, го попитах за неговото мнение. Той каза, че ако е така, той не желае успеха. Иска само да е щастлив. Сега! Не иска нищо да жертва заради утре, което утре може и да не дойде. Това е младото поколение, Еве. Те са потребители и колкото повече потребяват, толкова за по-успели се смятат.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3
17.07.2010 21:13
Според мен животът сам поставя пред човек не една, а множество реални, конкретни и ясни цели. Той трябва да избере свободно една от тях, която да съответства на неговите представи за живота и способности за да я достигне. Когато хората си избират конкретни цели, които не са в противоречие с просперитета на обществото, не нанасят щети на околната среда, не погазват правата, достойнството, свободата, или, с други думи, не пречат на останалите, тогава хармонията в "симфоничния оркестър" е гарантирана. Тя не се нарушава, ако част от хората избират по няколко пъти в живота си нови цели при СЪЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, така както оркестърът свири нова симфония без да нарушава хармонията. Аз бих казал, че такава смяна на целите дори е необходима и неизбежна, защото човешкият живот е толкова динамичен и богат, че не може да има една единствена цел. Ние живеем на планетата Земя и затова трябва да сме стъпили здраво на нея. Вместо Звен аз бих попитал Мила: Защо трябва да се стремим към една единствена цел, след като тя се състои от множество конкретни хармонични цели? Иначе ми харесва и съм съгласен с тази "Симфония на Живота", звучи прекрасно! :)))
Много поздрави!
Целта на живота не е някаква конкретна фикс идея, която цял живот фанатично да се следва. Тя е поета ОТГОВОРНОСТ. Човек винаги се стреми към знание, сила и мъдрост и за незнанието винаги „плаща”, защото е поел отговорността (раждайки се човек) да се самоопознае, самоусъвършенства и да се осъзнае като дух с божествена искра, да твори и създава като Бог. Нито небесата, нито Земята, нито планините, нито животните, нито растенията и другите божии творения могат да се самоопознават, самоусъвършенстват и самоосъзнават като творци с разум и дух. Те само възпроизвеждат и възстановяват себе си, но нищо повече. Само човек твори...(имитирайки Бог). Това е и общата цел на всички хора, а конкретната си цел, всеки трябва да открие сам и разбира се в различните периоди от живота си, той ще има различни задачи, иначе как ще се усъвършенства, ако боксува на едно място. А целта зависи от нивото на развитие, на което се намира всеки. За едни целта е успешен старт, например, а за други - може би финал в това усъвършенстване (трансформация). Един индивидуален чонешки живот е твърде кратък, за да се види целия път на трансформацията и цялостната картина на ЖИВОТА.
Томич, благодаря ти за реалистичния поглед! Да знаеш, че си абсолютно прав. Нямам какво повече да допълня сега.
23.07.2010 18:16
В самота живеят силните жени които, искат да видят мъжа до себе си също толкова силен, като тях. Да изискват от него повече и повече, за да достигнат двамата до съвършенство в живота си , за да станат както се казва едно цяло. Но когато това не става жената се разделя с мъжа ,който не може да се въздигне на висотата ,която тя му е определила и остава сама!
Това разсъждение наистина ми хареса!
"...Истината е многолика и не може да бъде намерена, но може да бъде изживявана в моменти на щастие. Да се променяме, усъвършенстваме и трансформираме, това е голямата цел на живота на всички ни на земята..."
Истината е винги пред очите ни, но дали я виждаме е отделен въпрос!
но толкова е трудно...
...Но не и невъзможно!
Този уличен музикан е мислил по скоро с корема си отколкото с таланта си!Жалко за него !След смъртта му никой няма и да си спомня ,че е съществувал ,защото не е оставил творчеството си за поколенията,а го е запазил единствено и само за себе си, за да изкара поредната стотинка за обяд или вечеря! Тъжна картинка!
2. Тогава той ме попита какво означава успеха. Не бях мислила предварително и спонтанно му казах, че "успехът е в умението да пожертваме това, което сме в името на това, което искаме да станем." От тогава все мисля това мое изречение ли беше, или някой много мъдър отдавна го е казал, аз съм го прочела и е станало мое убеждение. Понеже клиентът трябваше да разбере себе си, а не аз да му внушавам мои или чужди мъдри мисли, го попитах за неговото мнение. Той каза, че ако е така, той не желае успеха. Иска само да е щастлив. Сега! Не иска нищо да жертва заради утре, което утре може и да не дойде. Това е младото поколение, Еве. Те са потребители и колкото повече потребяват, толкова за по-успели се смятат.
Този човек се ограничава в кръга на своето собствено щастие, той просто не мисли за други! Когато човек мисли за другите , той пренебрегва собственото си щастие в името на нещо много по-велико, което би направило щастливи много повече хора!
Повече от убедена съм,че лошите мисли наистина идват от друго непознато на нас място, нещо като паралелен свят ,който ние не можеме да видиме , но това не означава, че той не съществува! Това тепърва трябва да бъде изучавано именно в твоята област на познание! Най-страшното е ,че хората подсъзнателно се страхуват да си признаят, че има нещо повече от реалният свят в който живееме и много по-лесно е да се правиме ,че другият свят не съществува! Или е по-добре да бъдеме слепи за него!
Нищо не се появява в YOU TUBE с това име на професор Стивън Уилям Хокинг
Според мен животът сам поставя пред човек не една, а множество реални, конкретни и ясни цели. Той трябва да избере свободно една от тях, която да съответства на неговите представи за живота и способности за да я достигне. Когато хората си избират конкретни цели, които не са в противоречие с просперитета на обществото, не нанасят щети на околната среда, не погазват правата, достойнството, свободата, или, с други думи, не пречат на останалите, тогава хармонията в "симфоничния оркестър" е гарантирана. Тя не се нарушава, ако част от хората избират по няколко пъти в живота си нови цели при СЪЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, така както оркестърът свири нова симфония без да нарушава хармонията. Аз бих казал, че такава смяна на целите дори е необходима и неизбежна, защото човешкият живот е толкова динамичен и богат, че не може да има една единствена цел. Ние живеем на планетата Земя и затова трябва да сме стъпили здраво на нея. Вместо Звен аз бих попитал Мила: Защо трябва да се стремим към една единствена цел, след като тя се състои от множество конкретни хармонични цели? Иначе ми харесва и съм съгласен с тази "Симфония на Живота", звучи прекрасно! :)))
Много поздрави!
Съгласих се!
Нищо не се появява в YOU TUBE с това име на професор Стивън Уилям Хокинг
Поздрав!