Прочетен: 9475 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2013 11:12
Интимната любов е позитивна енергия /сила на привличане/, пораждаща активност за взаимна подкрепа и удовлетворяване на нуждите, емоционално и духовно обновяване, хармония в отношенията между мъжа и жената.
Изглежда пределно синтезирано, ясно и просто. Но дали е така...
Това, което ние в повечето случаи приемаме за любов, е само увлечение. Ние се влюбваме. И ако този човек стане напълно наш, любовта ни скоро умира; но ако има препятствия, ако не можем да получим този, когото обичаме, любовта ни се разгаря. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ни отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставаме. И това напрежение наричаме любов.
В едно евентуално съвършено свободно сексуално общество Любов не може да съществува, ще може да съществува само секс, който ще се превърне в обикновено действие, носещо мимолетно удоволствие като храненето, например. Ще има значение само заради репродуктивната си функция, докато не се намери напълно управляем научен метод за продължаване на живота, изключващ мутации, случайности и грешки. Надявам се човечеството да не допусне възникването на такова общество. Днес на Запад бракът вече не може да съществува в традиционната си форма, защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е необходимост за някои нетрадиционни двойки. Сексът е придобил през вековете такава важност заради препятствията и табутата, които са натрупани около него. Това, което наричаме любов в наше време, не е любов. То е само отсрочване на секса. Любовта може да включва секса, но може и да не го включва. Тя е съвсем различно явление. Какво?
Много творци и философи са се вдъхновявали от идеята за любовта и са създали велики произведения на науката и най-вече на изкуството.Любовта се извисява и сравнява, дори удъждествява със самия живот. Тя е нещо много красиво, окриляващо, когато извира от душата, но може да бъде и изключително болезнено преживяване, когато извира от егото. От любовта се зараждат всички останали чувства.Заради нея мразим, ненавиждаме, ревнуваме, страхуваме се, съжаляваме, страдаме, помагаме, прощаваме, творим, политаме до седмото небе...! Все заради нея! Затова сърцата ни понякога са като рубини а друг път като настъпена хлебарка. Но едно нещо завинаги ще остане - поривът, копнежът!
Човекът е сложно не само биологично същество, което копнее непрекъснато за Божествената (духовна) любов, но сляпо я търси в конкретен друг човек за изживяване на интимна връзка, разбирана от някои индивиди само като удовлетворяване на сексуалните им потребности. Започва се с влюбване. Състоянието на влюбеност, отговаря на напълно определени химически реакции и излъчвания, които се поддават на съвременните методи на скeниране. Допамин, серотонин, тестостерон, норадреналин, фенилетиламин и други са вещества (преди всичко хормони и стимулатори) изпращани от мозъка ни като импулси по време на влюбеност, предизвикващи реакция на биохимическо избухване в организма. Именно тези процеси активизират мозъка ни в момента, когато ние изведнъж обръщаме внимание на Него/Нея. И може колкото си искаме да говорим за "стрелата на Амур" или за любовта от пръв поглед, чиято съдба решават звездите или някой там на небето, но решаваща роля тук играе нашият мозък, нашият организъм. Това е научно доказан факт и от него не можем да се скрием никъде. И последствията могат да бъдат най-непредсказуеми: ние можем след час да забравим за предмета на нашата "мозъчна активност", а може и още половин живот да го сънуваме. Значи не е въпрос само на хормонален фон и на биологична потребност от секс, заложена както при животните с цел продължаването на рода. Човекът е и социално същество, което има нужда от общуване. Всъщност, стремежът за избавление от самотата се съюзява с половото влечение - най-мощния инстинкт в живота ни. И резултатът е, че ние живеем в един невероятно сексуализиран свят. Това тържествено ликуване на секса е само фасада. Зад тази фасада се крие една безгранична нищета: млади мъже и момичета, които живеят в съмнителни връзки и не могат да се справят със самите себе си; бракове, които продължават лицемерно да съществуват или се разпадат. Една лична и обществена разяждаща трагедия!
Бедата е в това, че ние не всички и не винаги осъзнаваме нашата Божествена същност. Забързани в този материален свят /холограма на реалния живот/, ние търсим радост и удовлетворение в притежанието на все повече неща, които всъщност ограничават свободата ни.
Търсим друг човек, за да притъпим болезненото усещане за самота и да забравим за изначалния си страх от смъртта. Човекът като свободна личност сам избира да прекъсне или не връзката си с Бога, дадена му по рождение като човек с биологично тяло, но и с божествен дух. Бог е в нас, ние имаме вътре в нас всичко от което се нуждаем, за да бъдем щастливи, но ние избираме да гледаме и търсим навън разни лъскави дрънкулки. Да, щастието е въпрос на избор.
Любовта е енергия:
1. Само свободният човек, неокован от догми, его претенции и фалшиви ценности, може да се изпълни с родената от съюза на свободата и радостта позитивна пасивна енергия - любов. Този човек съзерцава и се радва на обикновените неща; той е щастлив и обича, обича, обича безусловно....хората, животните, растенията, небесата, цялата природа и Бога, който всъщност те са. Този човек е в мир със света и със себе си, осъзнавайки празнотата на нещата; постигнал божествена тишина в сърцето си, той акумулира, умножава и излъчва във Вселената позитивна енергия - любов и хармония, съдействайки за поддържането на баланса на енергиите.
Хората са надарени с много енергия и глям духовен потенциал, които за съжаление понякога пилеят за малки егоистични цели и слепи, заблудени същества /кукли/, на които никой не може да помогне. Те сами трябва да се вземат в ръце /промяната започва винаги отвътре/. Всеки трябва да се насочи към самоусъвършенстване, защото подобряването на света започва от подобряване на самите себе си. А светът има крещяща нужда от подобрение преди да е стигнал до точката на самоунищожението си чрез натрупване на толкова много негативна енергия, влияеща не само на отделния човек, на Земното равновесие, но и на целия космос. Всеки иска да е щастлив и да не страда, но не всеки поема индивидуалната си отговорност за общото ни съзряване като човешка раса, научавайки уроците си, за които е дошъл на тази Земя в този живот. Всеки е част от цялото и затова неговите мисли, чувства и действия са от голямо значение за изграждането на хармонията във Вселената. Човекът, чувствайки се изолиран от източника на живота, сляпо /подсъзнателно/ търси единение и страда, когато не намира бленуваното сливане. Страданието е в основата на раждането на живота, творчеството и мъдростта; състраданието отваря очите ни за болките на другите; страданието отваря сърцата ни за Бога.
2. Любовта е онази позитивна активна енергия, която се ражда от съюза на копнежът и страданието и дава нов живот, твори красота и ни окрилява да надскочим себе си. Тя е огромна енергия и понеже е активна, се превръща в хаотична сила, способна както на огромна саможертва, творчество и вдъхновение, сливане на тела и души на двама в едно, така и на агресия, сексуални изстъпления, ревност или пасивно безразличие към другия, омраза, завист, гняв, отмъщение, страх и други негативни състояния. Любовта е действена и тя може да бъде прекрасна и да твори чудеса, но ако стане нелюбов, тя може да убива. Затова казват, че светът се управлява от Страхът, Гладът и Нагона..... Да, светът на несвободните хора, притиснати от незадоволените си биологични нужди….. Да в този свят брат брата убива, майката децата си зарязва, ученика учителя предава….. за да оцелее, за да има (разбирай базисни нужди). Хората са се вкопчили в материалното си битие и не са свободни. Само любовта може да спаси света, ако хората се събудят от кошмара на материалното си съществуване и отворят сърцата си за нея. Те дори не подозират, че този материален свят не е реален. Той е предизвикателство за извисяването на човека чрез съюзяване на свободата и радостта от живота, за да се роди Любовта; Той е изпитание за извисяването на човека чрез съюзяване на копнежа и страданието, за да се роди Любовта . Тази позитивна енергия единствено има значение за духовното прераждане на Човека и сливането му с първоизточника на живота, откъдето душата е тръгнала своя път, преминавайки в рачлични форми, през различни дименциални нива и холограми! Любовта като енергийно трептене е в основата на трансформацията на Земния живот и на цялата Вселена. Затова казваме: Всичко е любов! Защото всичко сътворено е от любов и с любов. Затова казваме просто: БОГ Е ЛЮБОВ!
Някои хора могат да не ме разберат и да не се съгласят с мен, но като говорим за любов, нека да започнем от самите себе си. Да обичаш себе си означава да се грижиш за себе си, но не само за да оцелееш, но и да се усъвършенстваш, да твориш, да обичаш и да памагаш на другите и да не позволяваш нелюбовта да те зарази или дори да те докосне, защото тя убива, правейки те безразличен и пасивен или негативен и враждебен. Любовта е позитивна енергия, избликваща в дейност (пасивна или активна) за раждане, оцеляване и трансформиране /три фази/ на нова /уникална/ форма на живот. /това не е най-романтичното определение за любовта, но на друго място ще отдам заслуженото място на романтиката и поезията по темата на любовта/.
Раждането на нов човешки живот е божествено и Човекът, участвайки в този процес е дарен с душа и свободна воля да избира. Първо той избира между двете противоположности: раждането и смъртта. Смъртта не е противоположност на живота. Живота няма противоположност. Животът е самата вечност! Той продължава вечно, давайки нови възможности на духа да се усъвършенства. За да оцелееш след раждането, ако не си избрал смъртта, можеш да избираш между бягството или борбата и приспособяването. И двете стратегии за оцеляване са трудни и болезнени, но никоя не е по-добра. В едни случаи първата е по-ефективна, в други ситуации – втората. Важно е човек да намери спокойствие, да е гъвкав и мъдър, за да не пилее земния си живот, защищавайки бити каузи (заблуди и илюзии). Учейки се от грешките си, падайки и ставайки, през смях и сълзи ние намираме сили да простим на себе си и на другите за човешките си слабости, жертваме това което сме в името на това, което искаме да станем: ходещи в светлина и така се усъвършенстваме и достигаме по-високо ниво на развитие на живота; ние се трансформираме.
Любовта е енергията, движещата сила на самия живот. Ако пропуснеш любовта, пропускаш живота /в трите му фази/. Повечето хора остават на фазата на оцеляването. Родил си се и си оцелял определен брой години на Земята в човешко тяло, но духът ти не е израстнал и не се е трансформирал в по-висока дименция /не си достигнал третата фаза на истинския живот/. Значи имаш още да учиш уроци, за да помъдрееш, за да твориш и помагаш на другите, да обичаш, обичаш всичко и всички безусловно и въпреки всичко....
Любовта това е ЖИВОТА.
25.08.2008 20:56
Интересни мисли, и въпроси, на които трябва човек да си отговори сам
Поздрави!
И сякаш всеки път научавам нещо ново
Силен постинг! Поздрави :).
11.12.2008 16:43
и когато с обектът на твоята псевдолюбов не се изясните на време.Хлътваш до толкова ,че усешташ присъствието и дори сред 100 човека на 20 метра растояние! Тогава тя казва ,а защо си си помислил ,че може между нас може да има любов...Следва,болка,болка и пак болка! Даскала80
29.01.2009 08:49
Много хубав постинг! Благодаря! Надежда
Дали наистина се казваш Надежда не знам, но символично те приемам като моята голяма надежда, че хората ще се събудят от вековния си сън и от властта на Егото, за да се отворят един за друг и за божествената истина, постигайки хармонията, от която човечеството, Земята и Вселената се нуждаят, за да продължат да съществуват като такива. Иначе, победени от негативизма, оказали се нежизнеспособни, ще трябва да умрат и да се трансформират в някаква нова форма с повече заложби за живот според закона на Любовта. В този смисъл Дарвин е прав за естествения подбор. Това, което не се приспособява и не осигурява хармония - загива
30.01.2009 10:31
ДА!